Диалектическо мислене: понятие, определение, формиране и основни принципи

Диалектическото мислене е уникална способност, без която хората не биха могли да водят интелигентни диалози с другите, да разсъждават умело, да обменят мнения, да изграждат логически вериги в мислите си. Това е най-важният компонент за формирането на съвременното общество и различните сфери на човешката дейност.

За да обучат професионалистите да познават света около тях, да бъдат находчиви и да стигат до заключения, учителите се опитват да предадат този вид мислене на децата от предучилищна възраст. В тази статия ще разгледаме по-подробно какво представлява тази концепция.

Обща информация

Методологическата роля на диалектиката е да разпознае общите алгоритми на изучаваните обекти, да разбере как те се развиват. В резултат на този процес се улавя същността на субекта. Тя също така помага на изследователя да подреди собственото си мислене. Чрез диалектически алгоритми субектът може последователно да изгражда лични преценки, да отсява откритите грешки и да попълва пропуски. Логическите схеми ни позволяват да правим обобщени заключения и да систематизираме резултатите.

Определение

Въз основа на горното ще се опитаме да определим. Както виждаме, диалектическото мислене е способността да се разсъждава умело с аргументи и да се излагат правилно мислите. Този начин на мислене е рефлексивен, т.е. той е в състояние да открива и анализира противоречията в процеса на изследване на даден обект и в самия себе си. Тук съществува тясна връзка между съществуващото и развиващото се. Например материализмът съчетава две теории: развитието на физическия свят в съчетание с логиката на познанието. Във философията диалектическите разсъждения се използват главно за аргументация. Нека видим как се случи това на практика.

Във философията

Индийските и европейските философски традиции се основават на изкуството да се разсъждава. Този метод става популярен благодарение на концепцията на Платон, в която той използва диалозите на хората. Подобни разсъждения се провеждат по следния начин: двама души, чиито мнения са противоречиви, трябва да достигнат до обща истина, като обменят своите предположения. От времето на Хегел диалектическият начин на мислене започва да се противопоставя на метафизиката.

Постепенно този метод придобива друга форма. С напредъка се развива и съдържанието на диалектиката. В днешно време тя се разглежда като отделна наука, която се основава на принципите на абстракцията. Следователно има две основни форми на обективно логическо мислене:

• материалистичен;
• философски.

Как се развиват формите

Първоначално философските доктрини са били наивно-диалектически и спонтанно материалистични по своята същност. Първата форма на диалектика е древната. Той се е формирал преди около 2500 години в древна Гърция, Индия и Китай. Подобна мъдрост е била характерна и за източните философи. Според древния начин на мислене акцентът е бил поставен върху сдвоените категории на алгоритмите на мислене, т.е. върху намирането на обща основа за различни, до пряко противоположни, идеи и концепции, които вече са узрели. Както и символи и образи в известни философски движения и езотерични. Тя е единна форма, в която се проследява борбата на противоречията в съдържанието на мисълта. Подобна екзотична концепция не е била съвсем обичайна за европейците. Независимо от това тя е теоретично обоснована и поставя мислителите на рационална основа, като крайната цел е да се открие взаимната детерминираност на категориите на мисълта.

Концепцията, която обсъждаме, има различен характер във всяка страна. Затова и формите на диалектическото мислене претърпяват промени. Например в марксизма тя е представена като отражение на законите във формирането на материята, която е в постоянно движение и се развива. Възгледът на Карл Маркс за материалистическата диалектика се противопоставя на схващанията, изложени от Хегел в неговото произведение. Във философията му тя означава преход от една дедукция към друга, в която установява, че тези определения са ограничени и едностранчиви; те отричат себе си. В СССР се толерира само материалистическото мислене, а към другите форми на диалектика се отнасят с голямо подозрение. След разпадането на Съветския съюз, напротив, той губи своето значение. Въпреки че някои автори оценяват материалистичната форма положително...

Материалистическа диалектика

Някои съвременни философи, говорейки за този начин на мислене, го свързват изключително с човешките действия или дейности. През XXI век учените започват да въвеждат диалектиката в науката. Това помага да се разрешат антагонистичните тенденции, да се направят достъпни и разбираеми. Също така парадоксални и необичайни противоречия във всички видове научни изследвания, включително приложна математика. Тази форма на мислене е намерила потвърждение в биологията. Всички организми са подложени на постоянни метаболитни и еволюционни промени, със специфично информационно съдържание и физикохимично развитие по строго определен план. Диалектиката се използва най-често в психологията и социологията.

Концепцията за

Диалектическият метод на мислене в днешно време предполага обективна преценка. Това е наука, която разкрива общите закономерности, тяхното развитие и изучаването на природата, включително интелигентните субекти и техните мисловни способности. Какво се разбира под природни закони? Това е концепция без Човешкото състояние не подлежи на никакви ограничения или условия. Те се изпълняват по всяко време и във всички области на живота ни, включително в ежедневието ни. Това позволява на хората да мислят по-широко, от общото към конкретното, от върха към дъното. Когато се вземе предвид тази взаимовръзка, законите на химията, физиката, инженерството и други се понижават до по-ниско ниво. Така диалектическият начин на мислене надделява над частните науки. Това означава, че тя е актуална за съвременния човек и трябва да се изучава.

