Василий агапкин: биография на автора на марша "сбогом на славянка

Има произведения в музиката, които с право се смятат за лице на тази или онази страна... В Русия такава творба е маршът "Прощаване със Славянка". В наши дни е трудно да си представим голям празник, военен парад, изпращане на влакове на гарите или дори просто изпълнение на духов оркестър без него. Авторът на марша, Василий Агапкин, освен този шедьовър е написал и много други. Но той е известен и помнен в нашата страна и в чужбина като композитор на "Сбогуване с един славянин".

Биография

Василий Агапкин е роден в село Шанчерово, Рязанска област, на 22.01.1884. Той произхожда от бедно селско семейство. Година след раждането му майка му умира и бащата на Василий, Иван Юстинович, се премества със сина си в Астрахан, където работи като товарач. Скоро той се жени за жена на име Анна Матвеевна, която е перачка в астраханското пристанище.

На десетгодишна възраст Василий Агапкин губи и баща си: той умира от преумора. Анна Матвеевна не може да си позволи да изхранва доведения си син и двете си дъщери и ги изпраща да просят. Бъдещият музикант оцелява благодарение на помощта на добри хора. Един ден чува военен духов оркестър да свири на улицата и се присъединява към музикантите. Оказало се, че момчето има отличен слух, и скоро било записано като чирак в оркестъра на Царевския батальон.

На четиринадесетгодишна възраст Василий Агапкин става най-добрият солист на корнет в полка. Впоследствие през целия си живот е свързан с военни оркестри.

Период Тамбов

През 1906 г. музикантът е призован в армията. Бил е в 16-и Тверски драгунски полк в Тифлис. След като отбива военната си служба, през декември 1909 г. Василий Агапкин заминава за Тамбов и започва да служи в 7-и резервен кавалерийски полк като щабен тромпетист. От есента на 1911 г. посещава уроци в Тамбовското музикално училище, докато е в отпуск от армията. Изучава духови инструменти при Фьодор Михайлович Кадичев.

"Сбогуване със славяните" и други композиции

През есента на 1912 г. Избухва Първата балканска война. Василий Агапкин е завладян от патриотичен плам и се опитва да изрази чувствата си в музиката. Композирайки мелодията, композиторът си представя как балканските жени виждат своите съпрузи, синове и братя да се борят за свобода. Нарича похода си "Прощаване със славяните". По онова време Василий Агапкин няма представа колко голямо произведение е създал. Скоро обаче маршът придобива световна известност: по време на Първата световна война той е изпълняван с ентусиазъм от граждански и военни оркестри в различни страни.

Впоследствие "Прощаване със Славянка" се играе в много страни Документални и игрални филми филми като "Белоруската гара", "Летят жерави" и "Великата отечествена война...". Мелодията на марша става популярна в цял свят: свири се от военни оркестри в Норвегия, Румъния, България, Швеция, Франция, Югославия и други страни.

Струва си да се отбележи, че "Прощаване със Славянка" не е единствената от талантливите композиции на Василий Агапкин. Написал е много блестящи произведения, сред които валсове, маршове, пиеси и полки. Най-известните му композиции са валсовете "Вълшебен сън", "Любовта на музиканта", "Варшавски стон", "Синя нощ", "Монголски марш" и полката "Весела почивка". Музиката на композитора е записвана, а най-добрите му произведения са преиздавани многократно.

Войната и военните години

През 1922 г. Василий Агапкин заминава от Тамбов за столицата, където създава духов оркестър от деца от улицата. Между 1930 и 1941 г. Василий Иванович дирижира комбиниран оркестър за парада на Червения площад. става ръководител на музикалния ансамбъл на Висшето училище на НКВД. Проявявайки неуморна енергия, Василий Иванович скоро сформира първокласен оркестър от военни музиканти и редовно свири с него в градините на Ермитажа, като всеки път привлича голяма международна публика.

В началото на Втората световна война Агапкин е на 57 години и обикновено е смятан за ветеран от войната. През първата година на войната диригентът е назначен за старши капелмайстор на отделна мотострелкова дивизия, носеща името на В. В. Менжински. Дзержински и е повишен в чин военен интендант от първи ранг. 07.11.1941 г. Василий Иванович дирижира сборния оркестър на парада на Червения площад. Беше студено и подметките на ботушите му замръзнаха към асфалта. Агапкин беше атакуван от механизиран конвой и не можеше да се отдалечи. Някой от оркестъра се затича към него, буквално го изтръгна от паважа и го отнесе.

През юни 1945 г. на Червения площад се провежда още един парад на победата. Отново на тротоара се изреди комбиниран оркестър от почти петнадесетстотин музиканти. Тогава групата е ръководена от генерал-майор Чернецки, а Агапкин е негов помощник.

Личен живот

Василий Иванович е женен два пъти. Първата му съпруга, Олга Матюнина, му ражда син Борис и дъщеря Аза. Втората съпруга на композитора е Людмила Владимировна Кудрявцева. Оженва се за нея и му се ражда син Игор. Впоследствие Агапкин има двама внуци - Юрий и Владимир, и две внучки - Светлана и Олга. Той има и правнуци.

Последните години

След края на Втората световна война Василий Агапкин живее в частна къща в Хотково край Москва. Със своя оркестър той продължава да свири в градината на Ермитажа и прави множество турнета в различни градове. През 1955 г. пенсионира се на 72-годишна възраст с чин полковник.

Великият музикант почина на 29.10.1964 г. в Москва на 81-годишна възраст. Погребан в московското Ваганковско гробище. На мраморния обелиск, поставен на гроба на Василий Агапкин, са изписани музикалните линии на безсмъртния му народен марш.