Атомният проект на ссср: история, документи и материали

Широко използваният термин "Атомен проект на СССР" обикновено се разбира като обширен комплекс от фундаментални научни изследвания, насочени към създаването на оръжия за масово унищожение на базата на ядрената енергия. Тя включва и разработването на съответните технологии и практическото им прилагане във военнопромишления комплекс на Съветския съюз.

Как се стигна до ядрената бъркотия?

Началото на атомния проект на СССР е поставено през 20-те години на миналия век, а работата по него е извършена основно от служители на научните центрове, създадени в Ленинград − Радият и Физико-техническият институт. Заедно с тях работят московски и харковски специалисти. През 30-те години на миналия век и до началото на Втората световна война фокусът е върху радиохимията - наука, която изучава процесите, свързани с разпадането на радиоактивни изотопи. Успехите, постигнати именно в тази област на знанието, проправят пътя към последващите планове за създаване на най-смъртоносните оръжия в историята на човечеството. По време на перестройката са публикувани документи, свързани с първия атомен проект в СССР. Снимка на един от тях е поместена в нашата статия.

През годините Великата отечествена война Започналата преди това работа не беше прекратена, но нейният обхват беше значително намален, тъй като като повечето материалните, техническите и човешките ресурси бяха използвани за постигане на победа над фашизма. Изследванията се провеждат при строга секретност и се контролират от НКВД (Министерство на вътрешните работи) на СССР. На атомния проект и на всички негови последици се отдава особено значение, поради което той е под постоянното наблюдение на висшето партийно ръководство на страната и лично на Йосиф Сталин. В. Сталиновата.

Съветски агенти в западните страни

Струва си да се отбележи, че през този период други държави, като САЩ и Великобритания, които разработват атомни програми и участват във Втората световна война, продължават усилено своите изследвания. През септември 1941 г. чуждестранните разузнавателни канали разкриват, че изследователските им центрове са постигнали резултати, които им позволяват да създадат и използват атомната бомба още преди края на войната и по този начин да повлияят на изхода ѝ по изгоден за тях начин. Това се потвърждава от доклад в Москва за британския дипломат Доналд Маклин, който е бил вербуван от НКВД в средата на 30-те години и е станал техен таен агент.

В началото на 1942 г. по инициатива на началника на Научно-техническия отдел на НКВД полковник Л. Р. Министерството на енергетиката на САЩ, ръководено от професор Квасников, участва активно в усилията да получи информация за резултатите от изследванията, проведени в американските научни центрове, за да ги използва в атомния проект на Съветския съюз. При изпълнението на мисията си съветското разузнаване е значително подпомогнато от редица видни американски физици, които разбират опасността за човечеството, която може да представлява монополът върху ядрените оръжия, независимо кой ще се сдобие с тях. Сред тях са изтъкнати изследователи като Теодор Хол, Жорж Ковал, Клаус Фукс и Дейвид Гринглас.

Безстрашната Вардо и съпругът ѝ

Но главната заслуга за получаването на най-ценната информация е на двойка съветски разузнавачи, които са действали в САЩ под прикритието на търговски мисионери - Василий Михайлович Зарубин и съпругата му Елизавета Юлиевна, чиято истинска самоличност остава скрита в продължение на години под псевдонима Вардо. Румънска еврейка по рождение, тя владее свободно пет европейски езика. Надарена с рядък чар и овладяла техниката на вербуване, Елизабет успява да накара много служители на американския атомен център, желаещи или нежелаещи да работят в НКВД.

Според колегите им Вардо е била най-квалифицираният агент сред тях и именно на нея са били поверени най-важните операции. Въз основа на информацията, която тя и съпругът ѝ получават, в Москва е изпратено съобщение, че водещият американски физик Робърт Опенхаймер в сътрудничество с няколко свои колеги е започнал да създава свръхоръжие, т.е. атомна бомба.

Съветска мрежа от агенти в Америка

Ключовите фигури в създаването на агентурна мрежа, използвана за получаване и предаване на ценна информация на Москва, са двама души: Григорий Хейфиц, резидент на НКВД в Сан Франциско, който се появява в докладите под псевдонима Харон, и най-близкият му помощник, полковникът от разузнаването С. Я. Семенов (с псевдоним Twain). Те успяват да открият точното местоположение на секретна лаборатория, в която се работи по създаването на ядрени оръжия...

