Стихотворението на джордж гордън байрон "манфред". История на създаването, синопсис, анализ

"Не, аз не съм Байрон, аз съм различен...", - Написано от не по-малко известния и не по-малко талантлив поет, нашия сънародник Михаил Юриевич Лермонтов. И какъв беше той, този мистериозен Байрон?? Какво е писал и за какво? Разбираеми и актуални ли са творбите му днес, когато в литературата се наблюдава съвсем различна тенденция от романтизма от първата половина на XIX век?? Нека се опитаме да отговорим на този въпрос, като разгледаме едно от най-известните произведения на Джордж Байрон "Манфред".

За живота на великия Байрон

Джордж Гордън Байрон - лорд на английския двор, национален герой на Гърция... Но още по-важно е, че един от най-великите поети на романтизма, а и на цялата световна литература. Създател на такива литературни шедьоври като "Роман в стихове" "Дон Жуан", стихотворение "Манфред", "Поклонничеството на Чайлд Харолд", "Mazepa", ...в различни стихосбирки и цикли... Байрон не само пише в духа на романтизма, но и живее като романтичния герой на своето време. Роден е в благородно, но бедно семейство. Беден ученик, но с бляскава кариера. Още в студентските си години (учи в университета в Кеймбридж) Байрон публикува първата си стихосбирка "Часове за отдих", който беше остро критикуван. В отговор на негативните отзиви поетът пише сатирично стихотворение, в резултат на което талантът му е признат от всички. След като бяха "Поклонничеството на Чайлд Харолд", "Манфред"... Байрон работи изключително ползотворно и успешно. Междувременно той пътува много и има много... любов. За романите му се носят легенди, а истината трудно може да се разграничи от измислицата. Бил е женен - и то по любов - но съпругата му Ан, родена Милбанк, принуждава двойката да се разведе. Това не сломява огненото сърце на поета и след това той неведнъж е бил щастлив с жени, продължава да пише и да пътува по света. Последната от тях е Гърция, където се бори за независимост от турците, заедно със самите гърци, където се разболява от треска и умира. Байрон беше на 36 години. Тялото на поета е погребано в семейната му гробница в Нотингамшир.

Историята на стихотворението "Манфред"

Байрон пише това произведение, вдъхновен от пътуване до Швейцария през 1816 г., малко след скандалната си раздяла със съпругата си. По време на това пътуване поетът често се изкачва в Алпите и се вдъхновява от тайнствената и величествена природа на тези места.

През 1817 г "метафизична драма", като самия автор маркира жанра на творбата, е публикувана. Заслужава да се отбележи, че много събития от личния живот на автора са отразени в стихотворението, така че то може да се нарече отчасти автобиографично.

Няколко думи за работата

Интересно е, че стихотворението на Байрон "Манфред" е публикуван по същото време като романа на Мери Шели "Франкенщайн", или Модерен Прометей". А авторите на двете произведения са били близки приятели. Какво е интересното тук? Онези, които са чели и двете, трябва да са забелязали някои прилики между двата шедьовъра. И двете са в духа на готическия роман, и двете са изпълнени с мрак и песимизъм. И двете са открития в литературата: ако "Франкенщайн" известен от Мери Шели, след това "Манфред" Талантът на Байрон е преоткрит; тук той разкрива нов аспект на Байроновата себе си като изтъкнат драматург.

Синопсис

"Манфред" Байрон често е сравняван с творчеството на Гьоте "Фаусто". И имат пълното право да го направят - и двете драми в стихове повдигат дълбоки, философски проблеми, героите на тези велики произведения търсене на отговори по най-сложните и фундаментални въпроси на съществуването. Съществува и мистичен елемент "Fauste", и в "Manfrede" Има мистичен елемент. Но не само концепциите, но и структурата на тези драми са много сходни.

Творбата започва с равносметка на един герой за живота му, който си спомня за това, което е било преди, и никак не е щастлив от това. Манфред е постигнал всичко, но не вижда полза от това. Единственият, че той остава да бъде открита забравата. В своето търсене магьосникът броди из планините, обръща се към духове и среща други герои (ловецът-самоубиец, феята), но никой не може да му помогне.

На финала в замъка на ковача идва абат, който иска да пречисти злия магьосник и да излекува душата му, но не успява. Манфред умира, оставайки верен на черния си песимизъм.

Идеята за свръхчовека

При анализа на "Манфред " Байрон не може да избяга от главния герой - магьосника и вълшебника, всемогъщия Манфред, който ясно въплъщава идеята за свръхчовека, при това страдащ свръхчовек. Той е на върха на познанието, притежава особена сила, може да управлява стихиите, самата природа му се подчинява, да не говорим за обикновените хора. Но Манфред е отчаян - въпреки цялото си величие, той не може да намери себе си, не може да разбере целта си. Манфред търси забравата, но никой и нищо не може да му я даде. Той стига до извода, че знанието не е спасение, а най-голямото зло, което обрича човека на гибел.

Но образът на Манфред, представен от Байрон, не е толкова абстрактен мислещ герой, колкото изглежда. В много отношения героят е сравним с Наполеон. Титаничен образ "злодеят, хвърлен в прахта" от придворната песен в текста на творбата кореспондира с главния герой, а излизайки от стихотворението, в него ясно се виждат чертите на Наполеон... И Манфред, и Наполеон са носители на идея, на мироглед от своята епоха (Манфред е живял приблизително между XV и XVIII в.).

От миналия век до миналия век

Нима вече няма друг като него "Манфред" - великите, всемогъщите, онези, които вършат определени неща и после се разкайват, горят от срам, търсят утеха, опитват се да се забравят? Във всеки от нас живее един от нас "Манфред", вечно съмняващ се, разочарован, обречен да страда. И само ние решаваме съдбата му. За Байрон - завършва с трагедия. Какво да правите с личните си "Манфред"? Може би след като прочетете стихотворението, ще си отговорите на този въпрос.