Северна буковина: географско положение, история, описание

Северна Буковина е малък регион в Западна Украйна. Той е само 5 пъти по-голям от Москва и заема площ от 8 100 кв. км. За разлика от другите региони, територията на Северна Буковина никога не е била част от Полската общност. В продължение на много векове тя е тясно свързана с Румъния и нейните предшественици.

Фон

Това обяснява особеностите на Северна Буковина в Украйна. Докато Галиция е религиозна и пищна, а Подолието е известно с постоянните си войни, Буковина винаги е била по-скоро спокоен регион. Местните жители не се интересуват много от националния въпрос за държавата, която управлява региона.

Да не се бърка с Буковина в Полша. Там има отделна енория със същото име. Площта на Буковина в Полша е 130 000 кв. км. На тази територия живеят 12 000 души. Термалните извори в Буковина обикновено представляват интерес за руснаците. Той е доста известен туристически обект. Термалните извори Буковина се намират в Полша. Почти нищо общо с Буковина, която някога е била анексирана от СССР.

История на името

Името на територията Буковина идва от думата "бук". Това е име на дърво, което прилича на дъб. Горите от тези дървета са своеобразна "визитна картичка" на Карпатите и Балканите. Разпознава се по сивата си кора, която е гладка.

Нарича се Северна Буковина, която принадлежи на Украйна, тъй като тази страна притежава само една трета от региона. Той е част от Молдова и представлява доста голяма държава. Черновицката област става част от Украйна, а Буковина е област на Черновицка Галиция до 1849 г. Преди монголо-татарското нашествие регионът е принадлежал на Русия. През XII в. Ярослав Осмомисъл основава град Чорен, който става предшественик на Черновци. След нашествията територията на съвременна Северна Буковина става част от Подолския улус. В средата на XIV в. тя е завладяна от Унгария, а по-късно - от Молдовското княжество. Столицата е била Сирет, а след това Сучава.

Въпреки че Северна Буковина е съседна на румънския държавен център от древни времена, тя винаги е била периферен регион. Почти всички важни исторически събития се случват на юг от тези земи. Това включва както междуособици, така и военни конфликти с турците.

Най-древният архитектурен паметник в Галиция и Буковина е църквата "Успение Богородично" в село Лужани. Основан е преди XV в., най-вероятно в периода на Древна Рус.

Най-древната столица на Молдовското княжество през 14-16 век се намира в Южна Буковина. Това е град Сучава, където се намират гробниците на владетелите на княжеството.

В началото на XVI в. начело на Молдавия е Стефан Велики, който е смятан за мъдър и хуманен владетел по средновековните стандарти. Той успява да убие враговете си и да държи болярите на къса каишка. По време на неговото управление Молдова става независима и най-силното княжество в Източна Европа. Най-забележителният паметник от тази епоха е "каменният пояс", който се простира по протежение на Днестър/Нистру. Това са многобройните крепости Хотин, Сорока, Тигина и др. Хотин се превръща в най-мощната и красива крепост в Украйна.

Стефан Велики също става герой на православието. Когато той е начело на страната си, Константинопол пада. Той пожелава Молдова да стане Третият Рим. Но когато владетелят умира, неговите наследници не продължават делото му. Молдова започва да установява отношения с Турция, води война с Полша и започват дворцови интриги. Следващите владетели идват и си отиват и скоро Молдова е васал на Турция, а в края на XVI век става част от Османската империя.

Австро-Унгария

В края на XVIII в. Австро-Унгария нахлува в Молдова, за което уведомява Русия. Последната не се намесва, а Хабсбургите отстояват правата си върху Буковина, тъй като северната част на територията някога е била част от Покутия, която е принадлежала на Австрия. Турците не се интересуват от конфликт с австрийците. Буковина е присъединена към Галиция и Лодомерия, като от 1849 г. става херцогство.

Повечето от местните жители са руснаци - 42%, а 30% са молдовци. 61% от населението е православно.

В Румъния

Северна Буковина е присъединена към Кралство Румъния през 1919 г. По това време територията на страната е 10500 кв. км с население от 812 000 души. Руснаците са 38%, а румънците - 34%. Руснаците са окупирали територията три пъти по време на предишната война и са я отстъпили на Австро-Унгария същия брой пъти.

