Ислямът в дагестан: история. Най-голямата джамия в дагестан

Ислямът е втората по големина официална религия в света. Тя има почти два милиарда последователи в около сто двадесет и осем държави. В Република Дагестан гражданите също изповядват ислямската религия.

Началото на историята

Смята се, че ислямът е възникнал в днешните свети места Мека и Медина. Това е западната част на Арабския полуостров. Формирането на религията съвпада с установяването на държавните основи сред арабите, затова се смята, че те са хората, които разпространяват религията по света.

Според историята първият, който проповядва исляма, е неизвестен младеж на име Мохамед. Живеел е в Мека. Семейството му е от благороднически произход, но по времето, когато синът му се ражда, обеднява. Възпитанието на Мохамед се осъществява главно от неговия дядо, който е патриарх. Народът го обичаше заради мъдростта и справедливостта му.

Бащата на Мохамед умира, когато той е на няколко месеца (или, според друга версия, преди синът му да се роди). Бебето било дадено за отглеждане на номадско племе (така повелявали обичаите на хората). Майка му го прибира, когато Мохамед е на пет години. Скоро тя решава да посети роднините на съпруга си и гроба му. Тя взе сина си и отиде в Ясриб. По пътя обратно майката на Мохамед се разболява и умира. По онова време той е на седем години.

Той е приет от чичо си, който е богат търговец. Момчето му помагало в търговския му бизнес. Мохамед започва първите си проповеди около 610 г., но хората на родния си град не разпознава речите му и не го приема. Той решава да се премести в Ясриб, който става известен като града на Пророка (Медина на арабски). Там с течение на времето проповедите на Мохамед започват да достигат до умовете и сърцата на хората и позициите на новата религия започват да се укрепват.

Не всички споделят новата вяра. Конфликтът между религиите съществува и днес. Мюсюлманската общност не одобрявала възгледите на ортодоксалните християни, които не вярвали в истинския Бог.

Война и религия

Разпространението на исляма в Дагестан продължава стотици години. През този период се случват много събития, които все още се смятат за трагични. Прието е времето, когато ислямът е дошъл в Дагестан, да се разделя на два етапа: преди и след 10 век сл. Първият етап е много тясно свързан с арабите. Тя има няколко направления. Арабите са войнствен народ. Те участвали във военни кампании, в която Мюсюлманската религия е изкуствено наложена.

Арабският пълководец Маслама ибн Абдул-Малик се смята за първия човек, донесъл исляма в Дагестан. По време на завоеванията (XVIII в.) арабите действат много деликатно, за да наложат своята вяра. Всички, които са приели новото учение, са освободени от данъка върху глава от населението. Само онези жители, които изповядвали старата религия, плащали данък.

От този данък са освободени жените, децата, монасите и християните, които се сражават на страната на арабите. Това е вид политическа измама и икономическа принуда за приемане на новата религия.

Първият последовател

Според историческата информация историята на исляма в Дагестан започва с арабския военачалник Маслама. По негово нареждане в Дагестан започва строителството на първите джамии. Тази религия постепенно укрепва в един от най-големите градове - Дербент. Няма точна информация за това кой е първият, приел исляма в Дагестан. Съществуват исторически доказателства, че един от радикалните ходове на Маслама е насилственото преместване на хора от Сирия. Това повлияло и на разпространението и утвърждаването на исляма сред местното население.

След успешната операция по преместването Маслама продължава и започва да разпространява същия вид ислям сред местните жители в други градове. Онези, които не успеят да приемат новата вяра, са екзекутирани от Маслама. Историята на Дагестан се развива до IX в., когато силата и мощта на арабската държава започват да отслабват. Има доклади, че след След падането на Арабския халифат в много части на Дагестан се завръщат езическите корени.

След десети век

Около втората половина на X в. ислямът се утвърждава и разпространява в Дагестан. Това се изразява в появата на арабски имена, писменост и различни формули.

Вторият т.нар. етап от ислямизацията на Дагестан започва с проникването на тюркски номадски племена на територията му. Степните султани също са носители на исляма и продължават да го налагат в завладените територии. По това време южната част на Дагестан е под контрола на Тюркския султанат. Владетелите щедро раздават земя на благородниците, които приемат исляма.

Арабското нашествие в Дагестан довежда в страната нова религия. В крайна сметка тя е укрепена от свирепия хан Тимур и неговите съмишленици. За прочутия завоевател религията е един от основните фактори за управлението не само на собствените му земи, но и на новозавладените. Тимур манипулира религията много ловко и възнаграждава със земи онези дагестански владетели, които не само сами приемат исляма, но и обръщат всички свои поданици в новата вяра.

