Апофатично богословие или негативно богословие. Религиозна философия

Историята на човечеството датира от хиляди години. Всички начин на живот на средностатистическия човек е изпълнен с търсене на смисъла на съществуването. Всеки, от готвача до професора, един ден се пита дали наистина има Бог, какво се случва с тялото в края на живота, къде е душата, съществува ли тя.

От пубертета насам възрастният човек търси своето място в света, преосмисля законите на морала и етиката, грижливо внушени от родителите, поставя под въпрос общоприетите норми на поведение. В процеса на това търсене младите мъже и жени се опитват да разберат себе си и своето предопределение, да придобият своята индивидуалност и да укрепят характера си. Ето защо тийнейджърите се свързват с дух на протест, бунт и поведение.

Човешката цивилизация също е преживяла юношество, войни и революции, мрачни древни култове с кървави жертвоприношения, религиозни възходи и падения, спорове и разделения. И в този период хората търсят Бога, неговите следи в съдбите на цели народи. Така се ражда философията, последвана от християнското богословие.

Това не означава, че днес хората не воюват или че търсенето на истината е спряло. Любопитните умове на нашите съвременници все още търси отговор на въпроса дали наистина има Бог. Но в хода на своето развитие човешката цивилизация е натрупала опит, памет. В историята на християнството е имало много аскети, коментатори, светци и преподобни. Много от тях са оставили писмени съчинения, които днес се наричат църковно предание.

В допълнение към писанията на аскетите и Евангелията има много разкази за лични преживявания, чудеса и явления. Може да се каже, че през XXI век хората са достигнали ново ниво на познание за Бога. Все още сме далеч от пълното разбиране, но първите стъпки вече са направени. Всеки, който жадува за истината, ще я намери.

Какво е теология

Това е изучаването на Бога и неговите свойства. Какво е теология? Това е друго име на теологията. С от една страна, Бог е неразбираем за човешкия ум. Това може да се види от изявлението на Исус, че само Синът може да познае Отца. От този цитат богословите заключават, че човешкият мозък е твърде ограничен, за да разбере същността на Бога. Но Месията веднага държи ключа за тези, които търсят истината. Пълният текст на цитата е следният:

Всичко ми е предадено от моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец, и никой не познава Отец, освен Сина, и на когото Синът иска да открие.

Това означава, че познаването на Бог Отец е възможно чрез Бог Син. Именно това е целта на науката богословие - да се опита да разбере и тълкува природата на Бога чрез изучаване на Писанието и църковното предание.

Методи на познание

Всеки знае от уроците в училище как да открие истината... То е съгласие и противопоставяне, доказателство и опровержение. Теологията (като наука) също се разделя на две направления: отрицание и утвърждаване. Философите и мислителите са се опитвали да открият истината за Божията същност по всякакъв начин, като понякога са изпадали в откровени ереси и безсмислици. По този въпрос са свикани съвещания на представители на християнството от различни части на света. В дебати и дискусии се роди истината, която беше строго фиксирана.

По този начин е приет Символът на вярата, който и до днес служи като основен догмат за православните християни. Негативният метод за опознаване на Бога се нарича "апофатично богословие". Този метод на доказване, както и в математиката, изхожда от обратното. То се основава на твърдението, че Бог е безтелесен, т.е. винаги е бил, и не притежава онези качества, които са присъщи на човека (създание на творението). Този начин за доказване на истината не се основава на аналогия с познат обект, а на отричане на качествата, които не са свързани с Бога. Тоест Той е това, защото не притежава тези или онези черти.

Господ е добър, защото не е човек, няма покварена, греховна природа. Така че апофатичното богословие е метод на дискурсивно познание на свойствата на Бога. По този начин се отрича всякаква аналогия с божествените (човешките) качества.

Вторият метод на познание е катафатичното богословие. Този метод на доказване описва Бог като изключително съвършено същество, което притежава всички възможни качества: абсолютна любов, доброта, истина и т.н. И двата метода на християнското богословие в крайна сметка стигат до един общ знаменател: срещата със Създателя. Старият завет описва няколко от тези явления. Върху всяко от тях почива апофатичното богословие.

