Утринното и вечерното правило на серафим саровски

Серафим Саровски е истински човек, който е канонизиран за светец през 1903 г. Преди чрез вземане на решение По въпроса за канонизацията на светеца Синодът се обръща към императора с молба за информация за чудотворните изцеления, които Серафим е извършил приживе. Николай II оставя бележка върху тези записки: "Прочетох ги с чувство на истинска радост и дълбоко разкаяние.

Серафим Саровски е близък до царското семейство. Мъдрите мисли и молитви на светеца се ценят от вярващите и до днес. Личността на стареца е необичайна в историята на Църквата. Животът му е белязан от суровост и невероятна сила на волята. Ден на паметта Смъртта на светеца е на 15 януари. 1 август е денят, в който са открити мощите на Серафим Саровски.

Старецът оставил в наследство утринни и вечерни православни молитви и правила на верните потомци. Серафим Саровски намекна за тяхната цел да въдворят дисциплина сред църковните служители. Но за миряните кратките сутрешни и вечерни правила също са полезни. По време на живота му вярващите се оплакват на светеца от липсата на време да се молят и да ходят на църква. Този проблем е актуален и днес. Серафим Саровски съветва да се молим всеки ден от всяко удобно място. Основното е, че молитвата трябва да идва от сърцето. Правилото за сутрешна и вечерна молитва на Серафим Саровски е създадено за улеснение на процеса.

Детски години

В светския живот старецът се наричал Прохор Мошнин. Той е роден на 19 юли 1759 г. Място на раждане - град Курск. Семейството на търговеца, към което принадлежи момчето, не е закъсало за пари. Бащата на Прохор, Исидор Мошнин, е собственик на фабрики за тухли, активно се интересува от строителство и го извършва. Родителите му спазват правилата на православния живот, участват в изграждането на храм в родния му град и са добър пример за сина си. Бащата на Прохор рано напуснал този свят, като оставил имота си и работата по изграждането на храма на съпругата си Агафия, изключително набожна жена. По-голямата част от живота си прекарва в молитва и помощ на бедните. По това време Прохор е едва на три години.

Първият знак на Господната благодат над Прохорос се проявява, когато детето е на около 7-8 години. Посещавайки един храм, майката и синът ѝ се изкачили до най-високата камбанария. Момчето, както подобава на едно дете на неговата възраст, беше съобразително и се интересуваше от света около себе си. Тичайки по върха на камбанарията, той не успява да се задържи и пада. Майката се втурнала надолу, мислейки, че Прохор вече е мъртъв. Но момчето я посрещна невредимо, стъпило на краката си.

Вторият знак се появява две години по-късно. Прохор се разболява тежко и никакво лечение не му помага. Дева Мария му се явява насън и му казва, че ще го посети и ще го спаси от болестта. По това време в близката църква имаше служба и процесия с икона на знака на Божията майка. По стечение на обстоятелствата пътят на шествието минава през имота на семейство Мошнин. Тогава майката на Прохор решава да заведе детето при хората, за да се поклонят на иконата. И болестта отстъпи. Така става ясно, че Господ е избрал момчето за важни задачи и че съдбата му ще бъде свързана с православната вяра.

Младежки

Прохор Мошнин има по-голям брат Алексей. Още от детството си двете деца са научени да ръководят бизнеса на баща си, да работят в сферата на търговията. Но за разлика от брат си, Прохор не е склонен да печели пари в тази област. След като навършва дванадесет години, момчето все повече се увлича по четенето на Библията, опитва се да посещава всички служби в храма и изучава Псалтира.

Агафя Мошнина, разбира се, забелязва наклонностите на сина си и не възпира поривите му. Прохор нямал възможност да посещава вечерните литургии (учел търговия), затова ставал рано и посещавал сутрешните служби. По това време в Курск имало един глупак (името му не е запазено). Светият глупак бил смятан за благословен и уважаван и момчето скоро се запознало с него. Този човек оказва влияние върху укрепването на православната вяра в младата му душа. Именно тогава, в младите му години, започва дисциплината, довела до създаването на правилата за сутрешна и вечерна молитва.