Тимур умело разпалва неприязън и омраза към другите религии. Местните благородници, опиянени от обещанията на велик военачалник, приемат новата религия.

На местата, където хората се борели срещу насаждането на исляма, Тимур действал по различен начин. В Грузия например е забранено да се пише и чете на грузински език. Построяват се джамии и се назначават арабски мюлмани. Те не само говорели, но и пишели на арабски. Въпреки това грузинските царе, които са привърженици на християнската вяра, се борят с голяма ожесточеност срещу новите порядки, тъй като не искат да загубят влиянието си върху местното население.

Монголите създават сериозни пречки за разпространението на исляма в Дагестан (особено след нападението на монголския хан Букдай през 1239 г.). Ханът и армията му напредват, като опожаряват всичко по пътя си. Дербент, който е бил крепост на исляма в Дагестан, също става жертва на унищожение. Всички джамии са разрушени, унищожени са книги и документи. Но Дербент издържа.

Всички разрушени джамии по-късно са възстановени. Един от хановете на Златната орда, на име Берке, приема исляма в края на XIII в. и нарежда на поданиците си да направят същото. При Берка дагестанските духовници получават значителна подкрепа и закрила, а пристигналите от Дагестан мъже, жители на Северен Кавказ, имат специален статут и обществено положение на цялата територия на Златната орда.

Окончателното утвърждаване на исляма

Това е станало през XVI век. Това е времето, когато суфизмът, клон на религията, процъфтява и се разпространява. Влиянието на суфизма започва от персийската страна. Подобно на всички други владетели по света, те искали да установят своята вяра в земите на Дагестан.

Суфизмът със сигурност е помогнал за укрепване на позициите на исляма. Той също така разрушава традиционните влияния. Местните владетели основават властта си на обичаи и традиции. Суфизмът има йерархия "учител-ученик".

Ислямът има силни корени в Дагестан. За това спомага постоянният поток от привърженици на религията. Това са арабите, последвани от турците, а след това Тимур. Постепенно в страната започват да се появяват медресета, джамии и училища, а арабската писменост започва да се разпространява.

Дагестан влиза в глобалния кръг на ислямската култура, която по това време е във възход и се смята за най-развитата. Арабската литература става много популярна. Творбите на видни личности като Фердоуси и Авицена са оцелели до наши дни.

За разлика от формирането на исляма в Дагестан, в съседните области (Чечня, Ингушетия, Кабарда) ислямската религия навлиза много по-късно. През XVI в., когато ислямът се утвърждава в Дагестан, в отдалечените райони се появяват доброволни мисионери, които идват да преподават религията и основните закони, да четат откъси от Корана на обществени събрания и да обясняват местата, които хората не разбират.

Ислямът идва в северозападните райони на Кавказ много по-късно. Например ислямът става силен сред кримските татари и адигейците едва в началото на XIX век.

Главната джамия на Дагестан

В Махачкала се намира джамията най-големите джамия в Дагестан и Европа. Хиляди поклонници идват в града, за да посетят мястото за поклонение. Основното вдъхновение за построяването ѝ е турската Синя джамия, разположена в Истанбул. Строителството е извършено от турски специалисти.

Дагестанската джамия се различава от турската по това, че е изпълнена в снежнобели цветове. Думата е "Juma" на арабски означава "Петък, петък". В петък по обяд повечето жители на града и близките райони се събират в джамията, за да изпълнят намаз в Махачкала.

Централната джамия е открита през 1997 г. благодарение на дарения от богато семейство от Турция. Първоначално сградата не е била известна с капацитета си. Беше решено да се направи реконструкция, за да се увеличи пространството.

През 2007 г. по един от основните телевизионни канали в страната се провежда телемаратон за набиране на средства за построяването на джамията. Благодарение на това бяха събрани почти тридесет милиона рубли, които позволиха да се реконструира сградата и територията. Сега петнадесет хиляди богомолци могат да извършват намаз едновременно в Махачкала.

Архитектура и декорация

Както беше посочено по-горе, централната джамия е построена от турски инженери. Прототипът е Синята джамия в Истанбул. По време на обновяването към основната структура са добавени допълнителни сгради "крила", Това разширява сградата и почти удвоява нейния капацитет.

