Предметът на философията е..... Определение на понятието, значение, проблеми

Субектът във философията е единица на действие, съзнание и познавателна дейност, на която той влияе чрез някакво действие. Това може да бъде отделен човек или група от хора, както и цялото човечество. Понятието за субект във философията не може да бъде разбрано без някои определения.

Теория на знанието

Съществува определена йерархия на човешките потребности, в която нуждата от знания не е на последно място. В хода на историята тя се е развивала, разширявайки познанията и границите си. Човешките технологии и умения са направили огромен скок напред - от каменните инструменти и паленето на огън до интернет и създаването на "на световната мрежа".

Един от основните предмети на историята във философията е обществото. На този етап развитието му се разглежда като преход от индустриално общество, основано на производството на материални блага, към информационно общество, основано на производството на знания.

Bright характеристика на постиндустриалното общество - постоянно нарастващата стойност и начин на придобиване на знания. Всеки ден човечеството произвежда книги, създава информационни ресурси, допринася за техническия прогрес и науката, дигитализира информация.

Във философията на науката темата за познанието е много важен елемент. Науката за познанието се нарича гносеология.

Познанието е творческа човешка дейност, насочена към получаване на точна информация за света.

От древни времена успехът в придобиването на знания зависи най-вече от личната убеденост в собствената правота. Мъжете отстояваха убежденията си в затвора и на ешафода, като не се отказваха от учението си докрай. Този факт говори за социалния характер на познанието: то е отражение на вътрешните потребности, вярвания и ценности на обществото.

Дейности, свързани с познанието

Познавателният процес е съвкупност от определени Видове дейности. Сред тях са такива процеси като:

1. Труд.
2. Обучение.
3. Комуникация.
4. Игра.

Нуждата от учене

Любознателност на ума и опити за разбиране на околния свят. То може да включва и духовно търсене, стремеж да се изследва непознатото, желание да се обясни непонятното.

Мотиви

Мотивите на познанието могат да се разделят грубо на практически и условни. Говорим за практически мотиви, когато познанието е насочено към изучаване на някакъв обект с оглед на по-нататъшното му продуктивно използване. Теоретичните мотиви се реализират в момента, в който човек решава сложен проблем и изпитва удоволствие от това.

Цел

Една от целите на познанието е получаването на надеждно знание за света, обектите и явленията. Но главната цел на познанието - да се достигне до истината, в която знанието отговаря на действителността.

Средствата

Методите на познание могат да бъдат различни: емпирични и теоретични. Основните от тях са наблюдение, измерване, анализ, сравнение, експеримент и др. д.

Действия

Процесът на познание се състои от последователност от определени действия, различни за всеки метод и вид познание. Изборът на едно или друго действие зависи от много фактори.

Резултат

Резултатът се нарича съвкупност от всички получени знания по темата. Интересно е, че откритието не винаги е резултат от поставянето на конкретна цел. Понякога то е резултат от друго действие.

Оценка на резултата

Резултатът е успешен само ако е верен. Отношението на резултата от познанието към фактите, които са били известни преди или които ще бъдат открити в бъдеще, е това, което е показател за ефективност процес на познание.

Предметът на познанието

Субектът във философията е преди всичко субект на познанието, човек, надарен със съзнание, включен в система от социокултурни връзки, чиято дейност е насочена към разбиране на тайните на обекта, с който се сблъсква.

Субектът се учи чрез собствените си открития. Обикновено нашето познание има две нива: съзнание и самосъзнание. Съзнанието ни дава представа с какво точно се занимаваме, какво виждаме пред себе си и описва видимите свойства на даден обект или събитие. От друга страна, самосъзнанието описва емоциите и ценностните оценки, свързани с този обект или явление. Двете страни на съзнанието винаги вървят една до друга, но никога не се възприемат по един и същи начин или с еднаква интензивност поради неговата ограниченост. Понякога човекът вижда ясно даден обект, може да опише неговата форма, консистенция, цвят, размер и т.н. д., а понякога е в състояние само да изрази по-точно усещанията си за този обект.

Познанието обикновено започва с усещанията на човека за заобикалящия го свят, а не за самия него, и тези усещания са пряко свързани с телесния опит. Когато изучаваме определени тела, първо определяме тези, които са пряко свързани с нас. По свой начин те ни изглеждат като едно цяло и никога не ни напускат, за разлика от другите тела. Усещаме всичко, че с този тялото се случва.

