Съдържание
Този храм е известен далеч отвъд пределите на Русия, защото се намира на Червения площад. Първоначалният вид на катедралата "Покров Богородичен" на Рву е известен на историците само от записките на чужденци, посетили Москва в периода от XVI до XVIII век. В руските летописи почти няма сведения за този архитектурен шедьовър.
Превземането на Казан

През 1552 г. цар Йоан III Грозни предприема третия и последен поход към Казанското ханство. Преди речта си кралят дълго се молил и дал обет на Бога, че в случай на успешен изход ще построи храм на невидимия красота. В резултат на нашествието Казан става част от руската държава и през 1555 г. на Червения площад започва строежът на катедралата "Покров Богородичен".

Царят повикал архитекти, които да построят обещания храм. Митрополит Макарий предлага църквата, построена на крепостния ров, да бъде посветена на Покров Богородичен, тъй като походът към Казан започва на 1 октомври, когато православните християни празнуват този празник. Царят харесал идеята и поставил на строителите предизвикателна задача: да построят храм, който да символизира рая на земята.

Храмът "Покров Богородичен" на река Рву е решено да бъде построен под формата на символа на празника - звездата на Пресвета Богородица. За тази цел архитектите изграждат ансамбъл от девет отделни храма върху една основа. Всички църкви заедно образуват фигурата на Витлеемската звезда. Това може да се види особено добре на снимките отгоре.
Гледката отгоре наподобява звездата върху иконите на Пресвета Богородица.

Василий Блажени
Майката на бъдещия светец се молила на верандата на катедралата "Богоявление" в Елохово, когато започнали родилните мъки. Раждането е толкова бързо, че бебето се ражда направо на стълбите на църквата. Детето е кръстено Василий.
Решено е момчето да се обучи за обущар, тъй като родителите му смятат, че този занаят е достатъчно доходоносен. Малкият Василий учеше усърдно и веднъж така изненада началника си, че той разбра, че младежът не е обикновен човек. Един търговец дойде в работилницата с молба да ушие такива ботуши, които "той няма да бъде толериран". Василий, изпреварил учителя, изригна: "Ще има такива, които няма да можете да понесете завинаги!"
Учуденият обущар искаше да се скара на чирака, че си позволява такива волности, но Василий обясни, че търговецът ще умре, преди да успее да изпробва изделието. Когато пророчеството се сбъдва, майсторът разбира, че чиракът му е получил дар от Бога.
Когато Василий навършва пълнолетие, той оставя учителя си в Москва, където доброволно поема един от най-трудните начини за спасение на душата - подвига на глупостта. В столицата светецът се разхождал гол през всички сезони, като плашел минувачите.

Първоначално Блаженият е бил обект на подигравки, а понякога и на побоища, но скоро е признат за мечтател и дори се страхува от него. Василий е уважаван и от цар Иван Грозни.
Веднъж един глупак бил нападнат от тълпа мъже... Разгневени жители на града бият Василий за това, че е счупил иконата на Божията майка над вратата на Варваринския вход на Кремъл. Господ опази верния си син от убийство и тълпата внезапно се успокои.
Тогава Василий помолил да махнат горния слой боя от счупената икона и хората видели лицето на дявола под светия образ на Дева Мария. Това е хитър план на сатанистите. Нищо неподозиращите хора, които влизали през портата, се кръстели и се кланяли пред образа на дявола.

Блаженият неведнъж изобличаваше нечистите търговци, като ги принуждаваше да признаят коварството си. Изцеляваше болните и помагаше на онези, които не искаха помощ, но наистина се нуждаеха от нея. Той прогонваше демоните от домовете на праведните и се молеше за обръщането на грешниците.
Веднъж Василий, поканен на угощение за владетеля, три пъти разлял вино на пода. Царят с недоумение го попитал за причините за подобно поведение, а светецът отговорил, че гаси пожар в Новгород. След известно време при Иван Грозни пристигнали пратеници с вест за пожар, който бил потушен от неизвестен старец.
Архитектура на ансамбъла
Църквата "Покров на Света Богородица" на Рву:
- Свети Василий Блажени;
- Александър Свирски;
- Барлаам от Хутин;
- Влизането на Господ в Йерусалим;
- Григорий от Армения;
- Киприан и Юстин;
- Николай Великорецки;
- Светата Троица;
- Тримата патриарси;
- Църква "Покров Богородичен" (централна част);
- Йоан Блажени.

