Структура и физиология на отолитния апарат

Изучаването на структурата и функциите на органите за равновесие ще ни помогне да разберем тайната на сръчността на някои хора и причината за тромавостта на други. Разбирането на основите на вестибулорецепцията - възприемането на собственото тяло в пространството - ще даде отговор на въпроса как да се подобри координацията на движенията и дали е възможно да се развие сръчност.

Вестибуларна сензорика

Вестибулорецепцията в тялото се осигурява от органите на равновесието. Той се дели на периферен, който се намира във вътрешното ухо, и централен. Последният представлява съвкупност от нервни пътища, ядра и кортикални нервни клетки. Малкият мозък отговаря за координацията.

Периферната част на вестибуларния анализатор се състои от три канала, наречени полукръгли канали и вестибул. Каналите са ориентирани в три равнини един спрямо друг и затова се наричат фронтална, хоризонтална и сагитална. Те са пълни с течно вискозно вещество.

В преддверието има две торбички: utriculus, която се свързва с полукръглите канали, и sacculus, която граничи с кохлеята. Тези торбички са част от отолитния апарат. Тази сензорна система е отговорна за усещането на гравитацията и възприемането на забавянето или ускорението, докато каналите са отговорни за реакцията на въртене, която поддържа равновесието на човека, дори когато изпълнява сложни салта и салта.

Анатомия на отолитния апарат

Този апарат се намира в предверието и се състои от две торбички, на чиято повърхност са разположени механорецепторите. Те са пълни с високовискозна ендолимфа и заедно с каналите и охлюва образуват един ендолимфатичен поток.

Част от рецепторите за коса са разположени в кухината на торбичките. Обикновено те са структури от 60 или повече слепени власинки с по-дълги шипчета.

Те проникват през жлезистата мембрана на utriculus и sacculus. По отношение на структурата рецепторите на отолитния апарат се разделят на два вида:

1. Първият тип има луковична форма. Тези рецептори се считат за по-нови по отношение на еволюционното развитие.
2. Вторият тип се характеризира с цилиндрична форма. В еволюционно отношение те са по-стари.

Рецепторните клетки са свързани с власинкови клетки, разположени на върха, с купола и ендолимфата на полукръглите канали с едната страна, и мембраната на отолитните торбички от другата страна. Тези власинки включват дебели и дълги циноцилии и многобройни къси стереоцилии. Техните краища влизат в контакт със статоконовата мембрана, която има желеобразна структура поради съдържащия се в нея мукополизахариден гел. Той съдържа кристали от калциев фосфат - отолити.

Физиология на вестибуларните анализатори

Изследванията на физиологията на отолитния апарат са проведени от учените Сеул и Брейър. Първата формулировка на функционалната теория е направена от Дж.Дж.Ходжкинс. Breuer. Според неговата теория дразненето на анализатора води до изместване на мембраната на статокона спрямо рецепторните власинки, както и до огъване на самите власинки. Инерционните сили, възникващи на фона на ускорение в различни посоки, водят до появата на сигнала.

Изследователи R. Магнус и A. de Kline смята, че дразненето на рецепторите се причинява от отолитите, като максималното дразнене се наблюдава, когато те са окачени, а минималното - когато отолитите са притиснати към космите.

Рефлекторният отговор на стимулите се основава на мускулите в основата на шията и крайниците, както и на тоничните движения на очите и вертикалните стави. Същността е да се запази равновесие и да се запазят околните обекти в полезрението, докато се променя положението на главата.

Начини за подобряване на координацията на движенията

Чувствителността на вестибуларния апарат не е статична: при постоянно излагане на даден стимул остротата на реакцията намалява и се развива адаптация. Това е основата на обучението по координация на движенията.

Моторната координация може да се подобри по следните начини:

• Подобряване на точността на движението;
• Развитие на двигателната памет;
• подобряване на скоростта на реакциите;
• Обучение на вестибуларния апарат

Те могат да бъдат постигнати чрез упражнения и специални комплекси от упражнения.