Генерал березин александър дмитриевич: биография, военна служба, памет

Генерал Березин, командир на 119-та Красноярски дивизия, заместник-командир на 22-ра армия по време на Втората световна война. След продължителни, кървави боеве на Калининския фронт, връщайки се от фронтовата линия, той е обкръжен и нищо повече не се знае за него. До края на 60-те години на миналия век той е в неизвестност. Това обяснява дългото мълчание по негов адрес, което доведе до най-различни спекулации, включително обвинения в държавна измяна. Гробът му е открит от следотърсачи в гората. Той е идентифициран с генералската си униформа и ордена "Червена звезда", който получава през 1942 г.

Биография на A. Д. Березина 1895-1917 г.

През 1895 г. в семейството на работник от Владимир се ражда момче, което при раждането си получава името Александър. За детските му години няма почти никаква информация. Завършва енорийско училище, работи в шивашки цех, а след това в печатница. По всяка вероятност той е бил надарен младеж, тъй като не е посещавал гимназия, но е успял да издържи външните си изпити и да получи свидетелство за завършено образование.

През 1915 г. Александър Дмитриевич Березин завършва школата за прапоршчици и е изпратен на един от фронтовете на Първата световна война. Службата му върви добре и той се издига до ранг щабскапитан. Той участва в побратимяването с германците. Той е тежко ранен, лекува се в болницата във Владимир и е демобилизиран.

Период от 1918 до 1940 г.

През май 1918 г. бъдещият генерал-майор Березин се присъединява към редиците на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките). Век по-късно знаем със сигурност, че той е направил съзнателен избор в полза на болшевиките. На фронта на Първата световна война той е пропагандист сред войниците. През същата година е мобилизиран в Червената армия чрез партийна повинност и взема активно участие в Гражданската война. През 1919 г. е назначен за помощник-командир на батальон на ЧК. Участва в сраженията срещу бандитски формирования в Юриевско-Полския район.

След края на Гражданската война той остава в Съветския съюз военна служба. През 1923 г. завършва Висшия курс по огнестрелно оръжие, а през 1928 г. - Специалния курс по курсове в Щаб на Червената армия. През август 1939 г. получава назначение за командир на 119-а стрелкова дивизия, която под негово ръководство е сформирана в гр. Красноярск. През юни 1940 г. е повишен в чин генерал-майор.

Участие във Великата отечествена война

Генерал Березин пристига на фронта със 119-а дивизия в края на юни 1941 г., където поема отбраната край Оленин и участва в изграждането на Ржевско-Вяземското укрепление. В състава на 31-ва армия 634-ти стрелкови полк на дивизията участва в първата си битка край Дудкино, разположен южно от Оленино. Беше в началото на октомври 1941 г.

През декември същата година дивизията, под командването на генерал Березин, форсира река Волга и участва в освобождаването на Калинин. През януари 1942 г. за тази операция дивизията е една от първите, на които е присъдено почетното звание 17-та гвардейска дивизия (GSD). В същото време генералът получава ордена "Червено знаме". В края на май 1942 г. дивизията влиза в състава на 39-та бригада комбинирани оръжия. На 6 юни 1942 г. Березин става заместник-командир на 22-ра армия.

Смъртта на един генерал

По време на тежките продължителни боеве край град Бели няколко полка от 17-та гвардейска сибирска дивизия се сражават в обкръжение. Знаейки за тежкото положение на бившите си подчинени, които нямат боеприпаси, генерал Березин решава лично да отиде в един от полковете на бившата си дивизия, за да разбере ситуацията на място и да окаже морална подкрепа на своите другари по оръжие.

Според очевидци на тези събития, след като пристигнал на мястото и се запознал подробно с обстановката, в края на деня той изнесъл последната си лекция в своя полк ред на живота - Първата от тях беше да се задържи до вечерта на всяка цена, за да се даде възможност на другите дивизии, които бяха в още по-трудно положение, да се изтеглят. Едва след това организирано отстъпление в района на гората Кукуи. Той остана почти до вечерта с другарите си по оръжие, след което замина в посока Шиздерев. Нито той, нито спътниците му го виждат отново.

Ситуацията на Калининския фронт

Изчезването на генерала несъмнено е извънредна ситуация. Но това, което се случваше по това време на Калининския фронт, засенчи ситуацията. Става дума за това, че германското командване на група армии "Център" предприема частна армейска операция "Зайдлиц" срещу 39-а армия на Калининския фронт, която навлиза в противниковата отбрана. Той е стартиран от германската 9-а армия на 2 юли 1942 г.