Църквата "Света Троица"
Василий Блажени не е имал жилище или друга собственост в Москва. Най-често хората го намират в църквата "Света Троица", на чието място днес се издига катедралата "Покров Богородичен" на Рву. През 1557 г. светецът се разболява и умира. Той беше на 88 години. Василий е погребан в оградата на църквата "Света Троица", която по това време вече е разрушена. На нейно място се изгражда църквата "Покров Богородичен" на остров Рву. В памет на неразумния старец Иван Грозни нарежда през 1588 г. да се построи още една, десета църква.
Работеше денонощно, приемаше поклонници и скитници, даваше им подслон и топлина. Църквата "Свети Василий" в подножието на църквата "Покров Богородичен" на Рву е единственото отопляемо помещение в ансамбъла. Божествената литургия се отслужва в църквата всеки ден. С течение на времето целият ансамбъл на църквата "Покров Богородичен" на Рву получава името на Василий Блажени.
Храм на преподобния Александър Свирски
Югоизточната църква е наречена на светеца в чест на битката по време на Казанската кампания. В края на лятото на 1553 г. кавалерията на царевича Япанча е разбита на Арското поле. Благодарение на това обсадата на Казан завършила успешно, защото армията на царевича била полезна на хана...
Църквата "Свети Александър Свирски" е една от по-малките църкви в ансамбъла на църквата "Покров Богородичен" на река. Висока е около петнадесет метра. Стените на църквата са изрисувани по подобие на тухлена зидария, а куполът е украсен "тухлена спирала", символизиращ вечността. Вътрешната украса на храма е реставрирана многократно, за последен път през 80-те години на миналия век.
Църква на Варлаам от Хутин
Тази част от ансамбъла отбелязва и важна дата от Казанската кампания. През ноември 1552 г., в деня на паметта на свети Варлаам (основател на Хутинския манастир), Иван Грозни тържествено се завръща в Москва с победа. Царят обичал този светец; баща му Василий Трети преди смъртта си приел монашески обет с името Варлаам. Абатът е почитан като покровител на кралете.
Подобно на църквата на Александър Свирски, църквата се издига на петнадесет метра. Сградата има забележителност - аспид с неправилна форма. Този дефект се обяснява с наличието на проход в централния храм на ансамбъла. В църквата "Свети Варлаам Хутински" е осветен панихалит от XV в., най-старият наличен в катедралата.
В храма се намира интересна икона "Видение на шестокласника Тараси". В сюжета на иконата е изобразена сцена от живота на свети Варлаам. Ктиторът на Хутинския манастир преживява видение за многобройните нещастия, които заплашват Новгород. Освен основния сюжет иконата съдържа сцени от ежедневието на древните жители на града и много точна карта от онова време.
Църква на влизането на Господ в Йерусалим
Западният храм на ансамбъла, един от четирите големи храма. В него се отслужваше Божествената литургия на Цветница. Храмът е наистина голям и тържествен. Иконостасът е заимстван от вече разрушената църква Александър Невски. Иконата на принца е пренесена от катедралата.
Църквата на Григорий Арменски
Друга малка сграда, наречена в чест на просветителя на Армения. Паметта на светеца се чества на 13 октомври - на този ден в Казан е издигната кулата на Арс. Симетрията в църквата е нарушена заради прохода в централната част. Интериорът е напълно запазен, дори старинните лампи.
Църквата на Киприан и Юстин
Подобно на другите църкви от ансамбъла, тя носи името на деня на празника. октомври 15, на ден на паметта на християнски мъченици, Казан е взет от буря. В края на XVIII в. по стените на църквата се появяват маслени картини.

Архитектурен ансамбъл днес
След революцията катедралата се превръща в музей. Но московчани твърдят, че богослуженията в църквата продължават и по време на съветския режим - до 1930 г. След шестдесетгодишно прекъсване православният хор отново започва да пее в катедралата през 1991 г. Днес архитектурният паметник се използва съвместно от музея и църквата. Литургията се отслужва всяка седмица в неделя и на доминиканските празници.
Катедралата "Свети Василий" е отворена за посетители от десет часа сутринта.