Значение на обективното познание

Процесът на учене, който започва още при раждането, осигурява на човека пълноценен живот. Индивидът се променя в зависимост от резултатите от дейността му в общата среда. Още по-важно е да се придобие човешки социално-исторически опит. Тя се събира в средата на когнитивните системи, производството и езиците. Всичко това е в основата на нормите и ценностите, които регулират сътрудничеството между различните индивиди и техните социални отношения. Това развитие засяга както отделните хора, така и обществото като цяло.

С оглед на бързото разрастване на сфери на приложение Развитието на информатиката, природните науки, социалната структура, икономиката и други науки породи нуждата от млади специалисти, които умеят да мислят диалектически.

Основи

Диалектиката е метод на мислене, който се смята за един от основните инструменти на научното познание. Той включва следните елементи:

• принципи;
• закони;
• Категории.

Разгледайте тези аспекти по-подробно.

Принципи

Основните принципи включват следните концепции:

1. Цялостен подход. включва обективно изучаване на даден предмет с всички негови взаимовръзки.
2. Динамика. Изследване на обект в движение.
3. Единство между логическото и историческото. Намиране на причинно-следствени явления. Тяхната последователна взаимовръзка в исторически план.
4. Преминаване от абстрактното към точното. Тук трябва да се отдалечим от баналния модел на реалността и да се насочим към много ясна и конкретна картина на света.

Закони

Материалистическото мислене се основава на законите на първичния и вторичния. Първите включват:

1. Взаимовръзка при прехода на качествени и количествени промени. В определен момент се нарушава единството на тези компоненти. Резултатът е, че явлението придобива качествено състояние на нова форма.
2. Спираловидно развитие или естествено отрицание. Трансформацията на дадено явление се извършва, като от една страна, чрез преминаване към различно качество. От друга страна, налице е завръщане към старото чрез повторение на отделни характеристики на същото Характерни особености на нова основа.
3. Взаимодействие и единство на противоречието. Стимул за тяхното развитие е вътрешното им разминаване.

Категории и вторични закони

Категорията на диалектическото мислене е най-широкото понятие, проявяващо универсални опозиции и отношения, повечето от които са двойки. Битието и небитието са основните основи на мисловните алгоритми.

Вторичните закони включват:

• Общото и единичното;
• необходимост и непредвидени обстоятелства;
• съдържание и форма;
• причинно-следствена връзка;
• същност и явление;
• цялото и частичното.

оформяне на

Както вече беше споменато, диалектическият метод на философското мислене може да се прилага в много области на човешката дейност. Това налага известна отговорност на преподавателите да я формират у своите ученици. Както показва практиката, задълбоченото познаване на няколко науки едновременно всъщност е малко полезно. Според древните мислители този метод не учи на разум. Знанията могат да станат неактуални или остарели. Често се случва непотърсената информация просто да лежи като ненужно бреме върху паметта на човек.

В този контекст фокусът е върху насърчаването на мислеща и творческа личност. Сега всичко е насочено към обновяване на системата на преподаване. Става дума и за това, че е невъзможно да се решават общи образователни задачи, без да се развива диалектическото мислене у учителите. За тази цел са разработени помощни средства за научни изследвания за учители. Ето някои произведения: In. И. Андреева, А.С. Belkin, L. Г. Вяткина, Н. М. Зверева, В. Д. Сименова, В. И. Журавлева, Y. Н. Кулуткина.

Две от най-популярните тенденции в психологията и педагогиката се развиват. От иновативни технологии Възпитанието и образованието могат обръщайте внимание към следните произведения: L. М. Фридман, L A. В. Putlyaeva, A. А. Verbitsky, L. М. Митина. За лично формиране на стратегии, които могат да се прилагат в общуването и професионалното мислене: V. Н. Мясишев, А. В. Brushlinsky, V. Д. Шадриков, А. А. Бодалев, I. С. Yakimanskaya.

Формиране на логическо мислене сред децата в предучилищна възраст

Както показва опитът от учебния процес по ТРИЗ (Теория за решаване на изобретателски проблеми), възможно е да се формира диалектическо мислене у децата в предучилищна възраст. Основното е да го представите в разбираема за децата форма. Специалистите са разработили упражнения и игри за деца в предучилищна възраст, въз основа на които те могат сами да открият основните закони на диалектиката.

Нека разгледаме един пример. Разрешаването на противоречията насърчава процеса на развитие. Антагонизмът тук се изразява в съпоставянето на две противоречащи си желания или изисквания за качеството на един и същ обект. Този обект е стаята, в която бащата възнамерява да почива, а детето да играе или да слуша музика. Възниква необходимост от разрешаване на противоречие и затова ситуацията се развива.

Самите родители могат да допринесат много за логическото мислене на детето. Това ще помогне на малчугана да води интелигентни разговори с другите, да намира правилните решения в необичайни ситуации. Детето трябва да бъде научено, че спечелването на спора на всяка цена не е същността на логическото мислене. Важно е да го научите да разрешава спорове и конфликти, като говори мирно, с добри аргументи. Колкото по-рано започне да се прави това, толкова по-добро ще бъде възприятието на детето. Формирането на диалектическо мислене е важна част от личностното развитие.