Air bridge: описание, история и снимки

През юни 1948 г. Съветският съюз напълно блокира всички комуникации между Западен Берлин и останалата част на града по вода и суша. В продължение на почти единадесет месеца САЩ и Великобритания са доставяли град за хранене, в който са живеели над два милиона цивилни. Тази хуманитарна операция е наречена "въздушен мост".

"Малката" блокада на Берлин

Процесът на формиране на ФРГ, който започва да се подготвя след Лондонската среща на шестте сили, се разглежда от Съветския съюз като явно нарушение на условията на Потсдамското споразумение. В отговор на конференцията съветското военно командване в Германия издава заповед за временно затваряне на границите по съветската демаркационна линия. Тогава западните държави бяха принудени да организират снабдяването на гарнизоните си в Берлин по въздух. Впоследствие този епизод е наречен "малката" блокада. По онова време никой не знаеше какви трудности ще се появят в бъдеще.

Предпоставки за затваряне на границите

През пролетта на 1948 г. СССР изисква всички влакове, пътуващи за Берлин от западните окупационни зони, да бъдат проверени. Впоследствие автомобилният транспорт до Западен Берлин е спрян, а след известно време е прекъснат и речният и железопътният трафик. Първоначално причината беше посочена като ремонт, а след това като предполагаеми технически проблеми.

Съветските историци твърдят, че причината за силната реакция са валутните реформи, проведени в западните части на Германия. За да се предотврати напливът на райхсмарки, в съветската зона също е започната валутна реформа. В отговор западните сили въвеждат германска марка. По този начин поводът, довел до блокадата на Берлин, са некоординираните действия на бивши съратници.

Блокада на Западен Берлин

През нощта на 23 срещу 24 юни 1948 г. електроснабдяването в западната част на германската столица е прекъснато. Пътният, железопътният и водният трафик между западната и източната част на Берлин е спрян в ранните часове на тази сутрин. В западните части на града живеят около 2,2 милиона души, които са напълно зависими от чуждестранните доставки на храна и други материални блага.

Западните правителства не са подготвени за внезапна блокада на града от страна на СССР и дори обмислят да предадат Берлин на Съветския съюз и да изтеглят войските си от окупационната зона.

Ръководителят на военната администрация на американската окупационна зона Луциус Д. Клей се застъпва за продължаване на присъствието на съюзнически войски в града. Той предлага блокадата да бъде пробита с танкове, но лидерът на САЩ Хари Труман не подкрепя този вариант решения, като смята, че подобен подход може само да провокира агресия и да постави началото на нова въоръжена конфронтация в Европа.

Въздушен коридор

Въздушният трафик се регулираше от специално споразумение, което предвиждаше изключителното използване на широкия 32 км въздушен коридор от западните държави. Решението за организиране на маршрут за въздушно снабдяване е взето от командира на военновъздушните сили на САЩ. По онова време длъжността се заема от Кърти Лемей, който преди това е планирал и осъществил масирани бомбардировъчни кампании срещу японски градове.

Уилям Х. Танър, който навремето организира въздушния коридор Hump да доставя на силите на Chaixi в Хималаите. Той отговаря и за организирането на въздушния мост в Берлин.

По време на преговорите с Великобритания стана ясно, че страната вече е започнала да снабдява войските си по въздух. Правителството на Съюзниците беше благосклонно към по-нататъшно разгръщане на. След "малката" блокада британците правят изчисления в случай на ново затваряне на границата. Подготовката показа, че е възможно да се снабдяват не само собствените ни войски, но и цивилното население.

Въз основа на тази информация Луциус Д. Клей. Клей решава да започне въздушния транспорт, за да осигури хранителни доставки за жителите на Берлин, попаднали под съветска блокада.

Стартирането на въздушния маршрут

Първият полет е осъществен вечерта на 23 юни. Транспортният самолет, натоварен с картофи, е пилотиран от американския пилот Джак О. Bennett. Указът за започване на въздушния транспорт в Берлин е издаден официално на 25 юни, а на 26 юни първият американски самолет каца на местното летище, с което се поставя началото на хуманитарната операция "Провиант". Два дни по-късно започва британската операция.

Оптимизиране на производителността

Скоро стана ясно, че съществуващата система, включително пистата и самолетите, поддръжка, планиране на маршрута и разтоварване, които не могат да се справят с необходимото увеличение на трафика. Първоначалният план беше да се доставят по 750 тона дневно, но в рамките на един месец от началото на хуманитарната операция в Берлин вече бяха доставени над 2000 тона. Освен храна, трябваше да се транспортират въглища, лекарства, бензин и други стоки необходими за Натоварвания за поддържане на живота.

Нови въздушни мостове в Германия позволиха да се увеличи обемът на превозваните стоки. Самолетите пристигат в Берлин от Хамбург или Франкфурт на Майн и се връщат в Хановер. Във въздушния коридор самолетите заемаха пет "подове". Всеки пилот може да направи само един опит за кацане. ако не успее, самолетът се връща с целия си товар в. При тази система самолетите ще кацат на всеки три минути в западната част на Берлин и ще престояват на земята само 30 минути (вместо първоначалните 75).

Във въздушния транспорт до Германия участват не само американци, но и пилоти от Нова Зеландия, Австралия, Канада и Южна Африка. Франция не участва в хуманитарната операция, тъй като вътрешните ѝ сили са ангажирани с въоръжената конфронтация в Индокитай. Но страната даде съгласието си за изграждане на летище в нейния сектор, което беше завършено за рекордните 90 дни. За да направят това, французите трябва да взривят мачтата на радиостанция, която е собственост на съветската администрация, което води до усложнения в отношенията.

Затваряне на въздушния мост

Блокадата на Берлин приключва на 12 май 1949 г. Снабдяването на града с храна по суша и вода най-накрая е възстановено, отново е възможен автомобилен, железопътен и мостов транспорт.

По време на блокадата 2,34 млн. тона стоки (1,78 млн.). - от силите на САЩ). Доставяха се само най-необходимите стоки за масово потребление. Историците признават, че снабдяването през този период е било дори по-лошо, отколкото по време на войната. Смъртността и инфекциозните болести рязко са се увеличили поради липсата на лекарства, лошото хранене и недостатъчните запаси от гориво.

Паметник на площада до летище Темпелхоф, издигнат през 1951 г., напомня за тези години. По-късно подобни паметници са построени на военното летище в Целе и на летището във Франкфурт.