Нацистки експерименти върху хора: видове, цели

Нацистките експерименти върху хора са серия от медицински експерименти върху голям брой затворници, включително деца, извършвани от нацистка Германия в нейните концентрационни лагери в началото и средата на 40-те години на ХХ век, по време на Втората световна война и Холокоста. Основните целеви групи са роми, синти, етнически поляци, съветски военнопленници, германци с увреждания и евреи от цяла Европа.

Нацистките лекари и техните асистенти принуждават затворниците да участват в процедури без тяхно съгласие. Обикновено нацистките експерименти върху хора водят до смърт, нараняване, обезобразяване или трайно увреждане и се признават за примери за медицинско изтезание.

Лагери на смъртта

В Аушвиц и други лагери, под ръководството на Едуард Вирт, отделни затворници са подлагани на различни опасни експерименти, които имат за цел да помогнат на германските войници в бойни ситуации, да разработят нови оръжия, да възстановят ранените и да насърчат нацистката расова идеология. Ариберт Хайм провежда подобни медицински експерименти в Маутхаузен.

Осъждане

След войната тези престъпления са осъдени на т.нар Изпитване лекари, а отвращението от извършените нарушения доведе до изготвянето на Нюрнбергския кодекс за медицинска етика.

Немските лекари в процеса твърдят, че военната необходимост оправдава мъчителните експерименти на нацистите върху хора, и сравняват жертвите си с жертвите на съюзническите бомбардировки. Но тази защита, която така или иначе е отхвърлена от Трибунала, не се отнася за експериментите на Йозеф Менгеле с близнаци, които са били извършени върху деца и нямат нищо общо с военната необходимост.

Съдържанието на документа на Нюрнбергския военен трибунал включва заглавия на раздели, документиращи нацистки медицински експерименти с храна, морска вода, епидемична жълтеница, сулфонамид, съсирване на кръвта и флегмон. Според обвиненията в последвалите Нюрнбергски процеси тези експерименти са включвали жестоки опити от различни видове и форми.

Експерименти с близнаци

Експериментите с деца близнаци в концентрационните лагери са имали за цел да покажат прилики и разлики в областта на генетиката и да провери дали човешкото тяло може да бъде манипулирано по неестествен начин. Главният ръководител на нацистите в областта на експериментите с хора е Йозеф Менгеле, който през 1943-1944 г. провежда експерименти върху близо 1500 двойки затворници близнаци в Аушвиц.

Около 200 души са преживели тези проучвания. Близнаците са разделени по възраст и пол и са държани в бараки между експериментите, които варират от поставяне на различни бои в очите им, за да се види дали това ще промени цвета им, до зашиване на телата им в опит да се създадат сиамски близнаци. Често единият субект е бил принуден да експериментира, а другият е бил оставен да наблюдава. Ако експериментът е бил фатален, другият също е бил убит. След това лекарите разглеждат резултатите от експериментите и сравняват двете тела.

Експерименти за трансплантация на кости, мускули и нерви

От около септември 1942 г. до декември 1943 г. в концентрационния лагер Равенсбрюк се провеждат медицински експерименти за германските въоръжени сили за регенериране на кости, мускули и нерви, както и за трансплантация на кости от един човек на друг. Резени човешка тъкан са отстранени без използване на анестезия. В резултат на тези операции много от жертвите са претърпели тежки страдания, осакатяване и трайни увреждания.

Оцелели

На 12 август 1946 г. оцелялата Ядвига Каминска разказва за престоя си в концентрационния лагер Равенсбрюк и за това как е била оперирана два пъти. И в двата случая става дума за единия й крак и въпреки че не разкрива каква точно е била процедурата, обяснява, че и в двата случая е изпитвала силна болка. Тя описва как от крака ѝ е текла гной месеци след операцията. Експериментите на нацистите върху жени са многобройни и безмилостни.

Проведени са и експерименти с костен мозък на затворници за изследване на ефективността на нови лекарства, разработвани за използване на бойното поле. Много затворници напускат лагерите с деформации, които остават до края на живота им.

