Шарл дьо гол: биография, личен живот, политическа кариера

Биографията на Шарл дьо Гол е от голям интерес за всички, които се интересуват от съвременната политика. Френският държавник и военен лидер, генерал. Става активен член на Съпротивата по време на Втората световна война. Основател на Петата република. председател от 1959 до 1969 г. В тази статия ще обсъдим неговата съдба, политическа кариера и личен живот.

Детство и младост

Историята на Шарл дьо Гол започва през 1890 г., когато той е роден в Лил. Момчето е израснало в католическо и патриотично семейство. Баща му е професор по философия. Младият Чарлз е дете, пристрастено към четенето. Историята на родната му страна го впечатлява дотолкова, че бъдещият президент развива мистична представа за служба на Франция.

Още от ранна възраст увлечението на Шарл дьо Гол по военното дело играе важна роля в неговата биография. Записва се във Висшето нормално училище в Сен Сир, като решава да се присъедини към пехотата, тъй като се намира близо до големи военни операции... От 1912 г. е в пехотен полк под командването на полковник Петен.

Първата световна война

Две години по-късно започва Първата световна война, която оставя голяма следа в биографията на Шарл дьо Гол. Участва във войната като член на армията на Шарл Ланрезак, която се сражава в североизточната част на страната.

Още на 15 август 1914 г. получава първата си рана. Връща се на активна служба едва през октомври. Отново е ранен през пролетта на 1916 г. в битката при Менил-ле-Хурлу. В чин капитан е ранен за трети път в битката при Вердюн. Дьо Гол остава на бойното поле, а семейството му получава посмъртно военни почести. Въпреки това той оцелява и попада в плен на германците. След болницата в Майен Чарлз е преместен в различни крепости. Един служител прави шест опита за бягство.

Той успява да се освободи едва след примирието през ноември 1918 г. Докато е в ареста, героят на тази статия пише първата си книга, озаглавена "Раздор във вражеския лагер".

Спокоен живот

След Първата световна война нормалният живот временно се завръща. Преподава теория на тактиката в Полша, а след това за кратко участва в съветско-полската война през 1919-1921 г.

Завръща се у дома и се жени за Ивон Вандру, която му ражда син Филип в края на 1921 г. Две години по-късно се ражда дъщеря Елизабет. Третото дете в семейството на бъдещия президент е Анна. Най-малкото момиче, родено през 1928 г., страда от синдрома на Даун. На 20-годишна възраст тя умира. Дьо Гол става попечител благотворителна фондация за деца с този проблем. През 30-те години на ХХ век е произведен в чин полковник и си спечелва репутацията на военен теоретик.

Съпротива срещу фашизма

В навечерието на избухването на Втората световна война дьо Гол е назначен за командир на бронираните сили. През май 1940 г., когато ситуацията във Франция е критична, Дьо Гол става бригаден генерал и заместник-министър на отбраната. В този си статут той се опитва да се противопостави на плановете за примирие. В резултат на това френският премиер Рейно подава оставка, а новоназначеният Петен незабавно започва преговори за примирие с Германия. Веднага след това Дьо Гол отлетя за Лондон, без да иска да участва в.

В кратката биография на Шарл дьо Гол трябва да се отбележи, че този момент е повратна точка в кариерата му. На 18 юни той се обръща към нацията по радиото, призовавайки за създаване на Съпротивата. Той обвинява правителството на Петен в държавна измяна.

Именно Съпротивата е допринесла за освобождаването на Франция от нацистите. Героят на нашата статия участва в тържествено шествие по улиците на Париж.

Временно правителство

След като побеждава Германия, през август 1944 г. Дьо Гол поема управлението на Временното правителство. Той остава на поста си година и половина, което според мнозина спасява Франция от изключване от редиците на великите сили.

В същото време трябва да се решат много социални проблеми. В страната има висока безработица, ниски стандарт на живот. Ситуацията не се подобрява дори след парламентарните избори, тъй като нито една партия не получава огромно предимство. Комунистите печелят и назначават Морис Терес за министър-председател.

Дьо Гол минава в опозиция, очаквайки да оглави "обединяване на френския народ" да дойде на власт. В резултат на това той на практика обявява война на Четвъртата република, като всеки път твърди, че има право на власт, тъй като е довел страната до нейното освобождение. Партията обаче се оказва пълна с кариеристи. Някои от тях си бяха спечелили лоша слава по време на режима във Виши. Партията се проваля на общинските избори и през 1953 г. дьо Гол я разпуска.

Връщане към захранването

През 1958 г. Четвъртата република се оказва в продължителна криза. Положението се влошава от продължителната война във френската колония Алжир. През май Шарл дьо Гол се обръща към народа, като заявява, че е готов да поеме управлението. В друга ситуация това можеше да изглежда като призив за държавен преврат. Сега обаче Франция е изправена пред реална заплаха. Ситуацията в Алжир е критична: военните настояват за създаването на "на правителство на общественото доверие". Правителството на Пфлемлин подава оставка, а президентът Коти призовава Националното събрание да избере дьо Гол за министър-председател.

