Кои са великите съветски военни лидери??

Съветските войници спечелиха Втората световна война и Втората световна война с големи усилия. Но за да постигнат ефективно целта си, а именно да защитят родината и родния си край на бойните полета, освен смелост и храброст, те трябвало да овладеят изкуството на войната на достатъчно високо ниво. Военачалниците бяха тези, които имаха този талант.

Операциите, проведени от съветските командири по време на войната, все още се изучават в различни военни училища и академии по света. Към края на войната най-изтъкнатите командири вече са начело и всички поколения трябва да знаят за тях. Но много от тях бяха забравени, особено след смяната на генералния секретар на СССР, а някои бяха изместени от високите си постове и оставени в сянка.

Маршал Жуков

Съветският военачалник, маршал на победата - Георгий Константинович Жуков е роден през 1896 г. и през 1939 г. (няколко месеца преди Втората световна война) вече е участвал във военните действия с японците. Руско-монголската армия разгромява групировка на източните си съседи при река Халхин Гол.

Когато новината за избухването на Великата отечествена война нахлува в Съветския съюз с главоломна скорост, Жуков вече е началник на Генералния щаб, но скоро е прехвърлен към действащите войски. През първата година на войната е назначен за командир на армейски части в най-критичните участъци на фронта. Строгата дисциплина помогна на съветския командир, маршал на Съветския съюз, да предотврати превземането на Ленинград и да прекъсне достъпа на кислород до нацистите по подстъпите към Москва откъм Можайск.

В началото на 1942 г. Жуков ръководи контраофанзивата при Москва. С негова помощ и благодарение на реактивните действия на съветските войници германците са отблъснати от столицата на голямо разстояние. През следващата година Жуков е координатор на фронтовите войски при Сталинград, както и по време на пробива на блокадата на Ленинград и битката при Курската дъга. По онова време великият съветски военачалник е представител на Върховния главнокомандващ.

През зимата на 1944 г. Жуков поема командването на Първи украински фронт на мястото на Ватутин, който е тежко ранен. Съветски командир ръководи планирана операция за освобождаване на десния бряг на Украйна. Операцията има настъпателен характер, така че с уменията на Жуков войските успяват бързо да пробият до държавната граница. В края на 1944 г. видният съветски военачалник поема командването на Първи белоруски фронт и се отправя към Берлин. В крайна сметка той е този, който приема капитулацията на нацистите и признава поражението си. През 1945 г. участва в Парада на победата в Москва и в Парада на победата в Берлин.

Въпреки всички свои подвизи, след края на Великата отечествена война Жуков остава на заден план, като му е поверено командването само на някои военни окръзи. След смъртта на Сталин Хрушчов го назначава за заместник-министър на отбраната и скоро той оглавява министерството, но през 1957 г., изпаднал в немилост пред генералния секретар, е отстранен от всички постове и длъжности. Маршал Жуков, съветски военен лидер, умира през 1974 г.

Маршал Рокосовски

Голямото име на Рокосовски се разнася из страната по време на Великата отечествена война. Преди войната бъдещият съветски военачалник е на далечно място. През 1937 г. Константин Константинович е репресиран и само три години по-късно успява да се върне на предишния си пост благодарение на маршал Тимошенко.

Именно Рокосовски успява да окаже достойна съпротива на германските войски в първите дни на войната. Армията му защитава Москва край Волоколамск, който е един от най-трудните райони. През 1942 г. съветският командир е тежко ранен и след възстановяването си става командир на Донския фронт. Благодарение на Рокосовски битката срещу нацистите при Сталинград завършва в полза на Съветския съюз.

Известният военачалник на Съветския съюз участва и в битката при Курската дъга. Тогава той успява да убеди Йосиф Висарионович, какво е необходимо да провокира германците да нанесат първи удар. Той изчислява точната зона на атаката и точно преди вражеската атака пуска лавина от артилерия, която напълно подкопава германските сили.

