Сократ и неговата мисъл: обобщение на платоновия "федон

Платоновият "Федон", написан в стила на диалог, носи името на Федон, ученик на Сократ. В него се разказва за разговора на Сократ с учениците му на смъртния одър. Основната част на работата анализира темата безсмъртието на душата.

Вниквайки в съдържанието на Платоновия "Федон", се доближаваме до времето на Сократ. Философската мисъл на гърците разрушава вярата в олимпийските богове. Сократ е един от първите, които разглеждат темата за монотеизма. В разбирането на природата на висшите сили той се доближава до монотеистите. Той започнал да разбира Божеството не като природна сила, а като сила за морално възпитание на човека. Той отъждествява Бога с доброто и благоденствието. Сократ е безразличен към природната физика; той се интересува повече от моралната страна на обществото.

Федон

Преди да започнем да изучаваме обобщението на Федон от Платон, трябва да отбележим, че основата за на диалога е срещата между един питагореец от град Флиунта, Ехекрат, и Федон, който е родом от Елида. Последният е пленен по време на война и след това продаден в робство в Атина. Сократ полага големи усилия, за да го откупи. Федон става един от любимите ученици на философа, който по-късно организира една от школите на Сократовата философия - Елидо-Еретическата.

Федон на Платон. Резюме. Глава по глава върху основната тема

Разказът за диалога може да започне с факта, че най-близките ученици на Сократ, сред които са Федон, Кабес, Симий, старият Критий и други, стават свидетели на екзекуцията му в затвора. Историята споменава съпругата му Ксантипа, която плачела до философа, децата му, роба му и слугата, от когото приел чаша с отрова - това е присъдата на атинския демократичен съд. Месец след смъртта на прочутия мислител Федон се среща с Ехерат във Флиунта и му разказва как се е държал Сократ и какво е казал в последните мигове от живота си.

От резюмето на Платоновия "Федон" можем да научим за състоянието на Сократ, когато учениците му идват да го посетят в затвора. За това става дума в първата глава. В други глави техният велик учител говори за прости, но много важни неща. Например за това как отказът от обичайните удоволствия и пристрастявания озарява ума и по този начин пречиства плътта и душата на човека.

"Федон" на Платон. Обобщение на работата

Философът вярва, че не бива да се мисли за самоубийство, тъй като висшата сила на небето наказва за този акт. Всъщност това е причината Сократ да бъде съден в Атина. Атиняните виждат в учението му проповядване на някакъв нов бог, което в Древна Гърция се е смятало за сериозно държавно престъпление. Такива прегрешения се наказваха със смърт.

Истината е любов и Бог

За какво е работата?-Диалогът на Платон? "Федон" накратко може да се опише с няколко думи. Великият мислител говори за най-простите истини. Той твърди, че естествената доброта е добра за човека. И че онзи, който върши зло, не знае, че е зло, защото поради невежеството си не може да направи разлика между тях. Необразованият човек приема злото за добро. Но дълбоката мисъл на Сократ обърква учениците му. В отговор те му казаха: как така?! Има огромен брой хора, които умишлено вършат зло, извършват престъпления и създават смъртоносни отрови. Но Сократ отвърнал, че те са умни, но не и мъдри, и не познават изцяло истината, а само малка част от нея.

Християнската ориентация на Сократ

Тази мисъл е много близка до християнската религия, тъй като вярващите говорят за истина и любов, които се сливат в Бога.

Сократ е на път да опознае Бога чрез заобикалящия го свят... Това произведение има по-скоро религиозно съдържание, въпреки че авторът не се е стремил към това. Тук Платон се спира на въпроси, на които все още не знаем отговора. Сократ размишлява върху живота си, опитва се да докаже, че душата ще надживее тялото и ще пътува до възхитителни места в божествения свят.

Заключение

Дори в резюмето на Платоновия "Федон" може да се проследи не само историчността на един важен спор за съдбата - този диалог става ключ към Сократовите доктрини за безсмъртието на душата.

Творбата завършва с описание на сцената, в която Сократ изпива отровата от черницата и изрича последните си прощални думи. Атмосферата е наситена с най-дълбок трагизъм и прави силно впечатление на читателя.