Българският език: история, особености на изучаването

Български език - това е просто название на цяла група мъртви, вече несъществуващи (не в речта) езици, използвани от българите. Българите като народ се заселват на територията на Балканите, в част от Поволжието, а също и в северната част на Кавказ. Заедно със съвременния чувашки език, а вероятно и с хазарския (също мъртъв), този език е бил част от т.нар. група на българските езици, която ги обединява на принципа на родството и генетичното сходство (граматика, фонетика и др.). д.)

Основна информация. Класификация

Интересен факт от историята на езика: писмеността на българите се е променяла многократно. Първоначално тя се основава на българската руническа писменост, но през VI-IX в. от н.е. отстъпва на гръцката азбука. Имало е обаче и период, в който арабската азбука е имала превес над останалите. Това не е изненадващо, ако се разгледа по-подробно класификацията на българския език.

В най-глобален план българският език принадлежи към езиците на Евразия. Дали да се счита за част от алтайските езици - по този въпрос учените все още не са постигнали консенсус. Въпреки това е точно известно, че българската група принадлежи към тюркските езици - оттук и връзката с арабската култура.

Териториални и исторически различия

Като цяло е възможно да се разграничат няколко етапа от "живота" на българския език. Така че можем да разграничим период на ранния български език. Разпространен е през V-VII в. сред племената, които по-късно формират основата на населението на Велика България. Отгласи от този език се наблюдават и днес в някои кавказки езици.

Дунавско-българският език е бил широко разпространен на Балканите от VII до X век. Бил е своеобразен социолект на т.нар. българска аристокрация. Изчезнали, според изследователите, в резултат на славянското влияние (сливане и последващо изместване). Съществува мнение, че на тази разновидност на българския език са написани много неразчетени досега рунически послания.

Среднобългарският език (термин, който особено често се използва в лингвистиката) се нарича още волжкобългарски и има историческо разпространение, както не е трудно да се предположи, в Поволжието - там, където днес се намират Чувашката република, Република Татарстан, Уляновска област.

Руническо писане

Както вече беше казано по-горе, на определени територии в определен период от историческото развитие се е използвала специфичната руническа писменост в българския език. Интересно е, че за известно време на Балканския полуостров тя се използва и заедно с все по-популярната (и по-късно станала основа на руската, украинската и белоруската азбука) кирилица.

От историческа гледна точка най-важните паметници на българската (или българската) руническа писменост са открити в Румъния, България (в Шуменския регион, по-точно в Плиска - първата столица на българската държава).

Съществуват обаче и въпроси за това как трябва да наричаме тази писменост и дали тя трябва да се нарича така наречената "руническа писменост". Според някои изследователи (включително учени от България) при древните български руни, както и при германските, е имало особен магически смисъл. Други твърдят, че тази писменост се състои от гръцки и кирилски елементи, често без очакваната връзка, и няма нищо общо с руните.

Материали, паметници, литература

Въпреки това е тъжно, че всъщност и до днес не съществува окончателен вариант на дешифриране на древнобългарската писменост. Основният проблем, който пречи на това, е недостатъчното количество качествени материали.

Така в по-голямата си част българският език днес се изучава благодарение на лексикални и други заемки, запазени в съвременните живи, сродни и просто съседни езици. В материалите за изследване са включени също Преславският надпис, Именникът на българските ханове, руни от Мурфатлар (град в Румъния), "Сборникът с тюркски наречия" на Махмуд Кашгари, както и данни от съвременните чувашки и татарски езици (сравнителен метод; Например думата за "задгробен живот" на чувашки изглежда като "ахрат", на татарски - като "ахират", на непознатия волжкобългарски - като "ахират").