Ерата на елцин: история, характер и резултати

Епохата на Елцин е важен период в историята на съвременна Русия, който все още се оценява различно от много историци. Някои виждат в първия президент на Руската федерация радетел на демократичните промени, освободил страната от комунистическото иго, а за други той е разрушителят на Съветския съюз, чието управление е довело до появата на олигарси и разпиляване на националните ресурси. В тази статия ще проучим времето, в което Борис Николаевич ръководи страната, и ще разгледаме основните резултати от този период.

Избиране за президент на Русия

Ерата на Елцин започва на 12 юни 1991 г., когато той е избран за президент на РСФСР. Повече от 57% от избирателите гласуваха за него. В абсолютни цифри това са повече от 45,5 милиона души. Основният му съперник е Николай Рижков, подкрепян от Комунистическата партия, но опонентът му получава 16,85% от гласовете. Ерата на Елцин започва под лозунга за подкрепа на руския суверенитет в рамките на Съветския съюз и борба с привилегиите на номенклатурата.

Първият указ на новия президент е указ за мерките за развитие на образованието. Тя се основава на подкрепата за тази област, като редица предложения са декларативни по своя характер. Много неща не са постигнати. Например обещанието всяка година да изпращаме поне 10 000 души в чужбина за обучение, образование и професионално развитие обучение за напреднали.

Ерата на Елцин се свързва с разпадането на СССР. Още на 1 декември в Украйна се проведе референдум за независимост. Няколко дни по-късно руският президент се срещна с новия лидер на Украйна Леонид Кравчук и с председателя на Върховния съвет на Беларус Станислав Шушкевич в Беловежката пуща. Руската делегация представи нов проект за Съюз на суверенните държави, който по това време беше в процес на активно обсъждане. Той е подписан в знак на несъгласие с резултатите от референдума за запазване на СССР. По това време централното правителство, ръководено от Горбачов, е парализирано и не може да се противопостави на ръководителите на републиките.

Договорът е ратифициран бързо и на 25 декември съветският президент Михаил Горбачов се оттегля от поста си, като предава резиденцията си в Кремъл и ядреното си куфарче на Елцин.

Първите години

Първите години от президентството на Елцин бяха изключително трудни. През есента на 1991 г. става ясно, че Съветският съюз не е в състояние да изплати външния си дълг. Преговорите приключиха с искане от страна на чуждестранните банки за спешно преминаване към пазарно ориентирани реформи. Тогава се ражда икономическата програма на Егор Гайдар. Тя включваше либерализация на цените, приватизация, конвертиране на рублата, интервенция на пазара на суровини.

Правителството, сформирано на 6 ноември, е оглавено от самия Елцин до средата на 1992 г. Отправна точка "шокова терапия" имаше либерализация на цените. Те е трябвало да бъдат освободени на 1 декември, но указът влиза в сила едва на 2 януари 1992 г. пазарът започва да се наводнява с потребителски стоки, а паричната политика на парична емисия води до хиперинфлация. Реалните пенсии и заплати намаляват, стандарт на живот е спаднал рязко. Тези процеси могат да бъдат спрени само през 1993 г.

Едно от първите важни решения на Елцин е да въведе свободна търговия. Този документ на практика легализира предприемачеството. Голям брой хора, занимаващи се с дребна търговия на улицата. Беше решено също така да се започнат търгове за обезпечение и ваучерна приватизация, които поставиха по-голямата част от държавната собственост в ръцете на ограничена група хора, т.е. на олигарсите. Междувременно страната се сблъсква с масово неплащане на заплати и спад в производството.

Политическата криза се прибавя към икономическите проблеми. В някои региони се активизират национални сепаратистки организации.

Конституционна реформа

Характерът на ерата на Елцин е демократичен, за което свидетелства конституционната реформа. През декември 1993 г. се провежда референдум за приемането на нов проект за конституция. За него гласуваха почти 58,5% от избирателите. Конституцията е приета.

