Особености на възприятието: илюзии за време и пространство

Възприятието е това, което ни кара като хора да разбираме света и да взаимодействаме активно с всички негови компоненти, включително с нашите ближни. Тези факти бяха установени съвсем наскоро от психиатри и философи и скоро получиха много добро опровержение. Запознати ли сте с понятието "илюзия за време"? Възможно ли е нашето разбиране и възприемане на този свят да не е нищо друго освен заблуда или измама? Нека стигнем до същността му в това.

Какво е възприятие?

На първо място, струва си да се отбележи, че възприемаме света на ниво съзнание чрез самите органи на възприятие, които имаме в тялото и ума си. Нека разгледаме тези категории поотделно:

• Простите форми на възприятие са тези, които са познати от уроците по биология: виждане, чуване, миришене, докосване и т.н. д. Важно е да се отбележи, че в обработката на повечето информация участват няколко органа. Например, когато гледате филм, слухът и зрението работят заедно, а когато сте в контакт с човек, мирисът, допирът и слухът също работят заедно. Това е начинът, по който взаимодействаме със света на физическо ниво.
• Сложните форми са философски понятия като възприемане на пространство, време и движение. Илюзиите за възприемане на тези съставни части на нашия свят са присъщ фактор за разбирането на въпроса. Всеки човек възприема света по свой собствен начин и ние никога няма да разберем какво виждат очите на нашия спътник.

Сега ще говорим за сложните форми, които дори не принадлежат на философията, а на метафизиката.

Space

Това е нашата основна среда, която се състои от три измерения. Въз основа на този критерий човек, въз основа на своите физически свойства и перспективи, осъзнава къде се намира, къде е разположен и което е.. около него. Ние се идентифицираме в пространството чрез вестибуларния си апарат. Това е основният орган, който предава на мозъка сигнали за всичко, което ни заобикаля. Очите, ушите и другите части на тялото могат само да допълнят усещането, но никога няма да създадат пълна картина.

Логично е да се предположи, че ако вестибуларният апарат, свикнал от векове "вижте" само трите измерения ще бъдат заменени от друг орган, ще можем да възприемаме пространството в различна форма. Следователно можем да приемем, че тя е илюзия, както я разбираме.

Време

Не ни е даден никакъв орган, който да определи продължителността на времето, в което се намираме, нито пък какво време показват стрелките на часовника в момента. Това е концепция не е нищо по-малко от изобретение на човечеството. Оттук и многото твърдения, че илюзията за време ни съпътства. В действителност няма такова понятие. Но в генетичната памет на съвременния човек съществува възприятие за времето, което се движи изключително напред и се разделя на минало, настояще и бъдеще. Той е необходимо за здравословен взаимодействието между индивида и обществото, систематизирането на много процеси, реда и живота в обществото.

Движение

Когато учените се заеха с въпроса за възприемането на движението, илюзията за времето стана още по-основна не само във философията, но и в науката. Още Айнщайн доказва, че тази представа е силно субективна, зависи пряко от скоростта на движение в пространството и при определени обстоятелства може да изчезне напълно. Най-простият пример е движението със скоростта на светлината. В този момент времето ще престане да съществува за обект, който "мухи" в пространството, всичко ще изглежда статично. От друга страна, наблюдателят ще го възприеме като нещо, което се движи с нереална скорост, докато процесът се движи напред със същото бързо темпо.

Илюзията на пространство-времето в известен смисъл е плен, в който човек е въвлечен по собствена воля. Не забелязваме как часовникът се забавя, когато се движим по самолета в определена посока, и се ускорява, когато седим на едно място. Можем да го знаем, да го разбираме и дори да се опитаме да го приемем, но уви, не можем да се отървем от този мираж. Това се дължи на факта, че възприятието е в рамките на човешкото тяло, защото в противен случай просто бихме загубили връзка със света, с който сме свикнали.

Когато настъпи моментът?