Приемане на вярата

С течение на времето Прохор започва да разбира, че светските грижи и тревоги му пречат да посвети всичките си мисли на служене на Бога. Постепенно в съзнанието му се заражда разбирането, че животът му трябва да премине извън манастирските стени... В служба на света и хората той вижда своето бъдеще. Младежът разказал това на приятелите си, които го насърчили в стремежите му. С течение на годините намерението му да стане монах става все по-силно и Прохор решава да се разкрие пред майка си. Агафия, както винаги, подкрепяше напълно сина си, чиито наклонности отдавна бяха признати.

Прохор се сбогува със семейството си и в компанията на петима съмишленици заминава за Киево-Печерския манастир. Преди да си тръгне, Агафия му се поклони пред иконите на Христос и Божията майка. След това го благослови и окачи меден кръст на гърдите му. Прохор носи този кръст през целия си живот и е погребан с него.

До Киев имаше дълъг път, който трябваше да се измине пеша... Пътят на младежа и неговите спътници минаваше през всички местни светилища. В един от тях той се запознава с монаха Доситей, който се отличава с дълбоко прозрение и проницателност. Интересен факт: под името Досифей се е криела дъщерята на благородничка Даря Тяпкина. Тя се крие от роднините си в мъжки манастир, маскиран като мъж. Тази промяна става известна едва след смъртта ѝ. И разбира се, Прохор Мошнин не го е знаел по онова време. Енох Доситей видял Божията благодат върху младежа и му заповядал да отиде в Саровския отшелник. Там Прохор трябваше да пренесе словото на Спасителя в душите на хората.

Пътуване през живота

След разговора си с Доситей Прохор се връща в Курск и живее там още две години. През този период той укрепва вярата си в себе си. Постепенно младият мъж се отдръпва от всичко светско и вече не участва в търговски дела. И по призива на душата си, на 19-годишна възраст, той отново тръгва на път. С двама другари и с благословията на майка си той заминава за Саров.

През 1786 г. Прохор Мошнин променя името си завинаги. Серафим става йеродякон, а по-късно - йеромонах.

Отшелникът

Известно е, че когато е бил монах, Серафим Саровски е живял далеч от манастира. Килията му се намирала в гора, а монахът водел аскетичен живот, както подобава на духовник. Serafim през цялото време на житейския път проповядваше отказ от излишъци, строгост в храната и живота. По всяко време на годината той носеше едни и същи дрехи. Той сам си набавяше храна в гората. Серафим Саровски спял кратко, молел се непрестанно и четял Светото писание. До килията си монахът засажда зеленчукова градина и пчелин. Можеше да се храни с месеци.

Серафим избира отшелничеството за свой духовен път. Месеци наред стоеше на една скала и се молеше непрестанно. Така го наричат светец, т.е. личност, подобна на Исус. От 1807 г. Серафим Саровски на практика спира да приема посетители и в продължение на много месеци спазва обет за мълчание. По-късно той се връща в манастира и се уединява, което продължава петнадесет години. След като приключил, монахът продължил да приема посетители.

Правило за молитва

Серафим Саровски е образец на благочестие, духовност и преданост към Христовата вяра. Той насърчава избягването на излишества както в храната, така и в ежедневието. Смята, че е важно да приеме строги ограничения, да се откаже от материални притежания. Светецът от Саров вярвал, че е важно всеки ден да се намира време за молитва. По всяко време на деня или нощта можете да намерите няколко минути, за да повторите три прости молитви към Господ. Защо да четем правилото за утрото и вечерта? Същността на тези призиви се свежда до това да се откажем за известно време от светските грижи и да станем духовно по-чисти. Този ритуал дава духовност в суетата на деня, връща мислите към Бога с вяра и душа.

Ежедневното използване на правилото за сутрешна и вечерна молитва има огромни ползи за вярващия. Дори и най-заетият човек ще намери време да повтори призива си към Спасителя. Основните действия на православния човек, който спазва правилата за сутрешна и вечерна молитва, са следните:

1. След като се събуди сутрин, вярващият трябва да получи благословия за предстоящия ден, за да може цялата работа да върви и денят да премине лесно. Правилото за утринната молитва е правило за вярата в човешката душа. Фактът, че православният човек се обръща към Исус с първото нещо сутрин, показва, че духовният живот е приоритет за него.

2. Кажете молитвите си близо до икони и запалете свещи.

