Конфликтът в северна ирландия: причини, хронология на събитията и последици за участващите страни

Конфликтът в Северна Ирландия е етнополитическа конфронтация, предизвикана от спора между местните леви национални републикански организации, които са католически, и централните британски власти. Ирландската републиканска армия се превръща в основната сила, която се противопоставя на Обединеното кралство. Срещу него се обявиха протестантският Оранжев орден и радикални десни организации.

Праистория

Корените на конфликта в Северна Ирландия са дълбоко в миналото. Зависимостта на Ирландия от Великобритания датира още от Средновековието. Отнемането на земи от селяните започва сериозно през XVI в., когато те започват да се дават на преселници от Англия. През следващите години британското население в Ирландия непрекъснато нараства.

Британската поземлена политика предизвиква широко разпространено недоволство сред местните земевладелци. Това постоянно води до нови въстания и дребни сблъсъци. В същото време местното население на практика е изселено от острова. В началото на XIX век Ирландия става официална част от Британското кралство.

В средата на XIX в. тормозът над земевладелци се възобновява след прекъсване. Конфискация на земя, премахване "закони за хляба" и неурожайността довеждат до глад, който продължава от 1845 до 1849 г. Антианглийските настроения се увеличават значително. Провеждат се поредица от въоръжени въстания, но след това протестната дейност замира за дълго време.

В началото на ХХ век

Преди Първата световна война в Ирландия се появява военизирана националистическа организация. Нейните членове се наричат "от ирландски доброволци". Всъщност те са предшественици на ИРА. По време на войната те са въоръжени и придобиват необходимия боен опит.

Ново въстание избухва през 1916 г., когато бунтовниците обявяват независима ирландска република. Въстанието е потушено със сила, но три години по-късно избухва отново.

Тогава е създадена Ирландската републиканска армия. Веднага започва партизанска война срещу полицията и британските войски. Република, която обявява своята независимост, завладява целия остров.

През 1921 г. между Ирландия и Великобритания е подписан официален договор, който дава на бунтовническата територия статут на господство и я нарича Ирландска свободна държава. Това не включва няколко графства в североизточната част на острова. Те имат значителен промишлен потенциал. По-голямата част от населението е протестантско. По този начин Северна Ирландия се отцепва и остава в Обединеното кралство.

Въпреки официалното отделяне на Ирландия от Великобритания, британците запазват военните си бази на ирландска територия.

След сключването на официалното мирно споразумение и ратифицирането му от ирландския парламент републиканската армия се разделя. Повечето от нейните лидери преминават в новосъздадената държава и заемат високи постове в Ирландската национална армия. Останалите решават да продължат борбата, като на практика започват да се противопоставят на бившите си съратници. Шансовете им за успех обаче бяха малки. Националната армия е значително подсилена с подкрепата на британските военни. В резултат на това през пролетта на 1923 г. лидерът на неспокойните бунтовници Франк Айкън им нарежда да прекратят борбата и да сложат оръжие. Тези, които се подчиняват на заповедите му, създават либерална партия, наречена "Fianna File". Първият ѝ лидер е Еймън де Валера. Именно той по-късно написва ирландската конституция. Днес партията остава най-голямата и най-влиятелната в Ирландия. Останалите, отказвайки да се подчинят на Ейкън, се скриха.

Зависимостта на Ирландия от Великобритания постепенно, но стабилно намалява през ХХ век. През 1937 г. Доминионът официално става република. След края на войната срещу фашизма Ирландия окончателно се оттегля от съюза и става напълно независима държава.

В същото време в северната част на острова се наблюдава контрастно развитие. През 1972 г. например парламентът в Северна Ирландия е фактически премахнат и разпръснат. След това цялата власт се връща в ръцете на британците. Оттогава Северна Ирландия се управлява основно от Лондон. Неудовлетвореността от статута им на зависими лица е основна причина за конфликта в Северна Ирландия.

Постепенно се наблюдава нарастване на самосъзнанието не само по национален, но и по религиозен признак. Конфликтът в Северна Ирландия назряваше от десетилетия. В този контекст десните партии и организации са били постоянно популярни сред местното население.

IRA започва да действа активно

Първоначално Ирландската републиканска армия е подчинена на лява националистическа партия, наречена "Sinn Féin". Въпреки това, от самото си основаване тя се занимава с войнствена дейност. ИРА се активизира през 20-те години на ХХ век, а през следващото десетилетие се завръща след прекъсване. Извършва поредица от бомбени нападения срещу обекти, собственост на Великобритания.

След това настъпва дълго прекъсване, последвано от войната срещу Хитлер. През 1954 г. започва нов период на активност на ИРА и ескалация на конфликта в Северна Ирландия.

