Трифон вятски: живот, добри дела, духовенство и основаване на манастир

Хората, които са далеч от църквата, често са убедени, че повечето православни светци, почитани в Русия, са свързани с Византия и Римската империя, например раннохристиянските мъченици. Междувременно славянските земи имат свои собствени "местни" небесни застъпници. Един от тях е Трифон, Вятският чудотворец и основател на манастира в този град.

Кой беше този човек??

Хората не се раждат светци, те стават такива в хода на живота си, като дават пример на другите, служат неуморно на Господ и извършват добри дела с кротост и смирение, без да търсят светско признание и награди за тях.

Такъв е бил и Трифон Вятски. Биографията му, от една страна от една страна, е пълна с неясноти за периодите на пътуванията му, но от друга страна, за светеца се знае много.

По рождение Трифон е селянин, а по призвание е Божи служител. Този човек е избрал да посвети живота си на Господ още в ранна възраст. Но той действаше по много странен начин. Вместо да дойде като послушник в близкия манастир, бъдещият светец се отправя на първото си пътуване. Такива пътувания в живота му не са малко, така че може да се каже, че той е бил скитник на Бога.

По време на едно от тези пътувания се случва чудо, което се смята за първото, откакто е записано. По молитвата на Трифон детето оздравя. Напълно вероятно е това да не е първият случай, но няма данни за по-ранни чудеса. Затова в живота си Трифон е не само Божий странник, аскет или блажен, но и чудотворец.

Кога е роден?? Когато той почина?

Бъдещият светец е роден през 1546 г. Родителите му принадлежат към селската класа и са много заможни и набожни. Отец Трифон се казваше Дмитрий Подвизаев, беше човек с кротък характер, известен със своята набожност и ...и лошото здравословно състояние на майките им... Не са запазени никакви сведения за майка му, което не е изненадващо, тъй като през XVI в. начинът на живот се определя от Домострой.

Бъдещият светец е най-малкото дете в семейството. Кръстен е с името Трофим. При постригването му в монашество той получава името Трифон. Постъпва в монашество на двадесет и две годишна възраст.

Трифон, чудотворецът от Вятка, умира през 1612 г. в град Хлинов, през октомври, в основания от него Успенски манастир.

Посвещението и първите чудеса

Трифон започва да странства още в ранна младост. Той се разхождаше между селата, градовете и махалите. Бъдещият светец среща своя първи изповедник и наставник във Велики Устюг. Разбира се, този човек беше свещеник и се казваше отец Йоан. Не е запазена друга информация за него. След като е благословен от отец Йоан, Трифон остава за известно време в Шомокса, малка енория близо до Велики Устюг. Тук той работи и води прост селски живот.

След като прекарва известно време в Шомокса, бъдещият светец тръгва отново. По време на пътуването посещава Перм, а след това стига до малък град на брега на река Кама. По онова време той се нарича Орлов град. Сега това е село Орел, което, разбира се, се намира в Пермския край, в Усолския район. Тук бъдещият светец живее на църковната веранда и прекарва повечето си време, разхождайки се по улиците.

По време на една от тези разходки Трифон се сблъсква със забележителна случка. Хората на Строганов се шегуват с него. Шегата се състои в това, че бъдещият светец се хвърля от скала в снежните преспи. Слугите обаче бързо се разкайват, изкопават скитника от снега и се учудват, че в него няма и следа от раздразнение или омраза. Разбира се, шегаджиите разказват на домашните за случката, която така ги е впечатлила, и събитието става известно на собственика, Яков Строганов.

Той бил суеверен и богобоязлив човек. Като научил за поведението на слугите си, Строганов още на следващия ден посетил църковното преддверие, потърсил Трифон и го помолил за прошка. Той му съобщава и за тежкото заболяване на единствения му син. Трифон, бъдещият светец и чудотворец от Вятка, се помолил за детето и Господ дарил на наследника на Строганови изцеление. Това е първото чудо, достигнало до наши дни.

Тръгвайки на странстване, Трифон стигнал до село Николское, разположено на брега на река Виледи. Това е мястото, където се случва второто чудо на изцеление. Бъдещият светец е адресиран до съпругата на чиновника Максим Фьодоров, Уляна, моли Господ да излекува двегодишния ѝ син. Трифон, чудотворецът от Вятка, се молил цяла нощ и чудото станало. Момчето, което е било на ръба на смъртта, се събужда здраво.

След това чудо бъдещият светец се отказва от аскетизма, тъй като светската слава му тежи. Той пристига в село Пискор, което се намира в същия Пермски край, и се обръща към игумена на местния манастир Варлаам. Отец Варлаам, разбира се, не отказва на аскета и го постригва в монашество, като го нарича Трифон.

Животът в Пискорския манастир и чудотворните явления

Трифон, бъдещият светец и покровител на Вятка, се труди усърдно в Пискорския манастир, не спи през нощта, моли се и удивлява братята със своята кротост и голямо духовно смирение. Той вършеше цялата работа в манастира с радост, без мързел и ропот.