Но най-известният подвиг на великия съветски военачалник, маршал Рокосовски, е освобождението на беларуския народ. Впоследствие тази операция е включена във всички учебници по бойни изкуства. Кодовото име на операцията е "Багратион", благодарение на правилните изчисления основната група на нацистите - армията - е унищожена "Център". Малко преди победата мястото на Рокосовски е заето от Жуков, а Константин Константинович е изпратен на Втори белоруски фронт, разположен в Източна Прусия.

Въпреки това един съветски командир с наистина изключителни лидерски качества се радва на голяма популярност сред съветските войници. След 1945 г. Рокосовски оглавява полското министерство на отбраната, а преди смъртта си успява да работи като заместник-министър на отбраната на СССР и дори написва мемоарите си, озаглавени "Съветският дълг".

Маршал Конев

Следващият известен съветски командир, командвал Западния фронт, е. Иван Степанович Конев, който поема управлението през 1941 г., претърпява голямо поражение още в самото начало на войната. След като не успява да получи разрешение да изтегли войските си от Брянск, той излага на риск 600 хил. съветски войници, които в крайна сметка се оказват обкръжени от врага. За щастие той е спасен от военен съд от друг велик съветски генерал, маршал Жуков.

През 1943 г. Конев, командир на Втори украински фронт, освобождава Харков, Кременчуг, Белгород и Полтава. А в операцията "Корсун-Шевченко" съветският командир от Втората световна война успява да обкръжи голяма група нацисти. На западната граница на Украйна през 1944 г. Конев успешно провежда операция, която отваря проход към Германия.

Конев, командирът на Съветския съюз, също се отличава в битката за Берлин. През този важен период започва съперничество между Жуков и Конев: кой ще вземе столицата и ще сложи край на първи в тази война? Обтегнатите отношения между тях продължават и след войната.

Маршал Василевски

Съветски командир на Великата отечествена война, Маршал Василевски от Съветския съюз е началник на Генералния щаб от 1942 г. Основното му задължение е да координира действията на всички фронтове на Червената армия. Освен това Василевски участва в разработването и провеждането на всички големи операции по време на Втората световна война.

Генералният план за обкръжаване на нацистките сили при Сталинград също е планиран от съветския командир Василевски. Когато в края на войната генерал Черняховски умира, маршал Василевски подава молба да го освободи от поста началник на Генералния щаб и заема неговото място. Той повежда войските и се отправя да щурмува Кьонигсберг.

След победата си през 1945 г. Василевски е изпратен на Изток при японците, където разгромява армията на Кватун. След това той отново е повишен в началник на Генералния щаб и министър на отбраната на СССР, но след смъртта на великия лидер фигурата на пълководеца и героя на Съветския съюз Василевски остава в сянка.

Маршал Толбухин

Маршал Фьодор Толбухин, съветски военачалник от Великата отечествена война, става ръководител на Закавказкия фронт след началото на войната. Ръководи разработването на принудителната операция по десантирането на съветската армия в северните територии на Иран. Той разработва и Керченската десантна операция в Крим, която е трябвало да доведе до освобождаването на Крим, но се оказва неуспешна. Заради значителни загуби е уволнен.

Въпреки това, когато Толбухин се отличава в битката при Сталинград, командвайки 57-а армия, той е назначен за командир на Южния фронт или Четвърти украински фронт. В крайна сметка той освобождава Крим и по-голямата част от украинските земи. Под негово ръководство съветската армия освобождава Румъния, Югославия, Унгария, Австрия, а Яшко-Кишиневската операция влиза в учебниците по военно изкуство. След войната Толбухин се връща да командва Закавказкия военен окръг.

Маршал Мерецков

Кирил Мерецков се е сражавал срещу белите финландци на Карелския провлак. През 1940 г. е назначен за началник на Генералния щаб, а през 1941 г. заема поста заместник-народен комисар на отбраната на Съветския съюз в продължение на почти една година.

