Посланието до филипяните: основни теми, история и първата християнска общност в европа

От страниците на Новия завет, че съобщението Мисията на свети Павел до филипяните е резултат от мисионерската му дейност в Европа, където той пътува със своите спътници, проповедниците на новата вяра Тимотей, Сила и Лука, които са също като него. Първият голям европейски център, който получава новината за пристигането на Спасителя в света, е македонският град Филипи, чиито жители по онова време се наричат филипяни. Именно до тях е адресирано апостолското писмо.

Първата християнска община в Европа

В новозаветната книга "Деяния на апостолите" се казва, че апостол Павел посещава Филипи три пъти. След първото си посещение той отива там две години по-късно, на път за Коринт, и след известно време отново, за да раздаде милостиня на членовете на йерусалимската община.

Много от жителите на този град, които били езичници (там имало много малко евреи), реагирали живо на апостолската проповед и за кратко време създали първата европейска християнска общност, която донесла неописуема радост на своя основател. От писмото на св. апостол Павел до филипяните става ясно, че той не е губил връзка с тях през следващия период и е водил духовния им живот чрез своите пратеници или други лица, с които е водил текуща кореспонденция.

Дата и място на Посланието

Кога и къде е написано Апостолското послание до филипяните, учените имат определено мнение. Анализът на документа показва, че авторът най-вероятно го е съставил, докато е бил в римски затвор, където е бил хвърлен по заповед на император Нерон през 61 г.

Това се доказва по-специално от споменаването от автора на войниците от преторианския полк, които охраняват затворниците. Известно е, че тяхната част е сред императорските сили, разположени в Рим. Текстът също така показва, че авторът е уверен в предстоящото си освобождаване, което настъпва две години по-късно. По този начин писмото на Павел до филипяните е датирано към 63 г. или много близо до тази дата. В научния свят има и други гледни точки по темата, чиито поддръжници са малко и нямат достатъчно убедителни аргументи в полза на своите теории.

Апостолски пратеник

Докато апостол Павел е в затвора в Рим, го посещава човек на име Епафродит, жител на град Филипи. Като активен член на новосъздадената християнска община в града си, той смята затворника за свой духовен баща и се опитва по всякакъв начин да облекчи тежкото му положение. Грижеше се за него в болестта му.

Желаейки да напише писмо до филипяните, Павел потърсил възможност да го направи и когато Епафродит му съобщил за намерението си да се върне у дома, изпратил заедно с него писмо, в което сърдечно благодари на жителите на града за събраната за него помощ и освен това дава необходимите по това време религиозни наставления. Знаейки, че филипийската общност е силно разтревожена от новината за болестта му, апостолът ги утешава, като им съобщава, че е оздравял.

Истинско бащинско послание

Самото естество на писмото на св. апостол Павел до филипяните е забележително. Четейки я, човек има подсъзнателното усещане, че авторът се обръща към хора, с които го свързват връзки на истинска братска любов. От първата им среща са минали много години, през които членовете на основаната от него християнска общност са били преследвани от заобикалящите ги езичници, но в по-голямата си част те са останали непоколебими в духа си. Тази преданост към истинската вяра, на която е носител, свързва Павел с филипяните по-здраво от всякаква кръвна връзка. Затова апостолът им говори като любящ баща, който е уверен, че любимите му деца няма да опозорят името му.

Структурни особености на произведението

Писмото на апостол Павел се отличава със свободен дух, който е по-характерен за личните писма, отколкото за официалните документи. Това впечатление до голяма степен се дължи на факта, че авторът не се е стремял да я създаде по строго определен план, а по-скоро се е ръководил от мислите и чувствата, които са го посещавали в един или друг момент от писането.

В писмото си до братята във вярата апостол Павел е разделил писмото си на четири глави, които са разделени на две части. Първият от тях започва с обичайния поздрав в такива случаи, придружен от кратък разказ за обстоятелствата в живота му по онова време. След това във Филипяни 2 глава авторът, използвайки Исус Христос като пример, увещава читателите си да се борят за вярата си, както и за единомислие, смирение и послушание на Бога. Главата завършва с някои лични изказвания за обкръжението на Павел по онова време. Това е общото съдържание на първата част на писмото.

Следващата част обхваща глави 3 и 4. Тук апостолът, говорейки както на отделни хора, така и на членовете на основаната от него община, ги предупреждава срещу вредното влияние на членовете на юдейската вяра. Освен това той говори за необходимостта от развиване на способност за духовно самоусъвършенстване, без която е невъзможно да се следват напълно Христовите заповеди. Апостолското писмо до филипяните завършва с благодарност и поздрави. Както и текстът на целия документ, те са изпълнени със сърдечност и свидетелстват за несломимата близост на Павел с неговите духовни чеда.

Тълкувания, написани от църковни служители

В литературата на Светия отец има редица тълкувания на Посланието до филипяни от св. Това е така, защото зад външната простота на изложението се крие дълбок смисъл, който е изключително труден за разбиране от непосветения човек. Най-известният автор на този вид трактати е свети Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол, който работи през втората половина на IV в. и който заедно с Григорий Богослов и Василий Велики е сред тримата вселенски йерарси.

Не по-малко почитано е и творчеството на блажения Теодорит Киринейски, който е водещ представител на богословската школа, основана през III в. в сирийския град Антиохия. Сред руските автори най-успешен е преподобният Теофан (Говоров) Затворник, който пише своите произведения през втората половина на XIX в. и след смъртта си е прославен в йерархията на светците.

Светски тълкуватели на Апостолското послание

Известни са и коментарите, съставени не от духовници, а от представители на светската наука, които са посветили задълбочените си изследвания на тази тема. Например, в 1989 Голям труд на московския историк Иван Назаревски е публикуван от издателството на Троице-Сергиевата лавра. Творбите му намират добър отзвук сред широк кръг читатели и са високо оценени от руското духовенство. Друг пример е трудът на немския библеист Фридрих Майер, написан през 1897 г. и многократно преиздаван под редакцията на Паул Евалд и Марк Хаупт.

Мнение на скептиците

Трябва да се отбележи, че противно на общото убеждение в автентичността на въпросния документ, често е имало изследователи, които са оспорвали този факт. Така например немският философ Бруно Бауер още в началото на XIX в. твърди, че макар да има стилистични прилики с други текстове на апостол Павел, приписваното му писмо до филипяните е по-късен фалшификат.

Неговият сънародник Карл Голстен се изразява в подобен дух. Когато в средата на 70-те години на ХХ в. публикува коментарите си върху посланието на апостол Павел до филипяните, той не пропуска да повтори точно думите на своя предшественик Бауер, като добавя за себе си редица доказателства, които са признати от богословите по света за крайно неубедителни, а отчасти и за умишлено фалшифицирани.

Така че, каквото и да се опитват да кажат скептиците, Посланието на св. апостол Павел до основаната от него християнска общност в македонския град Филипи с право може да бъде причислено към най-висшите образци на религиозната мисъл, а текстът му с право заема своето място сред останалите книги на Новия завет.