Така например контактът на това тяло с нещо чуждо се усеща от нас не само визуално, но и на ниво чувства. Всяка промяна в темата се отразява в съзнанието ни на живота приятен или от събития, които са неприятни за нас. Можем да реализираме желанията си и чрез тези тела. За да доближим нещо, го доближаваме до тялото си; за да отдалечим нещо, го отдалечаваме. В резултат на това усещаме, че сме едно цяло, че неговите действия са нашите действия, че неговите движения са нашите движения, че неговите усещания са нашите усещания. Този етап на самопознание ни учи да отъждествяваме грижата за себе си с грижата за телата си.

Способността за разсейване се развива у нас малко по-късно, постепенно. Постепенно се научаваме да отделяме умственото око от образите, създадени от външната сетивна реалност, като концентрираме вниманието си върху явленията от нашия вътрешен, духовен свят. На този етап се сблъскваме с голямо разнообразие от мисли, чувства и желания.

Така във философията на съзнанието субектът е.. това е нещо очевидното, то е същността на човека и се изразява в явления, които човек възприема пряко, но които са скрити за очите на другите. Тя се възприема като външен обект, който понякога оказва съпротива на човешката воля.

Понятия за предмета

Понятието за субект във философията е определено разнообразие от трактовки на това понятие. Има няколко от тях. Нека го разгледаме по-подробно.

Психологически (изолиран) субект

Тази концепция напълно отъждествява субекта с човешкия индивид, който осъществява познавателния процес. Тази концепция е най-близка до съвременния реалистичен опит и е най-разпространена в днешно време. Според него познавачът е само пасивен регистратор на външни влияния, които отразяват обекта с определена степен на адекватност. Подобен подход не отчита активния и конструктивен характер на поведението на субекта, че последният е в състояние да не само отразяват, но и оформят обекта на познание. Тук е много важно да се разбере връзката субект-обект във философията.

Трансценденталният субект

Тази концепция посочва съществуването на т.нар. инвариантно (когнитивно) ядро във всеки индивид. Това ядро осигурява единството на познанието в различните епохи и култури. Определянето на този момент е много важен етап от цялата теоретично-познавателна дейност. За първи път тази тема е разгледана във философията на науката от Имануел Кант.

Колективният субект

Според тази концепция субектът се реализира чрез обединените усилия на много отделни психологически субекти. Той е достатъчно автономен и не се свежда до набор от индивидуални субекти. Ярък пример за това е изследователската група, професионална общност и човешкото общество като цяло.

Предметът на философията

Проблемът за субекта във философията не може да бъде оценен напълно без разглеждане на понятието за обект.

Обектът във философията е определена категория, представена от околния свят, Вселената и всички процеси и явления, които се случват в нея. Те са специални, тъй като цялата познавателна дейност на субекта е насочена към тях. Във философията е понятието е подробно проучена.

Подобно на всяка друга наука, философията има свой собствен изследователски обект със собствен списък от подходящи категории. Понятията за субект и обект във философията са много неясни, не е възможно да се конкретизират, защото философията не разполага с математическа точност и границите й са много размити.

Въпреки това е възможно да се формулират общи тези. Например между обекта и субекта на философията съществува специална връзка. Понякога тези понятия могат дори да се отъждествяват едно с друго. Така например, когато обектът на философското учение е вселената, т.е. светът около нас, предметът на философията е човешката дейност, която се извършва в този свят, а също и човешките отношения със света в различни форми.

Процесът на научно познание е системна единица. Субектът и обектът на познанието се разграничават като негови основни елементи. Като обобщение можем да дадем общо определение на основните понятия, свързани с теорията на познанието.

Субектът на познанието носи в себе си определена дейност, източник на дейност, насочена към субекта на познанието. Субектът може да бъде индивид, социална група. Ако субектът е отделен човек, неговото самочувствие се определя от цялото културно пространство, създадено от човечеството в историята. Успешната познавателна дейност на субекта е възможна само в случай на неговото активно участие в познавателния процес.

Обектът на познанието може да бъде по някакъв начин противопоставен на субекта. Тя може да бъде материална или абстрактна.

Обекти на познанието могат да бъдат и резултатите от познанието: резултатите от експерименти, изводите, науката и научните теории. В по-широк смисъл обектът на познанието са неща, които са независими от човека и които той научава в хода на познанието и на някаква практическа дейност.

Понятията за обект и субект се различават съществено, тъй като обектът е само познанието на човека едната страна Обектът, към който е насочено вниманието на дадена наука.