Църквата "свети спиридон" в ломоносов: история, игумени. Църквата "свети спиридон тримифунтски

През 2008 г.Религиозният живот на Северната столица е белязан от важно събитие - след дългогодишно прекъсване храмът "Свети Спиридон Тримифунтски" отново отваря врати в Ломоносов - град, който е общинска единица, принадлежаща към Петродворцовския район на Санкт Петербург. След като заедно с останалата част от страната е преживял десетилетия на преследване на Църквата и репресии срещу нейните служители, той заема достойно място сред духовните центрове, възродени от забравата.

Божий благодетел от бреговете на Кипър

Преди да започнем да говорим за църквата "Свети Спиридон" в Ломоносов (адрес: Иликовски проспект 1, Санкт Петербург, ул.) Нека да се спрем накратко на историята на светеца, в чиято чест е построена църквата. Известно е, че този светец е роден в Кипър, в град Аски, и земният му живот продължава от 270 до 348 г. Съчетавайки в себе си кротостта на цар Давид, сърдечната доброта на своя праотец Яков и любовта към пътниците, която някога е била характерна за Авраам, той получава от Бога дарбата да прави чудеса и да лекува болести.

През тези години Господ изпращаше дъждове през сухите месеци и спираше буйните потоци. Според легендата веднъж светецът излекувал император Константин от тежко заболяване, а също така отгледал собствената му дъщеря, родена от брак с благочестива девойка, която починала в ранна възраст. Много други чудеса са станали чрез свети Спиридон, чийто паметник се намира в църква в град Ломоносов.

Герой на Никейския събор

По време на управлението на император Константин Велики (324-337 г.) Спиридон, който овдовява и дава монашески обет, заема епископския престол на кипърския град Тримифунтум, откъдето идва и известното му прозвище. Върхът на архипастирското му служение е участието му в Първия вселенски събор, проведен в Никея през 325 г. и посветен на определянето на основните християнски истини. В храма, благодарение на аргументите в речта на епископ Спиридон, е възможно да се разобличи и осъди злият еретик Арий, който се опитва да изопачи християнското учение...

Собствен начин на живот Божият светец завършва живота си през 348 г. и е погребан в църквата на Светите апостоли в град Тримифунт. Скоро на гроба му започват да се случват чудеса на изцеление, които, заедно с предишните му заслуги, дават повод за канонизирането му и по-нататъшното му прославяне като светец. Според календара на РПЦ паметта на Свети Спиридон Тримифунтски се чества на 25 декември всяка година. Църквата в Ломоносов, където се провеждат тържествени богослужения, е особено препълнена на този ден.

Църквата е дело на членове на семейството на Август

Историята на църквата "Спиридон" в Ломоносов включва три етапа и започва с поставянето на малка дървена църква през октомври 1838 г. П. Мелников. Сградата е финансирана с обществени средства, а главният ѝ инициатор е великата княгиня Елена Павловна, съпруга на великия княз Михаил Павлович (син на убития император Павел I), която преди да приеме православната вяра, носи името Мария Шарлота Фредерика Вюртембергска. Веднъж пристигнала в Русия, тази германска принцеса влиза в историята на страната ни чрез брака си с член на императорското семейство, като изключителен държавник и общественик - ревностен привърженик на премахването на крепостничеството. Запазени са много от портретите ѝ, един от които е възпроизведен по-горе.

Друг инициатор на строителството е съпругът на Елена Павловна - великият княз Михаил, който е командир на отделен гвардейски корпус, включващ лейбгвардейския Волински полк, разположен в Ораниенбаум - до 1948 г. името на град Ломоносов. В основите на бъдещата църква е поставен стъклен съд, изкопан по време на строителните работи през 1895 г., който ще бъде описан по-долу. То съдържаше паметна бележка, в която се казваше дата на учредяване, както и списък на високопоставените лица, които са помогнали за това добро дело.

Появата на първата църква в Ораниенбаум

Описанието на църквата "Спиридон" в Ломоносов (Ораниенбаум), построена през 1838 г., която е предшественик на по-късните постройки, е запазено и до днес. Според наличните материали това е била дървена сграда, построена върху тухлена основа, дълга 26 метра, широка 10,5 метра и висока 8,5 метра (без купола).