Разположението на 39-та армия дава възможност на германските войски да я обкръжат, тъй като тя се е оттеглила далеч навътре в германска територия, оставяйки тясно място - "врата", през която е възможна комуникация със съветска територия. Германците, настъпващи от две страни, затвориха пръстена, в който 39-а армия, както и 41-а и 22-а дивизия. Именно в полка на 39-та армия, в който влиза 17-та ГСУ, генерал-майор Березин.

Обкръжаване на дивизията

Срещу германците се изправят 17 GSD 39A на левия фланг и 22A единици на десния. Именно те попречиха на 39-и А и 11-и кавалерийски корпус да се блъснат в котела. По данни от германските архиви срещу 17-та ГДС действат две германски дивизии (2 танкови и 246 пехотна). Силите бяха твърде неравностойни. Според нацистки доклади 05.06.1942 г. 39 А беше напълно заобиколен. Остатъците от обкръжените съветски части пробиват на малки групи и излизат в района на Патрушино-Лаба.

По официални данни, от обкръжаването на 09.07.През 1942 г. излизат 1759 (без ранените) войници и офицери от 17 ССД. Общият брой на загубите на дивизията сред ранените, убитите и пленените е 3 822. Съществуват спомени на ветерани от дивизията, които описват целия ужас и обреченост на обкръжените, яростта и надеждата на излизащите от обкръжението. Да, операция "Зайдлих" е германска победа. В Съветския съюз обикновено не се говори за такива провали.

Откриването на мястото на погребението

Мястото на погребението на генерала е открито в края на 60-те години от негови съратници. Група ветерани от Сибирската дивизия се отправят на поход до местата, където са се водили сражения през лятото на 1942 г. Там се срещат бивши бойци, комисари и военни разузнавачи. Разбира се, стана дума и за изчезналия генерал. Посещавайки военните гробове, сивокосите ветерани се опитват да открият името на Березин, но усилията им са напразни. Точно преди да заминат, се говореше, че не са успели да открият следи от изчезналия командир.

Местен жител на селото, който участва в разговора, каза, че в село Демиахи има гроб на някакъв генерал. Всички членове на експедицията решиха да отидат там спешно. Намериха коли и ескорт. Когато пристигнали, чули разказ, че пътешественици са открили малък хълм в гората. Вниманието им беше привлечено от звезда, изплетена от клонки. Когато разкопават гроба, откриват останките на мъж, облечен в генералска униформа и с орден "Червена звезда". Останките са пренесени във военното гробище в Демяхи и погребани до него. Така е намерен гробът на комисар Кадиров. Благодарение на усилията на другарите по оръжие честното име на генерал Березин е възстановено. В Красноярск и Белий има улици на генерал Березин.

Отзиви от неговите другари по оръжие

Много хора си спомнят за него като за добър командир и опитен военен. Командирът на 31-ва армия, генерал-майор В. Н. Долматов, комисар на един от полковете на I дивизия. Сенкевич, ветеран от 119-а дивизия М. В.Майстровски, полковник от запаса В.Д.Березин. В. Молчанов и други. Много от оцелелите в трудните битки си спомнят за него като за компетентен командир, справедлив и честен човек.

Тези хора си сътрудничат тясно с генерал Березин. Великата отечествена война Войната направи хората по-отворени, но зад кръвта, болката, сълзите, зад всички беди, които войната донесе на хората, не винаги се виждаха най-добрите човешки качества - доброта, състрадание. Това се осъзнава след войната, когато хората си спомнят с любов за своите бойни другари.

Изчезнал в действие

Войната не познава ранг. В него загиват войници и генерали. Но едно е да умреш пред очите на другарите си по оръжие, друго е да изчезнеш. Какво се е случило в гората в онзи далечен юнски ден на 1942 г., не е известно. Можем само да предположим, че германците са затворили пръстена, а генералът и ескортът му са се натъкнали на тях. А придружителите му, които го погребаха, така и не се появиха, най-вероятно споделили съдбата на своя командир.

Ако е умрял геройски пред очите на всички, това е, за да запази честта и достойнството си. А да изчезнеш безследно, да бъдеш убит или да умреш от рани в гората или където и да било другаде, да изчезнеш безследно означава в най-добрия случай да бъдеш забравен, а в най-лошия - да бъдеш очернен, порицан и обвинен във всички грехове. Това не беше лесно време. Ужасна съдба очаква войниците от 39-а армия, които са обкръжени на Калининския фронт, повечето от убитите и пленените войници и офицери са изчезнали.

След края на войната има много мемоари на преки участници в пробива от обкръжението. Четейки ги, кръвта ви се смразява. Това са мемоарите на ветеран от войната V. Поляков, офицер за свръзка от 26-та ССС, 17-та ГСД. А. Бураков. описва тъжната съдба на лазарета на дивизията - много от медицинския персонал е бил убит или е попаднал в плен в Ржев и други концентрационни лагери.

