Лермонтов, "принцеса лиговска": история на създаването и резюме на романа

"Княгиня Лиговска" Лермонтов е незавършен социално-психологически роман с елементи на светска приказка. Авторът започва да работи по нея през 1836 г. То отразява личните чувства на писателя. Но Лермонтов се отказва от него през 1837 г. Както са установили изследователите, в работата над ръкописа са участвали не само Лермонтов, но и писателят Святослав Раевски, третият братовчед на поета Аким Шан-Гирей. Творбата бележи постепенното отдалечаване от романтичния максимализъм, на който Лермонтов е бил подложен преди това, към реалистичните художествени принципи. Някои от идеите и мислите, които се появяват на страниците на този труд, по-късно са използвани в "Герой на нашето време".

История на писането

Работа върху "Княгиня Лиговска" Лермонтов започва през 1836 г. Запазени са доказателства, че някои от сюжетните линии в творбата са пряко свързани с обстоятелствата от личния му живот. По-специално това се вижда в писмата на поета до неговата близка приятелка и роднина Александра Верешчагина. В една от тях Лермонтов пише за раздялата си с Екатерина Сушкова и за предполагаемия си брак с Варвара Лопухина. Историците смятат, че писмата са изпратени през 1835 г. И двете събития са отразени на страниците на M. Лермонтов "Княгиня Лиговска".

В някои части на ръкописа се вижда почеркът на литературния приятел на поета Святослав Раевски. През 1836 г. двамата делят един апартамент. Установено е, че Раевски е помогнал за написването на някои глави. По-специално, той пише образа на Красински и епизоди, свързани с дейността на длъжностни лица. Третият братовчед на поета Ахим Шан-Гирей участва в създаването на седмата глава.

Работата по романа е прекъсната от ареста на Раевски и Лермонтов през 1837 г., след като поемата е разпространена "Смъртта на поета". И двамата са изпратени в изгнание.

В едно от писмата си до Раевски през 1838 г. Лермонтов споменава този роман, като отбелязва, че едва ли някога ще бъде завършен, защото обстоятелствата, които са залегнали в основата му, са се променили коренно.

Според литературните критици отказът от работа върху "Княгиня Лиговска" Лермонтов е бил подтикнат не само от липсата на материал, но и от загубата на интерес. По това време той вече има нова идея, в която са въплътени някои предишни идеи.

Резюме "Княгиня Лиговска" Лермонтов за "Briffly" не, но можете да се запознаете с него в тази статия.

Лермонтов пише още през пролетта на 1839 г "Бела", а на следващата година аферата приключва "Герой на нашето време".

Началото на историята

Резюме "на херцогинята на Лигов" Лермонтов ще ви помогне да придобиете пълна представа за творбата, дори без да я четете. Историята се развива през 1833 г. в Санкт Петербург. Всичко започва с това, че млад и беден чиновник е прегазен от кон на улицата... Каретата се отдалечава, но жертвата успява да вземете под внимание на външния вид на насилника. Оказва се, че той е заможен и млад офицер, Григорий Александрович Печорин.

Вкъщи Печорин е посрещнат от сестра си Варенка, която му съобщава, че князете Лиговски са ги посетили... Името веднага развълнува служителя.

Афера с Vera

Оказва се, че преди няколко години той се е влюбил във Верочка R., който отвръща на обичта му. По това време Печорин е толкова увлечен от чувствата си, че дори се проваля на изпитите си. В резултат на това трябва да постъпи на военна служба, откъдето заминава на фронта като част от действащата армия.

М. е главният герой на романа. Ю. Лермонтова "Княгиня Лиговска" прояви смелост. След края на кампанията той открива, че Верочка не го е чакала и се е омъжила за княз Лиговски. Това причинява на младия мъж дълбока душевна рана.

Дълъг живот

Печорин живее живота на истински денди в Санкт Петербург. Обхваща го скука и заради нея започва да ухажва Елизавета Негурова. Всички казват, че от дълго време е момиче. В един момент той решава да сложи край на флирта, като ѝ изпраща анонимно писмо. В него служителят пише, че Елизабет няма надежда в тази връзка.

