Филмът "москва не вярва в сълзите": рецензии, кратко съдържание, история на създаването, екипаж, актьори и роли

През февруари се навършват тридесет и девет години от премиерата на един от най-големите шедьоври на съветското руско кино - филма "Москва не вярва в сълзите", лирична, сърцераздирателна история за три момичета, които един ден рискуват да дойдат от провинцията в Москва в търсене на щастлив лотариен билет.

Филмът е истински триумф, с триумфално шествие в сто страни по света, увенчано с "Оскар" Награда на Американската академия. Въпреки това триумфът на този забележителен филм на режисьора Владимир Меншов продължава, поне в Русия и бившия Съветски съюз, и нито една празнична телевизионна програма все още не може да мине без него.

Но не всичко върви гладко при създаването на това произведение на съветската кинематография.

Няколко думи за създателите на филма

Кои са тези хора, които щедро дадоха на милиони зрители такъв великолепен подарък?? Филмът има "Москва не вярва в сълзите" филмовия екип беше следният творчески екип.

Сценарият е написан от известния сценарист и драматург Валентин Черних, познат на публиката от касови хитове като "Любов към Земята", "Вкус на хляб", "Омъжи се за капитана", "Обявявам ви война", "Любов на руски език", "Децата на Арбат" и "Техните собствени".

Владимир Меншов е режисьорът, след известно колебание, известен с многото си филмови роли и такива режисьорски произведения като "Любов и гълъби", "Ширли-Мирли" и "Завистта на боговете".

Игор Слабневич, заслужил артист на РСФСР, работил по съветски филми като "Освобождение" и "Сталинград", става оператор, а Саид Менялшчиков - художник.

Филмът е монтиран от Елена Михайлова, а песните по текстове на Дмитрий Сухарев, Юрий Визбор и Юрий Левитански са написани от съветския певец и композитор Сергей Никитин.

Но най-важните участници в създаването на филма "Москва не вярва в сълзите" Цяла армия от актьори, повече от шестдесет на брой, се превръща в.

Синопсис

Днес това изглежда изненадващо, но в онези далечни 80-те години, когато е заснета картината, чийто сюжет се знае почти наизуст от няколко поколения наши сънародници, които са гледали лентата десетки пъти и все още продължават да се смеят и плачат с героите й, много известни и не много съветски актьори просто отказват да участват в снимките на режисьора Владимир Меншов.

Припомнете си сюжета на филма.

Срещата с главните герои се случва в края на 50-те години на миналия век. Три приятелки - Катя, Люда и Тоня - пристигат в Москва от далечна провинция. Всеки от тях има различен характер и представа за собствения си жизнен ред, а също така си представя щастието по свой начин.

Тихата и сърдечна Тоня работи на строителен обект и смята, че основната ѝ мисия като жена е да се грижи за съпруга и децата си. След като става съпруга на своя колега, обикновения и почтен Николай, тя е щастлива с малките си и обикновени семейни удоволствия.

властната Люда, или по-често Людмила, както предпочита да се представя пред младите хора, се напъва да намери жених за себе си сред проблемните и завършени мъже. Омъжва се за изгряващата хокейна звезда Сергей Гурин. Но накрая Сергей се пропива до смърт, а разведената Людмила продължава да търси щастието си безкрайно.

Простият и праволинеен живот на моралната, но доверчива Катя един ден е разрушен от бременността на внушителен мъж на име Рудолф, телевизионен водещ, който е с момичето най-вече заради легендата за баща й, професор, измислена от Луда, и величествения апартамент във висока сграда на Котелнишката набрежна. Обвинявайки Катя в изневяра, той бяга от нея и нероденото си дете като от огън. След като ражда дъщеря си Александра, героинята е разкъсвана между работата си и детето, което отглежда сама. Когато си ляга много след полунощ, тя настройва будилника за още по-ранно събуждане и плаче...

Будилникът звъни и филмът се премества двайсет години напред. Катя се събужда като директорката на химически завод Екатерина Александровна. От този момент нататък синопсисът на сюжета "Москва не вярва в сълзите" Тя се променя из основи. Постигнала успех в живота и кариерата си, тя все още е самотна и необичана от никого. Но съдбата вече е решила да я срещне с Гоша, ключар...

История на сътворението

Филмът има.. "Москва не вярва в сълзите" Историята, която стои зад създаването на този филм, е доста неочаквана.

Всичко започва със сценарий на Валентин Черних, който Владимир Меншов, по предложение на изтъкнатия сценарист и режисьор Ян Фрид, намира за безинтересен.