Поради факта, че местното население е приятелски настроено към царската армия, Австро-Унгария предприема редица репресивни действия.

Когато държавата се разпада, Буковина става част от Западноукраинската народна република. През 1918 г. Румъния превзема Черновци. Галиция и Буковина се обединяват с Румъния.

В СССР

През 1940 г. Съветският съюз отправя два ултиматума към Румъния. Тя поиска връщането на Бесарабия, някогашна част от Русия, която през 1918 г. беше отстъпена на Румъния. Освен това Буковина трябваше да бъде предадена на СССР. Тази територия не е част от Руската империя, но съветските командири обосновават искането си с твърдението, че това е компенсация за щетите, нанесени на СССР и народа на Бесарабия от 22-годишното румънско господство.

Румъния започва преговори със СССР, като в процеса на преговори търси помощ от Третия райх. Германия не помага на румънците, а пактът Молотов-Рибентроп вече е очертал съветските претенции към Бесарабия.

Румънците нямаше къде да отидат и съветските войски окупираха определените територии. На 28 юни армията на К. Г. Жукова е влязла, като е прекосила Днестър/Нистру. Румънците се оттеглят централизирано. На 30 юни Северна Буковина заедно с Бесарабия е фактически присъединена към СССР. Южна Буковина остава под румънско управление.

Забележително е, че самият пакт Молотов-Рибентроп не съдържа никакво позоваване на присъединяването на Буковина към СССР; тя дори не е включена в списъка на областите, представляващи интерес за тази сила. Поради тази причина през 1940 г. германците обявяват, че завземането на тази територия от Съветския съюз е в нарушение на договора. Молотов обаче заявява, че Буковина като част от СССР е последното звено в обединението на украинците и формирането на единна държава.

След това той предприема контраатака, като заявява, че СССР някога е ограничил интересите си до Бесарабия. Но в последвалата ситуация Третият райх трябваше да разбере интереса на руснаците. СССР не отговори. Германците дават на румънците гаранции за румънската цялост, пренебрегвайки интереса на съветското командване към обединението на Галиция, Буковина, Слобожаншчина и всички украински земи.

Все още се водят спорове относно тези исторически събития. След присъединяването на региона към Съветския съюз са въведени нови органи на властта и социалистически реформи. Частният капитал е колективизиран, а много местни жители се преместват в Румъния. Те също така са били преместени заради репресии. Бивши служители, лидери на обществени сдружения са преследвани, те са смятани за врагове от съветското командване.

Много местни комунисти са били докладвани от партийните си другари. Само за шест месеца от анексирането на страната 2057 души са подложени на репресии. През 1940 г. 4000 ръководители на общности, духовници и учители заминават с германците. По-късно, между 1941 и 1944 г., територията отново принадлежи на Румъния. А през 1944 г. отново става част от Съветския съюз.

Религиозно значение

Буковина играе особена роля в руската религиозност. Тя се отнася за старообрядците. По време на управлението на Николай I приключва периодът на религиозна свобода в Руската империя, чиито основи са положени от Екатерина II. През 1827 г. на старообрядците е забранено да приемат свещеници от новообрядците. Те нямали епископи, а религията била застрашена. През 1838 г. в Буковина се срещат старообрядците Павел и Алимена. По-късно към тях се присъединява Амвросий Поп Георгополу, който някога е бил митрополит, но по-късно е свален от Константинополския патриарх. Те имат разрешение от австрийците да създадат старообрядческа метрополия. Амвросий отново стана митрополит, но старообрядчески. Създадена е Руската православна църква Църквата на старите вярващи. От 2 000 000 старообрядци днес 1 500 000 се идентифицират с тази деноминация.

За района

Известно е, че земите на Галиция, Буковина и Слобожаншчина са различни красота. В същото време местните сгради не са особено изискани. В продължение на векове естетиката е била жертвана в името на секретността. Църквите се строят по този начин, защото е ясно, че не могат да бъдат запазени. Изградени са по начин, който е лесен за възстановяване.

