"The cask of amontillado": резюме и рецензии

Едгар Алън По (1809-1849) е американски поет и писател, майстор на мистичния, детективския и хорър жанра. Смятан за представител на американския романтизъм.

История "Бъчвата на Амонтилядо" е написан през 1846 г., същата година, когато е публикуван на страниците на популярното американско женско списание "Godey`s Lady`s Book", в което, между другото, са публикувани много от разказите на По.

По своята същност този разказ е изповед на убиец, разказ за едно ужасно отмъщение, което героят е подготвил на своя насилник.

В тази статия обобщихме, описахме и анализирахме "Бъчва с амонтилядо", както и историята на написването му.

За историята

Написано от първо лице, това по същество е монолог-изповед на Монтрезор, беден благородник, който е бил унижаван и подиграван от Фортунато. От друга страна, той е благородник от богато благородническо семейство. Читателят обаче няма възможност да разбере какво точно унижение е причинил Фортунато на Монтрезор - това не е посочено в текста. По този начин можем да припишем хипохондрията на главния герой. Това обаче прави общия тон на разказа още по-мрачен.

Можем само да предполагаме къде и кога се е случило въпросното събитие. Много е възможно да става дума за неназован град в Италия през XVIII век. Най-малкото испанското подсилено вино Амонтилядо започва да се произвежда и да продава точно след това.

Историята, която е написал

Легендата разказва, че Едгар Алън По написал историята, след като бил впечатлен от разказ, който чул в крепост в Масачузетс през 1827 г. Дуелът, състоял се на Коледа през 1817 г. между двамата лейтенанти Дрейн и Меси, завършва със смъртта на последния. Войниците, които искали да отмъстят за смъртта му, го примамили в една тъмница, като го напили, приковали го към стената и го зазидали.

Това обаче е само една от няколкото версии. В по-прозаичен план По може би е заимствал сюжета от разказ на френския писател реалист Оноре дьо Балзак, публикуван през 1843 г.

Що се отнася до девиза на рода, Монтресор произнася: "Nemo me impune lacessit!" (в превод от латински: "Никой не ме обижда безнаказано!"), писателят вероятно я е заимствал от романа на Фенимор Купър "Последният от мохиканите", която вижда бял свят през 1826 г.

Как е написан "Бъчва с амонтилядо"

Известно е, че историята е отговор на Томас Дън Инглиш, американски писател, поет и политик. Конфликтът обаче е иницииран от самия По, който се подиграва на английския език, негов постоянен противник, в своите есета. През януари 1846 г. дори се стига до бой, последван от бележки в списания и литературни карикатури от двамата участници.

В крайна сметка английският език е написал есе, озаглавено "1844 г., или Силата на S.F.". Знаем, че историята е включвала история за отмъщение, но като цяло ни се струваше, че текстът е много дълъг и объркващ. След нея последва разказът на По, който беше своеобразен отпор.

Читателите веднага се натъкнаха на редица препратки и съответствия в двата текста. Например в разказа на Инглиш се говори за тайни общества, което по-късно е отразено в отговора на Едгар Алън По. В нея Фортунато, разхождайки се из подземна галерия, споменава за членството си в масонска ложа - и историята на Инглиш също се отнася до тайното общество.

Той разказва и за един знак - сокол, който държи в ноктите си змия. А в историята на По, в герба на Монтресор, кракът е стъпкан от змия със зъби в петата.

Но Едгар По пародира Инглиш: когато Фортунато го пита дали е свободен зидар, Монтрезор отговаря утвърдително и закачливо отваря доминото си, разкривайки костюма на маскирания - дълго наметало с ръкави и качулка.

Като цяло цялата сцена в подземието в разказа на По може да се каже, макар и с известна доза разтегливост, че е реплика на сцената в подземието в "1844" Английски език.

След това преминаваме към обобщението "Буре с амонтиладо" Едгар По.