Над олтарната част на сградата е издигнат железен кръст, а от западната страна има малка камбанария. Тъй като църквата е била прикрепена към Корпуса на независимата гвардия, според традицията тя е имала походен иконостас - лесно разглобяем за транспортиране в случай на спешно преместване на частта... Освещаването на новата църква се състоя в катедралата "Света Богородица" в Осетия ден на възпоменанието на Свети Спиридон на 12 (24) декември 1838 г.

Продължение на историята на първата църква

През 1856 г., по заповед на тогавашния владетел Александър II, Волинският спасителен полк на Волинската армия е прехвърлен във Варшава. Когато полкът напуска, той взема със себе си цялата църковна утвар от църквата "Спиридон", която по това време му принадлежи. В Ломоносов (Ораниенбаум) е разположен сапьорски полк, под чието командване е преместена осиротялата светиня; но три години по-късно, след като той е разформирован и в града няма други военни части, църквата е присъединена към придворната църква "Свети Пантелеймон", а енориашите ѝ стават обикновени граждани.

Едва през 1861 г. църквата отново е изпълнена с хора в униформи. Това се случва, след като един от пехотните батальони е прехвърлен в Ораниенбаум. Нейният командир В. В. Фон Нетбек се оказва много благочестив човек и по негова инициатива сградата е реконструирана, като са добавени два нови коридора. Последният етап в историята на тази първа църква на Свети Спиридон е възстановяването на втората църква, което е завършено през 1882 г. Църквата "Свети Спиридон" в Ломоносов е свързана с основаването на Офицерското стрелково училище, към което е прикрепена през 1882 г.

Изграждането на втората църква

След като са изминали почти шест десетилетия, откакто великата княгиня Елена Павловна е основала дървената полкова църква, сградата ѝ е била доста порутена. През 1895 г. командването на частта, към която е била прикрепена, решава да демонтира църквата и да я построи изцяло наново. Работата по проекта на втората църква на Спиридон в Ломоносов (Ораниенбаум) е поверена не на професионален архитект, а на военния инженер В. И. Петров. И. На Щеглов, който изрази желание да работи за такова богоугодно дело.

По време на монтажа на основите е открит гореспоменатият стъклен съд с бележка. Преди да бъде зазидана отново в недрата на тухлената зидария, вътре е поставен лист с бележки, този път за нов - втори храм. Работата е финансирана със средства, отпуснати от военното ведомство и Светия синод, както и с дарения, събрани от доброволци, сред които има много заможни хора. Строежът на новата църква "Свети Спиридон Триумфален" върви с бързи темпове и през август 1896 г. архиепископ Арсений (Брянцев) тържествено я освещава. Окончателният етап от работата е построяването на едноетажна сграда за духовенството в близост.

По пътя на Кръста

Идването на власт на болшевиките през октомври 1917 г., които извършиха въоръжен преврат, опитвайки се да заменят вярата на своите отци със собствената си идеология, беше трагедия за цялата Руска православна църква. Църквата "Свети Спиридон Триумфален", която в продължение на десетилетия укрепва вярата на руските войници, преди да застанат в защита на страната си по бойните полета, не е пощадена. Войниците от Червената армия не се нуждаели от Божията благословия - те се задоволявали с "живото слово на Илич", което им обещавало земя, свобода и светло бъдеще.

Тъй като църквата вече не е полкова, а не е решено да бъде затворена веднага, тя временно е предоставена на катедралата "Архангел Михаил Ораниенбаум", построена през 1913 г. по повод 300-годишнината на династията Романови. Няколко години по-късно църквата е завладяна от настоятеля на църквата "Свети Пантелеймон", която е част от дворцовия комплекс, а в началото на 30-те години, когато в страната се разразява вълна от антирелигиозни кампании, тя е окончателно отнета от вярващите.

Съдбата на Михайловската катедрала е не по-малко мрачна: през 1932 г. тя е затворена, ректорът е разстрелян, а духовниците и най-активните енориаши са изпратени в лагерите. Енорията на църквата "Свети Михаил" е премахната по същото време, а църквата е затворена. Църквата "Свети Пантелеймон", чиито помещения са предоставени на разположение на държавните институции, които се преместват в царския дворец. Непосредствено след затварянето на църквата куполите на храма "Свети Спиридон" са съборени, камбаните и кръстовете са претопени, а сградата е използвана за битови нужди, без да се полагат и най-малки грижи за нейното състояние, така че в началото на перестройката тя достига до аварийно състояние и е готова да се срути във всеки един момент. Ето как се проявиха на практика контурите на светлото бъдеще, обещано от болшевиките.

