Арменската държава киликия: история на появата, политика и икономика

Арменската държава Киликия е средновековно феодално княжество, което по-късно се превръща в царство. Съществува на територията на географската област Киликия в югоизточната част на Мала Азия от 1080 до 1424 г. В тази статия ще бъде разгледана историята на неговия произход, политически и икономически особености на.

Праистория

Още преди възникването на арменската държава Киликия арменците се заселват на тези територии от I в. пр. Тогава Тигран II присъединява този регион към Велика Армения.

Скоро обаче Рим си възвръща земите. Те стават част от империята заедно с арменците, които успяват да се заселят на тях.

През втората половина на XI в. започва масовата миграция на арменци към този регион след загубата на държавността. Собствената им страна е завладяна от турците.

История на появата

Действителната година на основаване на Киликийската арменска държава е 1080 г., когато княз Рубен, който защитава областта Антитаур, полага основите на новата династия, като става основател на княжеството.

След смъртта на Рубен през 1095 г. на трона се възкачва синът му Костандин, който разширява влиянието си отвъд Антитаврийските планини. Основният враг на арменците по това време са селджукските турци. Ето защо кръстоносците, които се появяват в региона, първоначално се възприемат като потенциални съюзници. Например арменците помагат на рицарите с провизии и войници по време на обсадата на Антиохия.

Независимостта и относителното спокойствие на княжеството се дължат на географското му положение. По едно време за него не са претендирали нито селджуките, нито кръстоносците, тъй като се е намирал в планински район.

Ситуацията се влошава през 1100 г. след смъртта на Костандин. Княжеството се разделя на две ленни владения, които управляват синовете му Торос и Левон. По този начин Торос успява да води активна външна политика, като приближава границите на княжеството до границите на Киликийската равнина. Той се сражава успешно както срещу турците, така и срещу византийците. Той изгражда съюзнически отношения с кръстоносците, като ги подкрепя във войните им с мюсюлманските владетели.

През 1169 г. на власт идва Млех, който узурпира властта след смъртта на брат си. Той се стреми да осигури независимостта на арменската държава Киликия. За да попречи на византийците да завладеят тези земи веднъж завинаги, той сключва договор с владетеля на Сирия Нур ад-Дин. С негова подкрепа Млех разгромява византийската армия. Но е убит по време на дворцов преврат година по-късно.

През 1187 г. Левон II става владетел. Това съвпада с третия поход на кръстоносците. До края на века той се превръща в най-могъщия владетел в региона. Появява се дори идеята за армено-франкофонска държава.

Превръщане в кралска власт

Левон II желае да бъде коронясан за владетел според традициите, съществуващи в Западна Европа. Не беше лесно да се направи това. Страхува се, че отношенията, които е установила с Византия, ще бъдат прекъснати. В същото време е важно, поне външно, да се направят отстъпки пред Римокатолическата църква, за да може коронацията на краля, който не е католик, да бъде одобрена от папата.

За да постигне това, Левон изпраща дипломати при император Хенрих VI и папа Целестин III. По същото време друга делегация пътува до Константинопол.

Благодарение на неговата умела и хитра политика официалната коронация се състои през 1198 г. Принц Левон II става крал Левон I. Това е последният етап от реорганизацията на арменската държава Киликия от княжество в царство.

Вътрешна политика

След като става крал, Левон е принуден да се справи с дългогодишни вътрешни проблеми. По-специално, той не е доволен от нарастващото влияние на религиозните лидери. Той дори се опитва да направи своя братовчед глава на Арменската църква, но местното духовенство категорично отхвърля кандидатурата му.

Освен това искаше да сложи край на клана Хетумид, който не му се подчиняваше и постоянно се съревноваваше с него. За тази цел той събира армия и обсажда семейното имение на Хетум III. Но както и неговите предшественици, той се провали. След това той прибягва до хитрост, като кани херцога да сключи въображаем брак между техните кланове. Веднага след като Хетум пристига в столицата, той е арестуван.

След коронацията си Левон продължава пролатинската политика в арменската държава Киликия. Пристигането на латинците било силно насърчавано и им били поверени важни постове в правителството. През този период древната държава Киликия е отворена за търговия с европейците. Френският език е популярен в двора.

Укрепване на католиците

Следващият политик, под чието ръководство са се случили събитията важни промени в Киликийската държава, е Хетум II. Той идва на власт през 1289 г. Като францисканец, още от първите си дни на власт той възстанови пролатинската политика, която предшествениците му бяха отслабили. По-специално, Левон III. Желанието за развитие на католицизма, което дотогава е било прикривано, сега придобива открит и дори предизвикателен характер.