Срещата на Мойсей с Бога

Египетският фараон, забелязвайки, че еврейската диаспора в неговото царство се е увеличила значително, заповядва да бъдат умъртвени всички новородени момчета от бягащия народ. Той не желае да ги изгони от Египет, защото това би ги лишило от робите им, но същевременно се страхува от бунт, тъй като евреите са плодовити и се размножават според Божия завет. Тогава се ражда Мойсей, бъдещият водач на евреите, който се скита с тях в пустинята четиридесет години.

Майка му, знаейки маршрута на разходката на фараоновата дъщеря, сложила момчето в кошница и го пуснала в реката. Бебето е намерено и осиновено от принцеса. Мойсей е възпитан в двора, но никой не крие произхода му от него. И външният му вид не даваше основание да се съмняваме в националността му.

Един ден Моисей, който вече бил станал мъж, забелязал египтянин да бие еврейски роб. Той се застъпва за обидения човек, но не преценява силите си и убива тъмничаря. Този акт го определя по-нататъшна съдба. Страхувайки се от наказание, Мойсей бяга в Синай и се кани да доживее там оставащите си дни, но тогава му се явява Господ. Това беше необичаен блестящ храст.

Мосю обърна внимание на чудо и се приближи. Бог му говори от храст, който гореше, но не изгоря. Става дума за народа на Израел, за робството, за екзекуциите в Египет. Бог избира Мойсей, за да спаси евреите от игото на Египет. След първата си среща с Бога животът му е коренно променен.

Второто явяване на Господ на Мойсей става на планината. Бог даде каменните плочи, на които бяха написани заповедите. Тези две срещи между Мойсей и Господ символизират два възможни подхода към опознаването на истината. За първи път за това свидетелстват писанията на свети Григорий Нисийски.

Дионисий Ареопагит

От писанията на този човек произлизат основите на апофатичното богословие. В църковната традиция той се споменава като ученик на апостол Павел и като първия гръцки епископ. Дионисий е автор на редица текстове, които се разпространяват най-широко четиристотин години след смъртта му. През V в. твърденията му са поставени под съмнение и са предмет на много спорове. Именно тези текстове обаче са повлияли на днешните схващания за апофатично и катафатично богословие.

Дионисий живее в Атина, където получава класическо за тогавашна Гърция образование. Според древни писания той е бил свидетел на слънчевото затъмнение по време на екзекуцията на Исус Христос, присъствал е и на погребението на Дева Мария. За това, че продължава делото на апостол Павел, той е хвърлен в затвора. Дионисий е мъченик. По време на смъртта му станало чудо: обезглавеното тяло на светеца се изправило, вдигнало главата си и тръгнало. След шест километра процесията приключи, а свещената глава бе поставена в ръцете на благочестива жена. Тялото е погребано на мястото, където е паднало. На това място днес се издига църквата Сен Дени.

Areopagitica

Все още се водят сериозни спорове за авторството на Дионисий. Някои богослови твърдят, че Areopagitica е фалшификат. Други не се съмняват в приписването на тези творби на Дионисий и също предоставят доказателства. Както и да е, всички богослови са единодушни за ползата от Ареопагитите, за тяхното влияние върху развитието на философията и богословието.

През V век са публикувани петнадесет трактата. По-късно се оказва, че три от тях са били фалшиво приписани на Дионисий Ареопагит. Признати са пет трактата. Съдбата на други седем произведения е неясна като повече.. Не е намерено никакво споменаване за тях. Трактатите вече са в основата на богословието:

• За божествените имена.
• За мистичното богословие.
• За небесната йерархия.
• За църковната йерархия.
• Десет писма до различни лица.

Описанието на ангелските чинове е изменено от известните християнски философи Тома Аквински и Григорий Палама. Църковната йерархия е създадена по модела на небесната. Работа "За мистичното богословие" е в основата на апофатичното богословие. Бог се отнася към своето творение като към абсолют. Човекът се явява относителна и променлива единица по отношение на Твореца.

Тъй като Бог е "в тъмнина", както Той казва за Себе Си в Библията ("и се покри с мрак" (2 Царе. 22:12,Пс. 17:12), "Мойсей влезе в тъмнината, където е Бог" (Изход. 20:18), да познава Неговото творение не може. Тук се намесва апофатичното богословие. За да направи мислите на философа ясни за обикновения човек, Дионисий привежда примера на скулптор, който, отрязвайки всичко излишно от скален къс, показва на света статуя.

