Възможност и реалност във философията: същността на категориите

Възможността и реалността във философията са диалектически категории, отразяващи двата основни етапа в развитието на всяко явление или обект в мисълта, природата или обществото. Нека разгледаме определението, същността и основните аспекти всеки от тях.

Възможност и реалност във философията

Възможността трябва да се разбира като обективно съществуваща тенденция на развитие на субектите. Тя възниква въз основа на определени закони на развитие на предмета. Възможността служи като израз на конкретен закон.

Целесъобразно е да се разгледа актуалността като обективно съществуващата единна съвкупност от закономерността на взаимозависимостта на развитието на обектите и всички нейни проявления.

Същност на категориите

В стремежа си да разбере същността на процесите и предметите човек изследва тяхната история, вглежда се в миналото. С разбирането на същността той е в състояние да предвиди тяхното бъдеще, защото че общият Характерна особеност на всички процеси на развитие и промяна, която е свързана с тяхната непрекъснатост, е обусловеността на бъдещето от настоящето, а на още несъздадените явления - от вече функциониращите. Един от аспектите на връзката между обективно съществуващите явления и явленията, възникващи от тях, е представен в теорията на диалектическия материализъм не с друго, а с връзката между категориите възможност и реалност във философията.

Възможността като философски термин

Възможността отразява потенциала на. С други думи, категорията разкрива, че етап на развитие, на движението на явленията, когато те съществуват изключително като предпоставки или тенденции, присъщи на на някаква реалност. Поради тази причина възможността се дефинира, наред с другото, като съвкупност от разнообразните аспекти на реалността, породени от единството, съвкупност от предпоставки за нейната промяна, както и за превръщането ѝ в друга реалност.

Реалност и значение на категориите

За разлика от възможното, идеята на човека, това, което може да бъде, но все още не е, реалността е това, което е станало. С други думи, това е осъзната възможност... Реалността е основа за създаването на нова възможност. По този начин реалното и възможното действат като противоположности, които са тясно свързани помежду си.

Тъй като всеки процес на развитие и промяна се отнася до превръщането на възможното в реално, можем да заключим, че създаването на новата реалност от съответните възможности, връзката на категориите представлява общият закон на развитието и промяната в областта на познанието и обективния свят.

Историческият аспект на въпроса

От древни времена философията се е занимавала с въпроса за възможността и реалността и техните взаимоотношения. Първата систематична разработка на този въпрос се намира у Аристотел. Той разглежда реалното и възможното като универсални аспекти на познанието и на настоящия живот, като взаимосвързани моменти на ставане.

Въпреки това в някои случаи Аристотел проявява непоследователност: той допуска реалното от възможното. Например в учението за материята, която е възможност и е способна да се превърне в реалност единствено чрез замисъл, при който се реализира една или друга цел, в дискурса за първата материя като най-чиста възможност, както и за първите същности, действащи като чиста реалност, може да се открие метафизично противопоставяне на изследваните категории. Последицата от това е отстъпка пред идеализма под формата на доктрината за "формата на всички форми", т.е "на главния двигател" на света, Бог и висшата цел на нещата и явленията, съществуващи на планетата.

Тази антидиалектическа тенденция във философията на Аристотел е абсолютизирана, а след това съзнателно поставена в услуга на теологията и идеализма от средновековната схоластикаһттр://.... Струва си да се отбележи, че в учението на Тома Аквински материята се разглежда като неопределена, пасивна и безформена възможност, на която единствено божествената идея, с други думи, формата, придава обективна реалност във философията. Бог, като форма, е източникът и целта на движението, активната съставка, както и рационалната причина за осъществяване на възможното.

Въпреки това през Средновековието наред с преобладаващата тенденция към философска наука се появява и прогресивна такава. Тя се въплъщава в опитите да се преодолее непоследователността на Аристотел и да се представят форма и материя, реалност и възможност в единство. Ярък пример за възможността и реалността във философията е творчеството на Абу-Али Ибн Сина (Авицена), таджикски мислител от Х и ХІ век., и Ибн Рушд (Авероес), арабски философ от XI век., в която е въплътена представената тенденция.

Малко по-късно идеята за единството, разглеждано на основата на атеизма и материализма, е развита от Дж. Бруно. Той твърди, че във Вселената не формата е тази, която поражда света, в който живеем, реалността, а че вечната материя има безкрайно разнообразие от форми. Материята, която се смята за първото начало на Вселената, е интерпретирана от италианския философ по различен начин от този на Аристотел. Той твърди, че тя е нещо, което се издига над противопоставянето на форма и субстанция, появявайки се едновременно като абсолютна възможност и абсолютна реалност.