Намира се в Лос Аламос, Ню Мексико, в някогашна наказателна колония за непълнолетни престъпници. Той открива също така кода на атомния проект и точния състав на неговите разработчици, сред които има няколко души, които по покана на съветското правителство са участвали в сталински строителни проекти и открито са изразявали левите си възгледи. Свързаха се с тях и след внимателно набиране на персонал чрез тях, Москва започна да получава изключително необходими за Съветски документи и материали за атомни проекти.

Набирането на персонал се извършва сред на САЩ Ядреният център и включването на неговите агенти доведе до очакван резултат: само дванадесет дни след завършването на сглобяването на първата в света ядрена бомба, според редица архивни документи, подробно техническо описание на бомбата е било отнесено в Москва и представено на компетентните органи. Това значително намалява разходите за "Атомния проект на СССР" и значително съкращава сроковете за неговото изпълнение.

Следвоенни постижения на съветското разузнаване

Работата на съветските агенти в Америка продължава и след края на Втората световна война. През юли 1945 г. например в Москва са изпратени секретни документи, съдържащи доклад за взрив при изпитание на ядрена бомба, извършено на полигона Аламогордо в Ню Мексико. Благодарение на тази информация потенциалният враг научава за разработването на нов (по онова време) метод за електромагнитно разделяне на изотопи на уран, използван тогава в ядрения проект на Съветския съюз.

Заслужава да се отбележи, че цялата информация, получена от съветските агенти, е била предавана по радиото под формата на криптирани доклади и е станала известна на американската служба за радиоприхващане. Въпреки това в продължение на много години не може да се установи нито местоположението на шпионските радиостанции, нито съдържанието на изпратените от тях съобщения благодарение на специален метод за криптиране, разработен от Главното разузнавателно управление на СССР. Експертите на САЩ успяват да решат този проблем едва в началото на 50-те години, след появата на ново поколение компютри, но по това време стотици документи, предназначени за съветския ядрен проект, вече са били включени във вътрешната разработка.

Важна правителствена инициатива

Но не бива да мислим, че арсеналите на Съветския съюз са разполагали с ядрени оръжия само благодарение на чуждо разузнаване. Надали. Известно е, че на 28 септември 1942 г. е издадено правителствено постановление за мерките за ускоряване на развитието на атомния проект в СССР. Датата на началото на този следващ етап от научните изследвания не е случайна. В края на април т.г. приключи победоносната битка за Москва, която според историците е определила изхода от Втората световна война, а пред ръководството на Кремъл бе поставен въпросът за бъдещия баланс на силите на световната сцена. В това отношение притежаването на ядрени оръжия може да играе ключова роля.

Сред документите и материалите за атомния проект на СССР, съхранявани в архивите на въоръжените сили, е правителствено циркулярно писмо от началото на октомври 1942 г., адресирано директно до ръководителя на Академията на науките на СССР академик А. Ф. Ioffe. Заповедта е да се възобнови възможно най-скоро работата по разцепването на урановото ядро и създаването на усъвършенствани ядрени оръжия въз основа на тази технология, която е била извършена по-рано, но е била спряна поради избухването на войната. Напредъкът в изследванията се докладва на висшите органи на страната. В същия документ НКВД (Министерството на вътрешните работи) и Държавният комитет за отбрана са посочени като ръководители на атомния проект на СССР.

Предприемане на спешни мерки

Работата започва веднага и още през април същата година в Академията на науките на СССР е създадена секретна "Лаборатория № 2", за чийто ръководител е назначен академик И.П. Павлов. В. Курчатов (бъдещият "баща на съветската атомна бомба") - подновява прекъснатото обучение.

