Християнството в грузия: история, интересни факти

Кападокия се намира на територията на днешна Турция. Известен е като родното място на Свети Георги, почитан като светец през III век. В началото на нашата ера този регион, разположен в източната част на Мала Азия, се превръща в убежище за християните. Последователите на новата религия са преследвани и се заселват в тази страна. Защитените от ЮНЕСКО пещерни манастири все още ни напомнят за тяхното присъствие. Именно тук, около 280 г. от н.е., през първи век от н.е., е поставен камъкът... э. ражда се момиче на име Нино, благодарение на което християнството става държавна религия в Грузия. Тези събития са предмет на настоящото обсъждане.

ранно християнство

През I в. от н.е. мястото, където се заселва грузинският народ. э. Сидония, благословената Дева Мария, която по време на живота си е повярвала в Спасителя, е живяла в Грузия. Когато брат ѝ равин Елиоз получава от Йерусалим новината за процеса срещу Исус, по заповед на първосвещеника той трябва незабавно да отиде на мястото на тези събития. Сидония помоли брат си да ѝ донесе всичко, до което се е докоснал Спасителят. Случи се така, че Илиос, пристигнал в Йерусалим, успя да стигне до момента на екзекуцията на Христос, на която присъстваха. След като римските легионери прибрали телата на екзекутираните, чиито вещи (според обичая) имали право да вземат за себе си, Илиос откупил от войниците хитона на Господ.

Връщайки се в Мцхета (древната столица на Грузия), той я дава на сестра си. Сидония го притисна до сърцето си и напусна този свят. Тя е погребана заедно с хитона на Спасителя. Днес на мястото се намира катедрала от XI в., наречена "Животворящ стълб".

Това е едно от най-посещаваните свещени места в Грузия и една от най-големите реликви на Грузинската православна църква. Но християнството пристига в Грузия преди около 200 години.

Божието слово в Иберия

Съществува предание, според което на Дева Мария се паднала задачата да занесе благата вест и словото на Господа в Ереа, но Спасителят я помолил да остане в Йерусалим. Апостолите Андрей, Матей и ханаанецът Симон дойдоха в Грузия. Заедно посещават мястото два пъти. Апостол Андрей е идвал в Иверия три пъти. Симон Кананит направи много за разпространяването на Благата вест в Абхазия и благодарение на него в тази страна беше премахнат обичаят да се принасят жертви на бебета.

Пророческият сън на Нино

Нино произхожда от благородническо семейство. Баща ѝ се казвал Завулон и бил военачалник на император Максимиан. Майка ѝ Сусана е сестра на йерусалимския патриарх Ювенал. Нино е единственото им дете и е роднина на Свети Георги Победоносец, почитан светец в света. Когато е на 12 години, семейството ѝ се премества в Йерусалим заради работата на майка ѝ, която заема длъжността дякониса в църквата на Гроба Господен. Бащата посвещава живота си на Господ и докато е далеч от дома.

Момичето било поверено на грижите на стария Нианфор, който познавал добре Грузия и разказал на Нино много за приказната Иберия. Може би не е минавал ден без нова история. Момичето копнееше за пътуване до тази далечна страна. Минало време и един ден Нино сънувала сън, в който Дева Мария сложила в ръцете ѝ лозов кръст и ѝ казала, че трябва да отиде в далечна Иберия, за да разпространява Божието слово. Дева Мария обещава на Нино своята закрила и защита от видими и невидими врагове, както и благодатта на Господ.

Когато момичето се събудило, намерило кръста в ръцете си. Тя била изключително щастлива и побързала да съобщи за видението си на патриарха на Йерусалим, който бил неин чичо. След като изслуша племенницата си, той я благослови за службата и Нино тръгна. Дали е знаела, че ще стане учителка в Грузия и че християнството ще навлезе в тази страна с нейния кръст?? Тя се съхранява в катедралата в Тбилиси и до днес.

Дългият път

Евангелието на Матей разказва, че Спасителят предал на Нино свитък, в който имало наставление: "Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух". След като се предава на волята му, момичето тръгва на далечно и опасно пътешествие. Пътят към Грузия минава през Армения, чийто цар Тиридат III около 301 г. обявява християнството за държавна религия.

