Съдържание
- Терминът "разведряване" в СССР
- Съветска външна политика
- Ограничаване на въоръженията
- Правата на човека в СССР
- Разместването на напрежението в европейските страни
- Предпоставки за разведряване в Съединените щати
- Хронология на периода на разведряване
- Културно сътрудничество между СССР и САЩ
- Икономическо сътрудничество
- PepsiCo в Съветския съюз
- Краят на разведряването
Седемдесетте години бяха време на големи надежди и също толкова големи разочарования в международната политика. След реалната заплаха от глобален ядрен конфликт през 1962 г. международната общност постепенно преминава към период на разведряване в Студената война между Съветския съюз и САЩ. И двете страни ясно осъзнаха факта, че в международните отношения са настъпили сериозни промени. Започва търсенето на сигурност чрез сътрудничество и международни консултации, СССР и САЩ сключват важни споразумения за ограничаване на отбранителните способности.
Терминът "разведряване" в СССР
Терминът détente internationale е въведен за първи път в СССР през втората половина на 50-те години на ХХ век от Георгий Маленков, висш партиен функционер и председател на Съвета на министрите на СССР, който ръководи няколко стратегически военни производства, включително създаването на първата в света атомна електроцентрала и водородната бомба. Леонид Брежнев и Никита Хрушчов, първите секретари на Централния комитет на Съветската комунистическа партия, впоследствие използват термина.

Съветска външна политика
Съветската външна политика по време на Студената война не е последователна. През 50-те и 80-те години съветското ръководство прибягва до реториката на разведряването, но след това отново се обръща към открита конфронтация. Първата стъпка към намаляване на международното напрежение между двете свръхсили е официалното посещение на съветския лидер Никита Хрушчов в САЩ през 1959 г.
През втората половина на 60-те години на ХХ век се установява относително стабилен двуполюсен политически ред. Преди международното разведряване Съветският съюз беше настигнал Съединените щати по отношение на ядрения капацитет, т.е. бяха постигнали стратегическо равновесие, основано на взаимно гарантирано унищожаване. Взаимното унищожение е доктрина, според която използването на оръжия за масово унищожение от едната страна гарантирано води до пълно унищожение и на двете страни. Това прави безсмислен всеки опит за масирана изненадваща атака срещу врага.
Ограничаване на въоръженията
Страните постигнаха равенство в ядрените сили, след което пристъпиха към разведряване. Започва сътрудничество по съветско-американската програма "Союз-Аполо", като Съветският съюз и Съединените щати подписват договор за ограничаване на въоръженията. СНВ спасява икономиките на СССР и САЩ, тъй като изграждането на ядрен потенциал изисква огромни материални разходи. Окончателното споразумение е постигнато във Виена през 1979 г. Договорът е подписан от Леонид Брежнев и Джими Картър. Споразумението не беше ратифицирано от Сената на САЩ, но страните спазваха неговите разпоредби.
Правата на човека в СССР
В период на международно разведряване са подписани споразуменията от Хелзинки (1975 г.), важна част от който се превърна в блок за правата на човека. Тази част от документа не е широко разгласена в СССР, но е излъчена по западното радио. Оттогава насам дисидентството в Съветския съюз се разраства и се превръща в по-широко разпространено движение.
Друго събитие в периода на разведряване е опитът на активисти на Еврейската лига за защита през 1969 г. да се възползват от интереса на върховните власти на САЩ към разведряването. Съществуват планове за прекратяване на ограниченията на съветските власти върху еврейската миграция. Активистите привличат вниманието към положението на евреите в Съюза чрез масови демонстрации и протести, включително насилствени срещу съветски обекти. Това не доведе до реални резултати.
Периодът на разведряване приключва през 1979 г., когато след подписването на договора за ограничаване на въоръженията Съветският съюз нахлува в Афганистан в нарушение на забраната за намеса в делата на други държави. Това събитие бележи края на периода на разведряване.

Разместването на напрежението в европейските страни
Съсредоточаване на контрола върху ядрения потенциал на Запада в ръцете на САЩ и редица инциденти с носители ядрени оръжия предизвика критики към политиката на САЩ в областта на ядрените оръжия в Европа. Противоречията в командването на отбраната на НАТО в периода на разведряване (60-те и 70-те години на ХХ век) водят до оттеглянето на Франция от организацията през 1966 г.
През същата година възниква една от най-големите опасности, свързани с ядрените оръжия. Американски бомбардировач с ядрени оръжия се запалва във въздуха и спешно хвърля четири бомби над село Паломарес в Испания поради авария. В отговор Испания отказва да осъди оттеглянето на Франция от НАТО и спира действието на Испано-американския договор за военно сътрудничество.
В Германия на власт идват социалдемократите, ръководени от Вили Бранд. Този период е белязан от "източната политика", която води до подписването на договор между ФРГ и СССР през 1970 г. С този документ официално се удостоверява стабилността на държавните граници и отказът от претенции към Източна Прусия. Обявена е и възможността за обединение на Германия в бъдеще.