Експерименти с травма на главата

В средата на 1942 г. експериментите се провеждат в окупирана Полша, в малка сграда зад частна къща, където живее известен нацистки служител по сигурността. При експеримента дванадесетгодишно момче е завързано за стол, така че да не може да се движи. Над него е поставен механизиран чук, който пада върху главата му на всеки няколко секунди. Момчето е полудяло от мъчения. Нацистките експерименти върху деца като цяло са нещо обичайно.

Експерименти върху хипотермията

През 1941 г. Луфтвафе провежда експерименти за откриване на средства за предотвратяване и лечение на хипотермия. Експериментите са били 360-400, а жертвите - 280-300, което показва, че някои от тях са претърпели повече от един експеримент.

В друго проучване затворници са оставени на открито за няколко часа голи при температури до -6 °C (21 °F). В допълнение към изследването на физическите последици от излагането на студ, експериментаторите оценяват и различни методи за затопляне на оцелелите. Откъс от съдебните документи:

Един от помощниците по-късно свидетелства, че някои от жертвите са били хвърлени във вряща вода, за да се стоплят.

От август 1942 г. в лагера Дахау затворниците са принуждавани да седят в резервоари с ледена вода до 3 часа. След като са били замразени, те са били подложени на различни методи на затопляне. Много от субектите умират по време на този процес.

Нацистките експерименти в концентрационните лагери с измръзване/хипотермия са провеждани за нацисткото командване, за да се симулират условията, в които са страдали армиите на Източния фронт, тъй като германските войски са били зле подготвени за студеното време, с което са се сблъсквали.

Провеждат се много експерименти с пленени руски военнопленници. Нацистите се чудят дали генетиката им помага да устоят на студа. Основните зони за експериментиране са Дахау и Аушвиц.

Зигмунд Рашер, лекар от СС в Дахау, докладва директно на Райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и оповестява резултатите от експериментите си със замразяване на медицинска конференция през 1942 г., озаглавена "Медицински проблеми, произтичащи от морето и зимата". В писмо от 10 септември 1942 г. Ръшър описва експеримент със силен студ, проведен в Дахау, при който хора са облечени в униформи на пилоти на изтребители и потопени в ледена вода. В Рашер някои от жертвите са били напълно потопени, а други - до главите си. Съобщава се, че в резултат на тези експерименти са загинали около 100 души.

Експерименти с малария

От около февруари 1942 г. до април 1945 г. в концентрационния лагер Дахау се провеждат експерименти за изследване на имунизации за лечение на малария. Здрави затворници са били заразени от комари или чрез инжектиране на екстракти от слузните жлези на женски насекоми. След заразяването субектите получават различни медикаменти да бъдат тествани на тяхната относителна ефективност. В тези експерименти са използвани повече от 1200 души, като повече от половината от тях са починали. Други субекти са останали с трайни увреждания.

Експерименти за имунизация

В германските концентрационни лагери Заксенхаузен, Дахау, Нацвайлер, Бухенвалд и Нойенгамме учените тестват имунизационни препарати и серуми за предотвратяване и лечение на инфекциозни заболявания, включително малария, тиф, туберкулоза, коремен тиф, жълта треска и инфекциозен хепатит.

От юни 1943 г. до януари 1945 г. нацистите провеждат медицински експерименти върху жени с епидемична жълтеница в концентрационните лагери Заксенхаузен и Нацвайлер. На участниците в опитите са инжектирани щамове на болестта, за да се създадат нови ваксини срещу заболяването. Тези експерименти са проведени за германските въоръжени сили.

Експерименти с иприт

По различно време, от септември 1939 г. до април 1945 г., в Заксенхаузен, Натцвайлер и други лагери се провеждат многобройни експерименти за проучване на най-ефективното лечение на рани, причинени от иприт. Субектите са били умишлено изложени на иприт и други вещества (напр. луизит), които са причинили тежки химически изгаряния. След това раните на жертвите са тествани, за да се открие най-ефективното лечение на изгарянията с иприт.

