Старейшина йосиф исихаст: биография и биография, исторически факти

Старецът Йосиф Исихаст, преподобният отец Йосиф, както показва времето, е една от най-изявените личности в духовната история на миналия век. Неговите писма, съчинения и увещания могат да се сравняват само с тези на светиите. Подобно сравнение е наложително. Йосиф винаги е водил аскетичен живот, подобен на този на великите светци. Старецът Йосиф Исихаст издава пълна колекция от произведенията му за света. Първият от учениците му разказва в книгата си за живота на стареца. Друг представи книга, в която посвещава една глава на своя учител "Моят живот с Джоузеф Исихаст"

че в книгите от онези далечни години

Вече известен и почитан сред монасите като Мълчаливия, Йосиф през целия си живот жадува за уединение. Славата, която го сполетя през годините, не го притесняваше, заради такова величие той дори не се замисляше, изобщо не се нуждаеше от нея. По време на странстванията и отшелничеството си старецът придобива и постоянно разширява знанията си, които по-късно споделя с монасите. През целия си живот Йосиф не забравя да си води бележки, които по-късно публикува. Тези книги намират своите почитатели в света и в манастирите.

Всичко, което е свързано с търсенето и с толкова трудно извоюван опит, е изложено в книгите на о. Тук той не призовава, а напътства всички страдащи да постигнат онова познание, което Бог е вложил в тези думи. Следвайки наставленията на свети Йосиф, много от неговите ученици достигат до ниво на просветление, което им помага днес да внушават на миряните праведни мисли, да учат и насочват хората към правилния път. Тези учения и придобити знания те продължават да носят на хората, като им помагат с думи и дела и ги насочват към правилния път.

Младите години на Йосиф

Франджискос Котис е роден през 1899 г. в семейство на обикновени работници. Родното му място е село Лефка на остров Парос, който е един от Цикладските острови на гръцкия полуостров. Няколко години по-късно младият мъж, обучен от родителите си на праведен живот и благочестие, ще се яви на света като преподобния Йосиф Исихаст (Мълчалив) или атонския старец Йосиф Исихаст. Наричат го Мълчаливия заради изключителната му любов към тишината, която следва през целия си живот.

Бащата Джордж и майката Мария възпитават шестте си деца според Божия закон, като от ранна възраст им внушават добродетелност, праведност и послушание. Когато баща ѝ умира, Мария остава сама да носи тежкото бреме, което е неизбежна участ на една майка на голямо семейство. Франгискос изоставя обучението си и помага на майка си във всичко, но изоставянето на обучението не оказва влияние върху образованието на момчето.

Един ден Мария получава откровение, че синът ѝ Франгискос ще има голяма слава и че името му вече е вписано в тайнствен списък от небесен пратеник, а небесният Цар е изразил волята си... Мария слушаше с благоговейна радост думите. Няколко години по-късно, следвайки повелите на сърцето си, тя решава да стане монахиня в новия манастир, където синът ѝ става неин наставник.

Бъдещият велик старец Йосиф Исихаст, вече 15-годишен, Франгискос Котис, пътува до Пирея в търсене на работа и след кратко време е призован в армията. След службата си решава да отиде в Атина и там си намира работа, за да може да помага на майка си и братята си.

Атон - Света гора

Манастирите на Атон, животът на праведните и пътят на монаха започват да привличат Франгискос около 23-годишна възраст. Родителското възпитание оказва влияние и младежът все повече се интересува от духовния живот, като се обръща все повече към духовната литература.

Приемайки прочетеното присърце, смятайки го за свой път и съдба, младежът започва да подражава на монашеския начин на живот, опитвайки се да се обръща към Бога колкото се може по-често и постоянно следвайки Божиите закони. Нуждаеше се от учител, който да го насочи по правилния път, чието начало виждаше пред себе си.

Имал е късмет и това по-късно се превръща в съдбоносно съвпадение, което ще го доведе до световна слава, за която дори не си е представял. През 1921 г. Франгискос среща един старец, който става негов учител в началото на пътя му. Старецът даде съвета, от който младежът се нуждаеше, и благодарение на него той се убеди в избора си, последва зова на сърцето си и пое по монашеския път.

След известно време, осъзнавайки цялата суета на земния свят, Котия раздал всичките си спестявания на нуждаещите се, оставил всичко на бедните и подобно на всички свои учители, от които научил мъдростта от книгите и поискал съвет директно, заминал за Атон. Подготвяйки се за най-голямата промяна в живота си, младият мъж е наясно какво го очаква. И не само това - той съзнателно се е стремял към тези промени.

Животът на Атон

Йосиф Исихаст си спомня за първите си дни на Атон като за време, изпълнено с разочарования. Младият мъж с пламенно сърце и силна вяра очакваше да срещне такива поклонници, за които знаеше от житията на светците. Но, уви, реалността се оказа много по-тъжна. С течение на годините истинският смисъл на поклонническите общности се изгубил, а присъстващите монаси се сторили на младежа по-малко морални, отколкото си ги представял от книгите.

