Щази е... Описание, изисквания и правила

Съдържание

История
Сътрудничество с КГБ
Брой и състав
Мащаб на операциите
Набиране на персонал
Роля в страната
Репресии
Началото на края
Скандал
Падането на ГДР
След обединението на Германия
По-нататъшна съдба на архивите
Съдбата на служителите на Щази

Министерството на държавната сигурност (на немски: Departmentium für Staatssicherheit, MfS), известно като Щази (съкращение от немската дума Staatssicherheit, означаваща държавна сигурност), е официалната тайна служба в Германската демократична република, създадена на 8 февруари 1950 г. Тя е определяна като една от най-ефективните и репресивни в света.

Централата на Щази (ГДР) се намира в Източен Берлин, като най-големият комплекс е в квартал Лихтенберг, а няколко по-малки са в други части на града. Нейният девиз е Schild und Schwert der Partei (щитът и мечът на партията), а именно управляващата Социалистическа партия на германското единство (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, SED).

История

Щази е сравнително млада тайна служба. Създадена е на 8 февруари 1950 г. по модела на Министерството на държавната сигурност (МГБ) и Министерството на вътрешните работи (МВР) на СССР. Посочените в скоби структури заместват предвоенните НКГБ и НКВД.

Вилхелм Зайсер става първият министър на Щази. След въстанието през юни 1953 г. той е принуден да напусне поста, тъй като неуспешно се опитва да замени генералния секретар на SED Валтер Улбрихт. Последното е потвърдено от Ернст Фолвеб като ръководител на Щази. През 1957 г., след спор в SED между Улбрихт и Ерих Хонекер, последният отказва да подаде оставка и е заменен от бившия си заместник Ерих Милке. Всъщност Щази е негово дете.

Сътрудничество с КГБ

Въпреки че Щази е получила "зелена светлина" Още от 1957 г. до 1989 г. съветската разузнавателна служба КГБ, създадена през 1954 г., продължава да разполага свои служители за връзка във всички осем дирекции на Щази. Сътрудничеството между двете служби е толкова тясно, че КГБ кани Щази да създаде оперативни бази в Москва и Ленинград, за да следи посещенията на източногермански туристи в Съветския съюз. През 1978 г. Милке официално предоставя на източногерманското КГБ същите права и правомощия като на съветските си подчинени. Щази е своеобразен клон на КГБ.

Брой и състав

Между 1950 и 1989 г. Щази е наела общо 274 000 души, за да изкорени "клас врагове". Към момента на разформироването на тайната служба в нея членуват 91 015 души, от които 2 000 са неформални офицери, 13 073 са войници, а 2 232 са офицери от източногерманската армия. В страната е имало и 173 081 неформални информатори, а в Западна Германия - 1 533.

Макар че тези данни за броя на служителите са взети от официални документи, според федералния комисар, отговарящ за архивите на ЩАЗИ в Берлин, поради поредица от унищожени документи някои изследователи спекулативно увеличават броя на служителите на разузнаването до 500 000. Някои от тях стигнаха дори до два милиона.

Мащаб на операциите

Агенти на Щази са присъствали на всички големи промишлени обекти. Степента на техния контрол върху тези цели зависи от важността на тези.

в стените на апартаменти и хотелски стаи са пробити малки дупки, през които Щази снима хората със специални камери. Училищата, университетите и болниците са напълно обезпечени с шпиони.

Набиране на персонал

Щази е имала официална категоризация за всеки тип информатор, както и официални инструкции за, как да получите информация от всеки. Разузнавателните функции са разпределени между онези, които вече са участвали по някакъв начин в държавната сигурност (полиция, армия), дисидентските движения и протестантската църква. Информацията, събрана от последните две групи, е използвана за отделяне или дискредитиране на лица.

Информаторите са направили важно е В зависимост от материалния или социалния стимул, който е възпрепятстван от чувството за приключение. Според официалните данни само 7,7% са били принудени да сътрудничат. Предимно членове на SED. Голям брой информатори са от средите на кондуктори, енориаши, лекари, медицински сестри и учители. Милке смята, че най-добрите информатори са тези, чиято работа им позволява да поддържат редовен контакт с обществеността.

Роля в страната

Позицията на Щази се засилва значително, след като през 1975 г. страните от Източния блок подписват Хелзинкската харта, която тогавашният генерален секретар на SED Ерих Хонекер определя като заплаха за неговия режим, тъй като тя включва задължението за зачитане на правата на човека, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията.