Предговор на героя

Историята, която заради малкия си обем се нарича още новела, започва с думите на главния герой:

Хиляди обиди съм понасял безропотно от Фортунато, но когато той ме обиди, се заклех да си отмъстя.

Мълчаливият Монтрезор не съобщава решението си на никого, дори на нападателя си, и не дава да се разбере, че е бил обиден. Той обаче възнамерява да му отмъсти и внимателно подготвя отмъщението си. На главния герой му се струва, че е предвидил всички малки неща, които биха осуетили плана му или биха го разкрили като убиец. Защото той е определил своето кредо по следния начин:

Трябваше не само да наказвам, но и да наказвам без опасност за себе си. Престъплението не е отмъстено, ако отмъстителят е наказан; то също така не е отмъстено, ако отмъстителят не се увери, че нарушителят знае кой отмъщава за него.

Затова той организира отмъщението си по време на карнавала, когато много маскирани хора се разхождат неразпознати по улиците на града.

Следващата стъпка на отмъстителя беше да се увери, че в собственото му имение няма да има слуги - чули от господаря си, че ще се върне късно, те просто се разпръснаха, привлечени и от карнавалното празненство.

В подземието

Монресор намира Фортунато по здрач - той е доста пиян, облечен в трико на Арлекин и шапка със звънчета. След като успява да го заблуди, че е купил една бъчва с Амонтилядо (около 500 литра) по случай празника, и знаейки, че Фортунато се хвали с репутацията си на познавач на виното, Монтрезор отвежда жертвата в замъка си и ѝ предлага да слезе в подземието, където уж се съхранява скъпоценното Амонтилядо. Между другото, това вино наистина е било много скъпо по онова време - Монтрезор знае как да примами Фортунато.

От време на време той споменава някой Лукрези, който би могъл да му помогне да оцени рядко вино, и безкрайно и фалшиво се тревожи за здраве Фортунато, който кашля, героят го довежда до предсказуемото нетърпение и желание да опита амонтиладо възможно най-скоро.

Така те се озовават в самия край на подземните галерии. Фортунато, на когото гостоприемният домакин е дал допълнителна чаша медовина по пътя, без да се чувства подозрителен или застрашен, влиза в нишата, която му е посочил Монресор. Убиецът е подготвил всичко - хвърля му предварително подготвена верига с ключалка и го приковава към стената.

Финал

Тогава Монтрезор събира камъни и прави стена от тях, като иска да зазида Фортунато в ниша. Първоначално той не разбира какво се случва, после бързо изтрезнява и моли да бъде освободен. За момент дори си мисли, че това е шега, и се смее, искайки да чуе смеха на своя учител. Но Монтрезор само повтаря думите му. Думите му отекнаха зловещо. Накрая в стената е поставен и последният камък. Затвореният в капан затворник замлъква завинаги. Последните думи на главния герой са следните:

Направих усилие и прикрепих последния камък; покрих го с вар. До новата стена опрях стара могила от кости. Изминал е половин век и никой смъртен не се е докоснал до тях.

Монтрезор завършва разказа си с латинската сентенция "В racecat!", което означава ""Нека почива в мир!". В католицизма фразата традиционно се съкращава "R.I.P." издълбани на погребални места, надгробни плочи и произнасяне на реч за наскоро починалия.

Синопсис от

Въпреки че събитията в историята са свързани с убийство, тя не е чисто детективска история - всъщност читателят няма да открие разследване. Така че не си струва да се сравнява "Бъчвата на Амонтилядо" с разкази на Едгар По като "Откраднато писмо" или "Убийство в Rue Morgue".

Въпреки това мотивът за убийството може да се окаже най-неясен за читателя. Експозицията в историята, с изключение на няколко думи на главния герой, почти не съществува. Или Монресор наистина е получил тежък удар от Фортунато, или изобщо не е получил, а подозрителният герой си е измислил всичко. Във всеки случай читателят сам трябва да прецени степента на възмущението на Монтрезор. И това е особеността не само на историята, но и на разказвача.