Създаване на Петата република

Отново на власт, политикът Шарл дьо Гол провежда конституционни реформи. Той вече е изразил идеите си в следвоенните години. Дьо Гол се застъпва за разделението на изпълнителната и законодателната власт, като президентът има основна власт.

Парламентарните правомощия са силно ограничени. Държавният глава вече се избира от колегия от 80 000 избиратели, а през 1962 г. президентът ще се избира с всеобщо гласуване. Церемонията по встъпването в длъжност на 8 януари 1959 г. е важен момент в политическия живот на Шарл дьо Гол. Преди това за него са гласували 75,5 % от избирателите.

Външна политика

Първият приоритет според Дьо Гол е деколонизацията на Франция. След това той се надява да започне социална и икономическа трансформация. Президентът среща съпротива в собственото си правителство в опита си да реши проблема с Алжир. Самият политик предпочита варианта на асоциация, в която всяка африканска страна ще избира свое правителство, основано на национален състав, на базата на външнополитически и икономически съюз с Франция.

Още на 8 септември е извършено първото от общо 15 нападения, извършени от крайнодясната организация Securité de l`Armée Secrétariat. Извършени са общо 32 покушения срещу живота на френския президент. Войната в Алжир приключва с подписването на споразуменията от Евиан. Те водят до референдум и създаването на независим Алжир.

Отношения с НАТО

Шарл дьо Гол взема ключови решения във външната политика, като прекъсва отношенията със САЩ и НАТО. Франция започва активно да тества ядрени оръжия, предизвиква недоволство в Америка. През 1965 г. Дьо Гол обявява, че страната отказва да използва долара за международни разплащания и въвежда златния стандарт.

През февруари 1966 г. Франция се оттегля от НАТО. На международната сцена френската позиция става рязко антиамериканска.

Вътрешна политика

Имаше много въпроси относно вътрешната политика на Шарл дьо Гол. Много от решенията му се оказват противоречиви. Поради неуспешните аграрни реформи, довели до ликвидирането на голям брой селяни, жизненият стандарт значително се понижава. Влияние върху това оказват и надпреварата във въоръжаването, нарастващото влияние на националните монополи. В резултат на това още през 1963 г. правителството активно призовава към самоограничение.

Броят на безработните в страната непрекъснато нараства, най-вече сред младите хора. Два милиона работници получаваха минимална заплата и трябваше да оцеляват. Тази група включва жени, работници от фабрики и имигранти. Градските бедняшки квартали непрекъснато се разрастват.

Дори привилегированите класи имаха повод за притеснение. Кампаниите за висше образование доведоха до недостиг на места в студентските общежития, проблеми с материалните ресурси и транспорта. През 1967 г. дори има повод за безпокойство. Правителството започва да говори за затягане на процедурата за подбор в университетите, което води до вълнения сред студентите. Профсъюзите се противопоставиха на решението за социалното осигуряване.

По това време политическата ситуация също е нестабилна. Появяват се редица леви радикални групи, които идват на власт. Сред тях бяха троцкисти, анархисти, маоисти. Пропагандата се провеждаше активно сред младите хора, най-вече сред студентите. Антивоенните настроения също са активни: във Франция е основано антиядрено движение.

По радиото и телевизията имаше много правителствена пропаганда. Само вестниците остават независими. Престижната политика и национализмът на Дьо Гол вече не са съвместими с културните, материалните и социалните очаквания на повечето французи. Именно социалната и икономическата му политика бяха важен фактор за загубата на доверие към него.

Фигурата на самия политик е източник на недоволство. За младите хора той е авторитарен и остарял. Икономическата политика на Шарл дьо Гол имаше много недостатъци, които в крайна сметка допринесоха за падането на неговата администрация.

Събитията от май 1968 г. са решаващи. Те започнаха с радикални леви студентски протести, които прераснаха в бунтове и демонстрации. Тя завършва със стачка на 10 милиона души. Това води до смяна на правителството и до оставката на президента.

оставка

Поддръжниците на генерала претърпяват поражение на парламентарните избори през 1968 г., което означава, че мнозинството от французите не вярват на неговите програми. Кратък преглед на политиката на Шарл дьо Гол показва, че съдбата му е била предрешена по това време.

През 1969 г. Дьо Гол инициира нов конституционен референдум, като предварително заявява, че е готов да подаде оставка в случай на поражение. Той не си правеше илюзии за изхода от погребението. Когато поражението му стана ясно, той обяви, че се отказва изпълнение на задълженията на президента на републиката.

След това Дьо Гол и съпругата му заминават за Ирландия, почиват няколко пъти в Испания и продължават да работят по "Мемоари на надеждата". По този начин бившият политик критикува новия режим, който според него е сложил край на величието на Франция.

Умира през ноември 1970 г. от разкъсване на аортата в община в Североизточна Франция. Той е на 79 години. Според завещанието, изготвено още през 1952 г., на погребението присъстват само най-близките му роднини и съмишленици от Съпротивата.