Василий кочетков: биография, военна служба

В руската история няма да има повече войници, служили почти сто години и участвали в 10 кървави войни. Василий Кочетков - войник на трима императори, според различни оценки служил от 80 до сто години, като е участвал в почти всички военни кампании през XIX в. в състава на Руската армия империя. Той умира на път за родното си село, когато се пенсионира на 107-годишна възраст.

Начало на кариерата в армията

Василий Николаевич Кочетков е роден през 1785 г. в бившия Кумишски уезд в Симбирска губерния, в семейството на войник с по-ниско военно звание. Така той става офицер в кантона, назначен в армията. По силата на произхода си е задължен да служи в руската армия. През 1811 г. започва служба в лейбгвардията Гренадирски полк, с избухването на Отечествената война поиска да се присъедини към армията в действие. Причислен е към Павловския полк на лейбгвардейците.

Войникът Василий Кочетков преминава през цялата война, като се започне от ариергардни битки през 1812 г., когато руската армия отстъпва към Москва. Участва в известната битка при Бородино, която променя хода на войната, и "битката на нациите" при Лайпциг, която се превръща в най-голямата битка на XIX век. Участва в превземането на Париж и завършва кампанията си срещу Наполеон с чин полковник.

Завършена военна служба

Следващата военна кампания на Василий Кочетков е Руско-турската война от 1828-1829 г., когато Османската империя губи значителни територии. Участва в щурма на османските крепости Варна и Исакча, както и в похода към Силистра.

През следващата година, след края на войната, Павловският гвардейски полк е изпратен да потуши полското въстание. Ожесточените битки продължават цяла година. Кочетов участва в разгрома на въстаниците на Гроховското поле и при Остроленка, където е разбита 48-хилядна полска армия. През 1831 г. е част от руските сили, които щурмуват Варшава. Тази битка поставя началото на пълното включване на Полша в Руската империя.

През 1836 г. прочутият ветеран изкарва предвидения срок на задължителна военна служба (25 години) при двамата императори Александър I и Николай I и вече може спокойно да се пенсионира. Но Кочетков не можеше да мисли за себе си извън армията.

Кавказки затворник

След няколко години спокоен живот Василий Кочетков като член на Нижегородския драгунски полк е изпратен в Кавказ. Прочутият ветеран е вече на 58 години, но все още участва активно в боевете.

По време на едногодишната си служба в Кавказкия театър на операциите е ранен два пъти. Първият изстрел е във врата, а вторият - в двата крака, като лявата подбедрица е разбита. През 1845 г. отново е ранен в лявата подбедрица в битката при село Дарго и е пленен от чеченците. Василий Кочетков остава в плен почти десет месеца.

Когато раната му заздравява, той успява да избяга от планинското село, проявявайки изобретателност и находчивост. За този подвиг той е награден с кръст "Джордж" 4-та степен.

През 1849 г., след шест години в Кавказ, Кочетков е изпратен със своята част в Унгария, за да се бори срещу въстанието срещу Австрийската империя. Участва в решаващата битка при Дебречин.

След разгрома на унгарската армия полага изпит за офицерско звание (старшинство) и получава чин подполковник. Прочутият ветеран обаче се отказва от пагоните в полза на обикновени войнишки пагони. Като признание за военните му заслуги той получава правото да носи сребърен шеврон на ръкава на униформата си и офицерски възел на сабята си. Той получава 2/3 от заплатата на лейтенант. През следващите две години, до 1851 г., той служи в щаба на корпуса.

Кримската кампания

След четиридесет години вярна служба, през 1851 г., Василий Кочетков се пенсионира с почести. Но почетният ветеран почива само няколко години. Когато започва Кримската война, той е преназначен на военна служба. При постъпването си на служба е разпределен в Казанския кавалерийски полк.

За пореден път войникът се оказва на фронтовата линия, сред участниците в героичната отбрана на Севастопол. Въпреки възрастта си той участва в набези към вражеските позиции с екипи от ловци. В разгара на ожесточените боеве за защита на Корниловския бастион той е ранен от шрапнел от бомба, избухнала наблизо.

След края на войната той продължава да служи в лейбгвардейския драгунски полк по лична заповед на император Александър II. През 1862 г. прочутият ветеран е зачислен в почетна рота на дворцовите гренадири и е повишен в чин подофицер. По това време той вече е на 78 години.

Ветеранът заемаше доста висок пост за войник и имаше добро финансово състояние. Но спокойният живот не е за него.

Завладяване на Туркестан

През 1869 г. изпраща рапорт до командването, за да бъде прехвърлен във военната част, която се сражава срещу узбекските ханове. В Централна Азия Василий участва в битките за Самарканд и Туркестан. През 1874 г. участва в похода на отряд под командването на генерал-адютант Кауфман, който преминава през пустинята и превзема Хива с внезапен щурм. През същата година Василий Кочетков е отзован в Русия, отново по императорска заповед, и е изпратен да служи в охраната на императорския влак.

През 1876 г. балканските страни Сърбия и Черна гора се разбунтуват срещу османците и на помощ им идва доброволчески корпус от Русия в състав от 5000 души. Василий Кочетков, 92-годишен доброволец, също е отишъл да помага на славянските народи. След началото на поредната руско-турска война ветеранът се присъединява към 19-а кавалерийска бригада, която го включва в прочутата битка за Шипка, където отново е ранен и губи левия си крак.

Последната кампания

През 1878 г. е прехвърлен в кавалерийската артилерийска бригада на Лейбгвардията за особени заслуги. След войната се връща на служба в гренадирска рота, където служи още 13 години. На 107-годишна възраст той напуска армията и решава да се прибере у дома. Ветеранът умира по време на път на 30 май 1892 г. Василий Николаевич служи в армията в продължение на 81 години.

През 2013 г. е положен камък на мястото на бъдещия паметник в Уляновск "За войника на трима императори" Василий Кочетков като символ на всички руски военнослужещи. Местните историци обаче са объркани от факта, че в сибирската преса няма публикации за него. Единственият източник на информация за героичния войник е номер "Държавен вестник" за септември 1892 г.