Николоз бараташвили, грузински поет романтик: биография и творчество

Николоз Бараташвили е човек с трагична и трудна съдба. Днес той се смята за признат класик на грузинската литература, но нито едно от произведенията му не е публикувано приживе. Първите му стихотворения са публикувани едва седем години след смъртта му. Сборник с негови произведения е публикуван на грузински език едва през 1876 г.

Биография на Николоз Бараташвили

Николоз (Николай) Мелитонович Бараташвили е роден на 15 декември 1817 г. в Тифлис (Тбилиси). Родителите му са грузински благородници, князе: баща му е княз Мелитон Николаевич Бараташвили, а майка му е княгиня Ефимия Дмитриевна Орбелиани.

Майка му е потомка на известния грузински цар Ираклий II (владетел на Картли и Кахетия). Известният поет Григол Орбелиани, който известно време е бил губернатор на Русия в Закавказието, е чичо на Николоз Бараташвили. По време на обучението му в гимназията негов духовен наставник е известният представител на интелигенцията, авторът на учебника по логика Соломон Додашвили.

Личността на бъдещия поет се формира в среда на образовани хора, вдъхновени от идеите на декабристите, френските просветители. В кръга от разговори на възрастните, които младият Николоз слушаше, витаеха идеи за грузинската независимост, тъга по загубата на грузинската независимост, спомени за миналото величие.

Проучвания, инцидент

През 1827 г. семейството му изпраща Николоз в дворянското училище в Тифлис. Там попада под влиянието на своя наставник, известния политически деец и философ Соломон Додашвили. Той внушава на бъдещия поет идеите на хуманизма, духа на националната свобода.

Докато учи в училището обаче, Николоз претърпява инцидент, който повлиява на целия му живот. Един ден той пада по стълбите и си наранява тежко краката. В резултат на това Бараташвили се сдобива с неизлечима куцота, което води до провал на мечтата му - желанието да се присъедини към армията.

Нелюбима работа, семейни проблеми

Семейни проблеми, а именно рязко спадане на доходите на семейството му, което се е отдало на разточителен начин на живот, както и дългове и болести проблемите на баща му водят до.. на факта, че Николоз Бараташвили отказва да продължи своята на образованието в Русия университет. Като единствен издържащ семейството, той започва работа като чиновник в Експедицията на правдата и справедливостта.

Николоз възприема този обрат на съдбата като унижение. Нещо повече, той е престанал да вижда за се всеки-никакви перспективи, е загубил надежда за бъдещето.

Начало на творческа дейност, разочарование

По това време Бараташвили вече се занимава сериозно с писане на поезия. Жизнените перипетии се отразяват на съдържанието на поезията му. То е пропито с разочарование и самота. Външно обаче Николоз се опитваше да създаде впечатление на остроумен човек, вакханка, който понякога се ядосваше на езика.

Влияние върху възгледите на Николоз за света и творчеството му оказва и политическият заговор от 1832 г., когато някои грузински интелектуалци, сред които и учителят му Соломон Додашвили, се опитват да се отделят от Руската империя. Действията на превратаджиите се провалят и Бараташвили, който ги подкрепя с цялото си сърце, разбира, че мечтата за независимост на страната трябва да бъде изоставена.

Неуспехи в любовния живот, любовни текстове

В личния си живот Николоз, който изпитва сериозни финансови затруднения и страда от придобита инвалидност, също е преследван от неуспехи и разочарования. Той се влюбва в Катрин Чавчавадзе, дъщеря на известния грузински литератор Александър Чавчавадзе. Но тази любов не беше отвърната. Той не спечели любовта на красавицата. Екатерина предпочита принц Давид Дадиани, фактическият владетел на Мингрелия. Но стихотворенията на Николоз, посветени на неговата любима, са блестящ пример за лирична любовна история.

