Номотетичният подход: описание, принципи, изследователски методи

Номотетичният подход е един от основните философски дебати в психологията. Психолозите, които го прилагат, се занимават с установяването на общи закони въз основа на изучаването на големи групи от хора. Използват се статистически (количествени) методи за анализ на данните.

Въведение

Целта на клиничната психологическа наука е да улесни диагностицирането на нервните разстройства чрез разбиране на естеството на заболяването и прилагане на оптимални стратегии за превенция и лечение. Постигането на тази цел изисква точно описание на настоящата симптоматика и точно предвиждане на бъдещото развитие на заболяването. Методи за намаляване и премахване на проблемното поведение, както и начини за поддържане на психологически здраве. Точното описание и прогнозиране изисква инструменти, които надеждно и сигурно моделират клинични явления. Това изисква сравнителен анализ на номотетичния и идеографския подход.

Терминология

Терминът "номотетика" произлиза от др.-Гръцки. νόμος - "закон" + корен θη- "вярвам, че", създаване на. Психолозите, които прилагат номотетичния подход, изучават предимно това, което хората споделят помежду си. Тоест, установявайте законите на комуникацията.

Терминът "идеограф" произлиза от гръцката дума idios, която означава "собствен" или "частен". Психолозите, които се интересуват от този аспект, искат да разберат какво прави всеки човек уникален.

Исторически контекст

Терминът "номотетика" въведена през 19. век от немския философ Вилхелм Винделбанд. Той използва номотетичния метод, за да опише подход към натрупването на знания, като се стреми да прави мащабни обобщения. Този метод, разпространен в природните науки, се смята от мнозина за истинската парадигма и цел на научния подход.

Номотетичен подход

Традиционният подход към статистическия анализ в клиничната (и в цялата психологическа) наука е номотетичен: целта е да се направят общи прогнози за популацията чрез изследване на междуиндивидуалната вариация, т.е. вариацията между индивидите. Този метод е привлекателен, тъй като позволява участниците (напр. членове на контролна или клинична група, които споделят едно и също заболяване, рисков фактор или профил на лечение) да бъдат събрани заедно за данни, събрани както при напречни, така и при надлъжни проекти.

Номотетичното изследване е опит да се установят общи закони и обобщения. Целта на номотетичния подход е да се получи обективно знание чрез научни методи. Поради това за установяване на статистически значими резултати се използват количествени изследователски методи. Последващите закони, които се създават, могат да бъдат разделени на три вида: класифициране на хората в групи, установяване на принципи и установяването на измервания. Пример за това от областта на психологията е "Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства", която дава класификация на тези състояния, като разделя хората на групи.

Изследователските методи, използвани при номотетичния подход, събират научни и количествени данни. Използват се експерименти и наблюдения, а средните стойности на групите се анализират статистически, за да се направят прогнози за хората като цяло.

Предимства и недостатъци

Номотетичният подход се счита за научен поради точното измерване, прогнозиране и контрол на поведението, изследванията на големи групи, обективните и контролируеми методи, които позволяват повторение и обобщаване. По този начин той помага на психологията да стане по-научна, като разработва теории, които могат да бъдат проверени чрез опит.

Номотетичният подход обаче има своите ограничения. Той е обвиняван, че е изгубил от поглед "самият човек" поради широкото използване на средни групи. Това също може да даде повърхностна представа, тъй като хората могат да проявяват едно и също поведение, но по различни причини. Друго ограничение на този подход е, че могат да се правят прогнози за групи, но не и за отделни лица.

Идеографският подход

При този подход към статистическия анализ целта е да се направят конкретни прогнози за даден индивид, като се изследва вътрешноиндивидуалната вариация във времето. Тъй като идеографският подход предполага хетерогенност между участниците и времето, всеки се оценява интензивно в няколко времеви точки и след това се анализира индивидуално.

Съществуват много видове данни, които могат да се използват за анализ на времеви редове, някои от които клиничните учени и практици може вече да са събрали, но да не са кодирали или анализирали идеографски. Идеографският подход е разработен с помощта на проучвания на случаи и използва неструктурирани интервюта за събиране на качествени данни. На базата на тези данни може да се наблюдава богатството на човешкото поведение. Пример за това е изследването на Ейбрахам Маслоу върху мотивацията на човешкото поведение. В основата на йерархията на потребностите са използвани биографии на известни личности и интервюта с ученици.

Сравнителен анализ

Сравнението на номометричния и идеографския подход в психологията показва, че и двата подхода са полезни на работа с много различни клинични случаи. От номотетична гледна точка корелационните, психометричните и други количествени методи. Идеографският анализ ще окаже най-голямо въздействие върху персонализираното лечение, когато се съчетае с идеографска оценка или измерване на поведението, което най-добре отговаря на уникалния профил на симптомите или представянето на заболяването на дадено лице.

Силните страни на идеографския и номотетичния подход в психологията зависят от качеството на събраните данни.

Изследвания на личността

Психометричният подход към изучаването на личността сравнява хората по отношение на общи за всички черти или измерения. Това е номотетичният подход. Съществуват два примера: теорията за типа на Ханс Исаак и теорията за чертите на Реймънд Катъл. И двете приемат, че има малък брой черти, които определят основната структура на всички личности, и че индивидуалните различия могат да бъдат идентифицирани въз основа на тези измерения.

През последните 20 години се стигна до все по-голям консенсус относно тези характеристики. ""Големите пет" са екстраверсия, доброжелателност, добросъвестност, емоционална стабилност и отвореност към преживявания.

Проучване на случай

В изследванията на номотетичните и идеографските подходи се използва процедура, наречена Q-sort. Първоначално на изследваното лице се дава голям набор от карти, на всяка от които е написано твърдение за самооценка. Например, "Аз съм приятелски настроен" или "Амбициозен съм" и t. д. След това субектът е помолен да подреди картите на купчинки. Един стек съдържа изявление "най-много прилича на мен", втори - "най-малко като мен". Съществуват и няколко стека за междинни изявления.

Броят на картите може да варира, както и броят на купчините и видът на въпроса (напр, "Какъв съм сега??", "т, какъвто бях?", "Как ме вижда партньорът ми?", "Какъв бих искал да бъда?"). Така че потенциално има безкраен брой варианти. Това е нормално за номотетичните и идеографските подходи, тъй като те приемат, че има толкова идентичности, колкото са хората, които живеят.