Започва с изолирани нападения срещу британски военни обекти от членове на Ирландската републиканска армия. Най-известната акция от този период е нападението срещу казармите в Арбофийлд, Англия. През 1955 г. двама народни представители, избрани от политическа организация, са арестувани по обвинение в тези нападения "Sinn Féin", Бяха им отнети правомощията и имунитетът.

Репресиите доведоха до широко разпространени антианглийски демонстрации. Конфликтът между Великобритания и Северна Ирландия се разраства. Вследствие на това се увеличиха нападенията на ИРА.

Само през 1956 г. паравоенната група провежда около шестстотин акции само в Ълстър. През 1957 г. престъпленията с насилие намаляват, а британската полиция извършва масови арести.

Промяна в тактиката

След това относителното спокойствие се запазва за около пет години. През 1962 г. конфликтът между Северна Ирландия и Англия навлиза в нова фаза, когато ИРА решава да промени тактиката си. Вместо единични действия и сблъсъци беше взето решение за масирани атаки. Успоредно с това в борбата се включват и военизирани протестантски организации, които започват да се борят срещу ирландските католици.

1967 г. В конфликта между Великобритания и Северна Ирландия има нова страна. Асоциацията, която обявява гражданските права за своя основна цел, се превръща в Асоциация за предотвратяване на дискриминацията срещу католиците. В него се призовава за премахване на дискриминацията срещу католиците в областта на жилищното настаняване и трудовата заетост и се застъпва за премахване на многократното гласуване. Депутатите се противопоставят и на разпускането на предимно протестантската полиция и на извънредните закони, които са в сила от 1933 г.

Асоциацията използва политически методи. Организиране на митинги и демонстрации, които редовно са били разгонвани от органите на реда. Протестантите реагират остро и започват да опустошават католическите квартали. Накратко казано, конфликтът между Северна Ирландия и Обединеното кралство само се изостри.

Масови сблъсъци

В края на лятото на 1969 г. в Белфаст и Дери избухват бунтове с участието на протестанти и католици. Това отвори нова страница в историята на конфликта на Великобритания със Северна Ирландия. За да се предотвратят по-нататъшни сблъсъци, в британската част на Ълстър незабавно са разположени британски войски.

Католиците първоначално подкрепят присъствието на войски в региона, но скоро са разочаровани от реакцията на армията на конфликта между католици и протестанти в Северна Ирландия. Факт е, че военните са застанали на страната на протестантите.

Тези събития през 1970 г. допълнително разделиха ИРА. Появиха се временна и официална част. Така наречената Временна ИРА беше радикална в подхода си, като се застъпваше за по-нататъшни бойни тактики, предимно в английските градове.

Потискане на протести

През 1971 г. Асоциацията за защита на Ълстър се включва в конфликта между Северна Ирландия и Англия. Създадена е като противовес на ирландските паравоенни националистически организации.

Интензивността на етническия конфликт в Северна Ирландия през този период се вижда от статистическите данни. Само през 1971 г. британските власти са регистрирали около хиляда и сто бомбени атентата. Военните трябваше да участват в сблъсъци с части на Ирландската републиканска армия около хиляда и седемстотин пъти. В резултат на това са убити 5 членове на Улстърския полк и 43 британски войници и офицери. Оказва се, че през всеки ден на 1971 г. британските военни откриват средно по три бомби и поне четири престрелки.

В края на лятото е взето решение да се направи опит за замразяване на етническия конфликт между Великобритания и Северна Ирландия чрез затваряне на активни членове на ИРА в концентрационни лагери. Това е направено без разследване в отговор на високите нива на насилие в страната. Най-малко 12 членове на Ирландската републиканска армия са били подложени на психологическо и физическо насилие в рамките на системата "пет метода". Това е общо название за суровите методи на разпит, станали известни именно в годините на етнополитически конфликт в Северна Ирландия. Наименованието идва от броя на основните техники, използвани от властите при разпити. Те включват изтезания чрез неудобна поза (дълго стоене до стената), лишаване от вода, храна, сън, акустично претоварване чрез бял шум, сетивна депривация, когато външните въздействия върху едно или повече от сетивата са частично или напълно преустановени. Най-разпространеният метод е завързването на очите. Сега се счита за форма на изтезание.

Когато бруталните разпити станаха обществено достояние, те станаха причина за парламентарно разследване, начело с лорд Паркър. Резултатът от нея е доклад, публикуван през март 1972 г. Тези методи на разпит се считат за нарушение на закона.

След приключването на разследването британският министър-председател Хийт официално обещава, че никой друг няма да използва тези методи на разпит. През 1976 г. тези злоупотреби са предмет на дело на Европейския съд по правата на човека. Две години по-късно съдът установява, че използването на този метод на разпит нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи под формата на нечовешко и унизително отношение, но не открива доказателства за изтезания в действията на британците.