През същата година броят на служителите на разузнаването нараства до 180 000, като в началото на 50-те години варира от 20 000 до 30 000, а през 1968 г. достига 100 000 в отговор на т.нар"Източна политика", нормализиране на отношенията между Западна Германия и Източна Европа). Щази действа и като представител на КГБ за дейности в други страни от Източния блок, като Полша, където също има силно видимо съветско присъствие.

Щази прониква в почти всеки аспект от живота на ГДР. В средата на 80-те години на ХХ век разузнавателната мрежа започва да се разраства и в двете германски държави и непрекъснато се разширява до падането на Източна Германия през 1989 г. В най-добрите си години Щази разполага с 91 015 офицери и 173 081 разузнавачи. Тайните служби са имали по-голям контрол над населението от всички останали тайни полицейски служби в историята.

Репресии

Служителите на Щази вкарват в затвора хора по различни причини - от желание да напуснат страната до политически шеги. Затворниците са държани в изолация, дезориентирани са и са лишени от информация за събитията във външния свят.

Какво може да се каже за методите на Щази?? Тази тайна служба усъвършенства техниката за психологическо преследване на враговете на страната, известна като Zersetzung - термин, заимстван от химията, за да опише вид корозия.

След 70-те години. Министерството на вътрешните работи започна да прекратява тормоза и изтезанията. Те осъзнават, че психологическият тормоз е много по-малко ефективен от другите форми на тайни операции. Жертвите не бива да осъзнават източника на проблемите си или дори истинската им същност. Това е тайната на ефективната работа на тайната полиция.

Тактиките в рамките на Zersetzung обикновено са нарушения на личния или семейния живот на жертвата. Типичните операции на германските тайни служби по онова време често включват нахлуване в домове, претърсване на жилища, размяна на храна (когато някой трябва да бъде приспан или отровен) и др. д. Други дейности включваха кампании за подронване на репутацията, неоснователни обвинения, провокации, психологически натиск, подслушване, мистериозни телефонни обаждания. Жертвите обикновено не свързват това с действията на Щази. Някои хора бяха доведени до психически срив и дори до самоубийство.

Голямото предимство на този тормоз е, че поради тайния му характер той може да бъде отказан. Този фактор е изключително ценен, когато властите на Източна Германия се опитват да подобрят международния си имидж през 70-те и 80-те години.

Техники "Zersetzung" е възприета и от други служби за сигурност в Източна Европа, както и от съвременната руска ФСБ. Щази е прототип на много съвременни специални служби.

Началото на края

Набирането на нови информатори става все по-трудно към края на съществуването на Източна Германия и започва да намалява след 1986 г. Това оказва значително влияние върху способността на Щази да контролира населението и води до период на нарастващи вълнения, както и до разпространение на информация за дейността на одиозната тайна служба. По онова време ръководителите на Щази се опитват да предотвратят превръщането на възникващите икономически проблеми в политически срив, но не успяват да го направят.

Служителите на Щази контролираха и "с екскурзовод" трансформирането на обществения образ на Източна Германия към възприемането й като демократична, капиталистическа държава на Запада. Според Йон Михай Пачепи, ръководител на разузнавателната служба за сигурност в комунистическа Румъния, разузнавателните служби за сигурност в подобни комунистически режими в Източна Европа са имали подобни планове.

На 12 март 1990 г. германският вестник Der Spiegel съобщава, че Щази наистина се опитва да осъществи план за преобразуване на Германия и смяна на властта в нея. Гореспоменатият Пачепи посочва също, че събитията в Русия, когато на власт идва бившият полковник от КГБ Владимир Путин, наподобяват този план.

На 7 ноември 1989 г. Щази изпраща писмо до Ерих Милке в отговор на бързо променящата се политическа и социална ситуация в ГДР. На 17 ноември Министерският съвет (Министерството по въпросите на ГДР) преименува Щази на Служба за национална сигурност (Amt für Nationale Sicherheit - AfNS), като начело застава генерал-полковник Волфганг Шваниц. На 8 декември датският министър-председател Ханс Модроу нарежда разпускането на местната разузнавателна служба "AfNS", която е одобрена от Съвета на министрите на 14 декември същата година. Ръководството на ГДР в крайна сметка последва примера на Дания.

