Попова любов сергеевна: биография на художника, творби и снимки

В началото на 20-те години на миналия век картините на художничката Любов Сергеевна Попова е почти невъзможно да бъдат продадени - толкова ниско творческата публика оценява уникалния талант на майсторката. С течение на времето цената на творбите ѝ започва да расте експоненциално, придружена от увеличаване на броя на публикациите на изследвания, анализи на нейното творчество. Повечето водещи художествени критици авторитетно обявяват гениалността на творчеството на Попова, че в своите произведения тя не само е създала много уникални методи за изобразяване на действителността, но и че значително изпревари собствената си време.

Любов Попова

Фотопортрет на Попова

Любов Сергеевна Попова е една от най-известните представителки на руския и съветския женски авангард. През дългия си творчески живот художничката активно развива такива направления в изкуството като супрематизъм, кубизъм, конструктивизъм и кубофутуризъм. За творчеството ѝ с ентусиазъм говори Казимир Малевич, който я кани в авторското творческо сдружение "Супремус".

Любов Попова също така дълго време развива различни тенденции в съветската графика и успява да се превърне в пионер в битовия дизайн, като отделя много време на театралната сценография, костюмите, както и на търсенето на свободни художествени решения за зали, дневни и други пространства, които могат да се превърнат в обекти на изкуството.

Понастоящем творбите на Любов Попова са признати от международната художествена общност като уникални образци на ранния руски ъндърграунд, характеризиращи се с неповторимия авторски стил на художничката и силно изразеното новаторство.

Много известни колекционери на руско и ранно съветско изкуство се възхищават на картините на художника и ги закупуват за частни колекции. Творби на художника се съхраняват и в Държавния музей на Русия.

Супрематизъм в стила на Кандински

Родители

Любов Попова е родена на 24 април 1889 г. в село Ивановское (Московска губерния) в заможно търговско семейство. Бащата на бъдещия художник, Сергей Максимович Попов, е известен бизнесмен и ръководи собствена фирма за производство на текстил. Майката на Любов, Любов Василиевна Зубова, е богата наследница на благородническо семейство - толкова богата, че баща ѝ притежава няколко уникални цигулки, изработени от известни италиански майстори като Страдивари, Амати и Гуарнери.

Още от детството си момичето е отгледано в спокойна и подкрепяща атмосфера. Родителите ѝ отрано забелязват творческите наклонности на дъщеря си и се опитват по всякакъв начин да ги развият, като участват активно не само в отглеждането на дъщеря си, но и в изграждането ѝ като човек, посветил сърцето си на изкуството.

Любов проявява голяма способност за учене, като от ранна възраст се интересува от самообучение. Всеки ден специално наета гувернантка преподавала на момичето езици, литература, писане и четене, а за уроците по рисуване бил поканен известният по онова време художник К.С. Козлински. М. Орлов.

Ранни години

През 1902 г. семейството на Любов Сергеевна Попова се премества да живее в Ялта. Тук момичето постъпва в гимназията, която завършва десет години по-късно със златен медал. Вдъхновени от способността на момичето да учи и да пише творчески, учителите препоръчват на родителите да изпратят Любов в Москва, за да продължи обучението.

Въпреки силния си творчески характер Любов решава да се запише на курс за обучение на учители, ръководен от А. С. Алферов в Московската гимназия С. А. Arsentieva. През следващите две години тя изучава основите на филологията, сравнително езикознание и обща теория чрез получаване на диплома за учител, който има право да води курсове по руски език в малки учебни заведения.

Портрет на Несмеяна

Получила висше образование, Попова решава най-сетне да започне да развива творческите си заложби и през 1907 г. се записва в ателие по рисуване, където курсът се води от известния майстор С. Ю. Жуковски.

Преподаване

През следващата година Любов Сергеевна Попова официално става студентка в курсовете по теоретична и практическа живопис, които се четат от С. Жуковски и легендарния художник Константин Юон. Тук, в ателието на тези велики майстори, Любов намира нови приятели и творчески съмишленици, които стават Надежда Удалцова и Людмила Прудковска. В бъдеще и тримата прославят руския художествен ъндърграунд с таланта си, създавайки много прекрасни произведения, които стават част от съкровищницата на шедьоврите на световната живопис.

