Абсолютен дух: концепция, теория

Днес ще говорим за един човек, един мислител, който с право е върхът на немската класическа философия. Ще говорим за известния създател на законите на диалектиката, който става известен с напълно уникалния си възглед за света, който развива идеите на предшествениците му, но ги издига до невероятни висоти. Системата на абсолютния дух, на абсолютния идеализъм, е дело на този философ. Философ, предложил повече от 150 радикално нови понятия, ключови категории и широки термини, с които обхваща света около себе си. Темата на нашия разговор ще бъде творчеството на Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Философията на Хегел

Известният философ е роден в Щутгарт, южен регион на Германия. Хегел е бил достатъчно млад, за да улови Френската революция. Малко по-късно се възхищава на харизматичния политически лидер Наполеон Бонапарт. За Хегел тези събития са наистина емблематични. Както революцията, така и гледката на великия военачалник оказват огромно влияние върху възгледите му за света и философията му. Хегел несъмнено е дете на своето време. Тоест това е човек, който живее в ситуацията на епохата на Просвещението, който започва собствената си творческа кариера в рамките на анализа, изучавайки най-известните тогава концепции на двамата велики философи - Кант и Фихте. Хегел, естествено, не може да се откъсне от традицията, в която са живели и действали неговите предшественици.

Какво е абсолютна идея??

Според Хегел светът се основава на едно безлично, духовно, т.е. идеално, автономно начало, което е условие и основа за развитието на света като цяло, за развитието на човека, за развитието на природата. С други думи, абсолютната идея, абсолютният дух, е идеалният принцип за "разгръщане" на света в многообразие, в съвсем различна конкретност. За да се доближим още повече до текста на самия Хегел, можем да кажем, че абсолютната идея е система от саморазвиващи се категории, които са условия за формирането на заобикалящия ни свят като цяло и на човешката история в частност. Хегел нарича по различен начин това свое начало, което е основа на всички неща. Може да бъде абсолютна идея, може да бъде световен разум, може да бъде абсолютен дух - съвсем различни варианти за обяснение на този интересен факт. Хегел смята, че основната задача на абсолютната идея не е нищо друго, като самопознание развитието на самосъзнанието. Интересна мисъл, която Хегел излага в цялото си творчество, в целия си творчески път.

Когато говори за това безлично същество, Хегел казва, че природата не може да бъде основа на всичко съществуващо, защото според него природата е вид пасивна субстанция. То само по себе си не съдържа никаква активна дейност, никакъв активен импулс. Тоест, ако не съществуваше такава абсолютна идея, природата щеше да си остане такава, каквато е била през цялата вечност. Всяка промяна и развитие изискват известна творческа енергия. И тук Хегел взема за основа човешкия ум - най-важното нещо в човека, което го определя като Човек - неговото мислене. В зависимост от начина, по който мислим, ние сме това, което сме. Затова един вид импулс за развитието на света трябва да бъде идеален начален.

Когато обсъжда какво е абсолютна идея, Хегел казва, че тя е и съвкупност от цялата човешка духовна култура. Това е целият опит, който човечеството вече е натрупало. Хегел смята, че именно на нивото на човешката култура светът на обектите на нашето познание за него се припокрива по уникален начин. Културата, като въплъщение на абсолютното на духа или на абсолютната идея, всъщност показва не само въплъщението на възможностите на нашето мислене, но и начин на виждане на света, начин на разбирането му.

Развитие на абсолютната идея

Хегел създава три известни труда, които по-късно ще бъдат обединени под едно и също заглавие "Енциклопедия на философските науки". Първият труд е "Наука за логиката", вторият - "Философия на природата", а третият - "Философия на духа". Във всяка от тези творби Хегел се опитва да покаже последователно как се развива тази Абсолютна идея, как тя в крайна сметка създава света.