Експерименти със сулфонамиди

От около юли 1942 г. до септември 1943 г. В Равенсбрюк бяха проведени експерименти за изследване на ефективността на сулфонамид, синтетичен антимикробен агент. Раните, нанесени на изследваните лица, са били заразени с бактерии като Streptococcus, Clostridium perfringens (основен причинител на газова гангрена) и Clostridium tetani, причинител на тетанус.

Кръвообращението е прекъснато чрез завързване на кръвоносните съдове в двата края на разреза, за да се създаде състояние, подобно на рана на бойното поле. Инфекцията се е задълбочила от вкарването на стърготини и смляно стъкло. Инфекцията е лекувана със сулфонамид и други подготовка за да се определи тяхната ефективност.

Експерименти с морска вода

От юли 1944 г. до септември 1944 г. в концентрационния лагер Дахау се провеждат експерименти за изследване на по различни начини на питейната морска вода. Тези жертви са били лишени от всякаква храна и са получавали само филтрирана морска вода.

В един от случаите група от около 90 роми е лишена от храна, а д-р Ханс Епингер им дава само морска вода да пие, и в резултат на това те са били тежко ранени. Участниците в тестовете са били толкова дехидратирани, че другите са ги наблюдавали как облизват току-що измитите подове в опит да си набавят вода за пиене.

Оцелелият от Холокоста Йозеф Чофениг пише изявление за тези експерименти с морска вода в Дахау. Той описва как по време на работата си в медицинските пунктове е придобил представа за някои от експериментите, които са били провеждани върху затворници, а именно тези, при които те са били принуждавани да пият солена вода.

Чофениг описва също как жертвите на експериментите са имали проблеми с храненето и отчаяно са търсели всякакви източници на вода, включително стари парцали на пода. Той отговаря за използването на рентгеновия апарат в лазарета и описва как затворниците са били изложени на радиация.

Експерименти за стерилизация и плодовитост

Законът за предотвратяване на генетично дефектно потомство е приет на 14 юли 1933 г. Той узаконява насилствената стерилизация на хора с болести, смятани за наследствени: деменция, шизофрения, злоупотреба с алкохол, лудост, слепота, глухота и физически деформации. Този закон се използва за насърчаване на развитието на арийската раса чрез стерилизация на хора, които попадат в квотата за генетична непълноценност. 1% от гражданите на възраст между 17 и 24 години са стерилизирани в рамките на 2 години след приемането на закона.

В рамките на 4 години са стерилизирани 300 000 пациенти. От около март 1941 г. до януари 1945 г. д-р Карл Клауберг провежда експерименти за стерилизация в Аушвиц, Равенсбрюк и на други места. Целта е да се разработи метод за стерилизация, който да е подходящ за милиони хора с минимални усилия и време.

Обект на експериментите са били евреите и ромите. Тези експерименти са проведени с рентгенови лъчи, хирургическа намеса и различни лекарства. Хиляди жертви са стерилизирани. В допълнение към експериментите нацисткото правителство стерилизира около 400 000 души в рамките на приетата програма. Една от оцелелите разказва, че преживяното върху нея е довело до загуба на съзнание от силна болка в продължение на година и половина след това. Години по-късно тя отива на лекар и установява, че матката ѝ е станала същата като на 4-годишно момиченце.

Интравенозните инжекции на разтвори, за които се предполага, че съдържат йод и сребърен нитрат, са били успешни, но са имали нежелани странични ефекти като вагинално кървене, силни коремни болки и рак на шийката на матката. Затова радиотерапията е предпочитаният избор за стерилизация. Определено количество облъчване унищожава способност на дадено лице за производство на яйцеклетки или сперматозоиди, понякога инжектирани чрез измама. Много от тях са получили тежки радиационни изгаряния.