3. Последователност рецитиране на молитви трябва да се спазва стриктно. Забележка, Някои от тях трябва да се повторят няколко пъти.

4. През целия ден е важно да си спомняме за Бога, да се обръщаме към Него. Светските грижи не бива да отклоняват вниманието от пътя на душата на един истински православен човек.

5. Ако желаете и можете, повторете молитвеното правило по време на обяд. Достатъчно е да се намери тихо място, където човек може да се отпусне и да се вглъби в себе си.

Серафим Саровски казва, че системното повтаряне на правилата за сутрешна и вечерна молитва пречиства душата и умиротворява греховете.

Правила

Молитвените правила на Серафим Саровски се състоят от следните текстове:

- "Отче наш". Тройно повторение.

- "Дева Мария, радвай се". Повторете три пъти.

- Символ на вярата. Повторете го веднъж.

Какво е тълкуването на молитвите сутрин и вечер??

Първата молитва е позната на всички православни християни още от детството. Моли се в различни житейски ситуации. Той е кратък и лесен за запомняне. Използва се в сутрешните и вечерните молитви.

Вторият текст е призив към Божията майка. Помага да се преодолеят трудностите през деня и облекчава неуспехите след това. Освен това текстът не е дълъг, лесно се повтаря и се използва както сутрин, така и вечер.

"Символът на вярата" е дълга молитвена дума, позволено е да се чете от някакъв носител. Неговата същност е да покаже основните догми на православната вяра. Той може да се чете само сутрин. Въпреки това повтарянето на текста вечер ще укрепи духа на вярващия и ще го закали за бъдещи постижения.

Как да се молим правилно?

При започване на сутрешната и вечерната молитва на Серафим Саровски е необходимо да се изправите, да се прекръстите и да започнете да четете свещените текстове. За жените забрадката е задължителна по време на молитва. Мъжете трябва да са без шапка за глава. В края на сутрешното действие помолете за благословия за предстоящия ден и отидете на работа или да учите.

В правилото за вечерната молитва вярващият благодари на Господ за изминалия ден. Към него може да се добави текстът на молитвата "Да воскресне Бог". В края на ритуала кръстосайте ъглите на стаята, в която се намирате.

Когато нямаме време да спазваме всички ритуали, Серафим Саровски ни насърчава да произнасяме през деня кратка сутрешна и вечерна молитва като символ на връзката с висшите сили. Не е трудно да се произнесат думи като "помилуй ме, грешник" в суматохата на ежедневието. За тези, които не намират време да пречистят душата си чрез молитва, тези кратки фрази са повод да си спомнят, че не трябва да се стремят към съвършенство, а да носят доброто в света.

За кого са полезни правилата

Не всеки има право да използва утринните и вечерните правила на Серафим Саровски. Благоприятен ефект ще почувства православният човек, който искрено вярва в Исус Христос. Важно е да разберем своя духовен път и да се стремим да го развиваме и израстваме. Всяка дума от тези кратки текстове носи свещен смисъл, който трябва да резонира в душата на вярващия. Трябва да се отличавате с духовност Самоусъвършенстване. Когато сутрешният и вечерният обред не се четат..? За тези, чиято вяра не е толкова твърда, има възможност да отправят призив към Господ на територията на църквата и да се изповядат пред изповедника.

Значението на

Сутрешните и вечерните правила на Серафим Саровски приличат на редовни упражнения. Както упражненията тренират тялото, така и молитвите каляват душите на вярващите, укрепвайки ги. Самият свети старец призоваваше всички свои спътници и посетители да се молят всеки ден, като по този начин пречистват мислите си и посвещават съзнанието си изцяло на Господ. Тълкуването на правилото за утрото и вечерта се свежда до постигането на съвършенство в християнската вяра. Като произнася трите молитви всеки ден, човек израства духовно, променя възгледите си.

Чудесата на Серафим Саровски

След седемнадесет години аскетизъм старецът отхвърля мълчанието. Когато говореше, той се обръщаше към всички с "Моята радост"!". Поздравителната фраза на Серафим Саровски беше: "Христос възкръсна!!". Основава женския скит в Дивеево, за който първоначално пише ежедневните сутрешни и вечерни правила на Серафим Саровски. С това действие старецът се опитва да внуши дисциплина на монахините и постепенно да укрепи духа им на вяра в Бога.