Появява се терминът "буковински примитивизъм", който се появява дори в иконите. Въпреки че Османската империя не е налагала друга религия тук и местното население е било православно, то все пак е живяло в такава атмосфера на потайност, буквално в скривалище.

Следите от Първата световна война не са толкова тежки в този район, колкото в съседните области. Буковина просто става окръг в Румъния. Архитектурата от този период демонстрира "необранковски стил". Негов модел е църквата "Свети Николай" в Черновци. Известна е още като "пияната църква" заради особената си форма.

Битките, които се водят тук по време на Втората световна война, също са по-малко кървави, отколкото в Галиция. В Черновци е имало гето. Кметът на Чернивци Траян Попович полага всички усилия, за да спаси повече от 20 000 евреи. Той убеждава нашествениците, че те са гръбнакът на местната икономика. По време на съветската епоха животът тук също е доста спокоен, а Чернивци се превръща в индустриален център за прецизно производство.

Географски условия

Районът има своите особености. Тя е малка по размер и по-голямата част от нея принадлежи на Украйна. Южна Буковина принадлежи на Румъния. В рамките на СССР Черновицкият регион - който се намира в северната част на Буковина - е най-малкият регион в страната по площ, а също и по брой на населението.

Природните условия бяха благоприятни. На юг се простират Карпатите, а на север - равнината между реките Прут и Днестър. Планините са покрити с гъсти гори. Климатът е умереноконтинентален и доста влажен. Районът е богат на водни ресурси, реките, които текат тук, са част от басейна на Черно море.

Според резултатите от преброяването от 2001 г 2001, Населението е украинско (75%), румънско (12,5%), молдовско (7%), руско (4%). Резултатите от украинското преброяване обаче са коригирани от руските изследователи. Те твърдят, че тук има по-малко украинци, а преобладават русите, които статистиката отчита като украинци. Местните рутени имат редица различия с рутените от Галиция.

Повечето от тях са концентрирани в западните и северните части на региона. Тук са разпространени и субетнически групи, като например "бесарабски". Районът е богат на водни ресурси, реките, които текат тук, са част от басейна на Черно море. Не всеки има украинска идентичност.

Разликите между румънците и молдовците в тази област са по-скоро условни. На второ място са латиноговорящите, които са останали в земите, станали част от Молдовското княжество преди 1774 г. А румънците се наричат румънци, които са мигрирали тук от Трансилвания и други румънски територии. Но всички те са една етническа група и се различават от живеещите там молдовски и румънски граждани. Около 10% от румънците, живеещи тук, признават в проучванията, че родният им език е украински.

По-малко от 5 % от жителите се смятат за руснаци. Въпреки това там живеят повече рускоговорящи жители, отколкото в която и да е друга част на Западна Украйна. И не е рядкост този регион да гласува точно по обратния начин от Западна Украйна. Причината за тези явления се крие в историческите нюанси на региона.

Исторически корени

Някои изследователи смятат Буковина за люлка на източните славяни. В него живееха мравките, белите хървати. Древната славянска култура води началото си от буковините. Архитектурните разкопки откриват тук славянски селища от VI-VII в. на 40 места. А през VIII-IX в. са открити повече от 150 селища.

От IX в. тези територии се управляват от князете на Галиция. Крепостта, разположена тук от Ярослав Осмомисъл през XII в., е наречена Черна, вероятно заради черния цвят на стените ѝ. Замъкът е споменат в хрониката "Списък Руски градове, на близки и далечни хора". Руините са видими и днес - намират се в град Черновци. Районът следва малко по-различен път от останалите руски земи от XIV в., когато опустошените Карпатски предпланини започват да се населяват от ромеи, власи. Бяха все повече и повече. През 1340 г., след като Галичкото княжество е завладяно от Полша, населената с власи област пожелава да бъде поставена под влашка власт.

Името "Буковина" се среща в споразумението от 1482 г. между унгарския владетел Зигмунд и полския Владислав. По време на османския период територията е предимно славянска по произход. Земята е опустошена по време на войните между австрийците и турците. В края на турското владичество през XVIII в. там живеят едва 75 000 души. В град Черновци остават не повече от 200 къщи и 3 църкви, а населението е 1200 души.