Освен че се грижел за благото на манастира, бъдещият светец неуморно измъчвал плътта си. Той спеше малко и на голата земя. Постеше, без да се уморява, никога не нарушаваше правилата на манастира, а през летните дни излизаше гол на двора и даваше плътта си на пясъчни мухи, гадини и комари. Цяла нощ Трифон стоял сред облаците от насекоми и се молел на Господ.

Скоро бъдещият светец се разболява тежко. Той лежал там четиридесет дни, след което му се явили две видения - на ангел, изпратен от Господа, и на свети Николай Чудотворец. Свети Николай се явява на монаха и го изцелява.

След оздравяването му, дадено от Бога чрез великия чудотворец Николай Мирликийски, службата на Трифон става още по-ревностна. И така се случи, че в манастира започнаха да идват хора, изтощени от болести. Чрез молитвата на Трифон са извършени много изцеления - както на деца, така и на възрастни, които са били обладани от демони.

Световната слава на Трифон била изключително голяма. Това, разбира се, предизвиква завист и други тъмни черти сред останалите монаси. Това натоварва бъдещия светец. Един ден, след като се помоли на Господа, той напусна манастира, без да има нищо със себе си.

Ермитизмът и обръщането на езичниците към Христовата вяра

Разхождайки се покрай Кама, Трифон намери стара изоставена лодка. Той седна в него и отплава по течението. Недалеч от.. в устието на реката Мулианки чу гласа на Трифон, който му посочи едно място на брега. На тази поляна е имало древен храм - езическо светилище, в което са се извършвали жертвоприношения на идоли. И така Трифон се заселил като отшелник близо до нея.

Старейшината на общността на остяците, наречен Зевендук, изпратил около седемдесет въоръжени мъже при отшелника. Трифон им проповядва Христовата вяра и им обяснява за техните идоли. Хората оставили отшелника в ужас и, разбира се, разказали на местния принц, който се казвал Амбал. Последният изрази желание да види и чуе отшелника със собствените си очи.

Събитията обаче не протичат мирно. Отшелникът бил посетен от Сухоятин, търговец, който търгувал с местните езически племена. Той оставил на Трифон брадва и вероятно някои други неща от първа необходимост. Отшелникът решил да ги използва, за да унищожи светилището и всички дарове за езическите идоли, и успял да го направи. След като научили за това, Амбал и хората му дошли при Трифон и били изумени как човекът е могъл да разруши древното им светилище, без да навреди на себе си.

Макар че самият Амбал нито е очернял светеца, нито го е разгневявал, много от остяките са жадували за отмъщение. По това време племената на херемисите идват на война в техните земи. Остиаките много се страхуваха от тях, а страхът им беше особено голям заради увереността, че отшелникът ще покаже на враговете местоположението на къщите. Но когато отидоха да убият Трифон, не можаха да намерят колибата му. Самият светец се молел в манастира, без да се крие от съдбата си.

Това чудо подтиква остиаките да приемат Христовата вяра. Новоповярвалите често идвали при отшелника, слушали проповедите му и му давали подаръци - мед, храна, кожи и много други неща. Трифон отново е завладян от светската слава. След известно време той напуска килията си и се връща в манастира в Пир.

Основаване на Успенския манастир и канонизация на Трифон

Завръщайки се в Пирския манастир, бъдещият светец Трифон Вятски води прост живот. Въпреки че се разчуло за завръщането на чудотвореца сред стените на манастира, Трифон не излизал от килията си, освен когато се налагало, и прекарвал дни и нощи в молитва и размисъл върху Светото писание.

Скоро след това Трифон отново напуснал манастира и се уединил в земите на Строганови, на една планина близо до река Чусовая. Но хората идваха тук на тълпи и не всички имаха нужда от помощ. Бъдещият светец живее в тези земи девет години и ги напуска по молба на Григорий Строганов.

След като напуска имението на Строганови, Трифон отива при духовния си съветник, отец Варлаам. Той споделил с него мислите си за това, че в земята на Вятка няма манастири. След като получил благословия от Варлаам за основаването на манастира, бъдещият светец се отправил на дълго пътешествие, по време на което имал видение за мястото, където трябвало да се построи манастир.

На 24 март 1580 г. митрополитът благославя основаването на манастира и ръкополага Трифон за свещеник. А на 12 юни същата година цар Йоан Василиевич издава специална грамота за устройството на манастира, в която се добавят камбани и богослужебни книги.

Самият строеж вървял със значителни затруднения, докато един от местните селяни не видял насън Божията майка, която му посочила място за на храма. По този начин е основана църквата "Благовещение на Пресвета Богородица", а въпросите, свързани с организацията на новия манастир, веднага се развиват добре. Скоро малкият манастир става твърде малък и е разширен, като е построена голяма църква "Успение Богородично". Днес тази църква е катедралата "Успение Богородично" на Трифоновския манастир и в нея се съхраняват мощите на светеца от Вятка.

Вятският чудотворец е канонизиран с решение на Светия синод едва през 1903 г. в каноничното качество на светец. Денят на паметта му е 21 октомври по грегориански. Монахът Трифон Вятски е почитан в цяла Рус. Но този светец е особено обичан и уважаван от жителите на Вятска и Пермска област.