Турско-кюрдски конфликт: причини, участващи страни, общи загуби, командири

Турско-кюрдският конфликт е въоръжена конфронтация, в която участват турското правителство, от една страна, и Кюрдската работническа партия, от друга. Последната се бори за независим регион в границите на Турция. От 1984 г. се развива въоръжен конфликт. Досега не е намерено решение. В тази статия ще обсъдим причините за конфронтацията, командирите и общите загуби на страните.

Фон

Ситуацията, довела до турско-кюрдския конфликт, възниква, защото в началото на XXI век кюрдите остават най-големият по численост народ, който няма своя държава.

Очакваше се въпросът да бъде решен след подписването на Севърския мирен договор, сключен през 1920 г. между страните от Антантата и Турция. По-специално, тя включваше създаването на независим Кюрдистан. Но договорът никога не е бил приложен по закон.

През 1923 г. Той е анулиран след Лозанския договор. Той е приет на Лозанската конференция, с което юридически се обезпечава разпадането на Османската империя и се установяват съвременните граници на Турция.

През 20-те и 30-те години на ХХ век кюрдите правят няколко опита за въстание срещу турските власти. Всички те завършиха с неуспех. Може би най-известното от тях е останало в историята като клането в Дерсим. Турските военни потушават брутално избухналото през 1937 г. въстание, след което пристъпват към масови погроми и прочистване на местното население. Много експерти вече определят действията им като геноцид. Според различни доклади са убити между 13 500 и 70 000 цивилни.

През 2011 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган официално се извини публично за клането в Дерсим, като го нарече едно от най-трагичните събития в турската история. В същото време той се опитва да прехвърли отговорността за инцидента върху арменците, които по това време живеят в Дерсим. Съобщението предизвика възмущение в различни части на страната, най-вече в самия град Дерсим.

Кюрдско въстание в Ирак

Друго важно събитие, предшестващо турско-кюрдския конфликт, е кюрдското въстание в Ирак, което се случва през 1961 г. Продължава с прекъсвания до 1975 г.

По същество това е сепаратистка война, водена от иракските кюрди под ръководството на техния лидер за национално освобождение Мустафа Барзани. Това въстание става възможно след падането на иракската монархия през 1958 г.

Кюрдите подкрепят правителството на Абдел Касем, но то не оправдава надеждите им. Той решава да разчита на арабските националисти и започва открита репресия срещу кюрдите.

Кюрдите смятат, че началото на въстанието е 11 септември, когато започват бомбардировките на тяхната територия. Въведена е армия от 25 000 души. Въоръженият конфликт продължава с променлив успех. През 1969 г. дори е подписано мирно споразумение между Саддам Хюсеин и Барзани.

Но пет години по-късно избухва ново въстание. Този път сраженията са особено жестоки и широкомащабни. С течение на годините иракската армия става много по-силна и накрая смазва кюрдската съпротива.

Кои са кюрдите??

Кюрдите са народ, произхождащ от Близкия изток. Повечето от тях са мюсюлмани, но има и вярващи християни, язиди и юдаисти.

Съществуват няколко теории за произхода им. Според най-разпространеното схващане техни предци са били куртите - войнствено племе от планините на Атропатена, което се споменава в много древни източници.

Ако разгледаме разликите между турците и кюрдите, ще видим, че езиците им не са еднакви. Кюрдският език принадлежи към иранската група, а турският е тюркски. Освен това изобщо не съществува отделен кюрдски език. Учените говорят за кюрдска езикова група, която включва сорани, курманджи, кулхури.

Кюрдите никога в историята не са имали собствена държава.

Създаване на Кюрдската работническа партия

През втората половина на ХХ в. национализмът сред Създаването на ПКК (Кюрдската работническа партия) Създаването на ПКК (Кюрдската работническа партия). Тя е не само политическа, но и военна организация. Турско-кюрдският конфликт започва скоро след възникването му.

Първоначално тя е лява социалистическа организация, но след военния преврат в Турция през 1980 г.... почти цялото ръководство е арестувано. Един от лидерите на партията, Абдуллах Йоджалан, намира убежище при най-близките си поддръжници в Сирия.

Първоначалната причина за турско-кюрдския конфликт е желанието на ПКК да създаде суверенна кюрдска държава. През 1993 г. е взето решение за промяна на курса. Сега единственото, за което се борят, е собствената им автономия в рамките на Турция.

Отбелязва се, че през цялото това време турските кюрди са били преследвани. Използването на техния език е забранено в Турция, а националността им дори не се признава. Официално те се наричат ПКК "от планинските турци".

Започва партизанска война

Конфликтът между Турция и РПК първоначално е под формата на партизанска война, която започва през 1984 г. Властите вкарват редовна армия, за да потуши въстанието. През 1987 г. е обявено извънредно положение в региона, където действат турските кюрди. Обявено е извънредно положение.

Заслужава да се отбележи обаче, че основните кюрдски бази са разположени в Ирак. Правителствата на двете страни са сключили официално споразумение, подписано от Тургут Озал и Саддам Хюсеин, което позволява на турските военни да нахлуят на територията на съседна държава в преследване на партизански групи. През 1990 г. турците провеждат няколко големи военни операции в Ирак.

Арестът на Оджалан

Турция смята залавянето на кюрдския лидер Абдула Йоджалан за един от най-големите си успехи. Операцията е извършена от израелски и американски разузнавателни служби в Кения през февруари 1999 г.

Заслужава да се отбележи, че малко преди това Оджалан е призовал кюрдите да се съгласят на прекратяване на огъня. Оттогава партизанската война е утихнала. В началото на 2000 г. сраженията в Югоизточна Турция са почти напълно прекратени.