За героите

Според много прегледи на "Бъчвата на Амонтилядо", позоваване на "хиляди унижения" Убийството на главния герой вече го прави да изглежда малко като луд, но благоразумието и предвидливостта на действията му правят тази версия по-малко вероятна.

Характерът на Фортунато също не изглежда достатъчно убедителен за последвалите критици. Преструвайки се на ценител на хубавите вина, по време на пътуването си из каменните галерии Фортунато изпива цяла бутилка De Grave, съвсем не евтино френско вино, което домакинът му дава да изпие наведнъж. Излишно е да казвам, че подобен акт не му прави чест. Освен това трябваше да осъзнае, че състоянието му на алкохолно опиянение едва ли ще му позволи да прецени достатъчно достоверно автентичността на амонтиладо, което беше и причината да слезе в подземието.

Така при анализа на работата "Бъчвата на Амонтилядо" Трябва да се подчертае, че достоверността на двамата герои е силно оспорвана от читателите. Не бива обаче да забравяме, че разказът е под формата на изповед, т.е. написан е от първо лице. Така че недостоверността може да се сведе само до особеностите на мисленето и визията на героя.

Повтарящи се теми. Изповед

Любимите теми на По са тези, които ще обсъдим в описанието "Буре Амонтилядо". Те се срещат и в много други произведения на писателя.

Разглежданият разказ например е структуриран под формата на изповед на убиец, която възпроизвежда този похват "Черна котка", в която алкохолик разказва как е убил котка, а след това и жена си. Същият похват е използван и в историята "Разказващо сърце", В който монологът на главния герой, както читателят лесно може да забележи, ясно показва неговото психическо разстройство.

Погребан жив

Темата за заграждането на тялото се среща в различни варианти в двете вече споменати истории. По използва и темата за погребението приживе, например в "Беренис" (Вярно е, че сцената, в която героят открива, че Беренис е все още жива, когато посещава тялото ѝ преди погребението, по-късно е изрязана, за да отговори на изискванията на шокираните читатели) "прекомерна жестокост" на парчето).

В "Падането на дома на Ашер (The Fall of the House of Usher)" Лейди Мадлен е спусната жива в подземие и поставена в ковчег. И накрая, същата тема откриваме и в историята "Преждевременно погребение", написана през 1844 г., т.е. малко преди написването на "Бъчвата на Амонтилядо".

Учените са наясно, че разказите на Едгар Алън По за погребаните живи хора са вдъхновени от популярна по онова време история - историята на Ан Хил Картър, съпруга на губернатора на Вирджиния. По-късно е установено, че страда от нарколепсия, придружена от пристъпи на сънна парализа (по онова време това е непознато заболяване). През 1804 г. тя получава нов пристъп, обявена е за мъртва и е погребана в семейната крипта. След известно време някой чува писъци от гробницата. Гробът е отворен и тя е открита погребана жива. След този инцидент Анна живее още 25 години. За случая се говори много, но той се смята за недостоверен, тъй като не е официално регистриран. Въпреки това през 1834 г. историята на Анна Хил Картър е публикувана във вестник "Washington Post", и по този начин става известен на още по-широка аудитория.

Маскираният злодей

Темата за маскарада, карнавала и изобщо за страшния злодей, скрит под маската на шут, може да бъде срещната от читателя освен с "Бъчвата Amontillado", в разказите на Едгар По "Скок-скок, или осемте заклещени орангутана", "Уилям Уилсън" и "Маската на червената смърт".

В първата от тези творби джудже-шут, обидено от своя господар краля, си отмъщава жестоко под прикритието на шут, в резултат на което обиждащият и свитата му умират от мъчителна смърт, а шутът изчезва на сигурно място.

Предоставихме обобщение, описание и анализ на "Бъчвата на Амонтилядо" Едгар Алън По.