Светилището се съживява

През 2002 г., в духа на възстановяването, църквата "Спиридон" в Ломоносов отново отваря врати за своите енориаши и богослуженията се възобновяват. Това отнело шест години. Тъй като обаче сводовете били готови да паднат върху главите на хората, ръководството на епархията, заедно с градските власти, решило да разглоби напълно сградата и след това да я възстанови в първоначалния ѝ вид.

Осем години бяха необходими за завършване на планирания обхват на работата. Взето е решение новата сграда да се построи върху старите, добре запазени основи, като се използва техническата документация, предоставена на строителите от служители на Държавния исторически архив. Така външният вид на новата църква, която вече трета година е в експлоатация, напълно съответства на този на нейната предшественичка, построена през 1896 г. Не е трудно да се убедим в това, тъй като в статията са представени както съвременни снимки, така и такива, направени много преди революцията.

Службите в реставрираната църква са възобновени след освещаването ѝ през август 2016 г. Понастоящем тя представлява дървена конструкция с дължина 32 метра, широчина 19 метра и височина 25,5 метра (включително купола). За да се повиши стабилността на сградата, върху предишните основи са поставени каменни колони, поддържащи покрива и купола.

Интериор на храма

Вътрешното обзавеждане на църквата "Спиридон" в Ломоносов, както и нейният екстериор, напълно съответстват на историческия модел от 1896 г. Стените и таванът, които са покрити с резбован дървен орнамент, боядисан в розови нюанси, са реконструирани с максимална прецизност. Както и преди, от платната (долните части на тавана на купола) към богомолците гледат ликовете на светците евангелисти, а над иконостаса те виждат икона на Рождество Христово, дарена някога на църквата от графиня Е. А. Mordvinova .

Вниманието привлича и снежнобелият двуетажен иконостас, богато украсен с позлатени дървени резби. В църквата има образ на Свети Спиридон, който е бил взет от църквата по време на затварянето ѝ и е бил грижливо съхраняван от вярващите през целия антихристиянски период. Интересни са и страничните порти с иконите на Свети архидякон Филип и Свети Стефан.

Реликвите, съхранявани под сводовете на църквата

В допълнение към своята история и външно съответствие с предишните архитектурни форми, църквата "Свети Спиридон" в Ломоносов е известна и с истинските мощи, които съдържа. Сред тях има шест икони, които някога са принадлежали на Независимия гвардейски корпус, чийто командир е бил основателят на църквата, великият княз Михаил Павлович.

Освен това чудотворният образ на Божията майка е обект на поклонничество. Историята му датира от два века и половина и е пълна с примери за изцеления, получени по молитвите на вярващите. В църквата се съхраняват и исторически реликви, като знамето на стрелковото училище, което някога я е управлявало, както и две грамоти, дадени лично от цар Николай I.

Божиите пастири, които ръководеха енорията

В края на статията ще бъде уместно да ви разкажем за настоятелите на църквата "Спиридон" в Ломоносов, които са ръководили енорията през различни исторически периоди. Според архивните материали това пастирско служение се пада на десет свещеници. Първият от тях е свещеник Василий (Надеин), който поема ръководството от ръцете на основателите на църквата: великата княгиня Елена Павловна и нейния съпруг, великия княз Михаил Павлович. На него е поверено духовното ръководство на войниците, защитаващи родината.

След това идва многобройна и славна плеяда от Божии служители, които са запазили и умножили традициите, създадени от техните предшественици. От тях бихме искали да споменем протойерей отец Василий (Сисоев), който ръководи енорията от 1916 г. до нейното закриване през 1932 г. Скоро след това той е арестуван по фалшиви обвинения и разстрелян заедно с хиляди други християнски новомъченици от 20 век.

Доста забележителна е и личността на сегашния настоятел на църквата "Свети Спиридон Тримифунтски" в Ломоносов, протойерей Олег (Емеляненко), който поема кръста през 2002 г., веднага след като бившата полуразрушена сграда е предадена на вярващите. Благодарение на неговите усилия някогашното поругано светилище се възражда и днес заема достойно място сред другите духовни центрове на Русия.