Скандал

По време на парламентарно разследване на държавните средства, изчезнали след падането на Берлинската стена, беше установено, че източногерманското ръководство е депозирало големи суми пари при Мартин Шлаф чрез сметки във Вадуц, столицата на Лихтенщайн, в замяна на стоки под западно ембарго. Освен това висши служители на бившата Щази продължават кариерата си на ръководни постове във фабриките на Шлаф. Разследванията заключиха, че "Бизнес империята на Шлаф играе ключова роля" в опитите на Щази да осигури финансовото бъдеще на своите агенти и да поддържа разузнавателната мрежа.

По време на политическите сътресения, известни в Германия като "Уенде", и мирна революция през есента 1989 офисите на Щази бяха пълни с много протестиращи. Смята се, че по това време Щази е успяла да унищожи около 5% от всички свои документи. Обемът на документалните материали се оценява на 1 милиард листа хартия.

Падането на ГДР

Когато държавната политика на Източна Германия започва да се насочва към перестройка и десъветизация, и Щази. Ръчно и с трошачки агентите унищожават големи количества документи. Когато тези действия се влошават, пред сградите на Щази избухват протести. На 15 януари 1990 г. голяма група хора се събира пред входа на централата на Щази в Източен Берлин, за да спре унищожаването на документи. Те смятат, че тези документи трябва да бъдат достъпни и да се използват за наказване на участниците в репресиите и наблюдението.

Протестиращите се разрастват до степен, в която успяват да пробият полицейската стена и да влязат в централата. Те разбиват врати, прозорци, мебели и портрети на президента Ерих Хонекер. Представители на западногерманското правителство също бяха сред тълпата, както и бивши неофициални сътрудници на Щази, които искаха да унищожат документи. Въпреки преобладаващото насилие, някои хора успяват да проникнат в архивите и да изземат редица документи, които са използвани при издирването на бивши членове на тайната полиция.

След обединението на Германия

След сливането на Източна и Западна Германия на 3 октомври 1990 г. Службата на федералния комисар по досиетата на Щази започва дебат дали те да останат затворени или отворени за обществеността.

Онези, които се противопоставят на отварянето на архивите, се позовават на опасения за неприкосновеността на личния живот. Те смятат, че информацията в документите ще предизвика негативни емоции сред бившите членове на разузнаването на Щази и в някакъв момент ще доведе до насилие. Пастор Райнер Епълман, който става министър на отбраната и разоръжаването след март 1990 г., смята, че освобождаването на бивши членове на Щази от затвора ще доведе до актове на кръвно отмъщение срещу тях. Министър-председателят Лотар де Мезиер дори прогнозира убийството на бивши агенти.

Аргументът срещу използването на документацията за съдебно преследване на германската Щази беше, че не всички бивши членове са били престъпници и не трябва да бъдат наказвани само защото са били членове на организацията. Някои смятаха, че почти всеки е виновен за нещо.

Решението относно статута на документите е в основата на споразумението за сливане между Федерална република Германия и Германската демократична република. При по-нататъшно зачитане на източногерманското законодателство, последното позволява по-голям достъп до и използване на документи. Успоредно с решението архивът да се съхранява в централата на тайната полиция в Източен Берлин се определя и кой да има достъп до документите, като всеки може да види собственото си досие. През 1992 г. германското правителство премахва секретността на архивите и решава да ги отвори.

По-нататъшна съдба на архивите

Между 1991 г. и 2011 г. около 2 750 000 души, предимно граждани на бившата Източна Германия, получиха достъп до своите документи. Това решение позволява на хората да правят копия от тях. Един от важните въпроси беше как медиите могат да използват архивите. Те решиха, че медиите все пак трябва да могат да получаване на документи.

Съдбата на служителите на Щази

Въпреки репресиите на новото правителство срещу бивши шпиони, обвиненията срещу тях не могат да бъдат свързани единствено с членството в организацията. Разследваното лице трябва да е замесено в незаконни дейности, а не само да е регистрирано като агент на Щази. Ерих Милке и Ерих Хонекер са сред високопоставените лица в списъка на обвиняемите. Милке е министър на държавната сигурност в ГДР от 1957 до 1989 г.

През октомври 1993 г. е осъден на шест години затвор за убийството на двама полицаи през 1931 г. Той умира през май 2000 г. в старчески дом в Берлин. Ерих Хонекер е президент на държавата от 1976 до 1989 г. По време на съдебния процес и краткия престой в затвора той се лекува от рак на черния дроб. Поради предстоящата му смърт му е разрешено да замине за Чили, където умира през май 1994 г. Удостоверенията на Щази днес са доста скъпи и високо ценени от колекционерите.