Днес няколко пъти на ден от високите минарета на джамията звучи дълъг и звучен призив за молитва в Махачкала. Хората напускат работата си и отиват да се молят.

Централен Джамията Джума е на два етажа. Подовете на джамията са изцяло покрити със зелени рогозки. Тази стая е изключително за мъже. Първият етаж е за жени. Всички жени, които идват тук, се поставят на червени постелки за молитва.

Всички стени, колони и тавани на джамията са украсени с различни декоративни елементи на религиозна тематика. Тук можете да видите изречения от Корана на арабски език. Залите са изпълнени с мазилка, каменни плочки и шарки. Има религиозни книги, древни ръкописи и броеници, изработени от бохемско стъкло. Залите са украсени с красиви полилеи.

Съвременният живот в джамията

Централната джамия Джума в Махачкала не е загубила своята актуалност в потока на бързо променящия се съвременен живот. Сега той служи като символ на мира и доброто. Там се провеждат всякакви срещи и събития, свързани с религията и морала, както и молитви и проповеди.

Освен това администрацията на джамията е организирала образователен център, където всеки може да дойде, за да научи повече за историята на Дагестан, да поговори с нови хора и да прочете Корана.

В джамията се приемат доброволци, които искат да помагат на нуждаещите се, както и срещи, на които младите хора се учат на основите на религията. До джамията се стига много лесно. Намира се на кръстовището на улиците "Дахадаев" и "Имам Шамил". Той е само на няколко минути с кола центъра на града.

Джамията Гази-Кумух

Град Гази-Кумух е известен още от древни времена. Още от ранните си години той се превръща в един от най-важните политически и културни центрове на Източен Кавказ, както и в един от най-значимите и големи центрове на разпространение на исляма в Дагестан.

Градът преживява едни от най-тежките събития в историята си. Не само ислямът, но и други религии, като зороастризъм, християнство и много по-малки местни религии и техните форми, се опитват да се установят там.

По време на инвазията на арабския генерал Маслама, който искал да обърне в исляма всички народи по пътя си, по негова заповед във всички големи градове били построени джамии. Той се провеждаше дори в отдалечени планински аули. Такава джамия е построена и в Гази-Кумух.

Сред историците обаче има значителни разногласия. Някои експерти твърдят, че джамията е построена три века след смъртта на Маслама. Няма данни да е построен по заповед на командира.

Документи в местните архиви твърдят, че джамията в село Кумух, винаги известно с базарите и местата за поклонение, е построена по заповед на Мохамед хан. След смъртта на Магомед Сурхай-хан го подобрява и разширява.

Описание

През 1949 г. в село Кумух пристига известният изследовател на Кавказ Л. Кумух. И. Лавров. След като посещава джамията, той описва подробно нейната вътрешна и външна украса. Стените на сградата бяха облицовани с плочки със същия размер.

Арките, изградени в началото на строителството, все още са там и никога не са били реставрирани. Уникална част от постройката е сложната решетка над Миркхаб. Той е издялан от масивен камък от най-опитните каменоделци в продължение на няколко месеца.

Трябва да се каже, че през целия период на съществуване на джамията в Гази-Кумух много изследователи и специалисти по чеченската култура са открили джамията посетени пътници възхищавайте се на архитектурата му и си водете бележки. В своите пътеводители те записват само това, което им е харесало най-много в разглеждането на забележителностите.

Някои описват с възхищение надписите и шарките по стените, други предпочитат архитектурата или колоните, които поддържат таванните плочи по най-сложен начин.

Вътрешността на джамията също има сложна за времето си структура. Тук са монтирани множество колони, които се простират по цялата дължина на залата. Той е разделен на две части - за мъже и жени. На жените е позволено да се молят на северната страна.

Вътре колоните и стените са много внимателно измазани и изрисувани с невероятни шарки, които представляват преплитане на причудливи растения. Освен това по периметъра можете да прочетете откъси от Корана, написани на арабски език.

През дългия си живот джамията е била реставрирана няколко пъти. Съществува интересна легенда за това, според която майката на един от хановете лично е наблюдавала реконструкцията. През живота си тя е направила поклонение до свещения град Мека седем пъти, така че е искала работата да бъде извършена правилно.

Почти всички основи и каменни елементи са запазени. Възстановени са само малки детайли от оформлението и декорацията. В днешно време джамията никога не е била основно ремонтирана. Така че всичко, което е в нея сега, е дошло при нас от далечното минало, когато без компютърни технологии занаятчиите са строили сгради в продължение на векове.