През 1292 г. мамлюците превземат резиденцията на главата на арменската църква, пленявайки Степанос IV. Неговият наследник Григорий VII е смятан за твърд привърженик на Рим. Затова той решава да премести седалището на католикоса в Сис, столицата на Киликия. След това духовенството всъщност губи своята независимост, а някои от по-късните ръководители на Арменската църква са толкова силно привързани към католицизма, че влизат в конфликт с останалите духовници и енориаши.

Раздяла с монголите

За Армения в Киликия съществуващият съюз с монголите е от голямо значение. Заедно те се изправят срещу мамелюците. По този начин владетелите на древната арменска държава Киликия постоянно се стремят да търсят нови съюзници и партньори.

През 1293 г. ситуацията на изток се влошава след поредния опит за египетско нашествие от страна на мамелюците. Тя беше предотвратена и скоро стана известно, че императорът на на Византийската империя Очаква да се ожени за сестрата на царя на арменското царство Киликия. Разчитайки на нови съюзници след такъв брак, арменската делегация незабавно заминава за Константинопол. В началото на 1294 г. принцеса Рита е омъжена за византийския император Михаил IX.

По същото време отношенията на Киликийското царство с монголите се усложняват, когато един от синовете на Аргун Газан идва на власт в Персийския илханат. Той прави това с държавен преврат. Първоначално той потвърждава пред Хетум лоялността си към съюза и съвместните действия срещу агресивните мамелюци.

Газан обаче осъзнава, че не може да управлява мюсюлманите, без да приеме тяхната религия. Вследствие на това той приема исляма в самия край на XIII век. Това води до факта, че неговите наследници вече ще решат да преразгледат традиционните разпоредби на външната си политика спрямо арменското кралство Киликия. Газан ще стане последният монголски съюзник на арменците.

През 1299 г. те все пак успяват да победят заедно египетските мамелюци при Хомс. Това позволява на арменците да си възвърнат всички загубени територии, а на Газан - да получи Сирия. След ранната му смърт през 1304 г. киликийско-монголският съюз престава да съществува. Позицията на Армения в Киликия е значително засегната, тъй като тя губи лоялен и надежден съюзник. Монголите престават да се противопоставят на мамелюците. На свой ред те все повече заплашват Киликия. До 1304 г. те си възвръщат част от земята, която са загубили пет години по-рано.

В историята на арменското царство Киликия краят на XIII в. бележи радикална промяна в съдбата на Близкия изток. Арменците окончателно губят подкрепата си, след като монголските илхани приемат исляма. Заплахата за държавата идва от две страни. От изток е застрашен от мамелюците, а от запад - от турците. Единствено Кипър остава съюзник в региона. Междувременно западните страни все по-малко се вълнуват от идеята за нов кръстоносен поход.

Борба за власт

Забележително е, че мандатът на Хетум II е прекъсван два пъти. Първо, през 1293 г., само четири години след идването си на власт, той абдикира и се оттегля във францискански манастир.

Той е наследен от брат си Торос, който не управлява дълго. Не е известно дали някога е бил коронясан. Самият Торос връща трона на брат си, който се връща от манастира след около година.

През 1296 г. двамата братя заминават за Константинопол. Възползвайки се от отсъствието им, третият им брат Смбат се провъзгласява за цар. Дори католикос Григор VII преминава на негова страна с надеждата, че новият владетел ще успее да развие пролатинската си политика.

Оказал се в положението на свален владетел, Хетум започва да търси подкрепа във Византия. Смбат сключва съюз с Газан, като се жени за негов близък роднина.

Когато братята Торос и Хетум се завръщат от Константинопол, те са арестувани по заповед на новия крал. Торос умира в затвора.

През 1298 г. на политическата сцена се появява четвърти брат - Костандин. Той сваля Смбат и заема трона. Междувременно страната се намира в критична ситуация. Тя трябва да се изправи срещу нашествието на мамлюците, които опустошават значителни територии. Костандин управлявал държавата около една година, след което доброволно отстъпил мястото си на Хетум, който през цялото това време бил в затвора.

След като си възвръща властта, той успява да помири братята си и да оправи нещата. След като го прави, той абдикира през 1301 г. в полза на племенника си Левон III. Остава фактически владетел, регент на малолетния син на Торос. През 1307 г. и двамата са убити от монголския генерал Филаргун. Чичовците на Левон III - Ошин и Смбат.