До този момент обаче владетелят е един от най-яростните противници на новата вяра, проповядвана от 279 г. от свети Григорий (Просветител). Царят го затваря със змии и скорпиони за 13 години. Но по убеждение на съпругата и сестра му, които приемат християнството, той е освободен.

Опасности в Армения

Пътуването на Нино през Армения може да завърши със смърт, тъй като тя пътува заедно с принцеса Хрипсиме и нейните спътници, които са избягали от римския император. Той иска да направи кралицата своя съпруга, но тя решава да стане невеста на Христос и му отказва.

Тиридат III, по заповед на Диоклециан (римски император), намира Хрипсима и също иска да се ожени за нея. Когато отказва, той се разгневява и убива принцесата и всичките ѝ приятели. Нино успя да избяга, но гледаше как другарите ѝ се мъчат, докато се криеше в една шипка. Само подкрепата на Висшата сила позволява на момичето да преодолее всички препятствия и в 319 да достигне Грузия, където християнството е все още в зародиш.

Среща със старите богове

Първоначално Нино спира в Урбнис, за да се запознае с навиците и обичаите на жителите му. Преди Грузия да приеме християнството, в страната е съществувало идолопоклонничество. Месец по-късно Нино научава, че онези, които искат да се поклонят на езическите богове, чиито статуи се намират на планина близо до града, се отправят към Мцхета. Момичето последвало жителите и по пътя си срещнало крал Мириан и кралица Нана, заобиколени от свита и тълпа хора, които отивали в храма. Жреците подготвят ритуал и жертвоприношение на езическия бог Армаз.

Когато ритуалът започнал, Нино не издържал и се помолил на Спасителя да сложи край на мрачните времена и да настъпи ера на истинска вяра. Тя се заслушала: в светилището се изсипал пороен дъжд, който потушил огъня, а след това дошъл ураган, който унищожил идолите и ги хвърлил в реката. Нино намери убежище в една пещера.

Когато всичко свършило, хората започнали да говорят, че бог Армаз е бил победен от по-силен бог. Някои предполагаха, че този нов бог може да е този, който е накарал арменския цар да приеме вярата си, но никой не знаеше името му... И на жителите не им хрумна, че в Грузия е имало около седем години преди приемането на християнството...

Дейности по просвещение

Нино влиза в Мцхета като скитник. Никой там не я познаваше и тя не познаваше никого. Съпругата на кралския градинар, Анастасия, дошла да я посрещне, поканила я в къщата и ѝ предложила напитки. Двойката беше бездетна и много щастлива да има посетител, те помолиха Нино да остане в дома им, докато желае. Светецът помолил градинаря да построи малка шатра в градината, където да се моли. Сега на това място се намира Самтавра манастир. Нино прекарва всичките си дни в молитва пред кръста, предаден й от Дева Мария. Светицата извършвала чудеса на изцеление със силата на своята вяра. Анастасия първа почувства ефекта от молитвата на Нино. Жената на градинаря била изцелена и семейството имало много деца.

Славата за чудесата на Нино се разпространява из целия град и хората започват да идват при нея за съвет и помощ. Много еврейски жени приели християнството и проповядвали светата вяра сред хората. Авиатар, първосвещеникът на евреите в Карталия, също става ревностен последовател на Христос. Той често говорел на крал Мириан за новата вяра и кралят го слушал благосклонно. Наближава времето, когато Грузия е приела християнството.

Страданието на кралицата

Кралица Нана се отличавала с упорит характер и била ревностна поклонничка на старите богове. Затова слуховете за чудеса, извършени от светеца, само я дразнят. Тя крои планове да прогони християните от града. Но не всичко беше така. Нана силно се разболява и всички усилия на лечителите за нищо не водят до нищо, а по-скоро само влошават ситуацията. Молитвите към идолите също нямат ефект: кралицата угасва.

Придворните ѝ започват да я съветват да се обърне към Нино. След като се поколебала, кралицата заповядала да доведат светеца при нея. Нино изслуша пратениците от двореца и им разказа, че владетелят сам е дошъл в шатрата си, за да се лекува. Нана направи каквото й беше казано.