Д-р Уилям Е. Зайделман, професор в Университета в Торонто, в сътрудничество с д-р Хауърд Израел от Колумбийския университет, публикува доклад за разследване на медицински експерименти, провеждани в Австрия по време на нацисткия режим. В този доклад той споменава д-р Херман Щеве, който използва войната, за да експериментира върху живи хора.

Д-р Стив се е фокусирал специално върху женската репродуктивна система. Той им съобщил предварително датата на екзекуцията и преценил как им се отразява психологическото разстройство менструални цикли. След като ги убива, той препарира и изследва репродуктивните им органи. Някои жени дори са били изнасилвани, след като им е била съобщена датата, на която ще бъдат убити, за да може д-р Стив да проучи пътя на сперматозоидите през репродуктивната им система.

Експерименти с отрови

В периода между декември 1943 г. и октомври 1944 г. в Бухенвалд са проведени експерименти за изследване на въздействието на различни отрови върху. Те са инжектирани тайно в храната на изследваните лица. Жертвите умират от отравяне или са убити незабавно за аутопсия. През септември 1944 г. Тестовите субекти са били убивани с отровни куршуми, измъчвани.

Експерименти със запалителни бомби

От ноември 1943 г. до януари 1944 г. в Бухенвалд се провеждат експерименти за изпитване на въздействието на различни фармацевтични продукти върху фосфорните изгаряния. Те са нанесени на затворниците с помощта на фосфорни материали, извлечени от запалителни бомби. В тази статия можете да видите няколко снимки на нацистки експерименти върху хора.

В началото на 1942 г. Зигмунд Рашер използва затворници в концентрационния лагер Дахау за експерименти, за да помогне на германските пилоти, които трябва да катапултират на голяма височина. Камерата с ниско налягане, в която се намират, е използвана за симулиране на условия на височина до 20 000 м (66 000 фута). Говори се, че Рашер е извършвал вивисекции на мозъка на жертвите, които са оцелели след първоначалния експеримент. От 200 души 80 умират незабавно, а останалите са екзекутирани.

В писмо от 5 април 1942 г. между д-р Зигмунд Рашер и Хайнрих Химлер първият обяснява резултатите от експеримент с ниско налягане, проведен върху хора в концентрационния лагер Дахау, при който жертвата се задушава, а Рашер и друг неназован лекар отбелязват реакцията ѝ.

Мъжът е описан като 37-годишен и е здравословен преди да бъде убит. Ръшър описва действията на жертвата при спирането на кислорода и изчислените промени в поведението ѝ. След 4 минути 37-годишният мъж започнал да клати глава, а минута по-късно Рашер забелязал, че започва да се гърчи, преди да изгуби съзнание. Той описва как жертвата е лежала в безсъзнание и е дишала само 3 пъти в минута, докато е спряла да диша 30 минути след като е била лишена от кислород. Жертвата посиняла, а от устата ѝ се образувала пяна. Аутопсията е извършена час по-късно.

Какви експерименти са провеждали нацистите върху хора? В писмо на Хайнрих Химлер до д-р Зигмунд Рашер от 13 април 1942 г. той нарежда на лекаря да продължи експериментите на голяма височина и опитите със затворници, осъдени на смърт, и "да установи дали тези хора могат да бъдат върнати към живот". Ако жертвата може да бъде успешно реанимирана, Химлер нарежда "доживотен концентрационен лагер".

Зигмунд Рашер експериментира с ефекта на Polygal - вещество, произведено от цвекло и ябълков пектин, което подпомага съсирването на кръвта. Той прогнозира, че превантивната употреба на таблетките Polygal ще намали кървенето от огнестрелни рани, получени по време на бой или операция.

На изследваните лица се дава таблетка Polygal и се инжектира през шията или гърдите или се ампутират крайници без анестезия. Рашер публикува статия за опита си с Polygal, без да описва естеството на опитите с хора, и основава компания за производство на веществото.

Читателят вече има представа какви експерименти са провеждали нацистите.