Този документ дава на президента значителни правомощия, а значението на парламента е силно намалено.

Свобода на словото

Ако се спрем накратко на ерата на Елцин, трябва да отбележим, че една от най-важните й характеристики беше отличителни характеристики е свободата на словото. Символът му е сатирична програма "Куклите", която се провежда от 1994 до 2002 г. Той осмива популярни държавни служители и политици, включително самия президент.

И все пак има достатъчно доказателства, че от 1991 до 1993 г. Елцин контролира руската телевизия. Някои предавания бяха свалени от ефир, ако критикуваха действията на президента.

Дори официално частните телевизионни компании пострадаха. Например близки до Елцин припомнят, че през 1994 г. държавният глава не е бил доволен от начина, по който НТВ отразява войната в Чечения. Президентът разпорежда да се работи със собственика на телевизионния канал Владимир Гусински. На Елцин дори му се наложи да замине за Лондон за известно време.

Чеченската война

Много хора свързват Русия по времето на Елцин с войната в Чечня. Проблемите в тази кавказка република започват още през 1991 г., когато разбунтувалият се генерал Джохар Дудаев провъзгласява независима Ичкерия. В Чечения скоро разцъфтяват сепаратистки настроения.

Възниква уникална ситуация: Дудаев не плаща данъци във федералния бюджет, забранява на служителите на службите за сигурност да влизат в републиката, но продължава да получава субсидии от държавната хазна. До 1994 г. петролът продължава да се влива в Чечения, без да се заплаща. Освен това Дудаев я препродава в чужбина. Москва подкрепя опозицията срещу Дудаев, но до определен момент не се намесва в конфликта. Всъщност в републиката избухва гражданска война.

През ноември 1994 г. опозицията, подкрепена от руските сили за сигурност, се опитва да щурмува Грозни, но не успява. Тогава Елцин решава да изпрати войски в Чечения. Кремъл официално нарича последвалите събития възстановяване на конституционния ред.

Оценявайки характера и резултатите от управлението на Елцин, мнозина отбелязват, че това е едно от най-неудачните решения, а планът и неговото изпълнение са провал. Необмислените действия доведоха до голям брой цивилни и военни жертви. Загиват десетки хиляди хора.

През август 1996 г. федералните войски са прогонени от Грозни. След това са подписани Хасавюртските споразумения, които мнозина смятат за предателство.

Втори президентски мандат

През 1996 г. Елцин побеждава комуниста Генадий Зюганов на втория тур, въпреки неуспешната стартова позиция. След кампанията той се оттегля от управлението на страната за дълго време, тъй като здравето му е силно влошено. Дори встъпването в длъжност беше съкратено.

Начело на държавата застанаха политици, които бяха финансирали или водили предизборни кампании. Чубайс е назначен за ръководител на президентската администрация, Владимир Потанин - за министър-председател, а Борис Березовски - за заместник-секретар на Съвета за сигурност.

Елцин претърпява операция за байпас на коронарната артерия през ноември. По това време Черномирдин е действащ президент. Президентът се завръща начело на държавата едва през 1997 г.

Пренареждане на състава на министър-председателя

Този период е белязан от подписването на указ за деноминацията на рублата, преговори с чеченския лидер Масхадов. През пролетта на 1998 г. правителството на Черномирдин е свалено, а Сергей Кириенко е назначен за премиер от трети опит.

През август 1998 г., два дни след като Елцин уверено обяви, че рублата няма да бъде девалвирана, това най-накрая се случи. Стойността на руската валута се е увеличила четири пъти. Уволнение на правителството на Кириенко.

На 21 август мнозинството от депутатите в Думата призоваха президента да подаде доброволно оставка. Но той отказва и през септември Примаков става министър-председател.

През май парламентът започна процедура по импийчмънт. Срещу Елцин са повдигнати пет обвинения. В навечерието на гласуването Примаков е уволнен, а на негово място е назначен Степашин. Нито едно от обвиненията не е получило необходимия брой гласове.