Връзката между категориите в света на конкретността

Отношението между философските категории за обективната реалност и възможното е малко по-различно, както го вижда италианският философ Й. Аристотел. Бруно в света на конкретните неща. Така че в този случай те не съвпадат, а трябва да бъдат разграничени, което, от друга страна, не изключва тяхната взаимовръзка.

Наречени диалектически идеи от метафизичния материализъм на XVII-XVIII век... са изгубени. Те остават в рамките на механистичното разбиране на детерминизма, заедно с абсолютизирането на някои връзки, присъщи на детерминизма, и отричането на обективните особености на възможното и условното. Струва си да се отбележи, че привържениците на материализма включват понятието за възможното в категорията на събитията, чиито причини все още не са известни. С други думи, те разглеждат възможното като специфичен продукт на непълнотата на човешкото познание.

Тълкуването на I. Кант

Интересно е да се знае, че субективно-идеалистичната дефиниция на проблема за възможния и настоящия живот е разработена от I. Кант. философът отрича обективното съдържание на тези категории. Той твърди, че "...Разграничението между реални и възможни неща е такова, че има значението на субективно разграничение само за човешкия интелект". Струва си да се отбележи, че I. Кант смята, че е възможно да няма противоречие в мисленето. Този субективистичен подход към реалното и възможното е подложен на сериозна критика от Хегел, който развива диалектическото учение за тези категории, техните взаимни преходи и противоположности в рамките на обективния идеализъм.

Закони на категориите във философията на марксизма

Законите на връзката между света, в който живеем, и възможното, които са гениално отгатнати от Хегел, получават материалистична научна основа във философията на марксизма. Именно в нея реалността и възможността за пръв път са възприети като категории, отразяващи някои съществени и универсални моменти на диалектическото в съответствие с характера им на развитие и промяна на обективния свят и на познанието.

Взаимовръзка на категориите

Реалността и възможността са в т.нар. диалектическо единство. Развитието на абсолютно всяко явление започва с узряването на неговите предпоставки, с други думи, с неговото съществуване като възможност, която се реализира само при наличието на конкретни условия. Схематично това може да бъде представено като движение от възможността, която възниква в дълбините на една реалност, към новата реалност с нейните собствени възможности. Независимо от това такава схема, като схема по принцип, огрубява и опростява реалните отношения.

Във всеобщото и универсалното взаимодействие на явленията и предметите всяка отправна точка е резултат от предходното развитие. Тя става отправна точка на по-късни промени, с други думи, противоположностите - реалното и възможното - се оказват флуидни в това взаимодействие, т.е. разменят местата си.

Така, след като се е превърнал в реалност в резултат на осъзнаването на възможностите на определени условия за появата на органични форми, състоящи се преди всичко от неорганична материя, животът на земята е станал основата, върху която е започнала да се появява възможността за мислещи същества. Реализиран при подходящи условия, той на свой ред се превръща в основа за формиране на възможности за по-нататъшно развитие на човешкото общество на Земята.

Относителни противоположности

Оттук можем да заключим, че разликата между реалното и възможното не е абсолютна - тя е относителна. Тези категории са взаимосвързани. Те са диалектически преплетени помежду си. Струва си да се отбележи, че отчитането на диалектическите характеристики на отношението между реалното и възможното е важно както в теорията, така и в практиката. Качествената уникалност на състоянията, отразени във въпросните категории, предполага, че представеното разграничение трябва да бъде взето под внимание. "Той е в "методология"..., - Както посочва B. И. Ленин, - трябва да се прави разлика между възможното и действителното".

Нека разгледаме идеите на V. И. Ленин

Тук е интересно да се отбележи следното:

• За да бъде успешна, практическата дейност трябва да се основава на реалността. В. И. Ленин неведнъж е подчертавал, че марксизмът се основава на фактите, но не и на възможностите. Струва си да добавим, че марксистът трябва да поставя в основата на своята политика само безспорно и точно доказани факти.
• Естествено е, че човешката дейност, свързана с преобразуването на реалността, трябва да се определя от обективни тенденции на развитие, възможности и характеристики, които са характерни за тази реалност. Въпреки това това не ни позволява да пренебрегнем качествената разлика, съществуваща между възможното и действителното: първо, не всяка възможност се реализира; второ, ако възможното се превърне в действителност, не бива да забравяме, че този процес, протичащ в социалния живот, понякога е период на остра борба на социалните сили и изисква целенасочена, интензивна дейност.

Заключителна част

По този начин разгледахме понятия като възможност и реалност, както и някои примери от живота, свързани с дадената тема. В заключение, идентифицирането на анализираните категории поражда опасна пасивност и самодоволство. Разбирането на диалектиката на реалността и възможността е от голямо практическо значение, защото то тъй като тя помага за.. Да се намерят възможности, които са оправдани от набор от реални отношения, да се борим съзнателно за абсолютното утвърждаване на новото, напредничавото, а не да създаваме неоснователни илюзии.