Търговският баланс е разликата между износа и вноса... Определяне на понятието, неговата структура и същност

Търговският баланс като един от ключовите показатели оказва значително влияние върху икономическото състояние на страната. Освен това, за да се определи мястото на дадена държава в световната икономика, се използват показатели като БВП (БНП), национален доход и доход на на глава от населението, стандарт на живот и качество на живот и т.н.

Външнотърговското салдо е макроикономически показател, който пряко влияе върху валутния курс, като стойността му в краткосрочен план. Ако лихвените проценти са индикация за това къде ще се движи пазарът през в дългосрочен план, тогава търговският баланс ще покаже дали има търсене на националната валута.

Какво представлява външнотърговският баланс?

Търговското салдо е разликата между износа и вноса (баланс), това е. С други думи, търговският баланс е разликата между парите, които влизат и излизат от страната. Следователно балансът може да бъде като положителен, или отрицателна (ако разходите превишават приходите).

Често срещано погрешно схващане е, че ако външнотърговското салдо е положително, страната се справя добре и се развива икономически, и обратното - ако салдото е отрицателно, икономиката е в затруднение. Разбира се, колкото по-големи са доходите, толкова по-добре, но това не винаги означава активно развитие на страната.

Да разгледаме например нова държава, която едва започва да се развива. Страната не общува с външния свят, може би не разполага с необходимите ресурси за достъп до световния пазар и т.н. В този случай страната ще харчи много от година на година, но ще се развива на световния пазар и ще развива непрекъснато вътрешната си икономика. От друга страна, в една добре развита страна може да има годишен излишък от вече установени сектори на икономиката и да няма развитие. И ако има технологичен напредък, в други страни ще има спад на доходите.

Структура на баланса

Търговският баланс отчита целия внос и износ и е компонент на платежния баланс. Рамката на платежния баланс е показана на графиката по-долу.

Как се изчислява търговският баланс?

Търговският баланс е стойността на износа на дадена страна минус вноса.

Износът е на стоки и услуги, произведени в страната и продадени на чужда държава.

Вносът са стоки и услуги, които се купуват от жители на дадена страна, но са произведени в друга страна.

Когато износът превишава вноса, се получава търговски излишък. Повечето страни смятат това за активен търговски баланс. Когато износът е по-малък от вноса, това е търговски дефицит. Ръководителите на страните обикновено разглеждат това като неблагоприятно търговско салдо. Но понякога благоприятният търговски баланс или излишък не е в интерес на. Например, развиващ се пазар трябва да внася, за да инвестира в собствената си инфраструктура. Може да има дефицит за кратък период от време.

По същество държава с голям търговски дефицит заема пари, за да плати за своите стоки и услуги, докато държава с търговски излишък отпуска заеми на своите партньори с дефицит. В някои случаи търговското салдо може да корелира с Политически и икономически Стабилността на дадена страна, тъй като тя отразява размера на чуждестранните инвестиции в нея.

Дебитните позиции включват внос, чуждестранна помощ, вътрешни разходи в чужбина и инвестиции. Кредитните позиции включват износ, чуждестранни разходи в националната икономика и инвестиции. Като извадят кредитните от дебитните позиции, икономистите получават търговския дефицит или излишък за дадена страна през месеца, тримесечието или годината.

Активен външнотърговски баланс

Повечето държави се опитват да създадат търговски политики, които насърчават търговските излишъци. Предпочитат да продават повече стоки и да получават повече капитал за своите хора. Това ги отвежда на по-високо ниво стандарт на живот. Техните компании получават конкурентно предимство, като произвежда чрез износ. Те наемат повече работници, намаляват безработицата и внасят повече данъци в хазната.

Лидерите често прибягват до търговски протекционизъм, за да поддържат търговския излишък на страната. Те защитават националната промишленост чрез налагане на мита, квоти или субсидии върху вноса. Обикновено това не трае дълго. Други държави скоро ще предприемат ответни мерки, за да защитят собствените си индустрии. Тези действия се наричат търговски войни.

Но понякога дефицитът е по-благоприятен търговски баланс. Зависи от това, на какъв етап от развитието си се намира страната. Например Хонконг има търговски дефицит. Но голяма част от нейния внос са суровини, които след това се превръщат в готови продукти и се изнасят. Това дава на Хонконг конкурентно предимство в производството на стоки и създава по-висок стандарт на живот. Малкият търговски дефицит на Канада е резултат от нейния икономически растеж. Жителите на града се радват на по-добър начин на живот чрез разнообразни вносни.

Бившият румънски диктатор Николае Чаушеску създаде търговски излишък, който навреди на страната му. Използва протекционизъм в подкрепа на местната индустрия. Това също така принуди румънците да спестяват пари, вместо да харчат за вносни стоки. Това води до толкова нисък стандарт на живот, че хората го принуждават да напусне поста си.

Отрицателен търговски баланс

В повечето случаи търговският дефицит е нежелан показател. Страните в тази ситуация обикновено изнасят суровини. Те внасят много потребителски стоки. Вътрешните предприятия не получават опит, необходими за производство на продукти с добавена стойност. Икономиката им става зависима от световните цени на суровините. Тази стратегия също така изчерпва природните ресурси в дългосрочен план.

Някои страни са толкова против търговските дефицити, че възприемат меркантилизма. Това е крайна форма на икономически национализъм, която гласи, какво е необходимо премахване на търговските дефицити на всяка цена. Тя се застъпва за протекционистични мерки като мита и квоти за внос. Въпреки че тези мерки могат да намалят дефицита, те също така повишават потребителските цени. Най-лошото е, че това предизвиква реакционен протекционизъм от страна на търговските партньори на страната. Това намалява международната търговия и икономическите растеж за на всички участници.

Търговският излишък е неблагоприятен от време на време, както беше посочено по-рано. Китай и Япония са станали зависими от износа за стимулиране на икономическия растеж. Те трябва да купуват големи количества американски съкровищни облигации, за да поддържат високия курс на долара и ниския на валутите си. По този начин те поддържат износа си на конкурентни цени и поддържат търговския си излишък. Но тази експортно ориентирана стратегия означава, че те разчитат на клиентите и външната политика на САЩ. Освен това вътрешният им пазар е слаб. Китайските и японските граждани трябва да спестяват, за да се осигурят за старините си, тъй като правителствата не предоставят социални услуги.

Външнотърговски баланс на Русия

През последните 10 години Русия е имала търговски излишък, но през 2009 г. износът рязко спадна поради икономическата криза. Оттогава Русия се е възстановила и отчита по-голям излишък, отколкото преди кризата.

Икономиката на Русия отслабва напоследък поради по-ниските световни цени на петрола и газа, както и поради международното напрежение, породено от нахлуването в Украйна. Въпреки това Русия има търговски излишък.

Разлика между търговски баланс и платежен баланс

Външнотърговският баланс е най-важният компонент на платежния баланс. Последният отчита и международните инвестиции и нетния доход от тях.

Една страна може да има търговски дефицит, но да има излишък в платежния баланс. Чужденците инвестират в растежа на дадена страна чрез бизнес кредити. Те също така купуват държавни облигации и наемат работници от страната. Ако другите компоненти на платежния баланс са достатъчно силни, това ще компенсира търговския дефицит.