В същото време Народният комисариат на химическата промишленост и неговият ръководител М. Г. В рамките на изпълнението на Атомния проект на СССР Первухин има задачата да построи редица заводи за производство на суровини за разделяне на уранови изотопи. Отбелязва се, че до края на 1944 г. по-голямата част от работата вече е завършена и първата, тогава все още пилотна инсталация, произвежда 500 kg уранов метал, а лаборатория 2 получава всички графитни блокове, необходими по това време.

В преследване на атомни трофеи

Добре известно е, че ядрените учени на Третия райх също са работили по атомната бомба и само капитулацията на Германия, подписана през май 1945 г., е попречила на завършването им. Резултатите от изследванията им са богат военен трофей и привличат вниманието от правителствата на страните-Victors.

Тъй като в края на Втората световна война Америка вече е имала собствена атомна бомба, не е било толкова важно да се получи германската техническа документация, а по-важно е било да се попречи на съветските тайни служби да направят това. Освен това находищата на суров уран в окупираната територия представляваха голям интерес и за двете страни. Робърт Опенхаймер, ръководител на главния американски център за ядрени изследвания, настоява армейските командири да ги открият и да ги върнат в САЩ. Същите цели преследват и авторите на атомния проект в СССР, чието осъществяване наближава заключителния си етап.

През пролетта на 1945 г. започва ловът на германското ядрено наследство и успехът, за съжаление, е на страната на нашите идеологически противници. В Америка са иззети и пренесени не само технически документи, но и самите германски експерти, които не представляват интерес за тях, но могат да бъдат полезни на противниковата страна. Освен това те разполагат с големи запаси от радиоактивен уран и с оборудването на мините, в които той се добива.

В този случай Държавният комитет за отбрана, който пряко отговаря за атомния проект в СССР, и НКВД (МВР) са безсилни. Това е въведено за кратко по време на "размразяването" на Хрушчов, а подробна информация става достъпна за обществеността едва в годините на перестройката. По-специално този въпрос е подробно разгледан в публикуваните мемоари на съветския шпионин и диверсант Павел Судоплатов, който разказва как офицерите от НКВД все пак са успели да изземат няколко тона обогатен уран от склад в германския изследователски център "Кайзер Вилхелм".

Нарушаване на баланса на силите на световната сцена

След като на 6 август 1945 г. американските военновъздушни сили извършват ядрена атака срещу Хирошима, а три дни по-късно и срещу Нагасаки, политическата ситуация в света претърпява драстични промени и изисква ускоряване на изпълнението на атомния проект в СССР. Целите на авторите на този документ, формулирани в края на 30-те години, а след това адаптирани към военната ситуация, бяха предефинирани от дисбаланса на силите на световната сцена.

Сега, когато разрушителната сила на ядрените оръжия е ясно демонстрирано, че притежаването му е не само фактор, определящ статута на държавата, но и най-важното условие за нейното съществуване в режима на конфронтация между двете политически системи. В това отношение допълнителните разходи за създаването на атомната бомба са многократно по-големи от всички останали разходи на съветския военнопромишлен комплекс.

"Ядрен щит, който стана реалност

Благодарение на тези усилия създаването на "ядрения щит на родината" − така се наричат атомните оръжия в онези години − беше в разгара си. Експериментални конструкторски бюра, натоварени със създаването на оборудване, способно да произвежда обогатен уран на базата на изотоп 235, са създадени в Ленинград, Новосибирск, както и в Среден Урал, близо до селището Верх-Нейвински. Освен това няколко лаборатории разработиха реактори с тежка вода, предназначени за плутоний 239. Всяка година все повече специалисти от висока класа се включват в изпълнението на "атомната програма".

Първото успешно изпитание на съветска атомна бомба е проведено на 29 август 1949 г. на полигона Семипалатинск в Казахстан. Въпреки че експериментът е проведен в строга тайна, три дни по-късно американците вземат проби от въздуха край Камчатка и откриват радиоактивни изотопи, което показва, че са загубили монопола си върху най-смъртоносното оръжие в историята. От този момент нататък започва смъртоносна надпревара между държавите от двете страни на Желязната завеса, като лидерът се определя от нивото на ядрения потенциал, с който разполага. Това подтиква към по-нататъшна, още по-интензивна работа по атомния проект на СССР, който е описан накратко в нашата статия.