Светецът положил кралицата върху листа в една палатка, прочел над нея молитва и я прекръстил с кръста на Пресвета Богородица. Здраве Императрицата се върна здрава, за което веднага уведоми всички присъстващи, а след това съпругът ѝ. От този момент нататък кралицата се превръща в най-пламенната защитничка на Нино и християнската вяра, убеждавайки Мириан в силата на Спасителя.

Гневът на царя

Съществува разногласие относно годината, в която Грузия приема християнството. Според някои сведения това е станало през 324 г., а според други - през 326 г. Но то е предшествано от събитие, което обръща погледа на краля на Грузия към учението на Христос. Мириан знаел за чудесата на Нино и не ѝ попречил да проповядва. След инцидента с кралицата той е спокоен за нарастващия брой поддръжници на светеца. Освен това религията на Римската империя е християнството, а синът на Мириан е в Рим като заложник...

Малко преди годината, в която Грузия е приела християнството, Нино излекувал един роднина на персийския цар, който бил изпаднал в лудост. Лечението е причината принцът да приеме християнството. Грузинският цар изпадна в ярост, тъй като не знаеше кое би било по-лошо: да си навлече гнева на персийския цар заради промяната на вярата на роднината си или да донесе на персите скръбната вест за неизлечимата болест на принца.

Кралски лов

Крал Мириан е в затруднение, но склонява да екзекутира всички християни заедно с Нино. Преди да изпълни намерението си обаче, той решава да се облекчи с лов, по време на който очите му внезапно престават да виждат. Уплашен, Мириан се обърна към боговете си, но нищо не се промени: мракът продължаваше да го обгражда. След това се моли на свети Нино, без дори да знае името му. И веднага тъмнината се разсея и той видя.

Този момент беше повратна точка, защото доказателството за силата на Спасителя беше очевидно. И въпреки че не е известно точно в коя част на света.. коя година Грузия приема християнството (324 или 326 г.), но това става след описаните събития.

Връщайки се от лов, кралят веднага отишъл в шатрата на Нино, за да ѝ заяви намерението си да приеме християнската вяра и да покръсти народа на Иберия.

Кръщението на Грузия

Учените не спорят за това през кой век Грузия е приела християнството - през IV в. След чудодейното си изцеление Мириан изпраща посланици при цар Константин с молба да изпрати свещеници в Иберия, които да покръстят хората. А преди завръщането на посолството кралското семейство и всички желаещи бяха обучени на основите на вярата. Освен това Мириан пожелал да построи храм на мястото, където растял свещеният кедър, под който според преданието била погребана Света Сидония с плащеницата на Спасителя. Първият храм е бил дървен, а по-късно е построена каменна църква, наречена Светицховели, която носи името на 12-те свети апостоли.

Междувременно посланиците на Константин се върнаха и с тях пристигна архиепископ Евстатий от Антиохия с няколко свещеници и всички необходими за ритуал на кръщението. Царят заповядал на всички сановници и благородници да се отправят към Мцхета, където през 324 или 326 г. се извършило християнизирането на Грузия.

След дългоочакваното покръстване на Иверия свети Нино се отправил към Кахетия, където управлявала кралица София. И скоро тази държава също става християнска.

След като изпълнила мисията си, Света Нино тихо напуснала този свят. За смъртта ѝ било съобщено чрез пророчески сън и така тя била подготвена. Придружена от епископ Йоан и крал Мириан, тя пътувала до град Бодбе, където починала и била погребана. На 27 януари е празникът на Св.Нино.

Нека сега се обърнем към въпроса за това какво християнство има в Грузия. Според статистическите данни повече от 90% от населението принадлежи към Грузинската православна църква, около 2% са руски православни християни, около 5% са апостолически арменци, а малко над 1% са католици.

Християнството навлиза в Грузия и Армения почти едновременно. Събитията, които го предшестват, и в двете държави са свързани с чудодейното изцеление на царете Мириам и Тиридат III.

Това не може да се нарече другояче освен Божий план.