Докато Русия побеждава Турция във войната от 1768-1774 г., тя отстъпва Буковина на Австрия като отплата за неутралитета ѝ. По онова време историческият път на Буковина също се различава от този на останалите руски територии.

Аристократичните слоеве са представени тук от молдовците. Местното население се нарича рутени и е православно християнско. В същото време всички те са под австрийско управление. Въпреки че не е имало крепостници, личното крепостничество се запазва до 1918 г. Това е истински мултиетнически район. Имаше много евреи, които се занимаваха с търговия. По време на австрийското владичество германците се появяват все по-често тук и започват да възникват цели германски селища. Немската колонизация на територията се разширява: езикът се преподава в училищата и на него се пишат официални документи. Скоро той се превръща в местен междуетнически език. Тук идват и рутени от Галиция.

Членовете на аристокрацията също се германизират; те започват да добавят към имената си наставката "von". Оставаха все по-малко и по-малко руснаци. Когато описват буковинските руси, изследователите отбелязват, че те са мобилни, предприемчиви, което ги отличава от приднестровските руси.

Културни особености

Тези особености се отразяват на дейността на буковинците. Така те с готовност се захващат с домашна работа и допълнителни занимания. Те са били енергични хора, които са се намирали на сезонна работа в Русия. В същото време характерът му е мек. Местното население беше учтиво, скромно, спретнато и донякъде елегантно.

Сградите са подредени така, че предната им част да гледа на юг. Всяка сграда е имала "pysba" - перваз. По правило къщите са били покрити с бяла вар. Бяха спретнати, бяха намазани както отвътре, така и отвън.

Езикът на местното население е различен, тъй като избягва "украинизацията". Благодарение на това в речта се запазват много древноруски езикови особености, които са повече, отколкото при украинците. От всички южноруски диалекти той е най-близък до великоруския.

През 1849 г. Буковина получава де факто автономия и става коронна провинция на империята, а по-късно и херцогство. Всъщност в Сейма няма русенски депутати. Поради тази причина местното население не разбираше какво всъщност означава демокрация.

По време на Австро-Унгария Буковина преживява най-големия си икономически и културен подем. Населението се увеличава. Докато през 1790 г. там са живели 80 000 души, през 1835 г. те вече са 230 000, а през 1851 г. - 380 000. Тенденцията продължава. През 1914 г. в града живеят над 800 000 души. За малко повече от сто години броят на хората се е увеличил 10 пъти.

Просперитетът се отразява и на град Чернивци. През 1816 г. в него живеят 5400 души, а през 1890 г. - 54170 души. В края на XIX век е построена железопътната линия до Лвов. Повечето местни жители говореха немски. Градът се превръща в център на немската, еврейската и румънската култура.

Рускоговорящото население също е подложено на румънизация. Само за 10 години - от 1900 до 1910 г. - 32 селища преминават от русенско към румънско население. В същото време през този период 90% от местното население е неграмотно. Неграмотността се дължи на факта, че обучението се провежда на немски език. Австрийците се страхуват от нарастващото руско влияние и не позволяват създаването на учебни заведения, в които да се преподава руски език. Разпространяват се румънските училища.

В края на ХХ в. руският граждански живот е представен от едно студентско дружество, няколко политически дружества и няколко политически партии. Тяхното развитие се осъществява при трудни условия.

За да противодействат на тези явления, австрийските власти подкрепят украинското движение в Буковина. Открито е училище, в което се преподава на украински език. Украинизацията не е в същите мащаби като в Галиция, но и тук се извършва.

През 1910 г. руските дружества са закрити от губернатора на Буковина. Това постановление се отнася дори за Руското женско дружество, което ръководи шивашко училище. Властите конфискуват имуществото им и изнасят библиотеките, в които има произведения на руски език. Австрийските власти обръщат особено внимание на съпротивата срещу русификацията, тъй като населението на областта е предимно православно. През XX век всеки възпитаник на духовна семинария в Буковина получава документ, в който се заявява, че "се отказва от руската си националност, че занапред няма да се нарича руснак, а украинец и само украинец". Ако завършилият откаже, му се отказва прием. Текстът на този ангажимент беше представен на немски език.

Всички тези процеси обясняват особеностите на културата, възникнала в Буковина.