Този метод за опознаване на Бога понякога се нарича негативно богословие. Това не означава, че разсъжденията носят със себе си нещо лошо. Словото "Отрицателен" тук се разбира като отрицание. Който иска да познае истината, може да изключи всичко, което не е от Бога.

За божествените имена

Този трактат съчетава два метода за опознаване на истината. Авторът първо изброява имената на Бога, описани в съчиненията на Хиеротей Атински, Ефрем Сириец и други богослови. Това е начинът, по който се основава катафатичното богословие. Въпреки това авторът (за разлика от неоплатониците) не се съмнява в абсолютната трансцендентност на Творецаһттр://.... Основното послание на трактата - Бог се разкрива само чрез благодатта, само на тези, на които Той сам реши. Неоплатонизмът, от друга страна, проповядва познание чрез катарзис, т.е. пречистване от греховете и стремеж към святост.

Дионисий опровергава в своите съчинения неоплатоническите истини, като казва, че е невъзможно да се познае Бог по този начин. С други думи, очистването от греховете не е необходимо за Бога, а за човека, така че то не може да служи като единствения правилен начин.

По-късно се стига до заключение, което примирява двамата философи. В него се казва, че Бог се разкрива чрез благодатта, но с насрещните усилия на човека. Който търси истината, трябва да е аскет. Трябва да изключите всичко ненужно от живота си, от себе си. Това ще помогне за пълното разбиране на Божието същество. Човекът трябва да се превърне в празен съд. Когато сме заобиколени от света с неговите изкушения, ценности и възможности, остава ли ни време да търсим истината??

Когато всичко излишно е премахнато, започва работата на мисълта. За тази цел хората се оттеглят в манастири, където цялата работа е насочена към спасението на душата и съзерцанието на вечната. Светиите от древността са отивали в отшелничество, за да се пречистят и покаят. В уединение и молитва те получават Светия дух и под Неговото влияние пишат своите произведения. Тази тема е напълно изследвана в апофатичното пречистване на философските понятия в богословието.

Доказателство за съществуването на Бог

Основните християнски истини са систематизирани и приети от цялата Църква. Всяка от тези доктрини не се появява от нищото, а е била многократно проверявана и сравнявана с библейските текстове и светото предание. Догматичното богословие е изградено върху аксиоми.

Доктрината за Светата Троица е смущавала неизкушените умове на ранните християни. През IV в. в резултат на дълги спорове се установява, че Бог е един, но има три ипостаси: Отец, Син и Свети Дух.

Някои твърдят, че Исус Христос е творение на Бог Отец. Други го опровергават с примери и цитати от Писанието. Спиридон от Тримифунт слага край на споровете. Светецът взе една плочка в ръката си и каза: Ето, тя е една, но е направена от глина и вода и е изпепелена в огън, т.е. има три хипостази. Щом изрече тези думи, керемидите в ръцете му се разпаднаха на изброените съставни части. Това чудо така впечатлило събранието, че никой не се опитал да отрече трите ипостасни природи, а само единството на Бога.

Когато догмата е приета, се появяват икуменистични настроения. Ереста, която и до днес се заражда в сърцата и умовете, е твърдението, че Бог е един, а религиите са различни. Целта на тази идея е проста - да помири всички земни учения помежду им, да ги приведе в общ знаменател. Тази опасна заблуда е опровергана от самия Създател.

Свещен огън

В средата на XVI в. свещениците на арменската църква успяват да подкупят султан Мурат. За тази цел кметът обещава да не пуска православните в църквата на Божи гроб. Патриарх Софроний IV, заедно с енориашите, дошли да празнуват Великден, вижда катинар на вратата. Събитието толкова разстроило православните, че те останали пред вратата, плачейки и оплаквайки отлъчването си.

Арменският патриарх се моли ден и нощ напразно за слизането на Свещения огън в скинията. Бог чака точно двадесет и четири часа за покаяние от страна на арменците, но не чака. След това лъч светлина удари от небето, както обикновено се случва по време на слизането, но не удари скинията, а стълба, на който стояха православните. От колоната избухнаха огнени светкавици. Радостните поклонници запалиха свещите си.