Край на династията

Ошин печели трона и страната изпада в смут. След смъртта му през 1320 г. тронът е наследен от Левон IV. Той става последният владетел на династията на Хетумидите.

Той също започва да управлява като малолетен, затова е създаден регентски съвет. Начело е княз Ошин, който, за да узакони положението си, омъжва дъщеря си за малолетния наследник... Принцовете не го харесаха.

Резултатът е критичен момент в историята на държавата Киликия. Страната е потънала във вътрешни размирици, а враговете настъпват от всички страни.

През 1321 г. монголите нахлуват в кралството. През следващата година египетските мамелюци нахлуват и разрушават крепостта Аяси. Забравил за предишните си конфликти, кипърският крал Хенри II изпраща военна помощ, а католикосът сключва примирие в Кайро за 15 години. Но всъщност не работеше. Страхувайки се от нов кръстоносен поход, мамелюците подновяват нападенията си през следващата година.

Ошин моли папата да създаде католическа епископия. Това дава допълнителен тласък на развитието на прокатолическото влияние в страната. През 1329 г. Левон навършваше пълнолетие. Веднага след като се възкачва на престола, той нарежда да бъдат убити Ошин и съпругата му Алиса.

Размириците в страната нарастват, тъй като привържениците на профсъюзите и традиционното арменско течение на християнството се борят. Самият Левон заема пролатинска позиция, което води до оставката на католикоса Хакоб II. На негово място той назначава свое протеже, което се противопоставя на духовенството.

Папа Бенедикт XII отказва да се включи в конфликта, като заявява, че е готов да помогне помощ само след, Как арменците ще се обърнат към католицизма.

Левон умира през август 1342 г. Очевидно е бил убит по време на народните вълнения, организирани от противниците на съюза.

Падането на Киликийската държава

Със смъртта на Левон династията на Хетумидите по мъжка линия е прекъсната. Борбата за власт се засилва. Новите владетели на Армения са лузиняните, които са женски роднини на Левон.

За основател на арменския клон на тази френска благородническа фамилия се смята Костандин III. Управлението му е краткотрайно. Още през 1394 г. арменските принцове се разбунтуват, което води до убийството на царя и 300 души от обкръжението му.

Династията Лузинян остава на власт до 1375 г., когато пада Киликийското кралство. Той на практика престава да съществува, след като египетските мамелюци превземат столицата.

До 1424 г. е съществувала така наречената Горна Киликия. Той пада след египетското завоевание. Той е заменен от Мамелюкския султанат.

Икономика

Икономиката на щата се основава на селското стопанство. Търговията и промишлеността също са важни. Киликия играе важна роля в развитието на културните и икономическите отношения между Изтока и Запада.

Равнините са били много плодородни. Културите се прибират два пъти годишно и се отглеждат цитрусови плодове, малини, грозде, памук, ечемик и пшеница. Памукът и пшеницата се изнасят в големи количества. Всичко това показва, че земеделието е било много добре развито.

Планините са богати на гори и пасища, а минералите се намират в недрата на земята. Развиват се минното дело и животновъдството. Доказателства за производство на злато, желязо, мед, сребро, сол, олово, витриол, сода, слюда и сяра. Оловото се изнася за европейските страни.

Активно се развива и занаятчийското производство. Градовете Адан и Маместия развиват ковачници за медни и сребърни изделия, оръжейни работилници, бижутерия и керамика. Обработват се платове и кожи, Произведено е стъкло. Камелот се произвежда масово, специален плат от камилска козина. По онова време арменските килими са високо ценени в Европа.

Икономическото развитие обаче така и не достига нивото на манифактурното производство.

Търговията играе важна роля в икономиката. Паричното обращение в страната е изключително добре развито. Освен това Киликийска Армения имала собствен търговски флот. Арменските търговци са били и корабособственици, занимаващи се с търговия в чужбина и мореплаване. Страната има специално място в транзитната търговия.

Градовете се превръщат в основни центрове за занаятчийско производство и търговия по модела на италианските градове-държави. Арменските князе предоставят значителни привилегии на италианците, които насърчават развитието на занаятчийската промишленост и корабоплаването в тяхното кралство.

Интензивното икономическо развитие е прекъснато, тъй като страната е затънала във вътрешни конфликти. Кралството е подложено и на силен външен натиск. В резултат на това кралството пада и е завладяно от мамелюците.