Платон, "менон" - един от диалозите на платон: резюме, анализ

Една поговорка гласи, че за танго са необходими двама. Но не само за танго. Двама са необходими и за търсенето на истината. Така са смятали философите в Древна Гърция. Сократ не е записвал дискусиите с учениците си. Откритията му можеха да бъдат изгубени, ако учениците му не бяха записали диалозите, в които са участвали. Пример за това са диалозите на Платон.

Приятел и ученик на Сократ

Човек, който няма истински приятел, не е достоен да живее. Така мисли Демокрит. Според него в основата на приятелството стои разумността. но го създава здравият разум. От това следва, че един разумен приятел е по-добър от сто други.

Като философ Платон е ученик и последовател на Сократ. Но не само. Следвайки определенията на Демокрит, те са и приятели. И двамата многократно са признавали този факт. Но има и неща, които са по-високо в ценностната стълбица.

"Платон е мой приятел, но истината е по-скъпа". Най-висшата добродетел на философа е целта, чието преследване е смисълът на живота. Философията не може да заобикаля неговата внимание на този въпрос. Диалогът на Платон е за него "Menon".

Сократ, Анит и.....

Въпреки че за един диалог са необходими само двама, той често се нуждае от трети. Той не е участник, а е необходимо за да доказва валидността на аргументите. Робът на Анит служи точно за тази цел в "Menon" Платон. Сократ го използва, за да докаже вродеността на някои знания.

Всяка мисъл трябва да бъде доказана. Откъде идва нашето знание?? Сократ вярва, че миналият живот на човека е източник на познание. Но това не е теорията за прераждането. Според Сократ миналият живот е пребиваването на човешката душа в божествения свят. Споменът за него е знание.

Накратко за най-важното

Всичко започва с въпроса на Менон как да постигнем добродетел. Дадена ли е от природата или може да бъде научена?? Сократ доказва, че нито едно от двете не може да бъде научено. Защото добродетелта е божествена. Следователно то не може да бъде преподавано. Още по-малко пък добродетелта може да бъде дар от природата.

"Menon" Платон е разделен на три части:

1. Определяне на предмета.
2. Източник на знания.
3. Същност на добродетелта.

Анализът в "Menonet" Платон се основава на последователност от действия, всяко от които е необходимо звено във веригата от доказателства.

Този подход гарантира, че нищо няма да остане неразкрито, неразказано и неопределено. Ако не разберем откъде идва знанието, не можем да кажем нищо за неговата истинност. Безполезно е да се обсъжда дадено явление, без да се знае неговата същност. И няма какво да обсъждаме, ако всеки възприема темата по свой начин.

За какво се отнася спорът?

Темата на диалога трябва да се разбира еднакво и от двете страни. В противен случай може да се окаже като в притчата за тримата слепци, които решили да разберат какво е слон. Единият се държеше за опашката и я смяташе за въже. Друг докосна крак и оприличи слона на стълб. Третият мъж опипва багажника и твърди, че това е змия.

Сократ в "Menonet" От самото начало Платон се занимава с определяне на предмета на дискусията. Той опровергава широко разпространената идея, че има много видове добродетели: за мъже и жени, старци и деца, роби и свободни хора.

Подобна идея е имал и Менон, но Сократ сравнява такова множество с рояк пчели. Определянето на същността на пчелата чрез позоваване на съществуването на различни пчели е невъзможно. Следователно изследваното понятие може да бъде само идеята за добродетел.

Идеята е източникът на знанието

Имайки представа за добродетелта, е лесно да разберем различните ѝ видове. Освен това няма явление в съществуващия свят, което да може да бъде разбрано, без да притежава своя идея.

Но в заобикалящата ни реалност няма идея като такава. Така е и със самия човек, който познава света. И в него, откъдето? Възможен е само един отговор: божественият, съвършен и красив свят на идеите.

Душата, вечна и безсмъртна, е сякаш отпечатъкът й. Тя виждаше, знаеше, помнеше всички идеи, докато беше в техния свят. Но смесването на душата с материалното тяло "загрубяване" неговия. Идеите избледняват, покриват се с утайката на реалността, забравят се.

Но те не изчезват. Пробуждането е възможно. Човек трябва да задава правилните въпроси, за да може душата, опитвайки се да отговори на тях, да си спомни какво е знаела първоначално. Това доказва Сократ.

Той разпитва Анита за свойствата на квадрата и постепенно го кара да осъзнае същността му. А самият Сократ не е давал никакви намеци, а само е задавал въпроси. Така че Анит просто си спомняше геометрията, която не беше учил, но знаеше отпреди.

Божествената същност е природата на нещата

Същността на геометрията не се различава от всяка друга. Същото разсъждение важи и за добродетелта. Познанието е невъзможно, ако не притежаваме неговата идея. Точно както не можете да научите добродетелта или да я намерите вродена.

Един дърводелец може да научи друг човек на занаята си. Умението на шивача може да се придобие от специалист, който го притежава. Но няма такова изкуство като добродетелта. Не "специалисти", притежавайки го. И така, откъде идват учениците.., ако не учители?

Ако това е така, твърди Менон, откъде идват добрите хора?? Не можеш да го научиш и не се раждаш добър. Как е възможно??

Сократ се противопоставя на тези възражения, като посочва, че дори един добре възпитан човек може да бъде наречен правоверен. Ако тя води към цел, както и към ума, резултатът е същият.

Например някой, който не знае пътя, но има вярно мнение, ще води хората от един град в друг. Резултатът няма да е по-лош, отколкото ако е имал вродени познания за пътя. Тогава тя е постъпила правилно и добре.

Целта на добродетелта

Тъй като божественият произход на добродетелта е добре доказан, става очевидно, че тя не може да бъде своя собствена цел.

В същото време много неща от материалния свят са самонасочени. Например натрупването на пари изисква те да бъдат пуснати в обращение. Тревата се възпроизвежда сама. Безкрайното повтаряне се превръща в безсмислица, която не може да има цел.

Не това, което е божествено вдъхновено. Защото то не е насочено към себе си, а към вечното и непреходно благо.

Няколко века след разглеждания мислител тази мъдрост е въплътена в една поговорка: "Аз съм пътят, истината и животът".

Това е синопсисът "Menon" Платон. Минали са хилядолетия, но хората не спират да се обръщат към наследството на гръцките мъдреци. Може би защото продължават да намират отговори на вечните въпроси.