Яма в уман: исторически факти, брой жертви, снимка

Яма "Уман" е името на временен лагер за пленници, разположен на територията на кариера за тухли по време на Втората световна война през август-септември 1941 г. Дълбочината му беше 10 метра. В същото време на територията на кариерата нямаше никакви постройки, така че хората страдаха под проливния дъжд, мизерстваха под палещото слънце. Това е едно от най-големите престъпления на нацисткия режим. Все още обаче е невъзможно да се установи точният брой на жертвите, тъй като не е изготвен техен списък. Дори общият брой на затворниците, които са били отведени в лагера, е известен само приблизително. В тази статия ще ви разкажем всичко, което е известно за тази ужасна трагедия.

Битката при Уман

Всъщност ямата Уман се появява след една от първите битки по време на Втората световна война, останала в историята като битката при Уман.

Уман, град в днешната Черкаска област, разположен в Украйна. В началото на август 1941 г., по време на настъплението на групата армии "Южна" Частите на Червената армия са обкръжени от Съветския съюз. Така наречените "Котел Uman".

Битката довежда до поражение на съветските части. 6-та и 12-та армия на Югозападния фронт са почти напълно унищожени. Някои части на Южния фронт също бяха засегнати.

Според съветските историци около 65 000 души и почти 250 танка са обкръжени от германските войски. До 8 август 11 000 души успяват да избягат от котела. Оценките за броя на съветските войски, попаднали в обкръжение, варират значително. Германците претендират за 103 хил. пленници.

В същото време Вермахтът губи около 4500 души убити и повече от 15 000 ранени.

Съветските военнопленници са настанени в концентрационен лагер, създаден в кариера край Уман, известна като Уманската яма. Много затворници умират след кратко време заради лошите условия. В лагера и по бойните полета германците и техните съучастници извършват масови екзекуции на комисари, евреи, комунисти и тежко ранени войници.

"Котел Uman" Смята се, че това е най-опустошителното поражение в историята на Червената армия. Сега тя е едно от трагичните, но и бели петна в изследването на Втората световна война.

Концентрационен лагер

Концентрационният лагер "Уман Яма" е транзитен лагер. Намирал се е в кариера. В германските доклади той е посочен под името Stalag-349.

Шахтата Уман е глинена яма, широка около 300 метра и дълга около километър. Стените са били високи до 15 метра.

Запазени са снимки на ямата в Уман, които и до днес шокират със своята жестокост и безчовечност. В него са отведени десетки хиляди затворници, много от които умират само заради лошите условия в лагера. Общият брой на загиналите при тази трагедия все още не е известен.

Условия за задържане

Според оцелелите лагерът е бил с капацитет от 6000 до 7000 души. Той побира няколко десетки хиляди души.

На територията на ямата нямаше никакви сгради, освен ниски и малки навеси, първоначално предназначени за за съхранение тухли. В резултат на това повечето затворници трябваше да прекарат нощта на открито. В лагера са поставени два огромни железни варела, в които се приготвя храна за затворниците. Те успяха да осигурят храна на не повече от две хиляди души, дори и в условията на денонощна работа. Всеки ден 60-70 души умираха от недохранване. Освен това през целия ден имаше престрелки.

Тежко болни затворници са събрани в общежитието на бивша тухларна, но там не им е оказано никакво лечение. Мъртвите са погребани в масови гробове. Погребваха ги в ровове, а труповете покриваха с вар.

Данни за жертвите

Историци и изследователи извършиха задълбочена работа, за да установят броя на жертвите. Един от най-известните списъци на загиналите в Уманската яма е съставен от Григорий Углов. През годините на Великата отечествена война Той е лекар от 2-ри стрелкови полк, който е част от 44-та стрелкова дивизия, кръстена на Щорс.

С разрешението на германските власти той редовно поставя в бутилките силно завити листове хартия, на които са написани имената и фамилиите на мъртвите. Тези документи съдържат и информация за датите им на раждане, цвета на косата, номера на лагера, военния чин и националността. Където е възможно, са дадени пръстови отпечатъци и адреси.