"Кървава неделя"

Режимът на пряко управление, въведен от британците през 1972 г. с цел стабилизиране на ситуацията в Северна Ирландия, е от голямо значение за историята на конфликта. Това доведе до бунтове и размирици, които бяха брутално потушени.

Кулминацията на борбата са събитията от 30 януари, които остават в историята като "Кървава неделя". Британски войници убиват 13 невъоръжени души по време на демонстрация, организирана от католици. Реакцията на тълпата беше бърза. Той нахлува в британското посолство в Дъблин и го опожарява. Общо 475 души са били убити в Северна Ирландия между 1972 и 1975 г. по време на религиозния конфликт.

Британското правителство стигна дотам, че дори свика референдум, за да успокои напрежението. Католическото малцинство обаче заяви, че ще го бойкотира. Правителството решава да продължи с нея. През 1973 г. ирландските и британските лидери подписват Споразумението от Сънингдейл. В резултат на това беше създаден консултативен междуправителствен орган, съставен от депутати и министри от Северна Ирландия и Република Ирландия. Споразумението обаче така и не е ратифицирано, тъй като протестантски екстремисти се противопоставят на него. Най-мащабната акция е стачката на работническия съвет на Ълстър през май 1974 г. Опитите за възстановяване на събранието и конвенцията също се провалят.

Преминаване под земята

За да обобщим конфликта в Северна Ирландия, в средата на 70-те години британските власти успяха да разгромят ИРА почти напълно. Временна част от Ирландската републиканска армия обаче създава широка мрежа от малки подразделения с дълбоко прикритие, които с течение на времето започват да организират акции на високо равнище, главно в Англия.

Това бяха целенасочени атаки, обикновено насочени към конкретни хора. През юни 1974 г. пред сградата на парламента в Лондон избухва експлозия, при която са ранени 11 души. Пет години по-късно известният британски адмирал Луис Маунтбатън е убит при терористична атака на ИРА. Две радиоуправляеми взривни устройства са били поставени на яхта, на която е бил офицер със семейството си. При бомбардировката загиват адмиралът и дъщеря му, 14-годишният му внук и 15-годишен ирландски тийнейджър, който е работил на кораба. В същия ден бойци на ИРА взривяват британски военен конвой. Убити са 18 войници.

През 1984 г. експлозия на събрание на британската Консервативна партия в Брайтън. Петима мъже са убити, а 31 са ранени. През зимата на 1991 г. резиденцията на министър-председателя на "Даунинг стрийт" 10 е бомбардирана с минометна бомба. ИРА се опитва да убие британския министър-председател Джон Мейджър и висшия военен състав на кралството, които се готвят да обсъдят ситуацията в Персийския залив. Четирима души бяха леко ранени. Политикът и полицаите са невредими благодарение на непробиваемите прозорци, които издържат на взрива от снаряда, избухнал в задния двор.

От 1980 до 1991 г. ИРА извършва общо 120 терористични атаки във Великобритания и още над 50 в други части на света.

Опити за сътрудничество

В краткия обзор на конфликта в Северна Ирландия първият успешен опит за намиране на обща позиция е споразумението, постигнато през 1985 г. Той потвърждава, че Северна Ирландия е част от Обединеното кралство. Гражданите обаче имаха възможност да променят това с референдум.

Споразумението предвижда и редовни конференции и срещи между членовете на двете правителства. Положителна последица от споразумението беше приемането на декларация за принципите на участие на всички заинтересовани страни в преговорите. Това се случва през 1993 г. Основното условие беше пълен отказ от насилие.

В резултат на това ИРА обявява прекратяване на огъня, а протестантските военно-радикални организации скоро я последват. След това беше създадена международна комисия, която да се занимава с процеса на разоръжаване. Въпреки това беше решено да не участва, което значително забави целия процес на преговори.

Примирието е нарушено през февруари 1996 г., когато ИРА организира ново нападение в Лондон. Тази ескалация принуди официален Лондон да започне преговори. В същото време срещу тях се противопоставя друго крило на терористичната организация, което се нарича Автентична ИРА. За да подкопае споразуменията, през 1997 г. и 1998 г. тя извършва серия от терористични нападения. През септември нейните членове също обявиха, че слагат оръжие.

Последици

През април 1998 г. ирландското и британското правителство подписват договор в Белфаст, който е ратифициран от парламента на Северна Ирландия. На 23 май тя беше подкрепена на референдум.

Резултатът е възстановяването на Асамблеята на Северна Ирландия (местен парламент). Въпреки политическите споразумения и официалното прекратяване на огъня, конфликтът остава нерешен. В Северна Ирландия все още действат редица католически и протестантски военизирани организации. А някои от тях все още се свързват с ИРА.