Съдържание
- Определение на термина
- Проблеми при проучването на въпроса
- Видове явления
- Причини за явлението
- Причини за балони на финансовите пазари според Шилер
- Признаци на явлението
- Картината на Фабер за икономическия балон
- Финансовият балон в Япония
- Икономическият балон в Америка
- Балон, наречен "Capex"
- Балонът на Dow Jones
- Заключение
Феноменът "финансов балон" представлява голям интерес както за икономистите, така и за гражданите. Какво се крие под термина? Какви са причините и последиците от това явление?? Кои примери от съвременната икономика илюстрират най-ясно това понятие?

Определение на термина
Финансовият балон се нарича още пазарен балон, ценови балон, финансов балон или спекулативен балон. Това явление включва големи обеми от търгувани стоки или ценни книжа на цена, която се отклонява от справедливата пазарна цена. Тази ситуация обикновено се случва, когато има наплив за някакъв продукт, съпроводен с повишаване на пазарната цена, или поради неверни статистически данни.
С течение на времето цената се приспособява към справедливата стойност, придружена от паника на инвеститорите. Продажбите се увеличават, което води до още по-голямо понижение на цената. По този начин се създава финансов балон "се срива". Това води до сериозни загуби както за собствениците на стоките, така и за засегнатите лица. В някои случаи проблемът се разпространява в цял отрасъл или финансова система.
Финансовият балон е изключително вреден за икономиката. Сривът на цените води до неправилно разпределение на ресурсите, значително разрушаване на капитала и икономическа рецесия.
Проблеми при проучването на въпроса
Въпреки че финансовият балон не е изолирано явление в икономиката, досега не е разработена единна теория по въпроса. Съществуват само някои хипотези. Но дори и те се опровергават от някои реални примери "Балончета".
Причината, поради която въпросът е слабо проучен, е, че е почти невъзможно да се предвиди това явление. Това става очевидно едва на етапа на спукване на балона (т.е. рязък и значителен спад на цените). Промените в цените обикновено са хаотични и поради това не могат да бъдат еднозначно свързани с промени в търсенето и предлагането.
Трудно (почти невъзможно) е да се предвиди сривът на балон на финансов пазар. Този процес е съпроводен от срив на стария икономически модел. Учените дори могат да предвидят какъв ще бъде той в бъдеще. Но е почти невъзможно да се предвиди моментът на появата на балона.

Видове явления
Икономистите разделят съвременните финансови балони на няколко вида. А именно:
Спекулативни (традиционни). Инвеститорът купува стоката, защото очаква цената да се повиши, за да получи по-изгодна препродажба. И прогнозите му не се основават на обективни аналитични показатели, а на първоначален скок в стойността с една стъпка.
Рационален. Това са мехурчета, които могат да бъдат измерени в конкретни стойности. Това означава, че тя е разликата между действителната пазарна стойност на актива и справедливата цена, която се основава на обективни фундаментални данни.
Комисиони. Тези финансови балони, пирамиди и кризи се дължат на разминаване между информацията, с която разполагат клиентите и мениджърите на портфейли. По този начин те имат възможност да извършват голям брой транзакции, за да увеличат комисионите си.
Причини за явлението
Анатомията на финансовите балони е изследвана от много икономически школи и отделни учени, но все още не е постигнат консенсус относно естеството на това явление.
Съществува т.нар "Теорията за по-големия глупак", според който човек може да купи всичко (т.е. стоки или финансови инструменти), независимо от "качество" от това придобиване. В края на краищата винаги ще има някой, който смята, че тази стока е ценна и може да бъде препродадена. По този начин се наблюдава ирационално поведение на участниците на пазара. Въпреки че балони се появяват и когато участниците на пазара оценяват ситуацията съвсем обективно.
Представителите на австрийската икономическа школа смятат, че балоните се надуват, когато инфлацията е висока, което се отчита при ниски лихвени проценти. Тази ситуация принуждава инвеститорите да гледат по-напред (във времето). По този начин разликата между инвестициите и доходите се увеличава, а оценките на активите са виртуални. Също така в условията на инфлация съществуват предпоставки за увеличаване на размера на Заплащане. Това води до временно нарастване на потреблението, което може да е предпоставка за образуване на балон.

Причини за балони на финансовите пазари според Шилер
Робърт Джеймс Шилър е американски икономист, носител на Нобелова награда за 2013 г. В трудовете си той обръща специално внимание на изучаването на анатомията на финансовия балон. Ученият идентифицира такива причините за появата на на това явление на финансовите пазари:
- бързото развитие на капитализма и частната собственост;
- политически и културни процеси, които благоприятстват развитието на бизнеса;
- появата на съвременни информационни технологии;
- благоприятната парична политика на държавата;
- Демографски колебания;
- Повишаване на обществената осведоменост по въпросите на бизнеса;
- Оптимистични аналитични прогнози;
- Увеличаване на броя на инвестиционните фондове;
- намаляване на инфлацията и съответно появата на "парична илюзия";
- Увеличаване на обема на търговията на финансовия пазар.
Признаци на явлението
При изучаването на финансовите балони в световната икономика икономическите учени са установили някои обобщаващи характеристики. А именно:
- Рязко покачване на цените за кратък период от време. Основната стойност на стоката или актива остава непроменена.
- Масово участие на непрофесионалисти в инвестиционния процес.
- Закупуване на финансови активи в големи количества с цел препродажбата им възможно най-бързо.
- Отказът от традиционните техники за оценяване по време на бума на продажбите.
- Пренебрегване на лоши новини (свързани с финансовите или стоковите пазари) или погрешното им тълкуване като добри новини.
- Пренасочване на средства от реалния сектор към финансови инструменти. Това означава, че спекулациите са станали по-изгодни, отколкото производството на полезен продукт.
- Възходът на инвестиционните дружества и фондове.
- Влошаване на котираните ценни книжа.
- Ограничеността на пазара.
- Разпространение на измамите.