Оджалан се озовава в Кения, след като е принуден да напусне Сирия. Под натиска на Анкара президентът Хафез ал Асад го помоли да напусне. След това кюрдският лидер търси политическо убежище, включително в Русия, Италия и Гърция, но без успех.

След като е заловен в Кения, той е предаден на турските разузнавателни служби. Осъден е на смърт, която под международен натиск е заменена с доживотен затвор. Сега, на 69 години, той излежава присъда на остров Имралъ в Мраморно море.

Нов лидер

Мурат Карайилан става новият лидер на ПКК след ареста на Оджалан. Сега той е на 65 години.

Известно е, че е призовавал кюрдите да не служат в турската армия, да не използват турския език и да не плащат данъци.

През 2009 г. Министерството на финансите на САЩ обвинява Карайълан и още двама лидери на Кюрдската работническа партия в трафик на наркотици.

Сепаратистите се активизират

През 2005 г. сепаратистите се активизират отново. Те започнаха да действат отново, като използваха военните си бази в Северен Ирак.

През 2008 г. Министерството на финансите на САЩ обвини ПКК за конфликта. Турската армия провежда мащабна операция, която е обявена за най-голямата за десетилетието.

През 2011 г. турците започват офанзива. Вярно е, че всички въздушни нападения и бомбардировки на Иракски Кюрдистан не доведоха до желаните резултати. Министърът на вътрешните работи Наим Шахин дори говори за необходимостта от изпращане на турски войски в Ирак, за да се борят срещу кюрдите.

През октомври на ПКК бяха нанесени сериозни щети. При целенасочен въздушен удар по военна база са убити 14 партизани, сред които няколко лидери на Кюрдската работническа партия.

Седмица по-късно кюрдите отвръщат на удара в провинция Хаккари. Нападнати са 19 военни обекта на турската армия. Според официалните военни декларации жертва на нападението са станали 26 войници. Междувременно информационната агенция Фират, за която се смята, че е свързана с ПКК, съобщи за 87 убити и 60 ранени.

Между 21 и 23 октомври Турция извърши редица други въздушни удари по предполагаеми местоположения Кюрдски военен батальон в района на Cukurc. Според официалната информация са убити 36 сепаратисти. Кюрдите, както и оцелелите партизани, твърдят, че турците са използвали химически оръжия. Официална Анкара отхвърли твърденията като неоснователни. Започна разследване с участието на международни експерти, което все още продължава.

Невъзможността за сключване на примирие

През 2013 г. Оджалан, който излежава доживотна присъда, произнася историческа реч, в която говори за необходимостта от прекратяване на въоръжената борба. Той призова поддръжниците си да преминат към политически методи.

След това е сключено примирие за съвместни действия срещу "Ислямска държава".

Две години след това обаче Кюрдската работническа партия заяви, че не вижда възможност за примирие с Турция в бъдеще. Това решение е взето след бомбардировките на иракска територия от турските военновъздушни сили. В резултат на въздушния удар са поразени позиции на терористи и кюрди.

Операцията Silopi и Jizra

През декември 2015 г. турската армия обяви пълномащабна операция срещу бойци на Кюрдската работническа партия в градовете Силопи и Джизре. Около 10 000 полицаи и военни, подкрепени от танкове, взеха участие.

Сепаратистите се опитаха да блокират влизането на превозни средства в Jizra. За целта те копаеха канавки и строяха барикади. В жилищни сгради са изградени няколко огневи точки, които са използвани за отблъскване на опитите за щурм на града.

В резултат на това танковете заемат позиции на хълмовете, откъдето започват да обстрелват кюрдските позиции, които вече са в града. Успоредно с това 30 бронирани машини се втурнаха да атакуват един район в Джизре.

На 19 януари 2016 г. турските власти официално обявяват края на антитерористичната операция в Силопи. Върховният комисар на ООН по правата на човека Зейд Раад ал-Хюсеин изрази загрижеността на международната общност във връзка с обстрела на град Джизре с танкове. По негова информация сред жертвите е имало цивилни, които са носили телата на убитите под бели знамена.

Настояща ситуация

Конфликтът все още продължава. От време на време имаше ескалации. Нито една от страните не планира да я прекрати.

През 2018 г. турските въоръжени сили проведоха нова операция. Този път в сирийския град Африн. Кодовото му име е "Маслинова клонка".

Целта е да се ликвидират кюрдските бунтовнически групи, разположени на територията на Северна Сирия, в непосредствена близост до югоизточните граници на Турция. В миналото тези райони са били населявани предимно от кюрди.

Турското правителство излезе с официално изявление, в което описва бунтовническите групи, разположени на тези територии, като леви разклонения на Кюрдската работническа партия. Те са обвинени в извършване на подривна и партизанска дейност в този район на страната.

Силите на партиите

Струва си да се отбележи, че неразрешеният турско-кюрдски конфликт продължава и до днес. Все още няма признаци за края му.

Въпреки че страните не са равностойни в турско-кюрдския конфликт, няма окончателна победа. С от двете страни Кюрдската работническа партия е замесена в него. Основният ѝ противник е Турция. От 1987 г. до 2005 г. ПКК се сблъсква с Ирак. От 2004 г. На страната на Турция е официален Иран.

Общите загуби в турско-кюрдския конфликт възлизат на повече от 40 хил. загинали.

Командири от страната на ПКК - Абдуллах Йоджалан, Махсум Коркмаз, Бахоз Ердал, Мурат Карайилан. От страна на Турция командири в различни периоди са били лидерите на страната Кенан Еврен, Тургут Йозал, Сюлейман Демирел, Ахмет Неждет Сезер, Яшар Буюкан, Абдуллах Гюл, Тайип Реджеп Ердоган и иракските лидери Хюсеин и Гази Машал Аджил ал Яуер.