Виктор викторович романов - герой на русия

На 1 март се навършват 19 години, откакто гвардейският капитан Романов извършва подвиг, за който посмъртно е удостоен със званието Герой на Съветския съюз "Герой на Русия". Той е само на 28 години, но е участвал в две чеченски битки, в които е показал военни умения, смелост и храброст. Тежко ранен, той продължава да изпълнява задълженията си по предаване на важни данни, въз основа на които командирите коригират насочването на огъня.

Обучение в ежедневието

Годините на живот на Виктор Романов: 1972 - 2000. Героят на Русия е роден на 15 май в Свердловска област, в селището Сосва. Той също учи и се дипломира там. Баща му смята, че синът му също като него ще избере медицината, но младежът предпочита кариера на военен...

В 1989 Виктор Романов постъпва в Артилерийското училище в Тбилиси, където остава до 1991 г., когато училището е разформировано поради факта, че Съветският съюз е престанал да съществува. Много курсанти от бивши републики, които са били част от Съветския съюз, се преместват в Коломна.

Така Романов удължава обучението си в Коломенское през 1991 г. Виктор прекарва цялото си време в учене. Опитва се да научи всичко, което трябва да знае един военен. Учителите му често отбелязваха старанието и отговорността на младия кадет. Виктор успешно овладява знанията и бързо усвоява всичко, което му е необходимо.

Военна служба в артилерийски полк

През 1993 г. приключва обучението си. Военната служба започва в Псков, където Романов е назначен за командир на взвод в самоходната артилерийска батарея.

В периода между 1991 и 1994 г. Чечения става напълно независима от Руската федерация, затова руският президент и правителство решават да възстановят реда с помощта на военните. Така започва първата чеченска война.

В него от 20 ноември 1994 г. участва Виктор Романов заедно с други части. Основната цел на военните е да възстановят конституционния ред. Най-голямата и сериозна операция, в която Романов участва, е щурмуването на Грозни в новогодишната нощ. След като е ранен по време на войната в Чечения, той е хоспитализиран през февруари. Това беше краят на мисията му. За проявената в битката смелост и храброст Романов Виктор Викторович получава Ордена за храброст, както и медал за военна доблест I степен.

Нападение на Грозни

На 20 септември 1999 г. започва втората чеченска кампания. Поводът е опитът на бойците Басаев и Хатаб да проведат военна операция в Република Дагестан.

Руските войски навлизат в Чечения в края на септември.

На 26 декември 1999 г. започва нападението на Грозни, което приключва на 6 февруари 2000 г.

Гвардейският капитан започва бизнес пътуването си в Чечения в началото на февруари. Той вече е участвал в няколко сблъсъка с партизаните.

Събитията, предшестващи подвига на Романов, се случват в Аргунското дефиле на 29 февруари. Там настъплението на бойците е спряно от 6-та рота на 104-ти парашутен полк. Романов изрази желание да отиде като пожарен регулатор. В битката с бойците той не само спешно се подготвя, но и изпраща данни за коректна стрелба до щаба и насочва огъня на артилерията върху себе си. В същото време, докато предаваше материалите, той стреляше от автоматично оръжие. Дори след като Романов губи краката си при експлозия на мина и е ранен в стомаха от шрапнел, той продължава да осигурява контрол на огъня.

Подвиг на героя

Според разказа на Александър Супонински, когато бил ранен, Виктор помагал на останалите парашутисти по всякакъв начин: говорел им насърчителни думи, пълнел рога с боеприпаси и ги давал на отбраняващите се войници.

Когато останали трима, Романов заповядал на останалите двама да се оттеглят. Благодарение на това те успяват да оцелеят.

На 1 март 2000 г. в 5 ч. сутринта капитанът от гвардията е убит от снайперист. Рано сутринта бойците се втурват в битката, очаквайки да довършат останалите ранени парашутисти. Силите бяха неравни и всички руски войници загинаха в тази престрелка. Партизаните обикновено осакатяват телата, но Романов е пощаден, може би защото лежи по корем и лицето му не се вижда. Когато лекарите преглеждат тялото, те откриват множество наранявания.

Най-кръвопролитната битка се разиграва в дефилето Аргун. В него загиват 84 парашутисти.

Посмъртна слава

Гвардейският капитан Романов е погребан в родината си. Улица и училище в село Сосва са наречени в негова памет и в чест на героичните му дела. В учебното заведение е създаден музей на военната слава.

С президентски указ Романов и още двадесет негови другари са удостоени посмъртно със званието Герой на Русия.

Споменът за героите винаги ще живее в сърцата на гражданите и в историята на страната. Родината на Романов го помни и до днес. По случай 15-годишнината от смъртта му в училище № 1, където някога е учил, се провежда среща, на която се припомнят онези ужасни военни събития и подвизите на смелите руски момчета. Момчетата пуснаха в синьото небе бели балони, които се превърнаха в символ на паметта на псковските парашутисти, паднали в чужда страна при изпълнение на служебните си задължения.