Мушрик е... Кои са мушриците в исляма

Съдържание

Етимология
Други грехове
Партньори на Аллах
Атеизъм
Други авраамически религии

В исляма ширк е грехът на идолопоклонничеството или политеизма, т.е. обожествяването или поклонението на всеки или на нещо друго освен на единствения Бог, т.е. Аллах. Буквално това означава установяването на "посредници", които да стоят между човека и Бога. Това е порок, който противоречи на добродетелта на таухида (монотеизма). Онези, които практикуват ширк, се наричат мушрикани. Казано по-просто, мушрикът е езичник. В ислямското право ширкът като престъпление може да се припише само на мюсюлмани, тъй като само мюсюлманинът носи юридическа отговорност за такова вероотстъпничество.

Етимология

Думата širk идва от арабския корен Š-R-K (ش ر ك) с общо значение "споделям". В този контекст мушрикът е човек, който "споделя" силата и величието на Аллах с други същества или хора, които действат като посредници.

Ислямските коментатори на Корана подчертават, че в предислямското арабско идолопоклонничество са почитани няколко богини (най-запомнящите се ал-Манат, ал-Лат и ал-Уза) като равностойни спътници на Аллах. Следователно мушрикът е преди всичко политеист, идолопоклонник.

Други грехове

Други форми на идолопоклоннически грях в исляма включват почитането на богатство и други материални предмети. За това се говори в Корана в една от историите за децата на Израел, които са създали златен телец като идол, за което Мойсей им е наредил да се покаят.

Друга форма на идолопоклонство, спомената в Корана, е обожествяването на духовни водачи, гурута, пророци (с изключение на Мохамед). Хората, които следват лъжепророци, са мушрици. На практика те са приравнени към езичниците и вероотстъпниците.

Средновековните мюсюлмански (както и еврейски) философи отъждествяват вярата в Троицата с ереста ширк. Защото според мюсюлманските вярвания Аллах е един и не се нуждае от посредници.

Партньори на Аллах

В богословски контекст човек съгрешава, като асоциира някое по-нисше същество с Аллах. Този грях се извършва, като си въобразяваме, че Бог има партньор, на когото да се покланяме. Какво казва Коранът? че Аллах не прощава, когато му бъдат назначени някакви духовни партньори или "сътрудници", но прощава всичко на всеки. Приписването му на партньори, както правят мушриците в исляма, обаче е едно от най-тежките прегрешения. Границите на понятието идолопоклонство са доста гъвкави и богословите често описват прекомерното почитане на даден артефакт тук, на земята, като пример за идолопоклонство. Някои православни ислямисти например твърдят, че православните, които се покланят на Кааба в Мека, са мушрики.

Атеизъм

Атеизмът също се възприема от мюсюлманите като отбягване на истинската вяра, защото отрича позицията на Аллах като единствен създател и носител на вселената (Таухид ар-рубубия, Единство на господството), а хората, които твърдят, че са атеисти, се наказват в мюсюлманските страни. По същия начин деянието на укриване се отнася и до следните неща.y като схващането, че Бог притежава човешки антропоморфни качества, както и действия на поклонение или благочестие, чиято вътрешна цел е гордост, каприз или желание за публично възхищение, въпреки че публичната молитва е основен ислямски аспект на вярата, подкрепян и възхваляван в Корана.

Други авраамически религии

Статутът на "хората на книгата" (Ахл ал-Китаб), особено на евреите и християните, във връзка с ислямското възприемане на неверието не е ясен. Чарлз Адамс пише, че Коранът упреква народа на Книгата, че е отхвърлил посланието на Мохамед, въпреки че е трябвало първи да го приемат като притежатели на по-ранни откровения. Мюсюлманите особено натякват на християните, че не зачитат концепцията за единството на Бога. Стих 5:73 от Корана ("Наистина не вярват [Кафар], които казват: Бог е третият от тримата"), наред с други стихове, традиционно се разглежда в исляма като отхвърляне на доктрината за християнската троица, въпреки че съвременната наука предлага алтернативни тълкувания на този пасаж.

Други стихове в Корана категорично отричат божествеността на Исус Христос, сина на Мария, и изобличават хората, които смятат Исус за Бог, като обещават на всички християни вечно наказание в ада. Коранът също така не признава статута на Исус като Син на Бога или на самия Бог. И все пак мюсюлманите го уважават като пророк и пратеник на Всевишния, изпратен при израилтяните.

В исторически план "хора на книгата" (евреи и християни), които постоянно пребиваваха под ислямско управление, имаха право на специален статут, известен като dhimmi. Те имали право да изповядват религията си, но трябвало да плащат специален данък за това.