Елизабетинската библия: история на превода

Елизабетинската Библия е църковнославянски превод на Библията, публикуван за първи път по време на управлението на императрица Елизабет. Този текст все още се използва за богослужения в Руската православна църква.

Ранни славянски преводи на Библията

Първият превод на Свещеното писание на църковнославянски език се приписва на светите братя Кирил и Методий. С покръстването на Русия техните преводи идват от Византия. Един от най-старите ръкописи с библейски текстове на църковнославянски език е Остромировото евангелие от 11 век.

Първият пълен (том. е. (включваща всички канонични книги на Стария и Новия завет), славянското издание на Църковнославянската Библия датира от 1499 г. Тази Библия се нарича Генадиевска, защото е редактирана от Новгородския архиепископ Генадий (Гонзов). Библията на Генадий е ръкописна Библия. Първото печатно издание на славянската Библия е публикувано през 1581 г. по инициатива на литовския княз Константин Острожки. Тази Библия се нарича Библия на Острох.

Началото на елизабетинския превод

Историята на Елизабетинската Библия започва с указа на Петър Велики да се подготви ново издание на Свещеното писание на църковнославянски език.

Публикуването е поверено на Московската печатница. Но преди това е необходимо да се провери съществуващият славянски текст спрямо гръцката версия (превода на Седемдесетте църковни коментатори), да се установят и коригират неточностите в превода и текстовите несъответствия. За тази работа беше сформиран научен комитет от референтни лица. В него участват гръцките монаси Софроний и Йоаникий Лихудес (основатели на Славяно-гръцко-латинската академия в Москва), както и руски духовници и учени: архимандрит Теофилакт (Лопатински), Феодор Поликарпов, Николай Семенов и др.

За основа за редакторите са взели Московската библия, първото печатно издание в Москва (1663 г.), копие на повторения текст на остготски език (с няколко правописни промени). Александрийският кодекс се превръща в основен гръцки справочник. В процеса на работа обаче се обърнахме към латинските и еврейските (масоретски) преводи, както и към коментарите на западни богослови. Възможните грешки в гръцкия текст са посочени в коригирания славянски текст, а неясните части са придружени от коментарите на свещените патристични писания. През 1724 г. императорът дава разрешение за издаване на книгата, но поради преждевременната му смърт процесът се забавя - и то за дълго.

Двойна проверка на

По време на царуването на Екатерина и Анна Йоановна са създадени няколко комисии, които да преразгледат резултатите от работата на Петър Велики. Всеки от тях всъщност започва с чистота. Освен това рязко възникнаха въпроси за различията и липсата на единство в гръцките текстове. Не беше ясно кой вариант следва да се счита за най-авторитетен.

Последната и шеста поред комисия е създадена през 1747 г. В него влизат киевските йеромонаси Гедеон (Слонимски) и Варлаам (Ляшчевски). Ръководство принцип на работа Оригиналният славянски текст на Московската библия е оставен без корекции, ако той намери съответствие с поне една от гръцките версии. Резултатът от работата на шестата комисия през 1750 г. получава одобрението на Светия синод и е изпратен за потвърждение на императрица Елизавета Петровна.

Елизабетинско издание

Елизабетинската Библия е публикувана едва през 1751 г. Резултатът от работата на Гедеон и Варлаам е публикуван заедно с оригиналния славянски (московски) текст. Бележките под линия образуват отделен том и са почти толкова дълги, колкото и самият текст на Писанието. Второто издание на Елизабетинската библия от 1756 г. се различава от първото с допълнителни бележки по полето и гравюри. До 1812 г. книгата е преиздадена още 22 пъти. Въпреки това тиражът беше недостатъчен. През 1805 г. за цялата Смоленска епархия са издадени само десет екземпляра от Писанието. Освен това църковнославянският език на Елизабетинската Библия далеч не е бил достъпен за масите. Образованите духовници предпочитат Вулгата (чак до началото на XIX в. латинският е основният език на обучение в семинариите). Въпреки това, като литургичен текст, Елизабетинският превод на Библията се ползва с уважение в православните среди и днес.