Ликвидният риск е. Същност, класификация, методи за оценяване

Преди световната криза от 2008 г. финансовите институции от всички форми и размери се приема за даденост, с малко или никакви парични разходи. По време на дълбоката рецесия много институции се бориха неуспешно да поддържат адекватно ниво на ликвиден риск, което доведе до фалита на много банки от второ ниво. Централните банки бяха принудени да интервенират в чуждестранната валута, за да поддържат икономиката в добро състояние.

Банкови рискове

След като прахът от стените на фалиралите банки започна да се утаява, стана ясно, че банките и дружествата на капиталовите пазари трябва да управляват по-добре ликвидността. И инстинктът за самосъхранение не е единственият мотив за това. Последиците от неадекватното управление на риска могат да надхвърлят стените на всяка финансова институция. Те могат да засегнат цялата финансова екосистема на дадена страна и дори световната икономика.

Ликвидният риск е невъзможността на банката да изпълни задълженията си към клиенти и контрагенти поради липса на парични средства в кореспондентските й сметки. След като дълги години остана в сянка, проблемът изведнъж се превърна в актуална тема в управлението на риска, след като установи себе си като убиец в условията на финансова криза.

Усилията на регулаторните органи да контролират дейността на банките

Последиците от повечето бедствия обикновено включват много мерки за избягване или свеждане до минимум на щетите от бъдещи подобни бедствия. Когато земетресение разрушава цели градове, държавите инвестират в по-добри системи за ранно предупреждение. Големите наводнения в Нидерландия през 1953 г. довеждат до изграждането на сложна инфраструктура за предотвратяване на бедствия в страната. Скандалът с Enron доведе до въвеждането на законодателството Sarbanes-Oxley в САЩ.

Световната финансова криза от 2008-2009 г. не се различава. Регулаторните органи са приели голямо разнообразие от закони, от Дод-Франк и Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) до Базел III, за да се предотвратят подобни финансови кризи, причинени от ликвидни рискове в бъдеще.

Мерки за предотвратяване на кризи

Като част от реформите на Базел III регулаторите разработиха нови правила за банките, да контролират и управляват своите рискове, които могат да се определят приблизително като заплаха от изчерпване на на пари. Базелският комитет за банков надзор въведе минимални лимити за два основни параметъра, използвани за измерване на ликвидния риск. Финансовите институции по света трябва да поддържат тези коефициенти на изискваното ниво. Подобни ограничения могат да имат значително въздействие върху техните клиенти.

Коефициенти за контрол на риска на финансовите институции

Първият параметър е коефициентът на ликвидно покритие (КЛП), който има за цел да подобри краткосрочното ликвидно покритие на банките. LCR се изчислява като сума на висококачествените ликвидни активи на банката, разделена на очакваните изходящи парични потоци, включително неусвоените кредитни ангажименти, за период от 30 дни.

Регулаторните органи искат да са сигурни, че в случай на внезапен спад на паричните средства банката ще разполага с достатъчно активи, които лесно може да превърне в парични средства, за да преживее стресовата ситуация и да предотврати най-лошия сценарий, включително фалит.

Втората мярка е наблюдението на коефициента на стабилно нетно финансиране (NSFR), който има за цел да увеличи стабилното дългосрочно балансово финансиране, за да се избегне заплахата от недостиг на парични средства за посрещане на задълженията.

Това съотношение е формулирано, за да насърчи и стимулира банките да използват стабилни източници за финансиране на дейността си и да намалят зависимостта си от краткосрочно рефинансиране. Така банките минимизират рисковете, свързани с ликвидността на капитала си.

Бързото изчезване на този вид заеми по време на кризата е основната причина за фалита на няколко големи институции, сред които Leman Brothers Bank. Съответно финансовите институции ще трябва да гарантират, че размерът на стабилното финансиране, с което разполагат, е по-голям от изискваните 12-месечни плащания към клиентите.