Същата вечер той отива на театър, където среща привлекателна жена, но не може да види лицето ѝ. Негурова също е присъствала на представлението и продължава да се интересува от него. След премиерата служителят отива в ресторант, където провежда неприятен разговор с млад мъж, който се оказва същият служител, който е бил прегазен. Жертвата се смята за унизена, убедена, че са й се подиграли. Според него богатството не позволява на другите хора да обиждат и унижават околните. Печорин предлага спорът им да бъде решен чрез дуел, но чиновникът е против. Той обяснява отказа си със загриженост за състоянието си здраве възрастната му майка.

Среща с херцозите на Лиговски

На следващия ден Печорин прави любезно посещение на князете Лиговски. В дома им той разбира, че дамата, която е привлякла вниманието му предния ден в театъра, е принцеса Вера. Самият принц, след като се запознава отблизо с него, се оказва простодушен човек, който е предложил брак единствено по настояване на семейството и приятелите си.

След колко време майката на Печорин дава голям прием. Лиговски са поканени да присъстват. На масата Вера се оказва в близост до главния герой, който започва разговор с нея, правейки неприятни намеци. В резултат на това жената е силно разстроена и се разплаква.

Междувременно княз Лиговски не обръща почти никакво внимание на съпругата си, като постоянно се оплаква от проточилото се съдебно дело, водено от чиновник на име Красински. За да се поправи с Вера, Печорин се среща с чиновника, за да го помоли да обърне повече внимание на проблемите на княза.

В търсене на Красински

Работата на Лермонтов е много интересна "Принцесата на Лиговски". Синопсисът на романа ще ви помогне да се запознаете със сюжета му. Срещата на героите е централна за творбата. Печорин отива да търси чиновник в лоши квартали. След като намира подходящия апартамент, той се запознава с възрастната жена. Скоро се оказва, че Красински е младият мъж, който преди няколко дни е бил застрелян от полицай. Отношенията му с Печорин са студени и надменни, но той обещава да посети принца.

Скоро Красински наистина идва при Лиговски и Вера дори го представя на гостите си.

На бала

Следващата важна сцена от романа се развива на бала на баронеса Р., където главният герой на творбата отново среща Вера. На социалната вечер присъства и Елизавета Негурова. Момичето е студено към главния герой, тъй като е успяло да се срещне с анонимното писмо. Тя е разстроена, защото се е влюбила в Печорин, докато той я е ухажвал.

Офицерът научава, че Елизавета и Вера са приятелки, затова се опасява, че те могат да си кажат много нежелани неща за него.

Финалът на романа "Принцесата на Лигов" Лермонтов не е написан. Литературните изследователи са успели да проследят само няколко от основните идеи, които стоят зад нея. Те включват подробно представяне на типажите, живота и нравите на висшето общество, както и на образа на интереса към "малкият човек". Той е бедният бюрократ Красински. Той мрази влиятелните и богатите хора.

Художествени особености

Струва си да се отбележи, че това не е първият опит на Лермонтов с прозата. Преди това е работил върху роман "Вадим", който също остава незавършен.

В анализа "Херцогинята на Лигов" Преходът на Лермонтов от романтизъм към реализъм е ясно видим в съзнанието на автора. Писателят се опитва да се откъсне максимално от възвишеното и патетичното. В романа има и редица писатели "Печат на преходността". Например Печорин, както и Вадим, проявява демонични черти и двамата герои са безмилостни и студени към околните.

Романтичните елементи могат да се открият и в образа на Красински. Неговите предшественици са герои от ранното творчество на поета, които се отличават с ярост и изострено чувство за справедливост.

Светска приказка

В този роман изследователите откриват елементи на светски разказ. Това също е един от вариантите на романтичната проза.

Топографската прецизност и скрупульозност позволяват да се разглеждат "Княгиня Лиговска" повечето "Петербург" на произведенията на автора. Действието се развива на фона на реалната столица на Руската империя.

Интересно е, че диалогът на автора с читателя не спира през цялото време на творбата. Предполага, че е просветен човек, който е в състояние да разбира послания, алюзии и аргументи. Когато се обръща към този фиктивен събеседник, Лермонтов го нарича "почитаемият" и дори "от", особено когато става дума за бъдещите поколения.

Мнозина отбелязват склонността на Лермонтов към обобщаване, която очевидно е следствие от влиянието на "Евгени Онегин" Пушкин.