Официалната версия е, че феноменът е възникнал по време на Големия взрив, когато Вселената е започнала да съществува. Времето е създадено, като е направено огромно пространство и различни предмети се движат през него. От една точка - точката на сингулярност - те се оттласкват към други, различни, разпръснати в различни краища на необятната вселена, и никога не се връщат на първоначалните си позиции. Затова се появи време, което вървеше само напред. Предишните положения на небесните тела бяха оставени настрана, сегашното им положение беше отбелязано като настояще, а по-нататъшните им траектории на движение - като бъдеще. Но черните дупки и точките, от които няма връщане назад, рушащите се центрове на галактиките и самото движение със скоростта на светлината бяха препъни камъните за тази идеална научна картина. Тези твърдения напълно преобърнаха възприятието за пространство и време.

Визуални илюзии

В допълнение към науката, психолозите също са изследвали фантома на нашето разбиране за света. Ако изхождаме от пространствено-времевия континуум и разбирането за часовника в него, се оказва, че мозъкът може да открие и маркира като движещ се обект, който се движи - т.е. той преодолява разстоянието, като изразходва определено количество ресурси за измерване. А ето и първата пръчка в колелото от психолозите - визуалните илюзии. За тези изображения се казва, че притежават "с неподходящи физични свойства", следователно се интерпретират погрешно от окото. Но е факт, че те са статични и ние ги виждаме да се движат. Според мозъка в рамките на такова изображение обектите се движат по определени траектории, като за този процес се отделя време и се променя позицията им в пространството. Но в действителност това не се случва, което още веднъж доказва илюзията за възприемане на времето.

Добрите стари анимационни филми

Преди уеб-художниците да започнат да радват света с анимирани изображения, създадени със специален софтуер, обикновените майстори на четката са седели в кабинетите си и са рисували множество изображения на анимационни герои. Броят на снимките достигна милиарди, а всяка от тях беше секунда в готовия филм, с нови позиции на телата на героите, изражения на лицето и от околната среда. Гледайки готовия карикатурен филм, разглеждаме вече видяните изображения като минало, а тези, които предстои да видим - като бъдеще. Това, което беше на екрана в момента, беше единственото истинско настояще. Но на практика картините, които вече са били в нашето минало, не са изчезнали - те остават в студиото. Тези, за които не смятахме, че вече са в рамката, вече съществуват, са в резерва. Това означава също, че пространствено-времевият континуум вече е запълнен с всички минали и предстоящи събития, те не са изгубени и все още не са създадени. Ако успеем да се освободим от възела на часовете, дните и годините, ще разберем, че времето е само илюзия, която ни показва далеч не пълната картина на съществуването.

Теория на струните

Квантовата физика е в основата на науката. Можем да го използваме, за да докажем, че времето е натрапчива илюзия, която е здраво заложена в съзнанието на хората. Според това научно твърдение всяка частица, независимо дали е атом, клетка или живо същество, например животно или човек, може да се намира в повече от 11 пространства едновременно. Нека отбележим, че вече има.. терминът пространствено-времевият континуум не се използва, защото в теорията на струните такова понятие просто не съществува. Тя не се вписва в никаква формула. И това е съвсем разбираемо. Не е възможно една частица да се намира в 11 (!!!) места по едно и също време. Разумно е да се предположи, че времето просто не съществува. Това се дължи на субективното ни възприемане на пространството и движението в него.

Хипноза

И последното доказателство за илюзията на времето е състоянието на хипнотичен транс. За разлика от теорията на струните тя вече не се отнася до физическото разделяне на една частица на няколко равнини, а до т.нар. душевни или извънтелесни пътувания в пространствени ресурси. Хипнозата е очарователна с това, че може да проникне в най-дълбоките кътчета на вътрешната ни памет. В ежедневието много неща остават подсъзнателно в ума и не са лесно забележими. Например колко врани имаше на прозореца, когато бяхме в шести клас по математика, кои хора се возеха до нас в метрото преди три години и т.н. д. Но в състояние на хипноза всичко това се връща и се превръща в нашата нова реалност. Следователно можем да върнем подсъзнанието си в миналото или да го изпратим в бъдещето, да видим тези събития и да се възползваме от тях.