Въздействието на регулаторните мерки върху бизнес общността

Една от непредвидените последици от новата банкова регулация е, че бъдещите ликвидни рискове започнаха да се разпространяват извън банките и нанасят сериозни щети на корпоративния сектор. Корпорациите трябва да започнат да мислят сериозно за собствената си позиция по отношение на ликвидния риск и за това как могат да преживеят бъдеща криза.

Най-очевидната връзка между банките и корпорациите е, че корпорациите са силно зависими от банките за своите финансови нужди. По-строгото регулиране на управлението на ликвидния риск на активите във финансовия сектор несъмнено ще окаже влияние върху корпоративното кредитиране.

Заплаха от задълбочаване на кризата?

Ефектът в бъдеще ще бъде много по-тежък, тъй като новите правила "Базел III", които се налагат на банките, ще изтласкат проблемите с управлението на ликвидния риск в корпоративния сектор. Тези правила затрудняват банките да изпълняват традиционната си роля да удължават сроковете на кредитите. Корпорациите се борят да получат финансиране от банките.

Липсата на достъп до банков кредит ограничава възможността на предприятията да планират предварително бизнес процесите. В тази среда те са силно зависими от банките, които решават да намалят краткосрочните кредитни линии при първите признаци на проблеми.

Промени в търговията с деривати

Още по-лошо е, че новите правила за клиринг, които целят да насочат транзакциите с деривати към централизирани клирингови платформи, ще принудят корпорациите да плащат ежедневни маржове за своите позиции в деривати. Това ще доведе до огромни ежедневни колебания на корпоративните ликвидни ресурси. Взети заедно, тези два ефекта сочат свят, в който корпорацията има много по-малък контрол върху собствените си парични потоци, като търсенето на ликвидност нараства, а предлагането ѝ намалява.

Управление на корпоративния ликвиден риск

Банките, които преживяха неотдавнашната финансова криза, бяха принудени да модернизират практиките си за управление на потенциален недостиг на парични средства, за да бъдат по-добре подготвени за бъдещи кризи на ликвидността. Една от тактиките е да се изтласкат повечето потенциални заплахи от банковия сектор в корпоративния сектор. В резултат на това настоящата криза се проявява в корпоративния сектор. Корпорациите трябва активно да прилагат системи за управление на риска, ако не искат да станат следващата жертва.

Корпоративни ликвидни рискове

Ликвидният риск е вероятността дружеството да не може да получи необходимите средства, за да изпълни краткосрочните или средносрочните си задължения към кредиторите. В много случаи капиталът е концентриран в дългосрочни активи, които трудно могат да се превърнат в парични средства по справедлива стойност, ако трябва да се платят текущи сметки.

Малка краткосрочна криза, свързана с недостиг на оборотен капитал, може да доведе до дългосрочно отрицателно въздействие върху бизнеса. Невъзможността за получаване на подходящо финансиране в рамките на реалистичен срок може да изложи фирмата на ликвиден риск.

При ценните книжа този риск възниква, когато предприятие, изпитващо непосредствени нужди от парични средства, не е в състояние да реализира активите по пазарна стойност поради липса на купувачи или поради неефективен пазар.

Кризата от 2008-2009 г. беше причинена от неизпълнение на задължения по ценни книжа, обезпечени с ипотеки, т.е. е. класически проблем на кредитния риск, но скоростта, с която кризата се разпространява във финансовата система, може да се обясни единствено с тясната връзка между кредитния и ликвидния риск.

Консултантска фирма с портфейл от корпоративни договори разчита на навременни плащания от клиенти, за да посрещне нуждите си от парични потоци. Прекратяването на договор от страна на голям клиент води до внезапен спад в паричния поток. Фирмата започва да изпитва закъснения при изплащането на заплатите поради ликвиден риск. Това води до глоби от регулаторните органи, сериозни щети върху репутацията и уволнение на най-ценните служители, които биват привличани от конкурентите.

Фирмата бързо се превръща от просперираща компания в аутсайдер. Нагледен пример за това как краткосрочното неизпълнение на задълженията води до дългосрочни негативни последици въздействието му върху бизнес.