Княз сергей дмитриевич урусов: биография, постижения и интересни факти

Княз Сергей Дмитриевич Урусов, виден политически и обществен деец от онова време, оставя забележителна следа в историята на Русия през последните десетилетия на XIX и началото на XX век. През годините на съветската власт името му като правило е омаловажено, а ако се споменава, то само като незначителен участник в някои събития. Едва с настъпването на перестройката се стигна до задълбочена и обективна оценка на работата на този забележителен човек.

Потомци на владетеля на Златната орда

Фамилията Урусов води началото си от татарския тумен (пълководец) Едигей Магнат, който през XIV в. става първият владетел на Златната орда. В Русия потомците му се размножават доста и два века по-късно, по време на управлението на цар Алексей Михайлович, е включен в редиците на висшата аристокрация. Историците имат утвърдено мнение за значението на фамилното име Урусов.

Става дума за това, че сред татарите "урус" са наричани хора, които или са родени от руски майки, какъвто по всяка вероятност е бил случаят тук, или водят присъщ на славяните начин на живот. С течение на времето това фамилно име е станало доста разпространено в Русия, но не всички негови собственици могат да се похвалят с аристократичен произход.

По пътя към знанието

Изтъкнатият руски политик Сергей Дмитриевич Урусов е роден през 1862 г. в Ярославл. Баща му Дмитрий Семьонович, пенсиониран полковник, е председател на местния съвет на землячеството и става известен като талантлив шахматист, основател на Петербургското дружество на любителите на тази високоинтелектуална игра. Майката на бъдещия политик е дъщеря на богат бизнесмен.

В съответствие с традициите на кръга, към който принадлежат родителите му, младият принц С.. Д. Урусов получава основното си образование вкъщи, а след това постъпва в историко-филологическия факултет на едно от най-престижните учебни заведения в страната - Московския университет.

Начало на държавна и обществена дейност

В биографията му през този период са включени такива важни и много почетни длъжности като председател на комисията за избор на земски съвет на Калужска губерния, ръководител на областното дворянство и накрая - ръководител на един от комитетите на Държавната банка на Калуга.

От 1896 до 1898 г. той и семейството му прекарват известно време в чужбина, а след завръщането си в Москва оглавява държавните печатници. По време на работата си той често контактува с видния държавник В. Разумовски. К. Плеве, който през 1903 г., след Кишиневския погром, го препоръчва за губернатор на Бесарабия, като му възлага задачата да възстанови реда в тази изключително размирна област.

Изпълнявайки възложената му мисия, без да използва военна сила, а само с административни мерки, княз Урусов е назначен за губернатор на Твер, а в дните на Първата руска революция става заместник, или както го наричат - помощник-министър на вътрешните работи в правителството, ръководено от С. Ю. Witte.

От парламентарния стол до затворническата килия

От 1906 г. Сергей Дмитриевич се занимава активно с обществена дейност Става член на Държавната дума, в която е избран от Калужката област. Като един от нейните членове той се присъединява към Демократичната партия на реформите - легална политическа организация, която представлява опозиция на царското правителство, и през 1906 г. става известен с изказвания, критикуващи неговата вътрешна политика.

След като първата Държавна дума е разпусната с императорски указ през юни 1907 г., някои от нейните депутати, сред които е и княз Урусов, призовават руския народ да прибегне до гражданско неподчинение в отговор на този незаконен акт. Правителството реагира незабавно и скоро Сергей Дмитриевич, заедно със своите съмишленици, се озовава зад решетките, където прекарва около година, като е лишен от правото да заема държавна и обществена длъжност едновременно.

Член на масонската ложа

След освобождаването си Сергей Дмитриевич отделя много време на земеделието и често публикува свои статии по темата в руската и чуждестранната преса. През 1909 г., докато е във Франция, княз Урусов се присъединява към масонската организация, в която членуват известните му сънародници по онова време: историкът В. О. Клиучевски и пътешественикът и писател V. И. Немирович-Данченко, кръвен брат на известен руски и съветски театрален деец. След като се завръща в родината, той става активна фигура в руското политическо масонство, чиято роля е широко игнорирана в съветската историография.

След Февруарската революция от 1917 г., когато забраната за работа в държавните органи губи сила, Сергей Д. се присъединява към Временното правителство, заемайки поста заместник-министър на вътрешните работи, а малко преди октомврийските събития става член на Общоруското учредително събрание.

В новите политически реалности

След болшевишкия преврат княз Урусов, като представител на класа, "враждебна на народа", е арестуван многократно, но всеки път е оправдан и след кратък период на затвор е освободен. Едва ли може да се каже със сигурност какво му е попречило да напусне Русия и да се присъедини към потока от хиляди първи руски емигранти, но така или иначе, той не се разделя с родината си и до края на живота си е верен гражданин на "страната на работниците и селяните".

Образованието му, както и опитът, който придобива на различни ръководни длъжности, са забелязани от новите власти и от 1921 г. Сергей Дмитриевич започва да гради кариерата си като държавен служител. Първото му назначение е като администратор на една от отговорните комисии на Общоруския съвет за народно стопанство (ВСНХ), на който година по-късно става член на президиума. През 1923 г. бившият княз е награден с ордена "Червено знаме на труда" за своята ревност и постигнатите резултати.

Последните години от живота му

Въпреки това предишната му принадлежност към "експлоататорската класа" по време на сталинския режим не може да бъде забравена и в началото на 30-те години на ХХ век бившият княз Урусов става жертва на една от така наречените чистки, редовно провеждани в държавните институции. За щастие не последват сериозни репресии, но той трябва да се раздели с работата си във Всесъюзното земеделско дружество.

Оттогава до края на живота си Сергей Д. работи в различни държавни служби, заемайки скромни длъжности и стараейки се да не привлича вниманието към себе си, доколкото е възможно. Умира в Москва на 5 септември 1937 г. от астматичен пристъп и е погребан в Даниловското гробище.

Семейство и награди на принца

В края на биографията на княз Урусов трябва да се кажат няколко думи и за членовете на неговото семейство. През 1895 г., по време на ранните си години в правителството, Сергей Дмитриевич се жени за София Владимировна Лаврова, внучка на Павел Лвович Лавров, известен руски публицист, философ и революционер, който става един от водещите идеолози на "Народното поле". От този брак се раждат две дъщери - Вера и София, както и синът Дмитрий, който, за разлика от баща си, става жертва на сталинските репресии и през 1937 г. е разстрелян по обвинение в антисъветска дейност.

Сред наградите, получени от Сергей Дмитриевич, с изключение на ордена "Червено знаме на труда", връчен му през 1923 г., са два ордена, които се превръщат в оценка на труда му в обществената сфера още преди революцията. Единият от тях - орденът "Свети Владимир III" - е присъден за опазване на реда в Бесарабската област след споменатия Кишиневски погром. А вторият - Орденът на румънската корона - принцът получи за участието си в преговорите, водени от министър-председателя С. Ю. Witte с правителствата на няколко чужди държави.