Единственото нещо, което Меншов наистина харесва, е епизодът със самия будилник, който пренася главния герой двадесет години напред. След като се захваща с идеята, режисьорът иска от сценариста да направи някои съществени промени в материала. Когато Черних категорично отказва, Меншов сам се заема да преработи сценария. В резултат на това текстът беше почти удвоен и зрителите видяха картината такава, каквато имаше възможност да не бъде. Меншов обаче успява да редактира оригиналния сценарий така, че според прегледите, "Москва не вярва в сълзите" вече почти четиридесет години държи палмата на най-обичания домашен филмов франчайз.

Например, след като става управител на завода, Катрин първоначално отива на среща с избиратели, но директорът пожелава да я изпрати на разговор с директорката на клуба за запознанства.

Предполага се, че Рудолф има баща, който работи като стругар във фабрика, а Катя, която е поканена от Рудолф да участва в телевизионно предаване, трябва да присъства на снимките "KVN", а не "на The Blue Flame".

Долу на снимката, с черна шапка, можете да видите режисьора Владимир Меншов, който също играе малка роля във филма.

Гоша, който старателно поправя прахосмукачка, първоначално гледа хокей по телевизията и пие бира. И от известния отговор на Николай на известния въпрос на Гоша за липсата на стабилност и отвличането на самолета от терористи - "Какво се случва в света?" - в името на политическата коректност Меншов премахва името на летището. В същия на сцената, вместо да започне да пее "Разходка по Дон", Гоша и Николай, доста подпийнали, започват шумно да режат риба, а епизодът е един от най-забавните във филма "Москва не вярва в сълзите", според отзивите на публиката.

Гоша и Екатерина

Нека се спрем малко повече на главните герои на любимия ни филм.

Според авторитетната препоръка на ръководството на филмовото студио "Mosfilm", Ролята на Екатерина ще бъде изпълнявана изключително от съветски филмови звезди като Анастасия Вертинска, Жана Болотова, Ирина Купченко и дори Валентина Теличкина. Нито една от тези знаменитости обаче не се интересува от сценария на новия филм на режисьора Меншов.

Известната актриса Маргарита Терехова е на път да даде съгласието си за снимките, но в същия период ѝ е предложена роля в многосериен филм "Д`Артанян и тримата Трима мускетари", и актрисата избира Милейди пред Катрин.

В крайна сметка ролята е поверена на съпругата на Меншов - Вера Алентова. Притеснен, че мнозина могат да си помислят, че съпругата му е влязла във филма чрез влияние, Меншов постоянно й се кара, преминавайки в крещене, смятайки я за лоша актриса и опитвайки се да извлече най-доброто от нея. И така, след като премина през изпитание, Вера Алентова се превърна в Катя, в която всички се влюбихме.

С Гоша всичко се оказа много сложно. Ролята можеха да изпълнят и други известни актьори като Виталий Соломин, Вячеслав Тихонов и Олег Ефремов. Но нито един от тях не отговаряше на образа, който Владимир Меншов си беше представил Беше на път да вземе Ролята на Гоша. Но в този прекрасен момент той видял на телевизионния екран известния актьор Алексей Баталов и веднага разбрал, че това е самият Гоша.

Изненадващо, но самият Баталов не харесва сценария, защото не вижда себе си като интелигентен ключар.

След като преминават през всички тези трудности, Вера Алентова и Алексей Баталов са предопределени да се превърнат в една от най-обичаните романтични двойки на съветската филмова индустрия.

Сергей и Людмила

Малцина знаят, че актьорът Александър Фатушин, който изигра ролята на хокеиста Сергей Гурин, може да се превърне в Николай... И наистина, никак не е трудно да си го представим като подходящ съпруг за героинята на Тоня, защото и двамата герои си приличат донякъде по характер. А може би те дори представляват метафорично послание на режисьора, който посочва, че в по-голямата си част всички мъже са еднакви и има значение само каква жена ще премине през живота с него. Простият строител Николай има късмет да срещне своята жена. А известният хокеист не беше...

Така или иначе, Александър Фатушин в "Москва не вярва в сълзите" изиграва доста трагичната роля на Сергей Гурин, пиян спортист. И Фатюшин се оказа такъв външно и вътрешно подобно на Гурин, че в по-късен етап от живота си той е бил сериозно смятан от мнозина за бивш хокеист и алкохолик.

Блестящата актриса Ирина Муравиева е напълно недолюбвана заради грубата и дори вулгарна героиня Людмила, която олицетворява всичко, което тя не понася в хората. По нейно собствено признание, тя дори плаче от обида. Но така или иначе, Ирина Муравьова във филма "Москва не вярва в сълзите" изиграва една от най-силните и значими роли в кариерата си.