"Ванка, човекът от компанията"

Това са спомените на А. И. Шумилин, бивш командир на взвод, а след това на рота по време на Калининската операция. Той трябва да е бил смел и честен офицер, ордените и медалите му го доказват. Ранен пет пъти, но оцелява. А в началото на войната едно обикновено момче, младши лейтенант. След войната пише мемоарите си "Ротата на Ванка".

В този ужасен момент Шумилин е само на 20 години. Той е от Москва, както се вижда от книгата му, и не е съгласен с характера на сибиряците, като се смята за по-интелигентен и образован. Вземете дори първата среща с тях. Московчаните погледнали със съжаление към ранения кон, а сибиряците дошли и го заклали за месо, преди да умре от глад. Той нямаше власт. Постоянни сблъсъци с началниците му, обсъждане на всяка заповед, постоянни възражения и пререкания...

Шумилин в "Ванка, човекът от компанията" разкрива всичките си чувства, които е изпитвал по онова време и които са останали завинаги в него. Страх, болка, възмущение, отчаяние, безнадеждност, чувство за безкрайност, някаква детска несправедливост. Омразата към всички офицери, по-възрастни от лейтенант, щабни офицери се чете във всяка негова реплика... Всички са виновни за грешките му, като се започне от старшината, който не е потвърдил думата си, когато той и войникът му са спали в окоп и взводът му се е оттеглил. Единственото, което го спаси, беше, че германците нямаха време да заемат тези позиции. От страна на врага тя дойде едва на втория ден. За първи път му прощават, вероятно защото просто се смиляват над момчето. При второ, по-сериозно провинение, той вече не получава прошка.

Несправедливо, казва той, е бил изправен пред съда и осъден на пет години условно за това, че е напуснал брега на Волга без заповед в момент, когато другарите му по оръжие са преминавали и са участвали в кървави сражения, отново, най-вероятно съжалявайки. В работата си, от момента, в който взводът му е разпределен към 17-и батальон на ГЩ, че той е.. заплашени от съд и разстрел. Заключението му е, че за всичко е виновен командирът, който е подготвил всичко.

Какво общо има генералът с това??

Твърди, че генералът говорел с немски акцент, въпреки че го бил виждал само веднъж. Шумилин описва среща с генерала, когато вече е обкръжен, когато той се опитва да спре бягащите войници и му нарежда да превземе селото. Шумилин не излиза от скривалището, защото смята, че ако го направи, ще бъде обвинен "за разгрома на Калининския фронт", е откровено доволен, че генералът невинаги успява да спре войниците, като ги заплашва, че ще ги застреля. Този човек от компанията, който по същество е малтретирано дете, е жалък.

Процесът го сломи, впечатли го повече от всички трагични събития на Калининския фронт. "Всички лъжат, не им вярвайте". Той твърди, че генералът е преминал през фронтовата линия и е предал информация на германците. Създава се впечатлението, че е служил като негов адютант и е знаел всеки негов ход. В книгата си той разказва за разговорите на офицерите от щаба на фронта с всички подробности, сякаш лично е бил там. Но както можете да видите от неговия "работи" той дори не общува с тях. Ненавиждащ щабните служители, този "Ванка, човекът от компанията" впоследствие служи в щаба на някое подразделение.

На война, както на война

Всеки тук си върши работата. Някои са отговорни за всичко и чертаят стрелки на картата, като измислят операции, които ще им донесат слава или богохулство, срам и забрава. Задачата на войника е да седи в окопите, да атакува и да изпълнява заповедите на командира, като по същество е "пушечно месо". Да обвиниш генерал в ужасното престъпление да предаде подчинените си, знаейки, че няма да може да се защити, е най-малкото несправедливо...

Колегите му, които са с него от години, говорят в полза на генерала. Излязохме от обкръжение, предприехме офанзиви. По време на смъртта си Березин е заместник-командир на 22-ри А и е можел да си седи спокойно на командния пункт. Но той се отправя към своята дивизия, която е част от 39-а А, намираща се на левия фланг, понесе удар от германците в две дивизии, включително танкова дивизия.

Той не е пряко виновен за ужасното положение на дивизията. Очевидно е, че генералът не е бил страхливец. Самият Шумилин потвърждава това, като описва как се е опитал да поведе войниците към щурм на селото, в условията на всеобща паника и бягство. Той не седеше в щаба, а беше на първа линия. Но авторът на бележките намира обяснение и за това, че той се е появил там, за да "облече войнишки шинел, да отиде в града" и да се предаде на германците. А какво да кажем за останките в униформата на генерала, за медала му, за факта, че неговите съратници са го търсили и след войната, без да вярват, че е отишъл при германците??