Гръмки възгласи привлякоха вниманието на турските войници, стоящи на анфиладите. Един от тях, на име Ануар, видял чудото, веднага повярвал и извикал: "Истинската вяра е православна, аз съм християнин!". Войниците изваждат брадви и се втурват към Ануар, за да убият бившия мюсюлманин, но той скача от десет метра височина.

След това Господ показа друго чудо. Ануар не се сгромоляса, когато падна върху камъните на площада. Плочите на мястото на падането са били обработени с восък, което значително е смекчило падането на младия мъж. Следите на отчаяния войник са оставени на мястото, където е скочил.

Мюсюлманските братя екзекутирали Ануар и се опитали да унищожат следите от падането му, но плочите замръзнали. Поклонниците могат да видят колоната и отпечатъците със собствените си очи дори в днешно време. Оттогава само православният патриарх се моли за слизането на огъня. Ако привържениците на икуменическата идея за единството на Бога са прави, тогава чудесата от XVI в. губят своето значение.

Догматичното богословие отхвърля тези погрешни схващания. Може да се каже, че тази наука съществува, за да опровергае подобни околохристиянски отклонения. Догмите са разделени на две части: Самият Бог и Неговото отношение към творението: света и човека. Апофатичното богословие в православието не опровергава догмата. Това е метод, основан на практиката на ортодоксалните аскети.

Православни чудеса

"Ако го видя, вярвам в него", - мъж. "Ако вярвате, ще видите", - получава отговор от Бога.

Необясними явления са се случвали в живота на всеки. Много чудеса са описани в житията на светците; някои от тях се споменават в богословието. Какво е чудо?? Какво е значението на тези явления?? Отговорите на тези въпроси интересуват не само учените, но и обикновените хора. Християнството е религията, в която се случват най-много чудеса. Православието е вероизповедание с голям брой светци и мъченици.

Чудесата се делят на няколко вида. Има важни събития като появата на иконите, смирната, Свещения огън или облака на планината Тавор. Вторият вид са частни чудеса, извършвани от Бога по молитвите на вярващите чрез православни светци. Първите са добре проучени от науката, но и до днес се поставят под въпрос. Чудесата в човешките съдби имат за цел да назидават определен човек и да го подтикват към поправяне.

Облак на планината Тавор

Всяка година в деня на Преображение Господне над православния манастир се появява облак. Вярващите са обгърнати от мъгла, която оставя кожата им влажна. Онези, които са преживели чудото, казват в един глас, че облакът е жив. През 2010 г. явлението е проучено от метеоролози. След като направиха необходимите приготовления, те взеха проби от въздуха. Трябва да се каже, че в климата на тези места няма облаци, защото е твърде горещо. Въздухът е горещ и сух. Анализите, извършени от метеоролозите, потвърждават този факт.

Веднага след началото на литургията въздухът се сгъсти и се появиха облаци. Манастирът е забулен в мъгла. Тя обхваща както сградите, така и енориашите. Облаците бяха като буци пара, докосваха хората и се движеха без никакъв вятър. Чудото е заснето с видеокамера. Докато гледате материала, можете да видите хаотичните движения на парата срещу неподвижните кипариси. Пробите от въздуха не оставят съмнение. Учените твърдят, че образуването на мъгла е невъзможно при такива параметри. Православните богослови свързват това събитие с Преображението на Исус Христос. Именно на планината Тавор Той се явява на учениците си след Възкресението.

Чудото в Ланчано

През VIII в. в един италиански град е отслужена литургия. Свещеникът, който приготвяше Светото тайнство, изведнъж се усъмни в тайнството. След като размислил, той стигнал до заключението, че Евхаристията е просто почит към Тайната вечеря. Изведнъж хлябът в ръцете на свещеника се превърна в тънко парче плът и в купата се плисна истинска кръв. Маловер бил заобиколен от монаси, на които разказал съмненията си.

Светилището се намира в този храм от дванадесет века. Разрезът не се променя, а кръвта се е събрала на пет еднакви бучки. Удивително е, че всяка топка кръв тежи колкото всичките пет взети заедно. Очевидните нарушения на законите на физиката са интересували учените. Проучванията показват, че кръвта и плътта принадлежат към същата група като на Торинската плащаница.