Виктор мари юго: кратка биография, личен живот и творби на писателя

Виктор Юго е един от най-известните френски писатели, който оказва влияние върху развитието на романтизма. Творбите му са станали част от френската култура. Откровен противник на социалното неравенство, писателят е известен и като социален активист.

Детските години на писателя

Родителите на бъдещия писател са Жозеф Юго, който става наполеонов генерал, и Софи Требуше, дъщеря на богат корабособственик и роялистка. Виктор Мари Юго има двама по-големи братя. Роден през 1802 г. в Безансон, той прекарва детските си години в пътувания с родителите си. Опитват се да отгледат децата си в атмосфера на любов, но родителите им имат различни политически възгледи. Заради възгледите на майка си Хюго се придържа към монархическите идеи в младостта си.

Семейство Юго пътува до Марсилия, Кортика, Елба, Италия и Мадрид - всички тези места са свързани с работата на бащата на писателя. След всяко пътуване те се връщат в Париж. Именно тези пътувания впечатляват младия Виктор и подготвят основата за на романтичните му възгледи. През 1813 г. родителите му се разделят и Виктор Юго остава с майка си в Париж.

Тийнейджърските години

В кратка биография на Виктор Мари Юго се посочва, че от 1814 до 1818 г. той учи в лицея "Луи льо Гран". На 14-годишна възраст започва да пише първата си творба, която не публикува. Посвещава една от трагедиите си на майка си, а също така пише драма и превежда Вергилий... В първите си произведения Виктор Юго е класик. По-късно, когато става роялист, той развива романтизма.

На 15-годишна възраст младият Юго получава добра оценка в конкурс на Академията за стихотворението си и медал за одата си. Още в младежките му години хората около него разпознават таланта на бъдещия писател. Но момчето имало и способности към точните науки. А баща му много искал най-малкият му син да учи в политехниката. Но младият Виктор избира литературата, с която става световноизвестен.

Началото на литературната му кариера

Когато писателят препрочита ръкописите си, той е недоволен от качеството им: смята, че може да пише по-красиво и елегантно... Виктор Юго започва издателската си кариера през 1819 г. От 1819 до 1821 г. той публикува приложение към католическо роялистко списание. През 1819 г. Юго пише една много роялистка сатира "Telegraph", което привлича вниманието на читателите му.

В публикуваното от него приложение младият мъж пише под различни псевдоними. Благодарение на издателската си дейност той си спечелва репутацията на монархист.

Публикуването на първия му роман и началото на романтизма

През 1822 г. писателят се жени за Адел Фуше. От този брак съпрузите имат пет деца. През 1923 г. Виктор Юго публикува романа си "Хански исландски", който беше приет доста слабо от обществеността.

Работата получава добра рецензия от Шарл Нодие. Така те се запознават и това прераства в приятелство. Писателят не се разстроил от критиката към работата си - просто решил да работи още по-усърдно. Скоро след публикуването на книгата в библиотеката на Арсенал, която е била люлка на романтизма, се провежда среща. След тази среща Юго започва да формира основите на романтизма.

Приятелството между Виктор Юго и Шарл Нодие продължава от 1827 до 1830 г., защото Нодие става все по-критичен към творчеството на писателя. Преди това Хюго има време да възобнови контактите с баща си и му посвещава стихотворение. През 1828 г. Джоузеф Хуго умира. Виктор Мари пише пиеса "Кромуел" специално за известния актьор Франсоа-Жозеф Талма и го публикува през 1827 г. Тя предизвиква полемика сред читателите, а в предговора към пиесата Юго пише, че не приема основите на класицизма и решава да пише в посока на романтизма.

Макар че критиците са хладни към творчеството на Юго, той е добре позната фигура в литературния свят. Хуго често организира партита в дома си, на които кани известни личности. Писателят се сприятелява с Шатобриан, Лист, Берлиоз и други дейци на изкуството.