Николай и Тоня

Скромната Тоня, или Тося, както я наричаше с обич нейният екранен съпруг Николай, можеше да бъде изиграна от актриси като Галина Полских, Людмила Зайцева и Наталия Андрейченко, но Раиса Рязанова направи Тося да изглежда най-автентична и тази роля се превърна в най-запомнящата се и наистина значима в творческия живот на актрисата. Въпреки това, както по-късно си спомня Раиса Рязанова, образът на Тося не я прави известна, защото цялата слава отива при другите две изпълнителки на нейните екранни приятелки - Катя и Людмила.

За поддържащия актьор Борис Сморчков, за неговата професионални дейности който е изиграл повече от осемдесет роли във филми, образът на Николай е и единствената работа от това ниво в кариерата му. За брилянтно изиграна роля, една от емблематичните в целия филм "Москва не вярва в сълзите", според отзивите на публиката, Борис Сморчков има само много приятни спомени и дългогодишно приятелство с екранната си съпруга Раиса Рязанова.

Други актьори и роли

Режисьорът Владимир Меншов успява да заснеме филм без нито една епизодична роля. Дори най-малкият и мимолетен образ е важен и цялостен.

По-специално, герои като чистачката в общежитието, изиграна от актрисата Зоя Федорова, за която работата във въпросния филм е последната в живота ѝ, или заместник-началника на главния директор Антон, изигран от прекрасния Владимир Басов и неговата знаменита фраза: "На 40 години животът само започва", - е също толкова важно, колкото и главните герои.

Лия Ахеджакова във филма "Москва не вярва в сълзите" беше собственик на малка, но много ярка роля. Тя играе енергична и решителна ръководителка на клуб за запознанства, която е напълно изненадана от факта, че Екатерина, която идва при нея от Моссовет, е самотна като всички нейни подопечни.

Дъщерята на Екатерина - Александра, е изиграна от младата двадесетгодишна актриса Наталия Вавилова. Родителите ѝ са категорично против заснемането на филма и само Алексей Баталов успява да ги убеди да се съгласят, абсолютно невъзможно е да устоят на чара му.

Олег Табаков във филма "Москва не вярва в сълзите" Миядзаки играе важната роля на Владимир, любовника на Катерина, и с образа и присъствието си бележи невъзможната граница на самотата на Катерина, отвъд която тя не може да премине.

Становище на Съвета на директорите "Mosfilm"

Реакцията на художествения съвет на филмовото студио "Mosfilm" на показаната му картина беше дълго мълчание. По онова време на строга цензура е било модерно да се ругае, а не да се хвали. Нямаше какво да се ругае и не беше модерно да се хвали. Съветът мълчеше, мърморейки одобрително. Директорът на киностудията Сизов е първият, който изпада в немилост. Тъй като е доста суров човек и далеч не е сантиментален, той се ядоса на предпазливите похвали от страна на публиката, стана и неочаквано за вече отчаяния Владимир Меншов заяви, че според него, "Москва не вярва в сълзите" е филм, който може да се хареса на милиони зрители. Но след това помолил Меншов насаме да изреже някои от интимните епизоди.

В крайна сметка филмът е прожектиран пред очите на самия Меншов. И. Брежнев, който беше възхитен от нея. От този момент нататък щастливата съдба на филма се превръща в решаващ въпрос.

Меншов и "Оскар"

През 1981 г. Владимир Меншов заедно с целия екипаж е поканен на церемонията по връчването на годишните награди "Оскар", но режисьорът така и не е освободен от страната.

По онова време няма интернет, а фактът, че филмът му "Москва не вярва в сълзите" е носител на номинацията "Най-добър филм в чужд език", Меншов научава за това много по-късно от самата церемония. В деня на обявяването на победителите той седи пред радиото си и се опитва да улови "Гласът на Америка", но поради намеса не успя да се измъкне.

Златна статуетка "настига" директор само в 1989, цели осем години по-късно. Тя е връчена на Меншов по време на церемонията по награждаването му "Nika".

Вместо послеслов

Според официалната статистика броят на зрителите, които са гледали този забележителен филм само през първата година от разпространението му, е надхвърлил 85 милиона.

Права за прожектиране на филма "Москва не вярва в сълзите", прегледи, които надминаха всички очаквания, е закупена от над сто държави. Триумфът на рожбата на режисьора Владимир Меншов преминава през цялата планета като разрушително цунами. Самият режисьор обаче така и не успява да види нито една премиера на своя филм.

Причината за това е анекдотично абсурден донос, разкриващ хищническата природа на един корумпиран съветски гражданин, Владимир Меншов, който веднъж се осмелил да се възхити на изобилието от хранителни продукти в чуждестранен магазин...

Зрителите все още смятат, че картината е "Москва не вярва на сълзи" Филм за всички времена, сърдечен, жизнеутвърждаващ и истински. Наричат го класика на съветското кино, със страхотен сюжет и актьорска игра.