Благодарение на педантичната работа на Углови са реконструирани около три хиляди живота на обикновени войници.

Разкриване на гробове

След войната е създадена комисия за разследване на престъпленията, извършени от нацистите на територията на Съветския съюз. Някои от масовите гробове са разкрити по това време. Още няколко гроба са открити по време на разкопките след войната.

В тези гробове се намираха същите бутилки с координатите и данните на загиналите войници. Списъците са изпратени на Министерството на отбраната. Доскоро те бяха държани под прикритието на "Тайната", който е заснет през 2013 г.

Разбира се, това е само малка част от жертвите. В списъка са включени само тези, които са починали в болница в концентрационен лагер. Имената на повечето от останалите затворници вероятно няма да бъдат известни.

Разкази на очевидци

Очевидци, посетили този ужасен лагер, разказват, че в началото на затворниците не са давани нито храна, нито вода. В спомените си за ямата Уман военнопленниците разказват, че са изпили всички локви в ямата, а след това са започнали да ядат глина. Глината се слепва в стомаха и кара мъжа да умре в ужасни мъки.

Храненето беше организирано едва няколко дни по-късно. Щом кухните започнаха да работят, затворниците започнаха да се втурват към тях, а германците откриха огън с картечници по тълпата.

Когато един ден започнал да вали студен дъжд, много хора изкопали дупки в стените, за да се стоплят. Тъй като цялата кариера е от глина, скоро те започват да се рушат. Тези, които не са успели да избягат, ги е очаквала ужасна смърт.

Лагерът е обграден с бодлива тел и кули с картечници. Медиците непрекъснато обикаляха лагера, за да събират телата на загиналите. Но те не успяха. В рамките на няколко дни дъното на ямата е осеяно с тела на мъртъвци, които никой не почиства.

Според германските хроники скоро в Уманската яма избухват епидемии.

Посещението на Хитлер

През август 1941 г. Адолф Хитлер, заедно със своя съратник, италианския фашистки лидер Бенито Мусолини, пристига в Уман.

В някои източници се споменава, че, че след В първия ден от триумфалния парад те посещават лагера...

Книгата е на украински език

Книга за ямата в Уман, озаглавена "Да не се забравя" видя бял свят през 2014 г. Публикувана е на украински език.

Той представлява голям интерес за изследователите, тъй като в него са публикувани имената на около 3300 съветски войници и офицери, загинали в този нацистки лагер.

Много от тях обаче все още са в плен или са в неизвестност.

Проблеми с идентификацията

Самоличността на жертвите на този концентрационен лагер е възстановена по книгата на Григорий Угловски, който поставя бележки с имената на жертвите в бутилки. Но те са свързани с проблеми; точната идентификация на мъртвите остава трудна.

Още при съставянето на тези списъци някои от имената са променени почти до неузнаваемост. Това се дължи на трудностите при записването, многократното превеждане от един език на друг и обратно. Поради това не е възможно да се установи истинското им изписване. Въпреки това изследователите са се постарали да направят всичко възможно.

След първоначалното установяване на името на починалия затворник данните му бяха проверени в информационна база, създадена от Министерството на отбраната. Обобщена база данни "Мемориал" понастоящем е на разположение в интернет. На този етап бяха открити войници, които дори не бяха в тази база данни. Това означава, че преди това не е било известно нищо, дори приблизително, за тяхната съдба.

И накрая, възникват трудности при определянето на самоличността на загиналите, тъй като не само имената на жертвите са коригирани до неузнаваемост, но и имената на населените места поради постоянните преводи от един език на друг.

Всичко това прави работата на изследователите много трудна, но те не се обезкуражават. Данните за жертвите на този ужасен концентрационен лагер продължават да се установяват и до днес. Има надежда, че след известно време тази страница от националната ни история вече няма да се нарича празно място.