Освен романи, Юго пише и стихове, а през 1829 и 1834 г. публикува кратки романи - "Последният ден на осъдените на смърт" и "Клод Гей". В тях той разкрива отрицателното си отношение към смъртното наказание. Между 1826 и 1837 г. Виктор Мари Юго става баща на френския романтизъм.

"Изгнаници"

Това е едно от най-известните произведения на писателя. Тя е съкровище на френската литература и връх в творчеството му. Романът "Les Misérables" "Виктор Мари Юго" е публикувана през 1862 г. Историята непрекъснато препраща към важни събития от епохата и засяга теми като върховенството на закона, любовта, проблемите на жестокостта и човечността. Гаврош е един от най-известните герои на Виктор Мари Юго. Той символизира надеждите на бунтовниците, на младото поколение. Гаврош заема специално място в детските приказки на Виктор Мари Юго и е възприеман от читателите като малък герой и борец за идеали.

Действието на романа се развива в "Les Miserables" Обхваща широк период от време и следователно е историческа драма. Сюжетът непрекъснато връща читателя към важни събития от епохата. В тази книга Виктор Юго критикува периода на Реставрацията и големия брой бедни хора. Затова романът му е изпълнен с революционни и антимонархически настроения.

"Нотр Дам дьо Пари"

Една от най-известните книги на Виктор Юго - "Нотр Дам дьо Пари". Първият исторически роман, написан на френски език и публикуван през март 1831 г. Основната цел на писателя е да привлече вниманието към катедралата Нотр Дам и да я превърне в главен герой.

По онова време катедралата иска да бъде разрушена или да стане по-модерна. След публикуването на романа не само във Франция, но и по целия свят започва движение за запазване и възстановяване на готическите паметници. Произведението е адаптирано и музицирано многократно, като най-популярната от тях е - "Нотр Дам дьо Пари", ...произведени във Франция.

"Човекът, който се смее"

Друг известен исторически роман на Виктор Юго, написан през 60-те години на ХХ век. Историята се върти около момче, което като бебе е осакатено за развлечение на богата публика. Едно момче приютява сляпо момиче и заедно намират подслон при пътуващ актьор.

Едно момче и едно момиче се влюбиха и това беше чисто, светло чувство. Но се оказва, че той има титла и богатство. В речта си пред благородниците младият мъж описва тежкото положение на обикновените хора, неравенството в страната. Романът предизвиква дебат сред литературните критици дали е романтичен или реалистичен.

Виктор Юго размишлява върху притесненията си за изгубените си деца и за положението на благородниците в обществото. Преди да напише романа, писателят събира историческа информация за периода в Англия, който описва.

Изключването на

През 1843 г. Виктор Юго е сполетян от трагедия: дъщеря му Леополдин и съпругът ѝ загиват при корабокрушение. След това за известно време прекъсва всякакви контакти с обществото. В това състояние на уединение Виктор Юго започва да работи върху обемист роман.

Но не успява да завърши работата си навреме: през 1848 г. избухва революцията и той започва да се занимава с политическа и социална дейност. Но през 1851 г. Юго напуска Франция и заминава за Брюксел, а след това за остров Джърси и остров Хенри. През този труден период той пише книга "Наполеон Минор", в която осъжда диктатурата на новия владетел Луи Бонапарт, и сатира в стихове - "Отмъщение", който става популярен сред противниците на Наполеон III. В началото на 60-те години на ХХ век Юго се връща към писането на своя обемен роман, който става известен в цял свят като "Les Misérables".

Работа в театъра

Между 1830 и 1843 г. работи почти изцяло за театъра. През този период са написани и повечето от стихотворенията на Виктор Мари Юго. Неговата пиеса, която той поставя още през 1829 г., предизвиква дебат между старото и новото в изкуството.

Във всичките си пиеси Юго описва конфликтите между благородниците и обикновените хора. Понякога този конфликт изглежда умишлено преувеличен, за да привлече вниманието на читателите. Някои от пиесите му дори са изтеглени от репертоара, но след това са въведени отново.