Картината на Фабер за икономическия балон
Марк Фабер е известен швейцарски милиардер, финансист, анализатор и публицист. Като глобален топ инвеститор той проявява задълбочен интерес към проблемите на пирамидите, кризите и балоните. Според неговите заключения картината на икономическия балон може да се опише по следния начин
- Настъпва инвестиционна мания, придружена от неконтролируеми спекулации. Тази ситуация обикновено се случва веднъж на поколение.
- До "срутване" на балон тази ситуация може да донесе огромни ползи за участниците на пазара.
- Акциите и валутите се сриват.
- Обемът на отпуснатите заеми рязко се увеличава.
- Строителството се разраства. Изграждат се жилищни сгради, хотели, офис и търговски центрове, както и транспортни възли (обикновено летища).
- Планира се изграждането на нови градове и/или индустриални зони.
- Националните герои са бизнесмени и успешни участници на фондовия пазар. Снимките им се отпечатват в списания, на билбордове, получават държавни награди и титли (напр. "Личност на годината").
- Съществува твърдо убеждение, че ситуацията на пазара не може да се влоши повече.
- На борсата започват да работят не само професионални инвеститори, но и хора с други професии и дори домакини.
- Активно се финансират сделки за дългово финансиране.
- Значителен приток на чуждестранни инвестиции.
Финансовият балон в Япония
За да се разбере въпросното явление, е добре да се разгледат примери от реалния живот. Класически и един от най-нагледните примери е японският финансов балон от началото на 90-те години на миналия век.
През втората половина на 80-те години се наблюдава бърз спекулативен ръст на фондовия пазар на недвижими имоти, обусловен от такива фактори:
По онова време средното японско семейство спестяваше около 30 % от месечния си доход, което доведе до излишък на капитал и ограничено търсене.
Страната е успешна във външноикономическите транзакции. Притокът на капитали предизвика прекомерна ликвидност. В съчетание с предходния фактор това доведе до прекомерно нарастване на депозитите.
Банките инвестираха ликвидността си не в производствени кредити, а в борсови сделки, свързани с недвижими имоти.
На пазара беше установено ниско ниво на лихвените проценти, което предизвика неоправдани очаквания за по-нататъшен икономически растеж.
Борсовият индекс Nikkei се увеличи четирикратно за пет години, което доведе до удвояване на стойността на земята. Така много японци станаха милионери, ако се съди по стойността на притежаваните от тях активи. Преди това пестеливите и непретенциозни хора започват да харчат много пари за имидж и пътувания. Японците смятат, че другите капиталистически страни отстъпват на тяхната динамична държава.
Но към 1990 г "срив" балон. Основен стимул за това беше решението на Японската централна банка да повиши лихвените проценти. За две години индексът Nikkei се понижи повече от два пъти, а пазарната стойност на финансовите активи спадна значително. От този момент нататък започва период на икономическа стагнация, чиито последици са видими и днес.
Първо, финансовите спекуланти и големите брокери на недвижими имоти фалираха. Значителните спадове в цените на земята и ценните книжа водят до увеличаване на лошите кредити в японските банки. Това доведе до съкращаване на капиталовите инвестиции и допълнително отслабване на банките. В средата на 90-те години няколко големи финансови институции обявиха фалит.
Друга последица от спукването на балона беше дефлацията. Страната започва да изнася повече, отколкото внася, което води до значително поскъпване на националната валута. Хората купуват по-малко, очаквайки цените да паднат още по-ниско. Всичко това доведе до огромен спад в производството.