По-млада сестра

Любов започва артистичната си кариера, като наема студио в Антипиевския проход и прекарва по-голямата част от времето си в усърдна работа, изучаване на свойствата на различните бои, усвояване на непознати техники и изпитване на взаимодействието на боите, температа или восъка с необичайни видове покрития, като шисти, бетон или твърд гланц.

Биографията на Любов Сергеевна Попова е богата. През 1910 г. художничката посещава Италия, където дълго време изучава теорията на живописта и авторските стилове на известните класически майстори от миналото. Следващите две години художникът прекарва във Франция, където се среща с такива признати майстори на чуждестранния авангард като Ж. Metzenger и Le Fauquier.

Супрематизъм

Мъж с шапка

След завръщането си у дома художничката се присъединява към "Супремус" - клуб на Казимир Малевич, за който рисува лого и помага за написването на устава. Вдъхновена от минимализма на своя ментор, Попова активно изследва стила на геометричния минимализъм, създавайки серия от композиции, в които на платното е изобразена само една фигура, чийто контраст с повърхността на платното е подчертан чрез необичайни цветови схеми и комбинации от нюанси.

Всички известни творби на Любов Сергеевна Попова са създадени с техниката "избор на материал", която художничката развива от учението на Татлин, предлагайки не само своето виждане за окончателния избор на цвят, но и създавайки оригинална версия лек контрарелеф.

Автопортрет с китара

Въпреки собствения си авторски стил, Попова често заимства идеи, форми и начини за реализиране на идеите си от Малевич. Често работите ѝ са своеобразно копие на творбите на Малевич, в които Попова само заменя един тип фигура с друг и предлага собствено цветово решение на творческата ситуация.

И учителката, и ученичката ѝ се различават в отношението си към цветовете. Казимир се стреми към мрачна палитра, докато Любов предпочита цветова плоскост, съставена от много ярки цветове, смесени заедно, за да се получат светли нюанси на цветовете.

Признание

До средата на 20-те години снимката на Любов Попова се появява в публикациите на новото съветско изкуство. През 1920 г. художникът е поканен да преподава теория на живописта във Всесъюзното художествено-техническо училище. Художникът работи активно и в различни столични театри, като редовно декорира спектакли и предлага дизайн за театрални групи, пътуващи в чужбина. Това беше много отговорна професия, контролирана от правителството.

Едно момиче и една чиния

През 1923 г. майсторът е забелязан от легендарния Василий Кандински го покани да работи в Института за художествена култура.

Иновации

Биографията на художничката Любов Сергеевна Попова съдържа и информация за невъобразимите нововъведения, които тази творческа личност внася в руското изкуство.

За художника са характерни такива техники на работа като правене на дупки с железен предмет директно върху прясно боядисаната повърхност, придаване на релеф чрез ленени наслагвания върху платното, а също и широко използване на колажи, създадени чрез притискане на изрязани от списания снимки, различни надписи или други релефни и нестандартни елементи в прясната боя.

Преднамереното изобразяване на заобикалящата среда в стила на примитивния кубизъм дава на Попова пълната свобода да украси тези фигури с декоративни материали, в резултат на което се получават произведения с невероятно оригинална атмосфера. Картини, сглобени практически от нищото, удивляват с точността на изображението.

Абстракция номер пет

Художествен стил

Почти всички творби на Любов Сергеевна Попова са изработени в индивидуалния и неповторим стил на художничката. Само някои от творбите й са имитативни.

Самото понятие за стила на майстора е отсъствието на каквато и да е рамка или гледна точка. Попова вярва, че творческото виждане е безкраен процес, който няма граници.

Семейството

Малко е известно за личния живот на Любов Сергеевна Попова. През 1918 г. младата художничка се запознава с Борис Николаевич фон Единг и през следващата година двойката официално регистрира брака си. Съпругът на учителката е историк по образование и се занимава с научна работа, подготвяйки многогодишно историческо и културно изследване на град Ростов и заобикалящата го среда. Няколко години по-късно е публикувана книгата му "Ростов Велики, Углич".

Двамата имат син, който умира от скарлатина на 23 май 1924 г. Докато се лекува, художникът неволно се заразява с болестта от дете и умира два дни след смъртта си. Любов Сергеевна Попова е погребана във Ваганковското гробище в Москва.

Статии по темата