Още в манастира започват да идват посетители при светията. Някои от тях имаха физически и духовни болести. Известно е, че членове на царското семейство също са посещавали Серафим Саровски. Смята се, че благодарение на молитвите на светеца на двойката се е родил син - Цезаревич Алексей Романов.

През есента на 1831 г. Серафим Саровски излекува един платежоспособен земевладелец. По-късно Николай Мотовилов става благодетел на Дивеевския манастир. Той записва и разговор със Серафим Саровски, който по-късно е публикуван на хартиен носител. Тя се нарича "За целта на християнския живот".

След смъртта му тази книга ще символизира неговото завещание. Серафим Саровски умира през 1833 г. в килията си, молитвено повален. Мощите на светия старец и чудотворец се съхраняват в Катедралата "Света Троица" Дивеевски женски манастир. Канонизацията на Серафим Саровски предизвиква много спорове, тъй като е инициирана от великата княгиня Александра (съпруга на цар Николай II) в знак на благодарност за молитвите за нейния син и престолонаследник. Но с оглед на живота на стареца и чудесата, които е извършил в живота си, молбата на Александра Фьодоровна е удовлетворена.

Прогнози

През целия си съзнателен живот старецът е живот, за който се призовава да ограничава физическото тяло, да се отказва от светските блага, да води аскетичен живот. Луксът и богатството, колкото и да са малки, според него нямат никакво значение за живота на истинския православен вярващ.

Серафим Саровски предсказва, че царският род на князете Романови ще загине в дома на Ипатиев. Още от младите си години чудотворецът предчувства историческите събития в Русия. Известно е, че първото му предсказание е въстанието на декабристите. По-късно му е даден знак за Кримската война (1853-55 г.). Руско-японската и други световни войни също са предсказани от този велик човек.

Най-известните му пророчества се отнасят до кралското семейство. Той казва за Николай II, че ще го прослави. Мъченическата смърт на цялото кралско семейство и последвалата революция се предвещават от фразата: "Ангелите няма да имат време да броят душите".

Канонизацията на царското семейство старецът предсказва: "Бог ще прослави царя. Серафим Саровски казва за настоящето, че след на комунистическото правителство (той ги нарече узурпатори, бунтовници и убийци) на страната ще бъдат дадени 15 години за покаяние. През тези години хората трябва да искат прошка от Христос и да се молят според молитвените правила на Серафим Саровски.

Не се стигна до масово покаяние на нацията и това може би е причината за фалита през 2000 г. Светият старец предрича катастрофа и трудности за страната, ако няма покаяние. Свети Серафим също е знаел за предстоящото падение на православната вяра. Но той предупреди да не се допускат разногласия между хората. В противен случай цялата държава ще се срине и хората трябва да се научат да се разбират помежду си.

В заключение

Един от най-великите чудотворци, старецът Серафим Саровски, е почитан и до днес. През дните на възпоменание на светеца е особено важно да се спазват неговите сутрешни и вечерни православни правила. Основният документ за монаха е събран от йеромонах Сергий, послушник в Дивеевския манастир.

В Дивеевския манастир се съхранява реликварий с мощите на светеца, където енориашите могат да дойдат и да се помолят на Серафим Саровски. Икона "Умилостивяване на Серафим Саровски" Неговата преданост и служба на Бога през целия му живот се почитат не само в православната, но и в католическата църква.

Светецът се смята за образец на благочестие, аскетизъм и праведност. Неговият стремеж към духовно съвършенство е пример за много вярващи. Затова краткото правило за сутрешна и вечерна молитва на Серафим Саровски се препоръчва за всички миряни. Твърдостта на вярата, добротата на монаха се предава на вярващите чрез иконата. Пред образа на Серафим Саровски се молим за прекратяване на духовните страдания и намиране на мир. Помолете за напътствия по правилния път, за да намерите хармония със себе си и с външния свят.

Молитвата към светеца помага срещу отчаянието, премахва гордостта и суетата. Свещената вода от извора, според разказите, позволява да се отървете от заболявания на краката и някои други болести. Молбата към Серафим Саровски помага да се намери сродна душа, да се създаде трайна връзка с нея и да се скрепи съюзът с брак.