Икономическият балон в Америка
През 2008 г. настъпи една от най-големите кризи в съвременната икономика, наричана още финансов балон в САЩ. Началото бе поставено на 15 септември 2008 г., когато водещата инвестиционна банка Lehman Brothers обяви фалита си. По това време дълговете на организацията възлизат на 613 млрд. долара, което е с 13 млрд. долара повече в началото на кризата. Това бе последвано от верижна реакция, която доведе до криза и в много мултинационални банки и ипотечни компании.
Тази ситуация беше предшествана от ипотечна криза. Правителството си постави за цел да направи покупката на жилище достъпна, като ограничи повишаването на лихвените проценти по ипотечните кредити и понижи изискванията към финансовото състояние на кредитополучателите. По същото време бяха емитирани множество необезпечени ценни книжа, обезпечени с ипотеки. Всичко това доведе до факта, че до 2007 г. дори бедните американци можеха да си позволят луксозни жилища в предградията и няколко автомобила. Но през 2007 г. делът на необслужваните кредити се увеличи критично с 12%, а дълговете на домакинствата значително надхвърлиха техните доходи. По този начин бедните американци не можеха да изплащат дълговете си, а банките отказваха да ги рефинансират.
Още през 2008 г. кризата се разпространи далеч извън САЩ. Банковата система и реалната икономика на Европа бяха засегнати първи, а по-късно и страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Към 2009 г. се наблюдава бум на лошите кредити и нарастваща безработица почти навсякъде по света. Правителствата бяха принудени да намалят основните лихвени проценти, частично да национализират икономиката и да спасят банките. Единствената страна, която остана почти незасегната от кризата, беше Китай.
Въпреки всички усилия кризата от 2008 г. не можа да бъде овладяна. През 2010 г. имаше огромен икономически срив. Гърция е засегната по-тежко от други държави. Хората по света са изправени пред невъзможност да изплащат заеми, а над 200 милиона работници са изправени пред безработица.
Според експерти правителството на САЩ не си е взело поука от икономическата трагедия от 2008 г. Експертите смятат, че в момента се допускат същите грешки в банковото регулиране и затова кризата може да се повтори.

Балон, наречен "Capex"
Дори обикновеният човек, който е далеч от концепцията за пирамидите, билетите, кризите и балоните, е пряко засегнат от тези проблеми. Например, основен ремонт.
През 2012 г. Руската федерация въведе закон, който задължава обитателите на жилищни сгради сами да плащат за бъдещи капиталови ремонти. Регламентът влезе в сила през 2014 г. Отсега нататък наемателите плащат месечна такса от 6,16 рубли или повече. на квадратен метър. m, в зависимост от региона. Трансферите се извършват към регионален фонд за капиталов ремонт или към индивидуална сметка на сградата.
Руснаците са скептично настроени към инициативата, тъй като смятат, че капиталовите ремонти са отговорност на държавата. Освен това това е удар по семейния бюджет. Икономистите обаче виждат признаци на пирамидална схема или балон в инициативата. На първо място, гражданите са задължени да продължат да плащат премиите дори след приключване на капиталовия ремонт. Второ, те не могат да влияят на предварително определените от длъжностните лица дати и обеми на ремонтите. Трето, в случай на недостиг на средства наемателите ще бъдат принудени да правят допълнителни вноски. И предвид факта, че мнозина се отказват както от самите плащания, така и от тяхното индексиране, тази програма ще бъде от полза само за тези, чиито жилища са предвидени за обновяване в близко бъдеще. Когато балонът на капиталовите ремонти се спука? Когато платците останат без нищо.
Група от парламентарната инициативна група подаде жалба до Главната прокуратура и Конституционния съд, че таксата за капиталов ремонт е незаконна. Тъй като платците не могат да управляват собствените си финансови ресурси, тази инициатива е противоконституционна.
Балонът на Dow Jones
Много финансови анализатори твърдят, че дългосрочните финансови пазари постоянно се повишават, без да обръщат достатъчно внимание на фактора инфлация. Проучването на индекса Dow Jones води до някои доста интересни заключения. Така от 1900 г. до 1982 г. той е нулев. Тоест американският фондов пазар не се е променял от почти един век. През 130-годишната си история индексът е претърпял множество рекомбинации и ротации, но когато се анализира в в дългосрочен план остава непроменен.
През миналия век на фондовия пазар в САЩ се наблюдаваха два финансови балона - Dow Jones. Първият се раздува от 1924 до 1929 г. През това време индексът се покачва 4 пъти, след което пазарът започва рязък спад, който спира едва през 1932 г., придружен от спад на индекса с 85%. Периодът на възстановяване продължава до 1937 г., когато индексът отново се увеличава четирикратно (но не достига предишния си връх). През следващите 16 години пазарът е в стагнация, от която започва да излиза едва през 1953 г.
Вторият балон е от 1994 г. До 2000 г. пазарът почти се утроява, след което се срива с 40%. От 2003 г. до 2007 г. се наблюдава балон в първата половина на ХХ век. имаше възстановяване, което обаче не можа да се запази поради настъпването на нова криза през 2008 г.

Заключение
Може да се каже, че финансовите балони са оръжие в междудържавната конкуренция. Непрекъснатото нарастване на стокооборота изисква освобождаване на значително количество парично предлагане. В този случай балонът е инструмент за натрупване на средства, осигуряващ възможност за емисия без риск от инфлация. Нарастващото парично предлагане води до по-евтин капитал, който се пренасочва към високорискови проекти (обикновено иновационни). По този начин се осигурява икономически и технологичен растеж на държавата. Но когато обемът на мехура достигне критично ниво "дефлиране", Което води до кризисни явления. Въпреки това водещите държави ще продължат да създават балони, принуждавайки останалите държави да изграждат защитни механизми (отново финансови балони или "желязна завеса"), за да не се окажат подложени на разширяване.