След обявяването на войната той представлява Върховния главнокомандващ на фронтовете край Карелия и в северозападната част на страната. През 1941 г. оглавява 4-та и 7-ма армия. През 1942 г. той оглавява 33-та армия. През 1944 г. поема Карелския фронт. През 1945 г. великият военачалник на Съветския съюз става главнокомандващ на войските на Приморския край и на Първи далекоизточен фронт.

Мерецков се представя блестящо в отбраната на северната столица и участва в освобождаването на териториите на Арктика и Карелия. Освен това ръководи контраатаки в битката срещу японците в Източна Манджурия и Далечния изток. Когато нацистката експанзия е спряна и разгромена, Мерецков се сменя начело на няколко военни окръга, включително Московския.

През 1955 г. заема длъжността помощник-министър на отбраната за военните университети. През 1964 г. е назначен в Групата на генералните инспектори на Министерството на отбраната на СССР. Маршал Мерецков е награден със седем ордена "Ленин", четири ордена "Червено знаме", два ордена "Суворов" първа степен, орден "Октомврийска революция" и др. д.

Маршал Говоров

Леонид Александрович Говоров е ветеран и съветски командир от Гражданската война. Получава образование в две военни академии. След като завършва последното, той е начело на 7-а артилерийска армия по време на войната с белогвардейците през 1939 г.

През 1941 г. Говоров е назначен за началник на Военната артилерийска академия, като в същото време става командир на артилерийските сили на Западния фронт. Говоров командва съветските войници от 5-та армия, когато тя защитава подстъпите към столицата откъм Можайск. Умелите му тактически решения му спечелват репутацията на волеви командир, който отлично владее бойни действия с всички оръжия. През 1942 г. Говоров става командир на Ленинградския фронт и успешно ръководи няколко операции за пробив на обсадата на града: Талин, Виборг и др. д. Освен това по същото време, докато е на поста си, той помага за координирането на действията на армията на балтийските фронтове.

След края на Втората световна война Говоров сменя няколко длъжности и успява да бъде едновременно командир на Ленинградския военен окръг, главен инспектор на сухопътните войски и дори главен инспектор на съветските въоръжени сили.

В продължение на четири години (от 1948 г.) той е командир на Силите за противовъздушна отбрана, като едновременно с това заема поста заместник-министър на отбраната. Награден е с пет ордена "Ленин", два ордена "Суворов" I степен, орден "Червена звезда", три ордена "Червено знаме" и много други медали на СССР.

Маршал Малиновски

Родион Малиновски става два пъти герой на СССР и герой на Югославия. Започва военната си кариера през Първата световна война, продължава през Гражданската война. По едно време Малиновски заминава за Франция като член на руския експедиционен корпус.

В началото на кариерата си е картечар в 27-а стрелкова дивизия, а когато завършва военното училище, е повишен в командир на батальон. През 1930 г. Малиновски става командир на кавалерийски полк. През 1937 г. се записва доброволец в Гражданската война в Италия. През 1939 г. започва да учи във военната академия. През 1941 г. Малиновски става командир на 48-и пехотен корпус в Молдова.

В началото на Великата отечествена война той задържа вражеските сили на река Прут. През 1941 г. той става командир на 6-а армия, а по-късно и началник на Южния фронт. През 1942 г. под негово командване е 66-та армия, която се сражава на север от Сталинград. След това е преместен на поста заместник-командир на Воронежкия фронт и Втора гвардейска армия край Тамбов. Именно тя през зимата на 1942 г. разгромява нацистите, които възнамеряват да освободят армията на Паулус от обсадата.

През 1943 г., благодарение на силите на Югозападния фронт, Малиновски освобождава Донбас и десния бряг на Украйна. През 1944 г. Одеса и Николаев са освободени и през същата година е назначен за ръководител на Втори украински фронт. Малиновски участва във вече споменатата Яшко-Кишиневска операция, смятана за една от най-важните и забележителни през целия период на Великата отечествена война. До пролетта на 1945 г. той постига разгром на германските сили в Унгария, Чехословакия и Австрия. През лятото на същата година, командвайки войските на Забайкалския край, участва в разгрома на японските сили.