"Науката за логиката"

"Науката за логиката" е един от най-фундаменталните трудове, защото в него Хегел обосновава своята Възгледи за това какво е Абсолютната идея, какво е логика, каква е ролята на разума и каква е ролята на мисленето в човешкия живот и в историята като цяло. Именно в тази работа се формира известният принцип на възход от абстрактното към конкретното. Какво представлява?

Това е първата стъпка към откриването, към познаването на абсолютната идея. Основни понятия тук са "битие", "небитие", "ставане", "количество", "качество", "мярка" и "скок". Хегел казва, че развитието на теорията за абсолютния дух започва с изключително празни, абстрактни понятия, които не са изпълнени с никакво конкретно съдържание. Такова понятие е чисто "битие". Тя е само дума, няма и не може да има сигурност, конкретност. То е толкова неопределено, че някъде в нещо се изравнява с понятието за нищото. именно защото няма качествена характеристика. Механизмът, който свързва тези две думи - "битие" и "небитие" - е понятието "ставане". Резултатът от това "ставане", този своеобразен синтез, е настоящото "битие".

"Учението за същността"

Втората част от "Науката за логиката" на Хегел се нарича "Учение за същността". Тук Хегел изследва подробно какво е същност. Тя е основата на света, която постоянно прозира в явленията, които наблюдаваме. Същността в своята структура, в своята същност, в своята характеристика е проникване, както казва Хегел, във вътрешните закономерности на обектите. Хегел казва, че това проникване разкрива пред човека напълно уникална картина. Виждаме, че всяка ситуация, всеки процес, всяко явление е изначално противоречиво, т.е. съдържа взаимно изключващи се противоположности.

Третата част на "Науката за логиката" е "понятието". Това е категорията, която в мисълта на Хегел възпроизвежда целия процес на развитие на битието и мисленето. Това означава, че "концепцията" винаги е историческа. В резултат на това Хегел получава своеобразна триада в развитието на познанието: "битие" - "същност" - "понятие". Защо тази връзка? Защото нашето познание винаги започва с битието, т.е. с това, което наблюдаваме, виждаме, можем да различим в нашия опит.

"Философия на природата"

Вторият етап, необходим за развитието на абсолютната идея, е описан подробно във "Философия на природата" на Хегел. Философът пише, че понятието за абсолютен дух, което изначално е логика, т.е. сферата на чистата мисъл, не е в състояние да познае себе си. Абсолютната идея има своята антитеза, своето отрицание, своята другост. Той нарича тази другост природа.

"Философия на духа

Третият етап на развитието на идеите на абсолютния дух при Хегел се нарича "Философия на духа". Тук авторът анализира различните форми на развитие на знанието. От прякото сетивно възприятие той преминава към възможността за абсолютно познание, към истината сама по себе си. Хегел започва с отправната точка на съвременната философия - способността за интуитивно възприятие. Той изследва областта на формирането на човешкото самосъзнание... Това е процес, в който Хегел отдава особено значение на определянето на етапите на познанието. В крайна сметка той стига до идеята за съзнание отвъд съзнанието. За него човешката личност, всички обекти на единното познание са съставни части на безкрайния абсолют.

Цялата книга на философа може да се раздели на две части. Глави 6-8 се занимават с аспектите на Хегеловото съществуване на абсолютния дух; предишните глави разглеждат въпроса за човешкото съзнание. Дьорд Лукач, известният изследовател на този труд, твърди, че Хегел разглежда историческия процес от три позиции. От първа до пета глава разказът се фокусира върху отделния човек. В глава 6 Хегел излага цялата световна история, както я разбира, от Древна Гърция до Френската революция. Глави 7 и 8 разглеждат "надстройката на историята". Хегел разглежда подробно етапите на развитие на съзнанието - от сетивната сигурност до абсолютното знание, което е в самата мисъл и представлява най-висшата форма на развитие на абсолютния дух, който познава себе си. Така че може да се каже, че всички ние сме нервни клетки на Бога. Както всяко явление, всяко твърдение се формира в конкретен контекст на взаимоотношения и връзки. Нищо не е постоянно.