"Бях в състояние на скръбен плач", - както по-късно пише старецът Йосиф Хезихаст в книгата си.

Въпреки това Франгискос постъпва в братството на свети Даниил от Катунаки и известно време следва предписаните правила на послушание. Но все по-често изпитвайки нужда от уединение и не намирайки достатъчно храна и знание за ума си, послушникът напуска братството и тръгва да търси по-подходящ духовен наставник.

Търсенето

Дълго време младежът се опитва да намери някой, който да му даде своя опит, който да му покаже пътя към истината и който да му бъде близък по дух. След много опити младият мъж решава, че Божията воля е изпълнена, и решава да стане отшелник. Намирал дом в местните пещери, където нощем прекарвал дълги часове в уединение, а денем продавал метлите, които изработвал, за да си изкарва хляба.

Странствайки из земите на Атон, учейки се да преодолява трудностите на живота и все повече откривайки Бога в душата си, Франгискос най-накрая среща монах съмишленик в лицето на Арсений, с когото впоследствие установява силно приятелство. Приятелите трябва да изминат труден път, за да постигнат просветление, но докато се скитат из Света гора в търсене на духовен наставник.

Не след дълго приятелите, напътствани от Даниил от Катунаки, който им напомнил, че монашеският живот е преди всичко отказ от волята, и отново подчертал ролята на послушанието, пристигнали при Ефрем от Катунаки. Старецът беше мъдър албанец, който имаше на какво да научи послушниците си. Той дължи на своя първи духовен наставник основите на монашеския живот, неговите правила и аскетичния поглед към света.

Монашеските подвизи

По това време Франгискос е на 26 години. На тази възраст той намира убежището, което е търсил толкова дълго. През 1925 г., след всички житейски изпитания, Франгискос е постриган във Великата схема и получава ново име - Йосиф. Така момчето, отгледано в праведно семейство, било поведено по пътя, който щял да го поведе по добър път и да му даде силата да води другите.

Междувременно старецът на Ефрем постепенно запада и последните му дни преминават в отшелничеството на свети Василий Велики, където почива. Като техен наследник Йосиф е натоварен с ръководството и управлението на общността. Приятели и братя в Христа, Йосиф и Арсений не престават да се скитат по Света гора, а през зимата прекарват времето си в халището. Оттук нататък те ще я смятат за място за постоянно пребиваване.

Изкушения

На този етап животът на стареца Йосиф Исихаст започва да бъде изкушаван от паднали духове. Борбата на старейшината с тъмните сили продължила осем години. По-късно Йосиф Исихаст споменава този период от живота си в своите пълни съчинения. Той ще разкаже как веднъж, когато вече бил лидер на общност, видял във видение формация от монаси. Воините на Христос се подготвят да отблъснат демоничните орди.

Заставайки в строя по предложение на водача на монасите, в първите редици, Йосиф успешно отблъсква вражеските атаки. Всички интриги на дявола, всички негови хитрости и мрежи заобикалят Йосиф с Божията помощ, избягвайки от изкушенията и засадите на демоните. Осем дълги години са нужни на Йосиф, за да пречупи съпротивата на тъмните сили, да избегне изкушенията и да поеме по правилния път.

Успешно устояване на изкушенията на светското воден живот Джоузеф беше готов да се срещне с нов наставник, който да му даде това, от което толкова много се нуждаеше. Мълчаливият Даниил, както го наричали, бил скромен и мъдър подвижник, който живеел близо до Великата лавра, в килията на свети Петър Атонски. Даниил е аскет и води изключително строг живот. Подражавайки на новия наставник, Йосиф премина на хляб и вода, като понякога си позволяваше няколко зеленчука, ядеше веднъж на ден и се бореше с мързела, който го изкушаваше. Много от положителните черти на Даниил са възприети от Йосиф.

Пътят към съдбата

С израстването си Йосиф става все по-известен сред монашеските братя и накрая около него се формира ново братство, в което се стремят да влязат монаси, които са чували за Йосиф и са съгласни с неговите думи. Атанасий, кръвен брат на Йосиф, също се присъединява към братството.

Старецът Йосиф Исихаст донесе своя монашески опит на всички, които имаха нужда от него. Мнозина дойдоха при него от далечни места за с помощ и съвети. Споделял е опита и знанията си с готовност, но животът му на отшелник все повече преставал да бъде толкова самотен. Все по-често мислите за намиране на нов място за да продължат да получават знанието, което преподобният Йосиф Исихаст и неговото братство желаеха все повече и повече.

Някои събития налагат честото отсъствие на Йосиф от Атон. Собствената му майка е готова да даде монашески обет и съобщава на сина си. През 1929-30 г. в околностите на Драма е основан женски манастир. Монахините от този манастир намират в лицето на Йосиф мъдър учител и наставник. Редовни писма от стареца Йосиф Исихаст след завръщането му в Атон насърчават продължаването на обучението и възпитанието на монахините.

