Сяндем успенски манастир: история, описание

В историята на манастира "Успение Богородично" в Сиандем има много събития, които могат да се разглеждат по различен начин. С от едната страна, Изпитанията, които сполетяват манастира от основаването му, могат да се смятат за наказание. И от друга страна, специалното внимание на Всемогъщия към онези, които са избрали да Му служат в тези труднодостъпни места. Казвали са: "Когото обичам, наказвам". Днес тук е тихо и спокойно и нищо не ни напомня за лошите времена, когато чужденци разрушавали храмове и убивали монаси... Но не винаги е било така. Да се върнем назад във времето.

Годините на чиракуването му

В началото на миналия век (1909 г.) манастирът "Успение Богородично" в Сяндем става женски. А преди това пустинята Сиандем изгаря и се възражда като птицата Феникс. Манастирът е разположен близо до село Сяндба, между езерата Рощинско (известно още като езерото Баное, или Кюлюярви на фински) и Сяндба. Това е районът Олонец в Република Карелия. В старите документи манастирът се нарича Атанасиево-Сандийски пустинен "Пустинята Атанасиево-Сиандем".

Негов основател е Атанасий Сиандемски. Желанието да служи на Господ го отвежда във Валаам. Там той среща своя духовен водач свети Александър Свирски. Упоритостта и себеотрицанието на младежа привличат вниманието на неговия учител и двамата аскети стават пасианси. Това означава, че най-интимните призиви към Създателя те правят заедно в една от пещерите на Валаамските острови. След известно време обаче Александър се оттеглил в горите на река Свир, където прекарал седем години в пълно усамотение.

Основаване на манастира

След седем години уединение преподобният Александър Свирски започва да строи отшелнически дом. След това Атанасий се присъединява към него, за да получи отново наставленията на игумена. По това време Богородица се явила на монаха Александър, а молитвеникът му бил свидетел на това.

През 1533 г. игуменът починал, а Атанасий и някои от учениците му се оттеглили в горите на Карелия, на мястото, където днес се възстановява манастирът "Сяндемско Успение". Красотата на Местоположението на скита е незабравимо и именно тук е основан скитът на Сиандемите.

Най-близкото селище беше на десет версти, а до Олонец - на двадесет. Жителите на Олонец разрешават на Атанасий и неговите монаси да се заселят в района, като разбират, че това ще е от полза за всички жители. Новгородският архиепископ Пимен благославя построяването на параклис в чест на Животворящата Троица, до който са построени осем килии за монасите.

През пролетта те започнаха да орат. Но поради завистта на местните жители на Олонец те наклеветили монаха Пимен, като казали, че той е построил скита насила, без тяхно съгласие. Атанасий отишъл в Свирския манастир, но мястото, което бил избрал, било пусто.

В Свирския манастир

Атанасий се връща в манастира, който някога е бил ръководен от неговия наставник. Избран е за игумен и вероятно е приел свещенство. Във всеки случай през 1577 г. в документите на манастира той е наречен монах.

Но през същата година Атанасий (вече бивш игумен на Александро-Свирския манастир) подава молба до Новгородския архиепископ Александър. Монахът иска разрешение да построи скит на мястото на Свирския манастир Църквата на Животворящата Троица и манастира под негово ръководство. И за нуждите на братята да се отдели земя за обработване. Архиепископът благословил начинанието на Атанасий. Така се създава Сяндемският манастир манастир.

Развитие на манастира

Времето минава, манастирът се разраства и трудът на монасите дава плодове. След известно време Свирският скит е неузнаваем: манастирският двор изобилства от храна и необходими домакински уреди. А храмовете, построени в манастира, удивляват с великолепието си.

Игумен Атанасий е не само пример за упорит труд, но и духовен наставник. Той често разговарял с монаха Адриан Андрусовски, който също бил схимонах от Валаам. Той основал манастир на брега на Ладожкото езеро, така че разстоянието между двете покръствания било 20 версти.

Преподобният Атанасий от Сиандем напуснал манастира си благоденстващ на много напреднала възраст. Погребан е на носа на езерото Рощино. След известно време на мястото на последния покой на основателя на манастира е построена църквата "Свети Атанасий и Кирил Александрийски".