Предпоставки за разведряване в Съединените щати
Ескалацията на войната във Виетнам има сериозни икономически и политически последици: финансовите разходи за войната поставят под въпрос плана на Линдън Джонсън за "държава на благоденствието" и програмата на Джон Ф. Кенеди "Нова граница". Вътрешната опозиция и активното антивоенно движение в Щатите се разрастват, което води до призиви за прекратяване на твърдата конфронтация в Студената война.
В САЩ началото на периода на разведряване по време на Студената война е Кубинската ракетна криза. Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов осъзнават, че трябва да се вземат решения, които да не доведат до повторение на ситуацията в бъдеще. Но след това последва пауза. Курсът на Никсън не допринесе за подобряване на ситуацията. Например масовите демонстрации, провокирани от премахването на отсрочката за студентите. Най-известният инцидент е стрелбата по време на демонстрация в университета в Кент (1970 г.).
Хронология на периода на разведряване
През 1967 г., след стартирането на космическия проект "Аполо-Союз", президентът на САЩ Линдън Джонсън се среща с министър-председателя Алексей Косигин в Глазбъро. Преговорите за ограничаване на нападателните оръжия започват през 1969 г. През 1971 г. във Вашингтон е подписано споразумение за подобряване на преките комуникации между държавите и за намаляване на опасността от ядрена война.

По време на периода на разведряване през 1972 г. в СССР е открито консулство на САЩ. През същата година е подписано ново споразумение за сътрудничество в областта на културата, науката, техниката, образованието и други области. Резултатът от ключовото събитие - първото в историята официално посещение на действащ президент на САЩ (Никсън) в Москва - беше подписването на споразумение за ограничаване на противоракетната отбрана, временно ограничаване на нападателните оръжия, сътрудничество в областта на опазването на околната среда, медицината, науката и технологиите, мирното изследване на космоса, документа "Основи на отношенията" и т.н.
През 1974 г. Леонид Брежнев се среща с J. Ford`s във Владивосток. Политиците подписват споразумение за ограничаване на броя на пусковите установки за ядрени оръжия до максимум 2400, от които не повече от 1320 пускови установки за ядрени части.

Културно сътрудничество между СССР и САЩ
В рамките на културното сътрудничество по време на периода на разведряване през 1976 г. страните създават съвместно филма "Синята птица". С участието на Георги Вицин, Елизабет Тейлър, Маргарита Терехова и Джейн Фонда. Същата година VIA Pesnyary прави турне в САЩ и записва съвместен албум с американска фолклорна група.

Икономическо сътрудничество
В период на разведряване на международните отношения се разработват модули за скачване с космоса, разгръща се съвместна система за спасяване на хора в беда (Cospas-Sarsat). В областта на химическата промишленост политиката на L. Костандов - министър на химическата промишленост на СССР. Сътрудничеството се основава на принципа на растенията в замяна на продукти.
В началото на 70-те години Съветският съюз закупува американски самосвали и бетонобъркачки за строителството на канали в Азия. През 1972 г. в Кубан е създаден говедовъден комплекс с оборудване и машини, доставени от САЩ. През същите години се обмисля възможността за закупуване на самолети Boeing 747 за съветската авиокомпания "Аерофлот", за да ги използва за междуконтинентални полети между Съветския съюз и САЩ, но тя така и не се реализира.
PepsiCo в Съветския съюз
През 1971 г. президентът на PepsiCo Доналд Кендъл се среща с Алексей Косигин. по време на която те обсъдиха възможно сътрудничество. Предприети са следните мерки: Pepsi Cola започва да се продава в Съветския съюз (първата партида е пусната през април 1973 г.), започва строителството на завод за производство на напитката в СССР (първият е пуснат през 1974 г. в Новоросийск). Като част от сделката PepsiCo започва да внася водка Stolichnaya в САЩ. тази графика се използва, защото съветското ръководство отказва да се разплаща в чуждестранна валута.

Краят на разведряването
Периодът на разведряване приключва с нахлуването на Съветския съюз в Афганистан. На 24 и 25 декември 1979 г. дворецът на афганистанския политик и държавен глава Хафизула Амин е щурмуван, а самият той е убит. След влизането на войските президентът на Съединените щати Джей Джей Едуардс е изпратен в Съветския съюз. Картър инструктира Сената:
- да отложи ратификацията на договора за намаляване на въоръженията;
- ограничаване или спиране на износа на определени стоки за СССР (ембаргото се отнасяше предимно за високотехнологични и селскостопански продукти);
- прекратяване на обмена между СССР и САЩ в областта на науката, културата, образованието, медицината, науката и технологиите;
- забавено откриване на консулства.
Скоро САЩ решават да не изпращат национален отбор на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. По това време повече от 60 държави се присъединиха към бойкота на Олимпийските игри. Някои страни обаче направиха това по икономически причини, а Мозамбик, Катар и Иран изобщо не бяха поканени в международния комитет. Идеята за бойкот възниква на среща на НАТО. Ръководителят на групата за бойкот на Олимпийските игри, организирана от САЩ, посочи, че основните инициатори са били САЩ, Обединеното кралство и Канада, но в крайна сметка последните две страни не са взели участие в политическите действия. Между другото, тогава във Филаделфия се провеждат Игрите на камбаната на свободата, които влизат в историята като игрите, бойкотиращи Олимпийските игри.
През 1981 г. Съединените щати налагат санкции срещу Съветския съюз във връзка със събитията в Полша. Взето е решение да се преустановят полетите на "Аерофлот" и да се отложат преговорите, да се откаже автоматичното удължаване на договорите, които са изтекли през 1981 г., и да се преразгледат процедурите за получаване на разрешения за доставка на някои видове оборудване в СССР. Ето как след разведряването международните отношения отново се превърнаха в конфронтация.