Степашин е премиер за кратко и през август е заменен от Владимир Путин, когото Елцин официално обявява за свой наследник. В края на 1999 г. ситуацията се влошава. Чеченски бунтовници нападат Дагестан, жилищни блокове са взривени в Москва, Волгодонск и Буйнакск. Президентът Путин призова за антитерористична операция.

Подаване на оставка

На 31 декември по обяд московско време Борис Елцин обяви, че се оттегля от президентския пост. Той обяснява това с лошото състояние на своите здраве. Държавният глава поиска прошка от всички граждани на страната. Това беше краят на ерата "Елцин".

Владимир Путин беше обявен за изпълняващ длъжността президент и в същия ден направи новогодишно обръщение към руския народ. В същия ден е подписан указ, който гарантира на Елцин защита от съдебно преследване, както и значителни материални облаги за него и семейството му.

Обществено мнение

Характерът на епохата на Елцин и резултатите от управлението на първия руски президент продължават да бъдат обобщавани и до днес.

Според проучванията на общественото мнение 40% от руснаците оценяват положително историческата роля на Елцин, а 41% - отрицателно. А през 2000 г., непосредствено след оставката му, само 18% от анкетираните го оценяват положително, а 67% - отрицателно.

Оценка на органите

Руските власти също имат различни виждания за резултатите от ерата на Елцин. През 2006 г. Путин заяви, че основното постижение на първия президент на Русия е да осигури свобода на своите граждани. Това е основната му историческа заслуга.

През 2011 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев заяви, че не бива да се подценява пробивът на страната през 90-те години на миналия век. Сега гражданите трябва да са благодарни на Елцин за трансформацията.

Мнения на политически анализатори

Политическите анализатори подчертават, че по времето на Елцин в страната се развива невиждана дотогава икономическа и политическа конкуренция, както и появата на гражданско общество и независима преса.

Въпреки това се признава, че преходът от тоталитаризъм към демокрация не е бил гладък и са били допуснати някои грешки. Освен това съществува мнение, че е безсмислено да се обвинява Елцин за разпадането на СССР. Това беше неизбежен процес: елитите в републиките отдавна искаха независимост, за да се откъснат от влиянието на Москва.

Когато Елцин идва на власт, икономиката е в катастрофално състояние. Имаше дефицит на всичко, валутните резерви бяха почти изчерпани, а петролът струваше около 10 долара за барел. Страната не може да бъде спасена от гладна смърт без драстични мерки.

Приватизацията доведе до появата на компании от световна класа в страната.

Позицията на обществените личности и политиците

Комунистическият лидер Генадий Зюганов, говорейки за времето на управлението на Елцин в страната, неведнъж е изтъквал, че при него не е имало никаква демокрация. Според него той трябва да бъде включен в историческата памет като един от главните разрушители и унищожители на социалната инфраструктура на руската държава.

Политици и общественици са създали термина "Елцинизъм". Той се възприема като режим, който води до унищожаване на всички духовни и социални ценности в страната.

"Русия е измита с кръв"

Дейността на първия президент на Русия е оценена в множество публицистични книги, статии и изследвания. През 2016 г. излиза книгата на Фьодор Разаков, озаглавена "Бандитите от епохата на Елцин или Русия, измити с кръв".

В този труд авторът се опитва да отговори на въпроса: дали 90-те години са били толкова положителни, останали в паметта на хората с епитета "Dashing". Разаков пресъздава онова време със забележителна точност. Той ни уверява, че в книгата няма историческа истина, тъй като тя се основава на истинска криминална хроника от онези години. Той е съставен от най-различни печатни източници - списания, вестници, мемоари и спомени.

В книгата "Бандити от времето на Елцин" характеристиките на епохата са ярко пресъздадени и са направени опити да бъдат оценени възможно най-обективно.