Идването на славата

По това време, в началото на 40-те години на XIX век, младият Николоз Бараташвили вече е известен като поет. Успява да обедини около себе си съмишленици и талантливи млади хора и става ръководител на литературния кръг. След смъртта на Бараташвили неговите съратници създават по-късно, през 1850 г., известен грузински театър на базата на кръжока. През 1852 г. те започват да издават литературно списание "Цискари".

Славата на Николоз като талантлив поет се разпространява далеч извън Грузия. Той е забелязан и в Петербургската академия на науките и му е предложен пост на кореспондент, чиято основна задача е да събира материали за грузинската история.

По това време обаче Николоз Бараташвили отново е преследван от семейни проблеми. Баща му фалира напълно. За да реши финансовите си проблеми, Николоз е принуден да напусне Грузия и да замине за Азербайджан.

Смъртта на поета

Първоначално продължава службата си в град Нахичеван, а по-късно се премества в азербайджанския град Ганджа. Там той се заразява със сериозно инфекциозно заболяване. Според някои това е било злокачествена треска. Други твърдят, че Бараташвили се е разболял от тежка форма на малария. Но за него това се оказва фатално заболяване. Николоз Бараташвили умира на 9 октомври 1845 г. само на 27 години.

Дългият път към вечния покой

Прахът на поета е препогребван три пъти. За първи път чуждата земя го приема в самота, в отсъствието на роднини и приятели на погребението. Погребан е в гробище в азербайджанския град Ганджа.

Седем години след като стиховете на Николоз Бараташвили са публикувани в Грузия, той веднага става изключително популярен в родината си. Възниква народно движение, което иска да погребе тленните му останки в Грузия. Грузинският народ успява да постигне това през 1893 г. Прахът му е погребан в Пантеона Дидубей, където са погребани грузински културни дейци.

Николоз Бараташвили е погребан за трети път след още 45 години. В съветска Грузия през 1938 г. прахът му е пренесен в Пантеона в Мтацминда. Там почиват най-изтъкнатите и достойни личности на грузинската национална култура. На това място Николоз Бараташвили с право заема своето почетно място.

Наследството на поета

Литературното наследство на Бараташвили е количествено малко. Написал е само 36 стихотворения и една историческа поема "Съдбата на Грузия". Но значението на творчеството и личността му за грузинската литература не може да бъде надценено.

Изследователите на творчеството на поета смятат, че, че след на легендарния Шота Руставели в продължение на 600 години никой не е издигнал грузинската поезия на такова високо национално и общочовешко ниво като Николоз Бараташвили.

Речникът на Брокхаус и Ефрон посвещава следните редове на грузинския поет:

"Тежки лични неуспехи и нищожност околна среда "меланхолията на поета, наричан "грузинския Байрон". В епохата на борбата с планинците и всеобщото увлечение по военните подвизи той се нуждае от друга, по-добра слава - да направи щастливи своите селяни; жадува за саможертва в името на родината си. Песимизмът на Бараташвили не се ограничава само до личното недоволство; той има философски характер, който се корени в универсалните изисквания на човешката душа. Бараташвили е първият грузински поет и мислител, който въплъщава в прекрасните си творби универсалните идеали за справедливост и свобода".

"Мерани" се смята за връх в творчеството му. Счита се за най-любимата поема на грузинския народ. Смята се, че той е един от най-добрите образци на романтичната поезия на Бараташвили.

Николоз е известен в Азербайджан с това, че е написал стихотворението "Песента на Гончабейм". Посветен е на известната азербайджанска поетеса Гончабейм, която е дъщеря на Ешан хан, последния владетел на Нахичеванското ханство. Превежда творбите ѝ на грузински език.

Бараташвили попада в руската култура в началото на ХХ век, вече под съветска власт. Творбите му, публикувани в превод от грузински език от Борис Пастернак, веднага придобиват значителна известност. По стиховете на Бараташвили са написани песни, вокални цикли и оратории. Сред авторите им са такива известни културни дейци като Сергей Никитин, Елена Могилевска, Отар Тактакишвили.