Минали още осем години в странстване, докато старецът Йосиф и монахът Арсений намерили изоставена калимавка в пещерите под планинската скала. Тук, в Малкия скит на Света Анна, те спират за поредния си аскетичен подвиг. Много от монашеските подвизи на стареца по-късно са описани в книгите му от неговите ученици. Една от тези книги "Моят старец Йосиф Исихаст и пещерният човек" ...ще се чете в манастирите по време на трапезата.

Ермитаж

Първото нещо, което братята направиха, беше да си построят малка колиба. Събрали доста материал и от дърва, клони и глина се получило скромно жилище с три стаи. Братята взеха две от тях за свои килии, а едната оставиха за йеромонаха, който от време на време посещаваше тяхното усамотение. След като откриват разрушената църква "Свети Йоан Кръстител" наблизо, Йосиф и Арсений я възстановяват със собствени усилия.

През следващите 30 години калибърът на планинските пещери се превръща в убежище за съмишленици от сътресенията на този свят. Заедно, въпреки катастрофалния недостиг на жилищна площ и неудачния избор на жилище, Йосиф и Арсений прекарват дните си в молитва и труд. Въпреки глада, липсата на удобства и малкия размер на стаите, братята се чувстваха комфортно. Тук са създадени всички условия за водене на уединен живот, без излишества и изкушения.

Скоро при халифа започнали да идват и други поклонници. Това са предимно млади монаси, които са нетърпеливи да поемат по пътя на монашеството и търсят напътствия от стареца Йосиф Исихаст. Отново Йосиф и брат му в Христос сменят местожителството си. Този път те просто се приближават към брега. Тук, в Светая Светих, в Новия скит, те продължават да водят уединен живот.

Отец Йосиф усеща приближаването на болестта, когато е на 59 години. Тежката болест не плашеше и не сломяваше стареца, но силите го напускаха с всеки изминал ден. Всичко започва със сериозен абсцес на шията му, който поражда опасения за здраве Джоузеф. Известно време старецът отказваше да медицинска помощ Той не желае да се върне по пътя на монашеските усилия, но по молба на духовните си ученици най-накрая се съгласява да напусне отшелничеството и да се присъедини към монашеската общност.

Наследството

Като човек с висока духовност, старецът Йосиф от Атон, чийто живот и учение ще бъдат пример за много праведници, се подготвя за неизбежната смърт, която вече усеща. Оплакваше се, че хората, на които се опитва да помогне, не могат да го изслушат, подиграват се и се присмиват на. Но старецът все пак намери хора, които бяха единни с него в мислите и делата си. В деня на Успението на Божията майка той се причасти със Светите Христови Тайни. Старецът Йосиф Исихаст умира на 15 август 1959 г. на 60-годишна възраст.

Освен духовна топлина и праведни речи старецът Йосиф Исихаст оставя писма до монаси и миряни. Тук старецът отправя напътствия и праведни речи към всички, които искат да се доближат до Бога. Едно от най-добрите свидетелства за свети Йосиф Исихаст е пълният сборник с негови съчинения, който се смята за книгата на живота, отваряща пътя към познанието. Тази книга е избрана за пътеводител по пътя към монашеския живот от онези, които чувстват призвание да се оттеглят от светската суета.

В книгите си старецът Йосиф Исихаст проповядва молитвата "душа-тяло", която трябва да се изживее чрез. Той каза, че молитвата е умно действие и за всекиго тя е различна. Божествената литургия е едно от любимите занимания на монаха, защото е от съществено значение за духовното му израстване.

В своето братство отец Йосиф постоянно се обръща към Литургията. Като се причастявали всеки ден, монасите можели да почувстват божествената светлина, за която копнеели. Някои обаче роптаеха, че твърде честото причастяване става прекалено тежко. На това Джоузеф напомня на разобличителите, че много светии са вървели по този път, че именно по този начин са били дадени много откровения.

През 2008 г. един от учениците на свети Йосиф, Ефраим от Филотея, публикува книга - "Моите старци Joseph Isikhast и пещерният човек", в която разказва спомените си за своя живот и по-специално за живота си под ръководството на Йосиф. Руският превод на книгата е със заглавие: "Животът ми със Старетс Джоузеф". Тази книга се чете дори по време на хранене в манастирите, тя е толкова пълна с мъдрост.

Монахът Йосиф от Ватопед, старецът Йосиф Исихаст, на когото той става духовен баща и наставник, също публикува книга през 1982 г. Той посвещава творбата си на живота и аскетичните учения на своя учител. Книгата е озаглавена "Starets Joseph Isikhast. Живот и преподаване.". Тя е написана по молба на голям брой хора, които почитат стареца Йосиф. След това към книгата е добавена още една глава. Това беше учение за практиката на безмълвния живот - Десетгласната духовна тръба, написано навремето от стареца Йосиф Исихаст.