Художественият талант на писателя и приятелството му с художници

Виктор Юго също е бил художник. Започва да рисува на 8-годишна възраст. Неговите творби се намират в частни колекции и все още са високо ценени на търгове. Повечето му творби са нарисувани между 1848 и 1851 г. с туш и молив.

Делакроа казва на Виктор Юго, че ще стане известен художник и ще надмине много съвременни художници. Писателят поддържа връзка с много известни художници и илюстратори. Буланже се възхищава толкова много на Юго, че създава редица портрети на хора, които се събират около него.

Буланже обича да използва фантастични теми, вдъхновени от четенето на стиховете на Юго. Най-известният илюстратор на творбите на писателя е Емил Баяр.

Политическата кариера и последните години на писателя

Виктор Юго е не само известен писател, но и обществена личност. Бил е против социалното неравенство и е имал роялистки възгледи. През 1841 г. Юго става член на Френската академия.

През 1845 г. писателят започва политическа кариера, а през същата година става френски пиар. През 1848 г. става член на Народното събрание, където остава до 1851 г. Виктор Юго не подкрепя новата революция и избирането на Наполеон III за нов владетел. Заради това е изгонен от Франция. Връща се едва през 1870 г., а през 1876 г. става сенатор.

Завръщането му се дължи на краха на Наполеоновия режим. По това време започва Френско-пруската война и Юго подкрепя опозицията. През 1971 г. спира да практикува политически дейности и се захваща с творческа работа.

Големият френски писател, водеща фигура във френското романтично движение, умира на 22 май 1885 г. от пневмония. Страната е обявена за десетдневен траур: около един милион души идват да се сбогуват с Виктор Юго. Прахът на великия писател е положен в Пантеона.

Изказвания

Цитатите на Виктор Мари Юго са станали крилати и известни по целия свят.

Музиката изразява това, което не може да бъде казано, но не може да бъде премълчано.

Понякога човек не може да изрази чувствата и мислите си, нито пък да намери подходящите думи. А музиката позволява на човек да общува и да споделя емоциите си с другите.

Бъдещето принадлежи на два вида хора: мислещи и работещи. По същество двете са едно цяло: защото да мислиш е работа.

Виктор Юго винаги е работил - както в писателската си дейност, така и в социално-политическата. Ако човек се занимава с търговия, той се усъвършенства. Дори да не работи физически, а умствено, той тренира ума си. Благодарение на това той се развива и става по-добър човек.

Всяка цивилизация започва с теокрация и завършва с демокрация.

Виктор Юго е искал да се бори срещу социалното неравенство, призовавал е хората да се борят срещу диктаторския режим, защото е вярвал, че властта трябва да е в ръцете на народа. Затова той не приема новото правителство във Франция и протестира в писанията си.

Отзиви

Виктор Юго е ценен не само в литературните среди, но и в обществото заради желанието си за справедливост, за защита на бедните. Творбите му отразяват всички важни социални проблеми и събития от онова време. Писателят търси чрез тях обръщайте внимание на обществото, да насърчава хората да се борят за права.

Творчеството на Юго е високо ценено от F. М. Достоевски. Неговият "Изгнаници" той постави над делата си. Но Достоевски изтъква и стилистични недостатъци, които не намаляват любовта му към творбата. Виктор Юго е един от най-известните хора във Франция, който оказва огромно влияние върху формирането на социалната мисъл на хората през XIX в. Смятан е за лидер и един от най-ярките представители на романтизма.

Творбите на Виктор Юго са се превърнали в съкровище не само на френската, но и на световната литература. Творбите му съчетават гротескното описание с важността на повдигнатите социални теми. Ето защо произведенията му се четат и в съвременния свят, защото темата за хуманността, равенството и справедливото общество са актуални за съвременното общество.

Виктор Юго създава невероятни герои, в много от които читателите виждат надеждите на революцията. И за разлика от много художници, той се опитва чрез социални дейности подобряване на живота на обикновените хора.