След успешното унищожаване на фашизма и края на Втората световна война Малиновски остава командир на войските в Далечния изток. През 1956 г., по настояване на Хрушчов, е утвърден за първи заместник-министър на отбраната и командващ съветските сухопътни войски. В продължение на 10 години (от 1957 г.) Малиновски е министър на отбраната на СССР.

През цялата си дейност маршалът е награден с пет ордена "Ленин", три ордена "Червено знаме", два ордена "Суворов" първа степен и др. д.

Генерал Ватутин

Генералът от съветската армия Николай Фьодорович Ватутин, който живее само 43 години, е заместник-началник на Генералния щаб преди началото на войната. Когато германците атакуват границите на Съветския съюз, Ватутин е изпратен на Северозападния фронт. При Нижни Новгород Ватутин нанася няколко сериозни контраудара, които спират движението на танковата дивизия на Манщайн.

През 1942 г. Ватутин е ръководител на операция, наречена "Малък Сатурн", което попречи на италианските и румънските съучастници на Хитлер да се приближат до обкръжената армия на Паулус.

През 1943 г. Ватутин става командир на Първи украински фронт. С негова помощ военните операции при Курската дъга са успешни. Стратегическите му действия помагат за освобождаването на Харков, Киев, Житомир и Ровно. Военните операции, проведени в тези градове, превръщат Ватутин в известен военачалник.

Взема участие в Корсун-Шевченко операцията. В началото на 1944 г. колата, в която е Ватутин, е обстрелвана от украински националисти. Генералът се бори за живота си в продължение на месец и половина, но поради рани, несъвместими с живота, умира. Много улици в Руската федерация носят името на Ватутин, но малцина знаят кой е този велик човек и каква роля е изиграл за победата над фашизма.

Генерал Антонов

Генерал и велик военачалник на Съветския съюз Алексей Антонов "Victory", участва в Гражданската война. Помага за разгрома на Корниловския бунт, става помощник-началник на щаба на Първа московска дивизия на Южния фронт, а впоследствие е повишен в началник на щаба на пехотна бригада.

След това е назначен за началник на щаба на пехотна бригада, с която преминава река Сиваш и участва в битката срещу врангелистите на полуостров Крамской. Подобно на много командири, Антонов завършва две военни академии. Военната му кариера започва като началник на оперативния отдел в щаба на дивизията; успява да се издигне до длъжността началник на щаба на Московската военна. Успява да работи и като началник на катедрата по обща тактика във Военната академия във Фрунзе.

По време на обявяването на война на Съветския съюз от Хитлер Антонов е заместник-началник на щаба в Киевска област. По-късно е повишен в длъжност началник на щаба на Южния фронт, а през 1941 г. става началник на щаба на Южния фронт.

През 1942 г. Антонов става началник на щаба на Севернокавказкия фронт, а след това - на Закавказкия фронт. През този период той успява да демонстрира военното си майсторство на най-високо ниво. В края на 1942 г. Антонов е назначен за първи заместник-началник на Генералния щаб и началник на оперативния отдел. Генералът участва в разработването и изпълнението на много стратегически планове по време на Великата отечествена война.

В началото на 1945 г. Антонов е преместен на поста началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Съветския съюз. През същата година Антонов е изпратен като член на делегация на Кримската и Потсдамската конференция. От 1950 до 1954 г. Антонов командва войските на Закавказкия военен окръг, но в крайна сметка се връща в Генералния щаб като първи заместник-началник на Генералния щаб. Бил е член на борда на Министерството на отбраната. През 1955 г. Антонов става началник на Генералния щаб на армиите на страните от Варшавския договор и остава на този пост до края на живота си.

През живота си Алексей Антонов е награден с три ордена "Ленин", четири ордена "Червено знаме", орден "Кутузов" първа степен, много други ордени на Съветския съюз, както и 14 чуждестранни ордена.