Трудни времена

Но времената били различни: шведските и литовските набези през 1582 г. не подминали и манастира Сяндж. След това църквата "Света Троица" е разрушена, а игуменът, който е начело на манастира, е убит. В очакване на лошото старейшините успяват да напълнят езерото с църковна утвар и камбани, които се намират там и до днес.

Но тези мрачни дни отминават и за 50 години църквата е възстановена, а стопанските постройки са ремонтирани. По онова време в манастира имало седем старци. Основната последица от Ливонската война обаче е почти пълната загуба на всички документи, свидетелстващи за неоценимия принос на преподобния Атанасий за основаването на манастира.

Пепелта на манастира

1720 г. е една от най-нещастните за манастира: пожар го унищожава почти напълно. Въпреки това усърдната работа на монасите и работниците позволява бързо да се възстановят манастирските сгради.

Тогава са намерени нетленните мощи на свети Атанасий, заедно с броеницата и разрешителната молитва в ръцете му. В продължение на няколко дни всички ги виждаха, а след това бяха погребани на предишното им място. Върху мястото на погребението е построен храм, в който основателят на манастира е погребан под махагоново светилище.

Към 1723 г. манастирът "Сяндъм" е разширен и включва Андрусовския и Задне-Никифоровския скит.

Но след 40 години Екатерина II започва реформа за секуларизация, в резултат на която скитът престава да съществува за 63 години. През 1802 г. църквите на Сяндемския скит са присъединени към Туксинската енория, а през 1821 г. са присъединени към Андрусовския манастир. Това дава възможност да се възроди монашеството.

Възраждане на манастира

През 1827 г. Валаамският манастир е оглавен от игумена Инокентий. Благодарение на неговите неуморни усилия и грижи отшелническият манастир Сиандем започва да се възражда. С постановление на Министерския съвет й е отпусната земя, а необходимата сума е дарена от същия игумен Инокентий, който подарява на манастира и икона на Владимирската Богородица в сребърен калъф. Могъщите благородници не остават безразлични към съдбата на скита. Така например манастирската църква дължи украсата си на графиня Анна Алексеевна Орлова-Чесменска.

През 1852 г. манастирът получава от игумена на Валаамския манастир дар - икона на светите братя Сергий и Герман. По време на откриването на манастира "Сяндъм" на територията му има две църкви: дървена (Успение Богородично) и каменна (Атанасий и Кирил Александрийски).

нов век

Началото на XX век е белязано от няколко промени в отшелничеството. Първо, през 1902 г. тя става независима, но това не може да промени изключително тежкото ѝ финансово състояние.

В резултат на това през 1909 г. манастирът става Сяндма Успенское женски манастир, Една от основните цели на манастира е да запознава хората с историята на манастира. Към 2011 г. в манастира има 18 монахини, които не могат да осигурят напълно възстановяването на манастира от разрушеното му състояние.

Но след това настъпват тежки времена - следва Октомврийската революция, а с нея и борбата срещу "опиумът на народа". Скитът е затворен, а цялото му имущество е дадено на фермата за добитък. Каменната църква става собственост на дърводобивния завод "Гускалски.

Войната от 1941 г. довършва разрушаването на манастира, започнато от революционните маси. Дори основите не са оцелели.

Второто раждане

Тъжни последици от историческите катаклизми за манастира Сяндем. Много дървени храмове, построени по времето на неговия основател, са безвъзвратно изгубени. Така например катедралата "Успение Богородично", за чието възстановяване император Николай I е отделил значителна сума пари през 1827 г., е напълно разрушена.

Въпреки това през 2013 г. с благословията на Петрозаводския и Карелски митрополит Мануил започва изграждането на нова църква "Успение Богородично".

Все още духът на свети Атанасий витае над мястото, което някога е обичал толкова много. През 2011 г. с благословията на Светия синод на Руската православна църква се възражда манастирът "Свето Успение Богородично" в Сяндем.

Това е единственият манастир в Карелия, а паметта на неговия покровител Атанасий се чества на 2/15 май и 18/31 януари. Игуменката Варвара отговаря за манастира.

До манастира можете да стигнете с различни видове транспорт. Ако пътувате със совалка, трябва да вземете автобус от Санкт Петербург или Петрозаводск до. Olonets. След това е по-добре да вземете такси, тъй като можете да се загубите сами (навигаторът показва грешен маршрут).